Мотиви
към присъда по НОХД 331/2014г по
описа на Районен съд-Димитровград
Районна прокуратура - гр. Димитровград е внесла в РС - Димитровград обвинителен акт, по който
е образувано производство пред първа инстанция срещу: Г.Д.Т., ЕГН:**********, роден в гр. Димитровград, живущ ***, български гражданин, средно образование,
разведен, безработен, не осъждан за престъпление по чл.234 ал.1 от НК-за това,
че на 22.05.2014 г. в гр.Димитровград, в немаловажен случай, държал акцизни
стоки без бандерол, като такъв се изисква по закон(чл.28, ал.1 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия – „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25“), а именно - по начин, който да
гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване(чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове – „На облагане
с акциз подлежат: 2. тютюневите изделия), както следва: - на маса на зеленчуков
пазар - 42 кутии цигари „Palladium”, 21
кутии цигари „LM”, 51 кутии
цигари „Velvet”, 23 кутии цигари „Karelia”, 36
кутии цигари „Ome”, 31 кутии цигари „Diva”, 9 кутии цигари „Esse”, 5 кутии цигари „Assos” и 47 кутии цигари „DON” и в
апартамент на ул.”Св.Климен Охридски” №3, вх.Б, ап.3 - 30
кутии цигари „Palladium”, 70 кутии
цигари „LM”, 10 кутии цигари „Velvet”,
320 кутии цигари „Karelia”, 195 кутии
цигари „Ome”, 110 кутии цигари „Assos” и
40 кутии цигари „MM”, всички на обща стойност 5253 лв.
В съдебно
заседание подсъдимият изяви желание да се възползва от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 09.06.2014г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от девет месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Също така
предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на
чл.234, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание “глоба” в размер на
10 000 лева.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият Т. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Подсъдимият изразява съжаление за постъпката си. В последната
си дума моли съда за налагане на условно наказание “лишаване от свобода”, като
не му се налага наказание “глоба”, тъй като е финансово затруднен. Защитникът
на подсъдимия моли съда да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер на минималния законоустановен, но без
налагане на другото кумулативно предвидено в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК
наказание “глоба”.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимия Г.Д.Т. и свидетелката С.Д.П. не живеели
заедно, но подс.Т. често посещавал апартамента й на адрес – ***. Поради
причина, че последният бил пушач, през месец април, от неизвестно лице той
закупил кашон различни марки цигари, без поставен върху тях акцизен бандерол.
Подс. Т., решил да съхранява тези цигари в апартамента на св.П.. Тя се
съгласила и не попитала от къде подс.Т. е взел цигарите, дори не ги видяла
каква марка са, а видяла само кашона, посочен й от подс.Т., който бил завит с
черен найлон. На 22.05.2014г. подс. Т. взел част от цигарите, които били в
кашона и ги поставил в найлонови торбички, за да ги даде на свой познат. Тези
торбички той оставил до масата на пазара, където св.С.П. продавала
зеленчуци.Същият ден - 22.05.3014г. служителят на РУ”Полиция” - Димитровград -
свидетелят Н.М.Д. получил информация, че на маса която се намира на
зеленчуковият пазар в гр.Димитровград се държали и продавали цигари без
бандерол. Той докладвал на началник РУ”Полиция” - Димитровград за получената
информация и заедно с началник сектор „Криминална Полиция” Т.Г. организирали
провеждането на проверка по този сигнал. Те отишли до зеленчуковия пазар –
Димитровград и установили масата, както и лицето, което я стопанисвало - св.С.П..
Св.Д. и Т.Г. се легитимирали и при извършената проверка констатирали, че на
масата заедно с продавачката св.П. се намирал и подс.Т.. Полицаите открили зад
масата найлонови торби, в които имало кутии цигари от различни марки, без
поставен върху тях акцизен бандерол. Те попитали на кого са тези цигари и
тогава подс. Т. им отговорил, че са негови. За констатираното от тях
полицейските служители уведомили колегите си от икономическа полиция и дежурния
разследващ полицай. Докато чакали пристигането на своите колеги св.Д. попитал
св.П. и подс.Т. - дали това са всичките цигари без бандерол и след
кратковременно видимо смущение подсъдимият заявил, че в апартамента на св.С.П.,
намиращ се на адрес ***, имало още цигари и той щял да ги предаде на органите
на реда.
След получаване на съобщението за съдействие, ОД при
РУ”Полиция” – Димитровград изпратил на зеленчуковия пазар в гр.Димитровград,
свидетел Г.К.Б. - служител на сектор „Икономическа полиция” при РУ”Полиция”
–Димитровград. След като св.Б. пристигнал до своите колеги на зеленчуковия
пазар, той видял, че до масата, до която стояли св.Д. и Т.Г., имало найлонови
торби, с намиращи се в тях цигари без акцизен бандерол. Св.Б. получил
разпореждане от инспектор Г. да отиде на адрес в *** и да запази апартамента до
идването на дежурната разследваща група. Св.Б. изпълнил това разпореждане и
пред апартамента зачакал своите колеги.
Междувременно разследващ полицай при РУ”Полиция” –Димитровград
извършил оглед на местопроизшествието на зеленчуковия пазар, като в процеса на
извършвания оглед разследващия орган констатирал, че се касае за кутии цигари
без бандерол, както следва - 42 кутии цигари „Palladium”, 21 кутии цигари „LM”, 51 кутии цигари „Velvet”,23 кутии
цигари„Karelia”,36кутии цигари „Ome”, 31 кутии цигари „Diva”, 9 кутии цигари „Esse”, 5 кутии цигари „Assos” и 47 кутии цигари „DON”. С протокол
за доброволно предаване цигарите били предадени от подс.Т..
След това дежурната оперативна група отишла до
апартамента на адрес в ***, запазен от св.Б.. Там подс.Т. предал с протокол за
доброволно предаване, намиращите с в апартамента кутии цигари без поставен
върху тях акцизен бандерол, а именно - 30 кутии цигари „Palladium”, 70 кутии
цигари „LM”, 10 кутии цигари „Velvet”,
320 кутии цигари „Karelia”, 195 кутии
цигари „Ome”, 110 кутии цигари „Assos” и
40 кутии цигари „MM”.
В хода на образуваното бързо производство е извършен
оглед на веществени доказателства, при който е установено, че се касае за 1040 бр. кутии с цигари от
различни марки, подробно описани в протокола, и е констатирано, че „... всички кутии цигари са без акцизен бандерол...”.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза.
Вещото лице заключава, че стойността на предадените от подсъдимия кутии цигари
от различни марки е 5 253лева към момента на извършването на престъплението.
Определя и размера на дължимия акциз - 3 308,99лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Т., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство и приета от съда съдебно-икономическа експертиза,
която дава заключение, че стойността на предадените от подсъдимия кутии цигари
от различни марки е 5 253лева към момента на извършването на престъплението.
Определя и размера на дължимия акциз - 3 308,99лева.
Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Като прецени
всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.234, ал.1 от НК, поради
следните правни съображения:
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с финансовата дейност на
държавата.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява в държане на акцизни стоки - предмет
на престъплението са акцизни стоки, които стоки са без бандерол, който бандерол
се изисква по закон - чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия,
чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове", като случаят е немаловажен. Подсъдимият е осъществил
фактическата власт върху цигарите. Според разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона
за тютюна и тютюневите изделия „Тютюневите изделия от местно производство и от
внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка
бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна
без неговото унищожаване чрез разкъсване. В чл.28 ал.1 от цитирания закон е
предвидено „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обект и складове на
едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията на чл.25”. Бандеролите се издават по утвърдени от министъра на
финансите проекти /макети/. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове - „.....
тютюневите изделия предназначени за местния пазар се продават само облепени с
бандерол”. Безспорно подсъдимият е „държал” акцизни стоки цигари без
бандерол на маса на зеленчуков пазар и в апартамент на *** в Димитровград.
От субективна страна престъплението е извършено с вина
под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че акцизните стоки са без изисквания от закона бандерол и въпреки това ги е
държал, същият е разбирал общественоопасния характер на престъплението и е
искал настъпването на общественоопасните последици от същото.
Извършеното деяние не представлява маловажен случай, тъй като стойността
на инкриминираните движими вещи — 5253
лв., е многократно над размера на
минималната работна заплата за страната - 340 лева, към момента на извършване
на деянието.
Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на
регламентираните в закона правила за държане на акцизни стоки и стремежа към
облагодетелстване по неправомерен начин от страна на подсъдимия.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени
следните обстоятелства:
Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока – касае се за деяние, изразяващо се в държане на значително количество
акцизни стоки без бандерол - 42 кутии цигари „Palladium”, 21 кутии цигари „LM”, 51 кутии цигари „Velvet”, 23 кутии цигари
„Karelia”, 36 кутии цигари „Ome”, 31
кутии цигари „Diva”, 9 кутии цигари
„Esse”, 5 кутии цигари „Assos” и 47 кутии
цигари „DON” и в апартамент на ул.”Св.Климент Охридски” №3, вх.Б, ап.3 - 30
кутии цигари „Palladium”, 70 кутии
цигари „LM”, 10 кутии цигари „Velvet”,
320 кутии цигари „Karelia”, 195 кутии
цигари „Ome”, 110 кутии цигари „Assos” и
40 кутии цигари „MM”, когато такъв се изисква по закон /чл.25, ал.1 от Закона
за тютюна и тютюневите изделия, чл.100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове/ и факта, че общата стойност на нанесените за финансовата дейност на
държавата щети на обща стойност 5253лв.
превишава повече в пъти размера на
минималната работна заплата за страната - 340 лева, към момента на извършване
на деянието, което от своя страна обуславя висока степен на обществена
опасност на самото деяние.
Степента на обществена опасност на подсъдимия -
данните за личността му – подсъдимият
е роден на ***г***, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан,
средно образование, ЕГН **********, по време на извършване на деянието
бил безработен, разведен, неосъждан за престъпление от общ характер. Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът преценява с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същият не е осъждан за
други престъпни посегателства от общ характер, както и не са му налагани
административни наказания по реда на чл.78а от НК, което говори, че
нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от страна
на подсъдимия и следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете факта, че по настоящото дело
подсъдимият се признава за виновен, като дава обяснения и прави самопризнания
за случилото се, като по този начин оказва съдействие на разследващите органи,
както и изразеното критично отношение към процесното деяние. Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се възприеме и влошеното материално състояние на
подсъдимия, което се доказва от приложените по делото заверено копие на нот.акт за дарение на недвижими имот със запазване
право на ползване №75, том четвърти, рег.7954, дело 463/08г. и служебна
бележка с №932/30.05.2014г., видно от които
е, че подсъдимият няма собствено жилище, живее в дома на брат си, постоянно безработен,
считано от 2010 година.
Същевременно обаче, самото деяние по чл.234, ал.1 от НК, начина на извършването му и размера на вредата обуславят по-високата степен
на обществена опасност както на подсъдимия, така и на деянието извършено от
него. /Решение № 188/25.04.1991г. по н.д. № 21/1991г., І н.о./., което следва
да се тълкува като обстоятелство отегчаващо отговорността му, както и подбудите
за извършване на престъплението – незачитане на
обществените отношения, свързани с финансовата дейност на държавата.
Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен
въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като
чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в
страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е масово в страната се
предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол, оповестена от обявената статистика
– явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между
които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се лица предвид
социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите, като
възмездие и насоченост на обществената превенция.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Т., при
отчитане както на смекчаващите, а така също и на отегчаващите отговорността
обстоятелства. В настоящия случай, преценявайки изложените по-горе смекчаващи
обстоятелства, съдът намира, че същите са достатъчни, за да обосноват
приложение разпоредбата на чл. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Ето защо ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК счете за справедливо и съответно на
извършеното да определи на подсъдимия Т. наказание “лишаване от свобода” в
размер под най-ниския предел, предвиден в закона, а именно 6 /шест/ месеца. При
определяне на наказанието и неговия първоначален размер съдът взе предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и намери, че
наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца ще бъде съответно на
извършеното от подсъдимия престъпление и ще изпълни целите на индивидуалната и
генерална превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът счита, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при
подсъдимия Т.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на
осъдения Т. към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан
и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е
допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен
това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на
обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.
Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за
да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай
подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години.
Освен това, съдът на основание чл.234, ал.1 от НК наложи на подсъдимия
и наказание “глоба” в минималния, предвиден в закона размер на 5253 лв. При
определяне размера на това наказание съдът съобрази размера на предмета на
престъплението, извършено от подсъдимия. При преценка на това наказание съдът
съобрази и обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, както
и обстоятелството, че подсъдимият е с влошеното материално състояние, като
безработен.
Според практиката
на ВКС съдът не може да наложи наказание “лишаване от право”, ако извършителят
няма такова /Решение № 320/1998г. на ІІІ н.о./. Ето защо, съдът съобразявайки
обстоятелството, че подсъдимият не притежава разрешително от Агенция “Митници”
за търговия с тютюневите изделия, не му наложи другото кумулативно предвидено
наказание “лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК”.
Съдът намира, че
така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този
начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание
чл.189, ал.3 от ПНК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски
в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, от които направените по досъдебното
производство разноски в размер на 55 /петдесет и пет/ лева и на съдебното
такова в размер на 20/двадесет/ лева.
На основание чл.234, ал.3 от НК съдът отнема в полза
на държавата веществените доказателства по делото, а именно предмета на
престъплението: 115 кутии цигари „Assos”;
- 72 кутии цигари „Palladium”; - 31 кутии цигари „Diva”; - 343 кутии цигари
„Karelia”; - 91 кутии цигари „LM”; - 47 кутии цигари „DON”; - 61 кутии цигари
„Velvet”; - 231 кутии цигари „Ome”; - 9
кутии цигари „Esse”; - 40 кутии
цигари „MM” - всички без акцизен бандерол, на съхранение в РУ „Полиция” –
Димитровград.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
