Решение по дело №14799/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 988
Дата: 13 март 2017 г. (в сила от 13 март 2017 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20163110114799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

…………

гр.Варна, 13.03.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, десети състав, в публично съдебно заседание проведено на 02.03.2017г., в състав:

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

при участието на секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №14799 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от *** със седалище и адрес на управление *** против „Д.Т.”ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.365 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5848.54 лева, представляваща неплатен остатък от задължение по сключено между страните споразумение от 26.09.2016г. за уреждане на търговски правоотношения с нотариална заверка на подписите с рег. №2835/26.09.2016г. по описа на нот. *** с район на действие РС – ***, *** на НК, сумата от 96.04 лева, представляваща лихва за просрочие, изчислена на база на законната лихва за периода от 01.10.2016г. до 28.11.2016г., вдно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът поддържа, че се явява изправна страна по сключения с ответника договор за превоз, като в изпълнение на поетите задължения е извършил уговорените транспортни услуги, за което са издадени фактури №56/23.02.2016г., №57/16.03.2016г. и №60/22.03.2016г. на обща стойност 10603.74 лева. Между страните е сключен и договор за наем на движима вещ, обективиран във фактури №**********/31.08.2016г. и №**********/ 02.09.2016г. на обща стойност 3755.20 лева. Със споразумение от 26.09.2016г. страните са извършили погасяване на насрещните задължения до размера на по-малкото. Съгласно спогодбата общо дължимата от ответника сума е в размер на 6848.54 лева с падеж на задължението до 30.09.2016г. След извършено от ответника частично плащане в размер на 1000 лева, непогасената част от задължението е в общ размер на 5848.54 лева. Поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си, въпреки отправените покани, ищецът обективира искане за осъждането му да изпълни реално задължението си, ведно с обезщетение за забава. Претендират се сторените съдебно деловодни разноски в исковото производство, както и в производството по обезпечаване на иска в размер на 670 лева.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован по реда на чл.50, ал.4, вр. ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1 на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло по отношение на претендираните суми.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените в исковото производство разноски в размер на 606.14 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса, такса банков превод и адвокатски хонорар, както и разноските по предварително обезпечаване на иска по ч.гр.д. 13704/2016г. на ВРС в размер на 670 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239  от ГПК, съдът

        

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Д.Т.”ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5848.54 лева, представляваща неплатен остатък от задължение по сключено между страните споразумение от 26.09.2016г. за уреждане на търговски правоотношения с нотариална заверка на подписите с рег. №2835/26.09.2016г. по описа на нот. *** с район на действие РС – ***, *** на НК, сумата от 96.04 лева, представляваща лихва за просрочие, изчислена на база на законната лихва за периода от 01.10.2016г. до 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, ал.1, вр. чл.365 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.Т.”ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 606.14 лева, представляваща сторени в производството по гр.д. 14799/2016г. на ВРС разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса, такса банков превод и адвокатски хонорар, както и сумата от 670 лева, представляваща разноски по предварително обезпечаване на иска, направени по ч.гр.д. 13704/2016г. на ВРС, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.  

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: