РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Враца, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500039 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 10955/29.12.2021 г. по описа на ВрРС,
депозирана от "БГ РЕНТ 2017" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, подадена чрез пълномощник адв. М.Л., против Решение № 320/16.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3555/2021 г. по описа на Районен съд-Враца.
В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението с което е уважен иска против
"БГ Рент 2017" ЕООД е неправилно и противоречи на чл. 40 ЗЗД, поради което моли
обжалваното решение да бъде отменено, а иска по същество да бъде отхвърлен, като на
жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Ц. Т. Ц., който в срока по чл. 263 ал.1
ГПК, чрез адв.В.Ч., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло
подадената от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на
районен съд Враца да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно, като на
въззиваемия бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция за
1
адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 09.03.2022г открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивнотото дружество заявява становище, че поддържа въззивната жалба
по изложените в нея съображения. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен изцяло.
Процесуалният представител на въззиваемия Ц. Т. Ц. в съдебно заседание
поддържа отговора на жалбата.
Във въззивната инстация не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с искова молба на Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** от с.***
общ.Бяла Слатина обл.Враца ***,депозирана чрез адв.В.Ч. от АК Враца гр.***,против ”БГ
Рент 2017”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
управителя Ю. М. К., съдържаща иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба ищецът, като собственик на земеделски земи,
находящи са в землището на с. *** с договор от 09.07.2018 г., отдал под наем същите на
’’Манастирище 2015”ЕООД.На 16.06.2021 г., страните сключили анекс към договора,с който
анекс срокът на договора бил продължен за още 5 стопански години.
В хода на процедурата по създаване на масиви за ползване,наемателят бил разбрал
от ОСЗ гр.Козлодуй,че част от наетата земя/4 бр. ниви и 1 бр. ливада,общо 41.506 дка/ била
отдадена под наем на ответника по силата на договор от 10.11.2020 г.,за срок от 3 г.,считано
от 01.10.2021 г.,при цена 50 лв./дка само за реално използваната земя.От своя
страна,ответникът с договор от 18.05.2021 г. бил преотдал под наем земята на ”Агро
Филт”ООД гр.Враца при цена 80 лв./дка независимо дали земята ще се ползва.
Така от управителя на ’’Манастирище 2015”ЕООД ищецът разбрал, че е ползвано
пълномощното,за което отдавна бил забравил, тъй като с пълномощника били във влошени
отношения от 2014 г. От дълги години, ищецът се грижел сам за имуществото си. Ищецът не
бил уведомен за сделката нито от пълномощника, нито от управителя на ответника, който
бил син на пълномощника. Ищецът не допускал, че пълномощникът ще злоупотреби с
пълномощното.Незабавно след узнаването за сделката го бил оттеглил.
Счита , че сделката го уврежда, тъй като бил договорил наем от 70 лв./дка без
ограничението ”за използваната част от земята”.Следвало да се приеме и че ответникът
2
знаел за увреждането,доколкото управителят на ответника бил син на пълномощника.
Показателно било и че ответникът официално не осъществявал търговска дейност.
Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания, поради което иска да бъде прието за установено, че договор за наем на
земеделска земя от 10.11.2020 г. с нот. заверка на подписите на нотариус с район на
действие ВРС А. В.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй с вх. per. №2257/
11.11.2020 г. акт №130 том IV, сключен между ищеца, чрез пълномощник М. К. А. с ЕГН
**********, и ответника,няма действие за ищеца,на основание чл.40 от ЗЗД/като сключен
при сговаряне на упълномощения във вреда на ищеца с ответника/.
Ответникът с депозирания отговор оспорва иска като неоснователен. На първо
място,при твърденията на ищеца за липса на представителна власт,не се доказвал правен
интерес от иска.На второ място,твърденията на ищеца за увреждане,знание и настъпила
вреда били голословни. На трето място,презумпцията за знание не следвало да се разширява
до умисъл за увреждане.На последно място,твърденията на ищеца за краткотрайни
отношения с пълномощника били неверни, пълномощникът бил осъществил многобройни
сделки, които ищецът бил одобрил с конклудентни действия.
От първоинстанционния съд е установена следната фактическа обстановка:
От представения по делото договор от 10.11.2020 г. за наем на земеделски земи с
нот. заверка на подписите per. №5765/10.11.2020 г. на нотариус с район на действие ВРС А.
В. per. №*** на Нотариалната камара,вписан в Агенция по вписванията Служба по
вписванията гр.Козлодуй с вх.рег. №2257/ 11.11.2020 г.,акт №130,том IV е видно, че
ищецът,представляван от М. К. А. с ЕГН ********** от гр.***,е предоставил на ответника
”БГ Рент 2017”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано
от управителя Ю. М. К.,за временно/за 3 стопански години,считано от 01.10.2021 г./ и
възмездно/50 лв./дка за използваната част от земеделската земя/ ползване свои недвижими
имоти в землището на с.*** общ.*** обл.Враца,а именно: поземлен имот с идентификатор
77102.109.43/ливада от 4 704 кв.м. VI-та категория в м.’’Долно ливаде’7,поземлен имот с
идентификатор 77102.160.12/нива от 5 001 кв.м. IV- та категория в м.’’Бостаните”/,поземлен
имот с идентификатор 77102.244.21/нива от 1 800 кв.м. IV-та категория в
м.”Трънето”/,поземлен имот с идентификатор 77102.64.6/нива от 16 001 кв.м. Ш-та
категория в м.’’Прекия път”/ и поземлен имот е идентификатор 77102.98.19/нива от 14 000
кв.м. Ш-та категория в м.’’Лозарски гред’7.
С договор от 13.05.2021г. за пренаемане на земеделски земи,ответникът е
предоставил на ”Агро Филт”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Враца,за
временно ползване/за една стопанска година,считано от 01.10.2021 г./ и възмездно/80
лв./дка/ ползване земеделските земи.
Представена е декларация с нот. заверка на подписа и съдържанието per. №№2087 и
2088/08.06.2021 г. на нотариус с район на действие PC Бяла Слатина Г. Х. per. №*** на
3
Нотариалната камара,от която е видно, че ищецът е оттеглил пълномощно per. №№185 и
186/ 13.01.2012 г. на същия нотариус.
Съгласно пълномощно с нот. заверка на подписа и съдържанието per. №№185 и
186/13.01.2012 г. на нотариус с район на действие PC Бяла Слатина Г. Х. per. №*** на
Нотариалната камара,ищецът е упълномощил М. К. А. с ЕГН ********** от гр*** да
закупува от негово име и за негова сметка земеделска земя,както и да сключва договори за
аренда и наем на негова земеделска земя.Пълномощното е безсрочно.
Видно от представените с исковата молба договор от 09.07.2018 г. за наем на
земеделски земи и анекс от 16.06.2021 г.,ищецът е предоставял за временно и възмездно
ползване свои земеделски земи в землището на с.***,вкл. земите от договора от 10.11.2020 г.
при наемна цена от 60лева на декар.С анекса е била уговорена наемна цена от 70 лв./дка.
Видно от представените от ответника нот. актове, договор за наем, нот. покани и
заявления до Служба по вписванията,ищецът е бил представляван от М. К. А. при покупки и
продажби на земеделски земи и при отправяне на покани за плащане на заявления за
вписване прекратяване на договори за аренда в периода 20.01.2012 г,- 22.12.2014 г./по
представения договор за наем от 03.06.2015 г. ищецът всъщност е бил представляван от
управителя на ответника/.
В първата инстанция е допуснат и изслушан свидетел/доведен от ищеца,работник на
ищеца/,който твърди,че страните не поддържат делови отношения след 2015 г. и че
пълномощникът не е уведомявал ищеца за сключената сделка.
Прието е по делото, че ищецът не оспорва истинността и автентичността на
пълномощното, въз основа на което лицето М. К. А. е сключил представения договор за
наем.
След анализ на събраните доказателства, районният съд е приел иска за
основателен, тъй като в случая пълномощникът е сключил договор за наем при цена,
значително по-ниска от пазарната/при сравнение с цените,постигнати от ищеца и от
ответника, съответно с анекса от 16.06.2021 г.-70 лв. и с договора от 13.05.2021 г.-80 лв./. С
това е приел, че е установен първия елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,така
както е определен и в тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС в.ІІІ т.2
Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че в случая е налице и
вторият елемент от фактическия състав,който също е дефиниран в цитираното тълкувателно
решение, а именно:’’споразумяване” между представителя и насрещната страна по
договора/ответника/ за увреждането на представлявания,което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането
на представлявания.В случая лицето М. К. А. е договаряло със сина си,при което съдът е
приел, че е установен и втория елемент от фактическия състав.
Приел е още, че ищецът е доказал и твърдението си за нарушени доверителни
отношения - индиция за недобросъвестност у представителя. По делото се установило, че
4
правата по пълномощното са били упражнявани сравнително активно почти 3 г., след което
почти 6 г. до сключването на атакувания договор не са били упражнявани. Като
междувременно ищецът е манифестирал намерение и воля сам/без да ползва представител/
да уреди ползването на имотите.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата, и
намира, че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, като на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Според практика на Върховния касационен съд, обективирана в множество решения
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д № 3530/2008 г.,
ВКС, IV г. о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д № 1077/2010 г., ВКС, IV г. о., решение №
140/15.10.2015 г. по т. д. № 2092/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 586/01.11.2010 г. по гр. д №
853/2009 г., ВКС, IV г. о., задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство. Нарушението
на този принцип влече различни правни последици, които са в зависимост от конкретните
обстоятелства. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която когато третото лице, с което
пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, когато
представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания
договорът да не поражда действие за представлявания. Т.е. хипотезата на чл. 40 ЗЗД
предпоставя осъществяване на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания.
Според разясненията, дадени в мотивите към т.3 на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК
на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителност по смисъла на посочената
правна норма се състои от два елемента:
- Обективен елемент – договорът, сключен от представителя, да е във вреда на
представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-
различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния
тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното
настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се
има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително.
- Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна
по договора за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав
на недействителността по чл. 40 ЗЗД, се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение
5
(цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност , т.е. и двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва
при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите
на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има
различни проявни форми в т. ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно
конкретната икономическа обстановка или когато предоставените на упълномощителя права
са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.
В случая с представеното пълномощно, истинността и автентичността на което не се
оспорват, ищецът е предоставил на лицето М. К. А. власт да сключва на договори за наем на
притежаваната от него земеделска земя. Ищецът иска прогласяване на недействителност на
сключения от последния на 10.11.2020г договор за наем на земеделска земя, тъй като със
същия му е причинено увреждане от представителя, който не е договарял в негов интерес.
От процесния договор се установи, че същия е сключен при наемна цена от 50 лв., но само
за използваната част от земите, докато още с договор от 09.07.2018г, сключен между
"Манастирище 2015"ЕООД и ищеца, последният е уговорил цена от 60 лева на декар за
цялата земя, а с анекс от 05.07.2021г цената е повишена на 70.00лева. Установи се още, че
"БГ Рент" 2017" ЕООД е преотдал цялата наета земя при цена от 80.00лева за всеки декар от
наетата с атакувания договор земя. Т.е. в случая е установено увреждане на интересите на
ищеца със сключената от пълномощника сделка.
Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване
между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ
се на тази недобросъвестност следва да установи намерението на пълномощника и третото
лице за неговото увреждане. Преценката за това намерение се извършва въз основа на
всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице -
обяснимо е представлявания да не разполага с преки доказателства за сговор между
пълномощника си и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да
бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за
сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът
презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК)
вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или трайни
търговски отношения, или времевия период от сключването на атакуваната сделка и
последващи такива, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната
икономическа ситуация или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е
била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания.
В случая няма спор, че пълномощникът и третото лице са близки родственици /баща
и син/. Налице са и косвени доказателства за знанието за увреждане, доколкото по делото се
6
установява от процесния договор, че същия е сключен при наемна цена от 50 лв., но само за
използваната част от земеделската земя. Същевременно ответникът "БГ Рент" 2017" ЕООД в
рамките само на няколко месеца след сключване на процесния договор, сключва договор с
"Агро филт" ООД за пренаемане на земите на ищеца за цена от 80лева на декар за цялата
земя. От горното може да се направи извод, че както наемателя по наемния договор -
ответника, така и пълномощникът на наемодателя са знаели за възможността ищеца да не
получи наемна цена за цялата или поне за част от земята, както и за възможността
наемодателят да постегне по-висока наемна цена, като въпреки това са сключили наемния
договор. Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че при сключване на договора
двамата са съзнавали, че сключеният договор обективно уврежда представлявания.
От съвкупната преценка на доказателства се създава сигурно убеждение за
осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между
пълномощника и третото лице, поради което съдът приема въззивната жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК на
въззиваемия Ц. Т. Ц. следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждениев размер на 900лева с включен ДДС.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен
съд - Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 3555/2021 г.
по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА "БГ РЕНТ 2017" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати на Ц. Т. Ц. ЕГН **********, сумата от 900,00лева /деветстотин лева/ с
включен ДДС - направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8