Определение по дело №7938/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261105
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20201100507938
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, ……09.2020 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в закрито заседание в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                            СИМОНА УГЛЯРОВА

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 7938 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на "Е.И." ООД – длъжник по изпълнително дело № 20208510400547 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, срещу постановлението за разноски, с което са приети за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановлението за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че взискателят не е предприел действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено едно единствено действие, а именно – по образуване на изпълнително производство. Обжалва се и размерът на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Отделно от това се поддържа, че по делото липсва плащане от страна на взискателя на дължимите от него авансови такси, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.6 ГПК, изпълнителното производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения прави искане за прекратяване на изпълнителното дело или в случай, че не е налице основание за последното, то приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното производство да бъдат намелени по размер.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят община Чирпан, не е подал възражение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, по реда чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата в частта й относно приетите за събиране в изпълнителното производство такси и разноски, респективно за недопустимостта й в частта относно искането за прекратяване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, поради следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно размера на присъдените /приетите/ от съдебния изпълнител разноски, дължими в полза на взискателя. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито район е района на действие на съдебния изпълнител. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. За да бъде осъществен такъв съдебен контрол обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност, като акт, с който се произнася по размера на адвокатското възнаграждение, включително и по упражненото пред него право за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на представителя по пълномощие на взискателя /чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

Предвид посоченото и доколкото искането за изменение на разноските, приети в изпълнителното производство и обективирани в поканата за доброволно изпълнение е направено за първи път с подадената жалба, съдът намира, че производството по делото като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, обективирано в подадената от него жалба за изменение на разноските, приети в изпълнителното производство и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 – 437 от ГПК ще извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предвид обстоятелството, че производството по настоящото дело е преждевременно образувано, се налага извод, че същото следва да се прекрати, а жалбата да се изпрати на съдебния изпълнител за произнасяне по обективираните в нея искания.

С оглед изложеното, съдът

 

   О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 7938/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІ - А въззивен състав.

ИЗПРАЩА жалба с вх. № 30347/21.04.2020 г., подадена от длъжника – "Е.И." ООД, съдържаща искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, за произнасяне по компетентност по изпълнително дело № 20208510400547 по описа на частен съдебен изпълнител ЧСИ М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ.

 

Определението за прекратяване на делото, като непреграждащо по-нататъшното му развитие, не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.