№ / .07.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
РОМЕО СИМЕОНОВ
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: СИЛВИЯН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 597 по описа на съда за 2020 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Варна в ГД „Автомобилна инспекция” към ИА „АА” – София, чрез
процесуалния им преддставител гл.експерт И.Г., против Решение №120/24.01.2020г
по АНД №4770/2019г на ВРС, ХХХІІ с-в, с което е отменено издаденото от
началника на ОО „Автомобилна администрация” – Варна в ГД „ДАИ” НП
№23-0000510/04.10.2019г и наложената на П.Ж.В., ЕГН **********,***, глоба в
размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното
решение, като се излагат съображения против възприетите от въззивния съд две
основания за отмяна на НП, и се претендира отмяна на решението на ВРС и потвърждаване
на НП изцяло така, както е постановено. В съдебно заседание, редовно призовани,
касаторите не се представляват.
Касационният ответник се представлява от адв.А.А. ***,
който моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и изразява становище
за незаконосъобразност на НП.
Касационната инстанция намира, че
жалбата е неоснователна.
Въз основа на анализ на събраните на
съдебното следствие доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 11.07.2019г около 10:20ч св.К.–
инспектор към ОО „А” – Варна спрял за проверка таксиметров автомобил
„Шевролет”, кат. М1, с рег.№****, собственост и управляван от касационния ответник
П.В.,***, на 100м преди разклона за пристанище Леспорт. В хода й било
установено, че водачът управлява л.а. от името на превозвача „Виктор Транс“
ЕООД, съгл.чл.24 ал. от ЗАвтПр, и същия е оборудван с ЕТАФП №ЕС015268 с ФП
№46087897. При проверка на паспорта на ЕТАФП било установено, че при смяната на
фискалната памет на 05.02.2019г са регистрирани 3 бр. превози, установени с 3
фискални бонове, докато в разпечатания на място отчет №0018/11.07.2019г от
фискалната памет такива превози липсвали. При тези констатации св.К.съставил
против В. АУАН за нарушение по чл.2 вр. Приложение №1, глава І, т.2 от Наредба
№35/1999г на МТ, МФ и ДАСМ – за това, че на посочените дата и място управлява
л.а. – негова собственост, маркиран, обозначен и оборудван като таксиметров
автомобил, и конкретно с ЕТАФП, който не отговаря на функционалните изисквания,
предвидени с Приложението, конкретно – да съхранява информацията за извършените
таксиметрови услуги и да ги отпечатва по периоди и да осигурява надеждна защита
на информацията, съхранявана във фискалната памет, и невъзможност за изтриване
на регистрираната информация. При личното предявяване на акта В. вписал, че не
знае, че в апарата има разминаване; възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
последвали. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло
както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация
на нарушението, за което на осн.члр.105 ал.1 от ЗАвтПр наложил на П.В. Глоба в
размер на 200лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП
е издадено от компетентен орган, но в хода на АНП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Съдът посочил, че в АУАН и в НП са описани различни
изпълнителни деяния, представляващи нарушение на две отделни разпоредби на
Наредбата, а именно – визираните в т.2 и в т.3 от Приложение №1, глава І, т.2
от Наредба №35/1999г. Предходният състав приел, че при така формулираното
обвинение е неясна волята на АНО за както конкретно деяние е ангажирал
отговорността на водача, и в тази връзка – дали констатираната липса на
отразяване на превозите, установени с 3 бр. фискални бонове от 05.02.2019г във
фискалната памет на ЕТАФП се дължи на неизпълнение на задължението: да се
съхранява информацията във фискалната памет; да се отпечатва по периоди; да се
осигурава надеждна защита на информацията, съхранявана във фискалната памет;
или да се осигури невъзможност за изтриване на регистрираната информация от
фискалната памет. Съдът посочил, че липсата на яснота и конкретика относно обективните
характеристики на осъщественото деяние ограничават както правото на защита на
наказаното лице, така и възможността съдът да осъществи контрол за
законосъобразност на НП поради неяснотата на фактите, по които следва да се
произнася. На второ място въззивният съд приел, че нарушението, наказано с НП,
е и недоказано от субективна страна предвид липсата на твърдения и
доказателства относно причината за липсата от фискалната памет на устройството
на съответните отразявания от 05.02.2019г. В АУАН и в НП липсват данни относно
техническите характеристики на процесния ЕТАФП, съотв. и основание за извод
дали същият е бил технически изправен или неизправен към момента на
осъществяване на трите превоза; техническата неизправност на устройството,
доколкото съставлява обективна пречка за съхраняване на регистрираните данни на
съответната дата, е във връзка със субективното отношение на водача към
констатирания резултат – т.е. той би бил наказателно отговорен само ако е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, което не е доказано от АНО и е невъзможно да
бъде установено от съда предвид липсата на конкретни данни и доказателства в
тази насока. С тези съображения съдът отменил НП.
Настоящата касационна инстанция преценява така
достигнатите правни изводи по същество на предходната като доказателствено
обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях
на осн.чл.221 ал.2 от АПК.
Наведените касационни основания са две, и всяко от тях
е неоснователно според този съдебен състав.
На първо място се твърди, че без значение на колко
изисквания от Приложение №1 не е отговарял ЕТАФП на таксиметровия л.а., то
нарушението е само едно – не е осигурено правилното му функциониране, като
законодателят е диференцирал отговорността съобразно броя и вида на
несъответствията с изискванията на Наредбата. Това възражение не намира опора в
приложимите специални правни норми и е несподеляемо. Очевидно е, че в АУАН и в
НП са описани четири отделни несъответствия на ЕТАФП с изискванията на
Приложение №1, глава №І от Наредба №35/1999г, а именно – да съхранява
информацията за извършените таксиметрови услуги и да отпечатва отчети по
периоди (т.2), и да осигурява надеждна защита на информацията, съхранявана във фискалната
памет (ФП), и невъзможност за коригиране на регистрираната информация (т.3). Констатираното
несъответствие в случая е неотразяване на три превоза, отчетени с фискални
бонове от 05.02.2019г, във фискалната памет на ЕТАФП от същата дата – на кое от
тези четири изисквания не е отговаряло устройството, монтирано в т.а. на П.В.,
липсва яснота както в АУАН и в НП, така и в кориците на делото. Очевидно е, че
в т.2 и т.3 от глава І, Приложение №1 към Наредбата законодателят е описал
различни по предмет и краен резултат несъответствия на фискалните устройства –
задължително оборудване на таксиметровите автомобили. Въпросът резултат на кое
от тези несъответствия е неотразяването на 3бр. превози във фискалната памет на
устройството е останал неизследван и без отговор от АНО, което действително
осуетява възможността наказаното лице да разбере кое от четирите несъответствия
му се вменява, а и поставя съда в обективна невъзможност да отграничи
релевантните факти, за да изследва наличието или липсата им, респективно – да
прецени обективната съставомерност на вмененото административно нарушение. В
този смисъл допуснатото процесуално нарушението действително е съществено
такова и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място не се констатира и второто
поддържано касационно основание. Твърди се, че след като превозвачът „Виктор
Транс“ ЕООД е изпълнил единственото си задължение да представи ЕТАФП в срок за
метрологична проверка, и след установяване на изправността и съответствието му
с техническите изисквания на 05.02.2019г, то констатираното несъответствие може
да бъде резултат само от неправилното функциониране на апарата поради
неизпълнението на това конкретно задължение на водача. Това вярно твърдение е неотносимо
към случая, тъй като на 05.02.2019г ЕТАФП не е бил представен за извършване на
периодична метрологична проверка, а за смяна на фискалната памет. В тази
връзка, както правилно е отбелязал и ВРС, в случая АНО изобщо не е изследвал
дали ЕТАФП е бил технически изправен към 05.02.2019г, и ако не – дали водачът е
бил длъжен и е могъл да предвиди техническата неизправност, за да бъде субект
на административнонаказателната отговорност. В допълнение към този аргумент
следва да бъде посочено, че функционалните изисквания към ЕТАФП визират
присъщите им характеристики и функциите, които следва да осъществяват, т.е.
касаят производството им като технически възможности и функционалност, като
задължението да ги осигури е на превозвача, а не само начина на работа с тях
или функционирането им (според разбирането на касатора), което несъмнено се
осъществява под контрола на водача на таксиметровия автомобил.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с проверяваното си решение,
което не е обременено с твърдяните касационни пороци. Други такива,
съставляващи основания за отмяната или изменението му, не бяха констатирани и
при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното
квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.
Искания за разноски не са направени.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/24.01.2020г по АНД № 4770/2019г. на
Районен съд – Варна, ІV с-в, с което е отменено издаденото от началника на Областен Отлед
„Автомобилна администрация“ – Варна НП № 23-0000510/04.10.2019г и наложената на
П.Ж.В., ЕГН **********,***, глоба в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от
ЗАвт.Пр.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.