№ 400
гр. Русе , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Теленор България” ЕАД против Р. СТ. Н.,
в която се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество със
сключен Договор за мобилни услуги от 25.09.2018г., за ползване на мобилен
номер, с избран абонаментен план „Тотал 24,99 лв.“, с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за 12
месеца. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свое задължение да заплаща
месечни абонаменти за периода 05.11.2018г. - 04.02.2019г. в общ размер на
275,97 лв. Това дало основание на мобилния оператор да прекрати
едностранно договора си с ответника и да му начисли договорна неустойка в
размер на 62,46 лв., която е формирана съгласно уговорката в т.11 от
договора и представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси на
ползваната програма. За тази сума било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
частно гражданско дело № **** от 2020г. по описа на РС - Русе и издадена
заповед за изпълнение. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал.
1
5 ГПК на длъжника и дадените указания от съда за предявяване на иск за
установяване на вземането по заповедта се моли да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че Р. СТ. Н., дължи на „Теленор
България“ ЕАД сумата в размер на 62,46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от 25.09.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал.6 ГПК изразява становище за допустимост и
основателност на предявеният иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните по делото са възникнали облигационни
отношения по силата на Договор за мобилни услуги от 25.09.2018г., за
ползване на мобилен номер ******, с избран абонаментен план „Тотал 24,99
лв.“, с неограничени национални минути и роуминг в ЕС, с уговорен срок на
действие за 12 месеца.
За периода до 04.04.2019г. за предоставените мобилни услуги ищцовото
дружество е начислявало дължимите суми и издавало фактури с получател
ответникът. Няма данни по делото тези задължения да са заплатени. За
периода 05.03.2019г. до 04.04.2019г. дружеството е издало фактура №**** за
дължимите и незаплатени включително и за предходни периоди мобилни
услуги, както и за сумата от 62,46лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на процесния договор.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК е
издадена заповед за изпълнение №**** от 28.09.2020г. по ч.гр.д.№****/2020г.
по описа на РС – Русе за сумата от 62,46лв., представляваща неустойка по
Договор за мобилни услуги от 25.09.2018г., за ползване на мобилен номер
******, ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за 25лв. заплатена държавна такса и 180лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания за това, поради което се
явява процесуално допустим.
С оглед становището на ответната страна, следва да се приеме, че
претендираното в настоящото производство вземане не е оспорено по
основание и размер. Въпреки, че по делото няма възражение за
неравноправни клаузи в процесните договори, съобразно константната
съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, при служебна проверка, съдът не намира исковата претенция в
цялост или в някоя част да произтича от неравноправна клауза на процесния
договор за мобилни услуги.
Претендирана е по делото компенсаторна договорна неустойка.
Прекратеният договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът
отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде
възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното
му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките
на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и
вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за
неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която
договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на
уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на
договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни
месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт
на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен
абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение
за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което
да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на
3
неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Тази
неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП.
По изложените съображения претендираната неустойка в настоящото
производство е дължима от ответника след прекратяването на договора по
негова вина, поради неплащане на потребените мобилни услуги.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в
размер на 25лв. за държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение. За
заповедното производство дължимите от ответника разноски са в същия
размер – общо 205лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. СТ. Н. с ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ****** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 62,46лв., представляваща неустойка по Договор
за мобилни услуги от 25.09.2018г. за ползване на мобилен номер ******,
ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №****/28.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2020г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р. СТ. Н. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** да
заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес
4
на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6
сумата от 205лв. разноски за настоящото производство и сумата от 205лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5