№ 79
гр. Пазарджик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20245200600194 по описа за 2024 година
Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото ,образувано
пред нея по жалба и допълнение към нея на подс.
А. Б. Б.А - Б. ,чрез защитникът й адв.Т. М., подадена в срока по чл.
319, ал. 1 НПК срещу Присъда № 29 от 11.12.2023 г. на РС-
Велинград, постановена по НЧХД№ 20235210200170 по описа за 2023
година,с която подс. А. Б. Б.А - Б. е призната за ВИНОВНА в това, че
на 27.04.2023г. е нанесла обида на тъжителя И. Н. Б., чрез
публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“ на
унизителна за честта и достойнството му оценка - „измамник“, като
обидата била нанесена публично и разпространена по друг начин -
чрез горепосочената публикация - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 148, ал. 1,
т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на
осн. чл. 148, ал.1 вр. с чл. 54 от НК й наложено наказание: ГЛОБА в
размер на 500 /петстотин/ лева.
ПРИЗНАТА е подсъдимата А. Б. Б.А - Б. с ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 27.04.2023г. посредством писмена
публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“, е
разгласила позорящо обстоятелство за И. Н. Б. - заявявайки, че той
урежда хора да работят във Франция, но само за седмица, ако искат за
1
3 месеца - работят 37 дни и си почиват в квартирата, уж няма да
плащат като не ходят на работа, но после им излиза през носа;
присвоява документи; не си удържа на казаната дума и заплашва, че
ще ги хванат за гушките на летището, като клеветата е нанесена
публично и е разпространена по друг начин - чрез горепосочената
публикация - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2-ро, във вр. С чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл.
148, ал.2 вр. с чл. 54 от НК й наложено наказание: ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/лв., както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на
сградата на Община Сърница за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е НАЛОЖЕНО на подсъдимата А. Б.
Б.А - Б. (със снета самоличност) най-тежкото измежду определените й
наказания, а именно - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На осн, чл. 23, ал.2 НК - присъединил към така определеното
наказание - ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на информационното табло на сградата на
Община Сърница за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.Направените оплаквания
са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна иска се нейната
отмяна и прекратяване на наказателното производство на основание
чл.24ал.1 т.1 от НПК,както и да се осъди частният тъжител на
основание чл.190 ал.1 от НПК да й заплати направените от нея
разноски.
В съдебно заседание подсъдимата лично и чрез друг
упълномощен защитник -адв.М. подържат жалбата със заявеното в нея
искане.Навеждат се доводи,че автор на деянията ,за които била
осъдена подсъдимата бил баща и св. Б.,поради което се иска отмяна на
присъдата и постановяваване на нова оправдателна.
При условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане,тъй като липсвали мотиви към
присъдата и съдът не бил се произнесъл по обвинението в тъжбата по
чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2 НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК за клеветата
„на следващия ден публикацията беше разпространена и в онлайн
новинарската страница „Топ преса - югозападният таблоид“.
Частният тъжител ,чрез повереникът си не подкрепят
жалбата,против уважаването й са.
ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.
Липсват основания за нейната отменяне или изменяне.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа
2
обстановка:
В началото на месец януари 2023г. тъжителят И. Б., заедно със
С.М. съдействат на група хора от България да заминат и работят във
Франция. Сред работниците са подсъдимата А. Б. и съпругът й А. Б.,
които се надяват да работят там за период от 3 месеца. На място
очакванията на подсъдимата и съпругът й не се оправдават, тъй като
на практика работят само 37 дни от прекараните във Франция 3
месеца. Разочаровани от това в края на периода, съпрузите Б.
изразяват недоволството си пред посредника им с френските
работодатели - тъжителя И. Б., като заплащат осигурената им от него
квартира само за дните, в които са работили. Това става повод за
обостряне на отношенията между тъжителя и подсъдимата в
разменена между двамата кореспонденция от периода на
заминаването й от Франция - в началото на април 2023г., до степен –
че при самото пътуване, на летището сестрата на И. Б. казва на
тъжителката и съпруга й, че брат й ще ги хване за гушата. След
завръщането си в България в първите дни на април 2023г.
подсъдимата А. Б. очаква И. Б., да й изпрати документите за
отработеното от нея време, но не ги получава в очаквания срок. На
27.04.2023г. в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ тя
публикува чрез телефона си общодостъпно за потребителите
изявление със съдържание: „Измамници!! !! Пазете се !! !! С.М. от
село Лъжница и И. Б. от град Петрич живущ в Франция!! !! Уреждат
хора за Работа в Франция но само за седмица ако искате за 3 месеца
работите 37 дена и си почивате в квартирата уж няма да плащате като
не ходите на работа ноо.. после през носа ви излиза всичко да знаете
и документите Присвояват. Не си удържат на казаната Дума и
започват да Заплашват че ще ни хванат за Гушките и то на
летището.Доста хора ги е страх да говорят за тях Какво правят с
Българите в Франция но Мен Не Ме е страх да кажа Истината…!! !!„,
под което поставя и снимка на тъжителя. Публикацията е станала
достояние на тъжителя Б., като е споделяна от потребители на
социалната мрежа, включително в профили на медийни издания
(„Топ Преса – югозападният таблоид“)
Настоящият състав приема изцяло фактическата обстановка,
която е приела първата инстанция, като безспорно установена.Тя не се
променя от показанията на разпитаният пред настоящата инстанция
свидетел по делото- /баща на подсъдимата/ св. Б.,който твърди че на
27.04.2023г той, без да знае подсъдимата бил извършил публицията
във „Фейсбук“.
3
При така установената фактическа обстановка, районният съд е
приел от правна страна, че при идеална съвкупност от обективна и
субективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК,защото на на 27.04.2023г. е нанесла обида на тъжителя И.
Н. Б., чрез публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“
на унизителна за честта и достойнството му оценка - „измамник“,
като обидата била нанесена публично и разпространена по друг
начин - чрез горепосочената публикация ,както и по чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. С чл. 147, ал. 1 от НК ,като на
27.04.2023г. посредством писмена публикация в социалната интернет
платформа „Фейсбук“, е разгласила позорящо обстоятелство за И. Н.
Б. - заявявайки, че той урежда хора да работят във Франция, но само
за седмица, ако искат за 3 месеца - работят 37 дни и си почиват в
квартирата, уж няма да плащат като не ходят на работа, но после им
излиза през носа; присвоява документи; не си удържа на казаната
дума и заплашва, че ще ги хванат за гушките на летището, като
клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин -
чрез горепосочената публикация.
Прав е в съжденията си съдът,че при осъществяване на деянията
подсъдимата е действала при пряк умисъл съгласно материално
правната характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от
НК,тъй като в съзнанието й е съществувала ясна представа за
признаците от състава на престъпленията,имала е съзнанието, че
онова, което казва в публикацията, може да унизи честта или
достойнството на лицето, до което се отнася.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на
районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав,
защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил
своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано
първата инстанция е приела, че извършител на престъплението е
именно подсъдимата. Самата подсъдимата потвърждава че от свои
познати е разбрала, че тази публикация се е намирала именно в
личния й (а не във фалшиво направен) фейсбукпрофил, в който
влизала само през личния си телефон, и до който достъп освен нея
имал само съпругът й. А свидетелят А. Б. заявява, че е имал достъп до
телефона на подсъдимата си съпруга, но не е качвал конкретната
публикация.
Съдът правилно е акцентирал ,че изложените в показания и
4
обясненията на всеки от съпрузите Б. обстоятелства: - че са работили
във Франция едва 37 дни от общо 3 месеца, - че са имали проблеми с
получаването на документите си от И. Б., - че са заплашени на
летището да бъдат хванати за гушите, идентично отразени и в
публикацията - представляват комплекс от конкретика , която няма
как да е известна на други лица освен на тях самите. В този смисъл е
абсолютно житейски нелогично да се допуска, че дори някой друг
случайно да осъществи тайно достъп до телефона на подсъдимата и
някак успее да влезе в (ноторно известно – защитен с парола) неин
фейсбукпрофил – би могъл да публикува там именно тези твърдения, а
още по-малко – да има мотив за това, какъвто явно от обясненията й –
за нея самата е съществувал.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на бащата на
подсъдимата,че на 27.04.2023г в семейната им къща в гр.Сърница той,
без да знае подсъдимата/,която им била на гости/ от телефонът й бил
извършил публицията във „Фейсбук“.Показанията му губят кредит в
своята надежност.Те са неуспешен опит да изкривят правилно
установената фактическа установеност по делото ,която сочи че
единствен възможен автор на деянията остава А. Б..
Показанията на св.Б. не коренспондират дори с обясненията на
самата подсъдима,която е заявила,че не е предоставяла паролата на
Фейсбук профила си на други хора,докато първият твърди,че
достъпът бил без парола.
Св.Б. твърди,че бил казал на дъщеря си,че той бил написал този
пост във „Фейсбук“,едва когато разбрал,че срещу нея имало дело.По
това време бил в Англия,разбрал за делото ,че било насрочено за
11.12.23г,свързал се по телефонът с защитникът на подсъдимата и
самата нея,като казал че той бил написал този текст във
„Фейсбук“.Прибрал се в България на 15.12.23г, а на 18.12.23г ,същият
чрез нотариус направил своето изявление.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Б.,че той имал вина за
това изявление,тъй като това обстоятелство,че бил признал че той е
написал този текст във „Фейсбук“,а не подсъдимата е могло да бъде
съобщено от самата нея на датата на съдебното заседание.То дори не е
заявено, както в правото й на лична защита ,така и на последна
дума,където е изразила подозрения ,че тъжителят да е „хакнал“
профила й, за да я злепостави с тази публикация .
Неоснователни са доводите ,че присъдата е необоснована,защото
всъщност недоволството на жалбоподотелят е в резултат на тази
обоснованост.Това е така ,защото фактическите изводи на решаващия
5
орган се подкрепят от събрания доказателствен материал. От
въззивната инстанция не се откри грешка в мисловно-аналитичния
процес от негова страна.
Настоящето производство е инициирано единствено по жалба на
подсъдимата,липсва жалба от частният тъжител.Действително съдът
не се е произнесъл по обвинението в тъжбата по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2
НК във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК за клеветата че „на следващия ден
публикацията беше разпространена и в онлайн новинарската страница
„Топ преса - югозападният таблоид“, но това не е основание за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като
липсва съответна жалба от частният тъжител по смисъла на чл.336ал.2
от НПК и решаването му във „вреда“ на подсъдимата.
Въззивният състав, възприема аргументацията на първостепенния
съд, при индивидуализация на наказанието.
Наказанието е наложено при условията на чл.54 от НК ,при обективно
наличие на чисто съдебно минало,позитивни характерисични
данни,които са смекчаващи вината й.
Въззивният съд намира, че наложеното наказание по вид, размер за
всяко едно от извършените от подсъдимата престъпление е при
превес на смекчаващи вината обстоятелства ,тъй като за извършеното
престъпление обида на подсъдимата определил глоба в минимален
размер от 500 лв., както и обществено порицание,което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата на информационното табло на сградата
на Община Сърница за срок от един минималния предвиден от месец;
а за извършената от подсъдимата клевета – в размер на наказанието
глоба – 1000 лв., и също обществено порицание, което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата на информационното табло на сградата
на Община Сърница за срок от един месец.
Доколкото двете престъпление са извършени от подсъдимата при
условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от
НК/преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях/,
правилно съдът е определил и наложил едно общо най-тежко
наказание, а именно - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Законосъобразно е намерила приложение разпоредба на чл.23
ал.2 от НК като съдът е присъединил към определеното общо най-
тежко наказание и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на
сградата на Община Сърница за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Производството пред първата инстанция са проведени при
6
спазване на процесуалните правила без да са допуснати съществени
нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната инстанция следи служебно.
Въпреки,че с тъжбата е направено искане за присъждане на
направените по дело разноски,съдът не се е произнесъл,което може да
стори това по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Ръководен от всичко казано съдът намери жалбата за
неоснователна,а съобразно още с чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 29 от 11.12.2023 г. на РС-
Велинград, постановена по НЧХД№ 20235210200170 по описа за 2023
година .
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7