Мотиви
към присъда по НОХД № 1061/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Т. М. П., ЕГН: **********
за това, че през периода 12.05.2017 г. – 14.05.2017 г. в гр. Пловдив в
условията на продължавано престъпление, макар и като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 12.05.2017 г. е отнел чужди движими вещи –
лотарийни билети на обща стойност 378 лева от владението на „Палма 2010“ ЕООД,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои и
- на 14.05.2017 г. е отнел чужди движими вещи – билети
от националната лотария, както следва: 29 броя билети „Кеш кръстословици“ всеки
на стойност 3 лева на обща стойност 87 лева и 36 броя билети „Бинго Лото2“, всеки на стойност 3 лева, на обща стойност
108 лева от владението на „Табак Маркет“ АД, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на
обща стойност 573 лева – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
Производството
по дело е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 394, ал. 1 от НПК делото не се
разглежда по реда на глава тридесета от НПК, тъй като на пълнолетния П. в
настоящото производство е повдигнато обвинение за престъпление, извършено от
него като непълнолетен, но към момента на привличането му като обвиняем,
подсъдимият е бил навършил пълнолетите.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимия П., което намира за доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателствени материали. Предлага на съда да
приема за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт и призната от подсъдимия. Счита извършването на
престъплението от страна на подсъдимия за доказано както от обективна, така и
от субективна страна, поради което моли същият да бъде признат за виновен.
Пледира за налагане на наказание на подсъдимия П. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и под средния размер, което да бъде намалено с една
трета, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Везма
становище гражданският иск като доказан по основание и размер да бъде уважен
изцяло. Досежно веществените доказателства – 2 броя
компакт дискове, предлага да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила,
а разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Гражданският ищец „Лафка маркет“ АД не се представлява в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения.
Защитникът – адв. Б., взема становище повдигнатото от Районна
прокуратура – Пловдив обвинение спрямо подсъдимия П. в настоящото производство
да е доказано по категоричен начин. Моли при определяне на наказанието съдът да
приеме като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към
момента на извършване на престъплението. Поддържа да не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обръща внимание, че подсъдимият е бил изоставен от
родителите си на петгодишна възраст и за него не са били полагани родителски
грижи. Моли наказанието да бъде определено по реда на чл. 58а от НК, а неговото
изпълнение да бъде отложено. По отношение на гражданския иск взема становище да
е основателен и че следва да бъде уважен, а за разноските по делото сочи, че
следва да се възложат в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият П. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Дава кратки обяснения в
хода на съдебното следствие, в които заявява, че разбира какво обвинение му е
повдигнато, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Посочва, че е бил
финансово затруднен и е бил гладен, поради което извършил престъплението. В
хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си съображения, с
последната си дума моли с присъдата си съдът да присъди най-благоприятния за
подсъдимия вариант.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Т.
М. П. е роден на *** ***, б., б.г., живущ *** и с постоянен адрес:***, със ****(без
положени държавни зрелостни изпити), неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелката
П.З.П.била собственик и управител на „Палма 2010“ ЕООД и притежавала магазин за
продажба на хранителни стоки, находящ се на ул. ***в гр. Пловдив. В магазина
освен нея работили още две служителки, като трите се редували на смени. На
12.05.2017 г. втора смяна в магазина (от 14 часа до 21 часа) била на работа
свидетелката Г.И.. Около 16:50 часа в магазина влязла клиентка. Докато я
обслужвала, свидетелката И. видяла подсъдимия Т.П., който бил застанал пред
входа на магазина и разглеждал монтираната там хладилна витрина за сладолед. Тъй
като се наложило да търси боя за коса от определена марка за клиентката,
свидетелката И. за момент се обърнала с гръб към входа на магазина.
Възползвайки се от това, че никой не гледа към него, подсъдимият П. дръпнал
поставения върху хладилната витрина стелаж с лотарийни билети на стойност 378 лева
и избягал. Малко по-късно свидетелката И. установила липсата и веднага
уведомила за това управителката – свидетелката П..
На 14.05.2017 г. в гр. Пловдив през
деня подсъдимият Т.П. се разхождал със свой приятел – свидетелят П.Д.. Двамата
се разхождали по бул. „Н. Вапцаров“ в кв. „Кичук
Париж“, където на самия булевард, срещу ресторант „Камео“,
се намирал павилион „Лафка“, стопанисван от „Табак Маркет“ АД (с ново наименование „Лафка
Маркет“ АД), в който павилион като
продавач-консултант работела свидетелката Н.М.. Подсъдимият Т.П. предложил на
свидетеля Д. да откраднат лотарийни билети от лафката,
като се похвалил, че два дни по-рано е откраднал такива от друг магазин.
Свидетелят Д. обаче се притеснил и отказал, тъй като продавачката го познавала,
и отишъл на близката автобусна спирка. Подсъдимият П. решил да извърши кражбата
сам – видял, че продавачката (свидетелката Н.М.) отишла извън лафката, встрани, за да отвори витрината с напитките за
клиент, бързо застанал пред будката, взел от поставката намиращите се там
лотарийни билети – 29 броя билети „Кеш кръстословици“ и 36 броя билети „Бинго лото 2“, след което
избягал. Свидетелката М. видяла кражбата и подгонила подсъдимия П., като се
развикала, но не успяла да го настигне.
Общата
стойност на отнетите от подсъдимия П. вещи била 573 лева.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа на събраните и проверени
по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Н.Д.М. (лист 8-9 от том I от
досъдебното производство); С.З.П.(лист 12-13 от том I от
досъдебното производство); П.С.Д. (лист 14-16 от том I и лист
21-22 от том II от
досъдебното производство); П.З.П.(лист 16-18 и лист 24 от том II от
досъдебното производство); Г.Г.И. (лист 19-20 от том II от
досъдебното производство); Л.Р.А.(лист 23 и лист 100 от том II от
досъдебното производство), от писмените
доказателства – справка за съдимост за подсъдимия П. (лист 12-18 от
делото); инвентаризационен запис № 87 от 16.05.2017 г. (лист 33 от том I от
досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия П. (лист 40-41
от том I и лист 35
от том II от
досъдебното производство); пълномощно с упълномощители
Ц.Н.Н. и В.Н.Н., действащи
в качеството си на ***на „Табак Маркет“
АД и упълномощен Л.Р.А.(лист 102 от том II от досъдебното производство);
справка за фирма/наименование на търговец от Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел за „Лафка маркет“ АД с ЕИК: ********* (лист 28 от делото);
удостоверение за актуално състояние с изх. № 20190321110820/21.03.2019 г. (лист
33-36 от делото) за „Лафка маркет“
АД; удостоверение с изх. № 20181026130626/26.10.2018 г. за актуално състояние
на „Палма 2010“ ЕООД (лист 111 от том II от досъдебното производство), от писмените доказателствени доказателства
– протокол за оглед на веществени доказателства от 14.03.2018 г. (лист 25 от
том II от
досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства (лист
26 от том II от
досъдебното производство), както и от заключението
на съдебна стокова-оценъчна експертиза (лист 17 от том I от
досъдебното производство); от заключението
на съдебна стокова-оценъчна експертиза (лист 27 от том II от
досъдебното производство) и от заключението
на допълнителна съдебна стокова-оценъчна експертиза (лист 33 от том II от
досъдебното производство).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Т. М. П. е осъществил от
обективна и от субективна страна престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна през периода 12.05.2017 г. – 14.05.2017 г. в гр. Пловдив в условията
на продължавано престъпление, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 12.05.2017 г. е отнел чужди движими вещи –
лотарийни билети на обща стойност 378 лева от владението на „Палма 2010“ ЕООД,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои и
- на 14.05.2017 г. е отнел чужди движими вещи – билети
от националната лотария, както следва: 29 броя билети „Кеш кръстословици“ всеки
на стойност 3 лева на обща стойност 87 лева и 36 броя билети „Бинго Лото2“, всеки на стойност 3 лева, на обща стойност
108 лева от владението на „Табак Маркет“ АД, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на
обща стойност 573 лева.
Съдът намира, че инкриминираните вещи, които
подсъдимият П. е отнел от владението на дружеството „Палма 2010“ ЕООД и на
гражданския ищец „Лафка маркет“
АД при процесните деяния, представляват годен предмет
на престъплението „кражба“. Касае се за движими вещи, които имат парична
стойност – установено от заключението на съдебната стокова-оценъчна експертиза,
и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо подсъдимия. Безспорно се установява
на следващо място, че движимите вещи – предмет на престъплението, са били във
владението на търговските дружества, от които са били отнети. Установява се
по-нататък, че от обективна страна инкриминираните вещи са били отнети без
съгласието на своя владелец. Липсата на съгласие за тяхното отнемане е била
ясно и безпротиворечиво демонстрирана на третите лица
чрез поставянето на вещите в търговски обект и предлагането им за продажба, при
което владението върху тях се добива след заплащането на определена цена,
представляваща тяхната парична стойност. По този начин е било показано на
третите лица, че до момента на осъществяване на покупка продавачът е желаел да
запази владението си. По делото се доказа подсъдимият да е осъществил две
отделни деяния, осъществяващи един и същи състав на престъплението кражба. В
тази връзка от обективна страна налице са и две изпълнителни деяния – от
12.05.2017 г. и от 14.05.2017 г. Всяко от изпълнителните деяния представлява
отнемането на инкриминираните вещи – предмет на престъплението, от страна на
подсъдимия, като то се е изразило в прекъсването на фактическата власт на
досегашния владелец и установяване на свое държане от страна на подсъдимия. В
тази връзка установи се по делото, че П. на 12.05.2017 г. е взел от магазин за
хранителни стоки, намиращ се в гр. Пловдив, ул. ***, лотарийни билети на обща
стойност 378 и е побягнал, след което на 14.05.2017 г. е взел от обект „Лафка“, находящ се в гр. Пловдив,
бул. ****, билети от националната лотария, както следва: 29 броя билети „Кеш
кръстословици“ всеки на стойност 3 лева на обща стойност 87 лева и 36 броя
билети „Бинго Лото 2“,
всеки на стойност 3 лева на обща стойност 108 лева и е избягал с тях, докато
продавачът – св. Н.М. го е гонила. В момента, в който подсъдимият П. се е отдалечил
с отнетите вещи, деянията му са били довършени от обективна страна, тъй като е
настъпил съставомерен престъпен резултат – била е
нарушена възможността на правоимащото лице да
упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата си като си служи с вещите си.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия, датата и мястото на извършване
на двете деяния също се явяват категорично доказани по делото. От една страна
тези обстоятелства са обхванати от самопризнанието на подсъдимия, а от друга те
се установяват и от показанията на свидетелите по делото, както и от вещественото
доказателство.
От субективна
страна подсъдимият П. е извършил всяко от двете инкриминирани деяния
виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание
относно всички елементи от състава на престъплението и е съзнавал общественоопасния му характер. Предвиждал е, че с
довършване на всяко от изпълнителните деяния по отнемане на предмета на
престъплението – това от 12.05.2017 г. и от 14.05.2017 г., в обективната
действително ще настъпи съставомерен престъпен
резултат, тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на правоимащите лица, както следва: „Палма 2010“ ЕООД от
първото деяние и на гражданския ищец „Лафка маркет“ АД (с предишно наименование „Табак маркет“ АД) от второто деяние да си служат и да се
разпореждат със собствените си вещи – инкриминираните лотарийни билети. Именно
този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез процесните си деяния. Допълнително от субективна страна
подсъдимият П. е действал и с присвоително намерение
по отношение на предмета на престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано
чрез вземането на вещите и поставянето им на място, където местоположението им
е неизвестно за техния собственик, както и от последващите
довършването на изпълнителните деяния действия по разпореждане с отнетите вещи,
като от показанията на св. П.Д. се установи, че двамата с подсъдимия са си
разделили билетите, проверили са ги дали са печеливши чрез т. нар.
„изтъркване“, след което са прибрали за себе си получената печалба.
Съдът намира, че правилно са приложени и правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява подсъдимият П. да е осъществил 2 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление – по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК. От обективна страна отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време – на 12.05.2017 г. и на 14.05.2017 г., т.е. в
рамките на 3 дни, и при една и съща обстановка – подсъдимият е взел лотарийни
билети от търговски обект, използвайки момент, през който продавачът в обекта е
обслужвал клиенти и не е наблюдавал пряко стелажа, на който са били поставени
инкриминираните билети. От субективна страна е налице еднородност на вината и
подсъдимият е осъществил всяко от отделните деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, действайки с пряк умисъл. По тези съображения
съдът приема, че последващото деяние от 14.05.2017 г.
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото такова
от 12.05.2017 г., поради което е налице продължавано престъпление.
По тези съображения съдът прие, че подсъдимият Т. М. П. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради
което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
инкриминираните деяния, следователно към този момент спрямо него не е било въздействано предупредително и превъзпитателно, на следващо
място признанието на вината, което подсъдимият прави наред с признанието и на
фактите в своите обяснения, изразеното съжаление за стореното, както и
невисоката стойност на отнетите вещи. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете извършените две отделни деяния, всяко осъществяващо поотделно престъпния
състав, но включени в състава на единното продължавано престъпление.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставки за
определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Това е така, тъй като нито
най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед на
конкретно извършеното престъпление, нито пък по делото се установиха
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства. Направеното от
подсъдимия самопризнание също не се цени като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая разкриването на
обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни действия на
разследващите органи, като направеното признание подкрепя и затвърждава
приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е изиграло решаваща
роля за разкриването на престъплението и неговия извършител, поради което не
следва да бъде отчитано и втори път като смекчаващо обстоятелство.
Имайки това предвид, настоящият състав намира, че за
извършеното от подсъдимия П. престъпление следва наказанието да бъде наложено
при превес на смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер
на 1 (една) година „лишаването от свобода“, който срок ще е достатъчен за
постигане на целите на наказанието по НК. Предвид протеклото производство по
реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът намали така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия
с присъдата си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане
целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му
наказание, към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото
производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на осем месеца, т.е. до
3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 8 (осем)
месеца с изпитателен срок от 3 (три) години.
На основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК съдът намери, че са налице основанията за групиране на
наложените на подсъдимия Т. М. П.
наказания по НОХД № 5065/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по НОХД № 8130/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, по НОХД № 7867/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив и по НОХД №
1061/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив (настоящото дело), тъй като всички
престъпления по посочените осъждания са били извършени преди П. да е бил осъден
с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Следва на подсъдимия да
бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно по НОХД № 5065/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив в размер на две години и шест месеца „лишаване
от свобода“. Същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да
се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от
определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия П. в размер на две години и
шест месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде приспаднато времето, през
което той е търпял наказание лишаване от свобода, по което и да било от
групираните осъждания по НОХД
№ 5065/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по НОХД № 8130/2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, по НОХД № 7867/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив и по НОХД №
1061/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и времето, през което
подсъдимият П. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, по което и да било от групираните
осъждания, включително времето, през което е бил задържан по НОХД № 5065/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив по реда
на ЗМВР за 24 часа със Заповед № 441зз-181 от 05.12.2017 г. на полицейски орган
при ІV-то РУ при ОД на МВР – Пловдив, считано от 05.12.2017 г. до 06.12.2017
г., с постановление по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 06.12.2017 г. до
08.12.2017 г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 08.12.2017 г. до 15.10.2018 г. и е бил задържан
по НОХД № 8130/2017 г. за общо два
дни – на 17.11.2015 г. и на 30.12.2015 г., до влизане на присъдата в законна
сила, като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По
гражданския иск:
Същият намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД, който въвежда задължение за всекиго за обезщетяване на виновно и
противоправно причинените другиму вреди. В конкретния
случай се доказа, че подсъдимият Т. М. П.
чрез извършване на престъплението, за което беше признат за виновен – кражба,
виновно е причинил имуществена вреда на „Лафка Маркет“ АД (към инкриминирания период фирмата на търговеца
е била „Табак Маркет“, установено от справката за
фирма/наименование на търговец за дружеството-граждански ищец – на лист 28 от
делото) в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати в полза на гражданския ищец същата сума,
представляваща обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди в
резултат от престъплението, извършено от подсъдимия П..
С присъдата си съдът постанови веществените
доказателства – 2 броя компакт дискове, находящи се
по досъдебното производство, да останат приложени по делото.
С оглед изхода на делото подсъдимият П. следва да бъде
осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски, както следва: сумата от 205 (двеста и пет) лева, представляваща
сторени разноски в досъдебната фаза на процеса за изготвяне на съдебните
стоково-оценъчни експертизи, която да заплати в полза на Държавата и по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, както и да бъде осъден да заплати сумата от 50 (петдесет)
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в
полза на съдебната власт и по сметка на Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.