НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 260672
гр.
Пловдив, 01.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.09.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20418 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от П.Д.И. – Г. срещу „Солеос Виа“ ЕООД за присъждане на сумата в размер на 950 лева, платена на отпаднало основание по прекратен договор № ..., както и сумата в размер на 1.58 лева, обезщетение за забава за периода 07.12.2019 г. до 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда от 12.12. 2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството на потребител сключил с ответното дружество Договор № … за предоставяне на туристическа услуга, сключен извън търговския обект на ответника. По договора ищцата платила авансово сума в размер на 950 лева. Ищцата твърди, че в законоустановения срок и след получаване на допълнителна информация по договора, същата съобщила на ответника, че се отказва от сключения договор и че иска да й бъде върната платена авансово сума в размер на 950 лева, което съобщение било получено на 04.12.2019 г. и 05.12.2019 г. В съобщението ищцата определила срок за връщане на сумата до 06.12.2019 г., като до този срок и след това сумата не й била възстановена. С оглед изложеното предявява исковите си претенции. Претендира се и обезщетение за забава от датата следваща определения от ищцата срок за възстановяване на платената сума до датата на подаване на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея на 01.06.2020 г./л.48/, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 27.08.2020 г. /л.57/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 100 лева– държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в договор за правна помощ /л.56/. Общо разноски за ищеца 400 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Солеос Виа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ами Буе“ № 72 ДА ЗАПЛАТИ
НА П.Д.И. – Г, ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 950
лева, платена на отпаднало основание по прекратен договор № ..., както и
сумата в размер на 1.58 лева,
обезщетение за забава за периода 07.12.2019 г. до 12.12.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда от 12.12.2019 г.
до окончателното плащане, както и сумата в размер на 400 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП