МОТИВИ по НОХД №1990/2010
година
по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимата И.Б.Н., било предявено обвинение за
престъпление по чл. 194 ал. 1
от НК, за
това, че на 23.05.2010 година в с. Дренов
обл. Ловешка, от дом на ул. Иван Вазов № 3, отнела
чужда движима вещ – кабел ШВСП 2х2.5 кв. мм с дължина 114 м на стойност 136.80 лв,
от владението на М.М.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои.
Срещу подсъдимият К.В.М. било предявено обвинение за
престъпление по чл. 215 ал. 1
от НК, за
това, че на 23 и 24.05.2010 година в с. Дренов обл. Ловешка и гр. Пордим обл.
Плевенска, сам и при условията на посредствено извършителство чрез Момчил
Красимиров Иванов от с. Крушуна обл. Ловешка, с цел да набави за себе си и И.Б.Н.
*** имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ - кабел ШВСП
2х2.5 кв. мм с дължина 114 м
на стойност 136.80 лв,собственост на М.М.М. ***, за която знаел, че е придобита
от Н. чрез престъпление – кражба.
В
съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство предявеният граждански иск от пострадалият от престъплението М.М.М. *** против подсъдимата И.Б.Н. за сумата от 136.80 лева,
представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, като М.
е конституиран като
граждански ищец по делото.
В с.з.
подс. Н. и М. редовно призовани са се явили лично на осн. чл.94, ал.1, т.9 от НПК, съдът им е назначил адв. Г. Г. ***.
защитника на подсъдимите е заявил, че желаят делото да се разгледа по
реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
тримата двамата подсъдими от съда правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е
уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от тях самопризнания по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, и двамата подсъдими са направили самопризнания и в
с.з. са заявили, че се признават за виновни, че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като са се
съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направените
самопризнания от двамата подсъдими, съдът, след като е установил, че
самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът
не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещото лице изготвил
назначената на досъдебното производство експертиза за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу
двамаа подсъдими така както са предявени с обвинителния акт, като излага, че
подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, самопризнанията им се подкрепят от останалите събрани на
досъдебното производство доказателства, поради което моли да бъдат признати за
виновни в извършване на престъпленията за които са предадени на съд, като им
бъдат наложени наказания за подс. Н. при условията на чл.58а, ал.1 от НК- й се наложи наказание 3
месеца лишаване от свобода изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, а
на подс. М. да се наложи при условията на чл.58а, ал.1 от НК наказание 1 година
лишаване от свобода, изпълнението на което, също на осн. чл.66, ал.1 от НК да
се отложи за срок от 3 години. Излага, че гражданския иск е основателен и доказан по размер и моли да се уважи така както е приет.
Подс. И.Б.Н. ***. е
заявила, че се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, че фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината.
Защитникът й адв. Г. Г. е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитната
му. Моли при определяне на наказанията на подзащитната му да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК. Излага, че ако съда не приеме аргументите му за
прилагане на чл.55 от НК да се наложи посоченото от прокурора наказание. Моли
да се уважи гр. иск.
Подс. К.В.М. ***. е заявил, че се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му адв.Г. Г. е изложил, че
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка отговаря на случилото се,
което безспорно било потвърдено и от подзащитният му. Моли при определяне на
наказанията на подзащитният му да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Излага,
че ако съда не приеме аргументите му за прилагане на чл.55 от НК да се наложи
посоченото от прокурора наказание. Моли да се уважи гр. иск.
От направените
самопризнания на двамата подсъдими, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които ги подкрепят, от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л. по изготвената на
досъдебното производство експертиза, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К.В.М. / л. 42-44, 53-55/ бил родом от гр. Левски обл. Плевенска, от няколко години живеел на
семейни начала с подс.
И.Б.Н. ***
Търново. Имали дете от съвместното си съжителство и обитавали къща в с. Дренов
обл. Ловешка на ул. Иван Вазов, собственост на чичо на М.. Нямали работа и се
препитавали с парични средства изпращани от близки на М. от чужбина.
По
съседство на ул. Иван Вазов № 3, се намирала къща собственост по наследство на
свид. М.М.М. *** и периодично посещавал имота си в с. Дренов.
На
23.05.2010 година М. не бил в селото и около обяд Н. влязла в двора на къщата.
Огледала постройките и под сайванта забелязала навит на руло кабел. Взела кабела и
го отнесла в къщи.
Същият
ден М. бил на сезонна работа и след като се прибрал вечерта Н. му разказала за
взетият от дома на М. кабел. М. обгорил кабела с цел премахване на изолацията.
На сутринта заедно с гостуващият им от предната вечер свид. Момчил Красимиров
Иванов / л. 11/ отпътували с лек
автомобил м. Форд Ескорт, управляван от Иванов за гр. Пордим. В пункт за отпадъчни метали М. предал обгореният меден
проводник като представил личната карта на Иванов. Била издадена
покупко-изплащателна сметка № 40/24.05.2010 година от „Метал груп” ЕООД Плевен / л. 9/, в която било отразено
предаване на 10 кг
мед със сума за получаване 80.00 лв. След изплащане на парите М. ги прибрал и
се върнали обратно.
В
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа оценителна
експертиза / л. 18, 19/ е визиран извод, че отнетият от дома на М. кабел е от
типа ШВСП 2х2.5 кв.мм с обща дължина 114 м и пазарната му стойност възлиза на 136.80
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подс. И.Б.Н.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
194 ал. 1 от НК, като на
23.05.2010 година в с. Дренов обл. Ловешка, от дом на ул. Иван Вазов № 3,
отнела чужда движима вещ – кабел ШВСП 2х2.5 кв. мм с дължина 114 м на стойност 136.80 лв,
от владението на М.М.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подс. К.В.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
215 ал.1 от НК, като на 23 и
24.05.2010 година в с. Дренов обл. Ловешка и гр. Пордим обл. Плевенска, сам и
при условията на посредствено извършителство чрез Момчил Красимиров Иванов от
с. Крушуна обл. Ловешка, с цел да набави за себе си и И.Б.Н. *** имотна облага,
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ - кабел ШВСП 2х2.5 кв. мм с дължина
114 м на
стойност 136.80 лв,собственост на М.М.М. ***, за която знаел, че е придобита от
Н. чрез престъпление – кражба.
От субективна страна и двамата подсъдимия са действали с пряк
умисъл, като са съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждали и
целяли настъпването на
общественоопасните последици.
Настоящата инстанция намира, че от направените
самопризнания на двамата подсъдими, от събраните гласни доказателства – свидетелски
показания, писмени доказателства - съдебно-техническа оценителна експертиза и покупко изплащателна сметка по безспорен начин е установено, че двамата подсъдими са автори на
деянието, за което са предадени на съд.
Разпитани в качеството на обвиняеми М. и Н.
признават виновно поведение и дават обяснения за начина на извършване на
деянията.
Причините за
извършеното престъпление произтичат от
стремежа към незаконно облагодетелстване при незачитане на установеният правов
ред в защита на собствеността.
От
обективна страна подсъдимата Н. е осъществила изпълнителното
деяние чрез действие – отнела чужда движима вещ - кабел ШВСП 2х2.5 кв. мм
с дължина 114 м
на стойност 136.80 лв, от владението на М.М.М. ***, като е прекратила фактическата
власт върху веща и е установила своя фактическа власт върху нея.
От
обективна страна подсъдимият М. е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие, като сам и при условията на
посредствено извършителство чрез Момчил Красимиров Иванов от с. Крушуна обл. Ловешка,
с цел да набави за себе си и И.Б.Н. *** имотна облага, спомогнал да бъде
отчуждена чужда движима вещ - кабел ШВСП 2х2.5 кв. мм с дължина 114 м на стойност 136.80
лв,собственост на М.М.М. ***, за която знаел, че е придобита от Н. чрез
престъпление – кражба.
Настоящата инстанция намира,
че от направените самопризнания на двамата подсъдими и събраните на досъдебното
производство писмени доказателства, които ги подкрепят, както и от показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключението на изготвената
на досъдебното производство експертиза по безспорен начин е установено, че двамата
подсъдими са автори на деянията, за които са предадени на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянията, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направените
от двамата подсъдими самопризнания, от писмените доказателствата по делото,
които ги подрепят, от разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключението
на изготвената на досъдебното производство експертиза.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. Н., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2
от НПК определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК – като предвид направеното самопризнание и проявена критичност към извършеното, както и обстоятелството, че за престъплението за което
е предадена на съд е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години,
определи на подсъдимата наказание четири месеца и половина лишаване от свобода. При условията на чл.58а,
ал.1 от НК, съдът намали така
определеното наказание от четири месеца и половина лишаване от свобода с 1/3,
като определи подс. Н. да изтърпи наказание за престъплението по чл.194, ал.1
от НК в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила,
като прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най -
вече с оглед поправяне на осъдената не е наложително реалното изтърпяване на
наказанието.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Н. е справедливо, и че съответства на обществената опасност
на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК. Наличните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Н. определеното по горе
наказание.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. М., настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2
от НПК определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК – като предвид направеното самопризнание и проявена критичност към извършеното от една страна, а от
друга предходното осъждане на подсъдимия, както и обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на съд е предвидено наказание от една до шест
години лишаване от свобода, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за
самото престъпление, определи на подсъдимият наказание 18 месеца лишаване
от свобода. При
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съдът
намали така определеното наказание от 18 месеца лишаване от свобода с 1/3, като
определи подс. М. да изтърпи наказание за престъплението по чл.215, ал.1 от НК
в размер на 1 година лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила,
като прие, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най -
вече с оглед поправяне на осъдената не е наложително реалното изтърпяване на
наказанието.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. М. е справедливо, и че съответства на обществената опасност
на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха
съдът да наложи на подс. М. определеното по горе наказание.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск за имуществени вреди от престъплението М.М.М. против подс. И.Б.Н. за сумата от 136.80 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, като основателен и
доказан, като прие, че подсъдимата с виновното си, противоправно поведение е
осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и
противоправно поведение на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат е
налице пряка причинна връзка. Стойността на нанесените имуществени вреди се
установява от заключението на в.л.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите Н. и М., с горната самоличност да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща разноски за експертиза.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимата Н., с горната самоличност да заплати на ЛРС сумата
от 50.00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: