№ 238
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъденото лице С. К. С. против
Определение № 1113/17.11.2022г. постановено по ЧНД№1294/2022г. по описа
на Бургаския окръжен съд. С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира се неговата
отмяна и постановяване на УПО от остатъка на наказанието лишаване от
свобода. Жалбоподателят излага съображения, че мотивите на
администрацията на затвора не са верни, тъй като същият напълно осъзнава
допусната от него грешка. Твърди, че е преустановил работа в затвора по
здравословни причин - болки в крака и последици от изгаряне на тялото 80 %,
поради което му предстои операция в чужбина. Изразява съжаление за
случилото се и грешно взетите решения.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна. Сочи, че е налице една от кумулативно дадените препоставки
в чл.70, ал.1, т.2 от НК, тъй като лицето е изтърпяло фактически не по - малко
от една втора от наложеното му наказание и неизтърпяната част от
наказанието към 17.11.2022г. е в размер на 1месец и 14 дни. Намира, че
приложените по делото документи установяват, че на този етап от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице С. не е дал
убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи, че доводите за наличие
1
на здравословни проблеми не са относими към основанията за постановяване
на УПО, доколкото преценката за това се прави единствено въз основа на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Прокурорът смята, че на този етап корекционните мерки все още не са
постигнали целения резултат. Сочи, че решаващият съд е направил
комплексна преценка въз основа на анализ на цялостната доказателствена
съвкупност намираща се в затворническото досие на осъденото лице, както и
в представените по делото доказателства. Счита, че към момента не са налице
доказателства обосноваващи извод за настъпили трайни положителни
промени в поведението на осъденото лице, поради което е необходимо да
бъде продължена индивидуалната корекционна дейност спрямо него. Твърди,
че първоначалната оценка на риска от рецидив към 04.12.2021г. е била 64т.-
средни стойностти, като проблемните зони са били свързани с осъзнаване на
личната му отговорност и факторите, допринесли за криминалното му
поведение, което формира отношението му към правонарушението и
уменията му за мислене. При последващата му оценка от 13.07.2022г. е
констатирано увеличение на риска от рецидив – 65 т. поради допуснато
дисциплинарно нарушение и констатирани проблеми в междуличностните
отношения и уменията за общуване, породени от демонстрирани
дискриминационни нагласи. Последната оценка на риск от рецидив от
07.10.2022г. е изготвена във връзка с молбата за УПО и отчита незначително
намаление на стойностите – 61 т., като рискът отново е в средни стойности.
Твърди се, че осъденият все още не е достатъчно самокритичен към
собственото си криминално поведение, като не приема присъдата за
справедлива и оправдава поведението си със странични обстоятелства.
Прокрорът смята, че не са налице доказателства за трайна и категорична
промяна в поведението на осъдения, като същият не е преосмислил напълно
отношението към отговорността за собственото си криминално поведение, не
се е поправил трайно след осъждането и не са постигнати целите визирани в
чл.36 от НК. Намира, че корекционната дейност спрямо осъдения следва да
продължи за постигане на трайна положителна промяна и целите на
наказанието по чл.36 от НК. Моли съда да потвърди определението на
Окръжен съд - Бургас, като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата,
становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и
2
материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на
осъдения на лишаване от свобода С. К. С. за УПО от изтърпяване на остатъка
от наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено му със
Споразумение№165/22.11.2021г.по НОХД№ 478/2021г. по описа на РС –
Ямбол, в сила от 22.11.2021г.
Безспорно е установено по делото, че със Споразумение № 165 от
22.11.2021г. по НОХД № 478/ 2021г. по описа на Районен съд - Ямбол, в сила
от 22.11.2021г., осъденият С. С. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от
НК, за което му било наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, търпимо при първоначален „общ“ режим. С Определение
№ 381 от 22.11.2021г., постановено по същото дело, на основание чл.68, ал.1
от НК спрямо осъдения С. е приведено в ефективно изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, наложено му по НОХД№ 93/
2017г. по описа на Районен съд - Ямбол, чието изпълнение на основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Определението е
в сила от 08.12.2021г. Осъденият постъпил в Затвора - Бургас на 09.12.2021г.
и до 07.07.2022г. изтърпял приведеното условно наказание 7 месеца
„Лишаване от свобода“. Считано от 07.07.2022г. започнал изтърпяване на
настоящото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД
№ 478/ 2021г. по описа на Районен съд - Ямбол. На 04.01.2022г. С. бил
настанен в ЗО „Дебелт 1“ при Затвора - Бургас, където се намира и
понастоящем.
Видно от документите, приложени в затворническото досие на С. С., и
от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за
съдимост се установява, че спрямо него до момента са налице 3 влезли в сила
осъдителни присъди за извършени преобладаващо тежки умишлени
престъпления против собствеността на гражданите - квалифицирани кражби.
В затвора е за първи път, и до момента не се е ползвал от института на
условното предсрочно освобождаване.
Установено е, че към 17.11.2022г. молителят фактически е изтърпял 4
месеца и 10 дни, от работа са му зачетени 6 дни, а остатъкът от наказанието
към същата дата възлиза на 1 месец и 14 дни.
3
Спрямо осъдения С. към момента са налице общо три оценки на риска
от рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на
04.01.2022г., установява степен на риска от рецидив и значителни вреди - 64
точки, т.е средни стойности, с посочени две проблемни зони - отношение към
правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е установен като
среден, но не непосредствен спрямо обществото, по отношение на самия него,
останалите лишени от свобода и към служителите - нисък. Като ресурси за
постигане целите на наказанието са идентифицирани известни трудови
навици, образование и подкрепа от близките. При втората оценка от
13.07.2022г. е констатирано увеличение на риска от рецидив до 65 точки,
основно поради допуснато от осъдения дисциплинарно нарушение и
констатирани проблеми в зоната междуличностно поведение и умения за
общуване - поради демонстрирани от С. дискриминационни нагласи спрямо
лишени от свобода от ромски произход. Констатациите по първоначално
идентифицираните зони с нужда от въздействие показват липса на прогрес,
рискът от вреди за обществото остава среден. Последната оценка на риска от
07.10.2022г., изготвена с оглед молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване, констатира незначително снижение на атестационния
резултат от 65 на 61 точки, конкретно в зоните отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, емоционални и
междуличностни проблеми, като в зоната умения за мислене и останалите
зони липсва подобрение. Рискът от вреди за обществото остава в средни
стойности, но не е непосредствен, освен при промяна в обстоятелствата.
Зоните отношение към правонарушението и умения за мислене остават с
необходимост от корекционна работа.
Представено е становище от Д.Я. - началник сектор СДВР при затвора
- Бургас по повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно
освобождаване, в който не е констатирана промяна в показателите на риска от
рецидив и вреди в сравнение с последната атестация, корекционно -
възпитателният процес спрямо осъдения не е завършен и целите на
наказанието не са постигнати в достатъчна степен, и е изразено становище
молбата на осъдения да не се подкрепя.
До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за
актуалното му психическо и емоционално съС.ие, последната от които е от
20.07.2022г. Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения
4
мисловните процеси протичат в нормална форма, темп и съдържание,
вниманието е активно, с устойчиви волеви структури. Отсъстват налудности,
интелектът и познавателните интереси са около средното ниво, асертивните и
емпатийни способности са развити отчасти, нивото на социална и личностна
зрялост е посредствено. Самооценката му е реалистична, в емоционален план
осъденият е овладян и устойчив, със заявена самокритичност по отношение на
собствените поведенчески изяви. Формулирана е благоприятна
професионална прогноза относно бъдещото корекционно въздействие върху
личността на осъдения, предвид позитивното му поведение, с препоръка
социалните и адаптивните му умения да бъдат допълнително развити с цел
успешна реинтеграция и избягване на рецидивизъм.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 20.10.2022г., в който
след проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е
изразено становище за непостигане целите на наказанието. Изрично е
констатирано, че С. отрича да е извършил престъплението, за което търпи
настоящото наказание, твърди то да е извършено от други лица, а той поел
вината, без да е участвал в извършването му, не съзнава факторите,
допринесли за престъпното му поведение, нито необходимостта от промяна в
мисленето и поведението му. Девиантните му прояви започват в
непълнолетна възраст под влияние на криминогенна среда. За кратко по време
на присъдата е полагал доброволен труд като хигиенист в затворническото
общежитие, но сам се отказал да работи, не е бил изпращан на външни
работни обекти предвид преживяната през 2020 година трудова злополука,
завършила с над 80% изгаряния по тялото вследствие токов удар, не е
наказван и не е поощряван. В отношенията си с другите лишени от свобода
принципно е добронамерен, но са отчетени и известни дискриминационни
нагласи. Заявява намерение след освобождаването си приоритетно да
продължи с лечението си, както и че разполага с адрес в гр.Ямбол, където ще
живее с родителите си.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с
осъдения инспектори, психолози и други служители, макар за пръв път в
затвора, молителят е запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран
към условията в местата за лишаване от свобода. В средата на лишените от
свобода С. заема средни нива, стреми се да общува с лица в сходно житейско,
5
социално и материално положение. Към служителите на моменти се държи
изискващо, основно във връзка с осигуряване на трудова ангажираност, в
общопенитенциарните мероприятия се включва избирателно, с желание се
включва в корекционната програма „Справяне с житейски проблеми чрез
промяна в мисленето“, както и в специализираната програма „Подготовка за
живот на свобода“.
Анализирайки подробно и задълбочено данните по делото,
решаващият съд обосновано и законосъобразно е заключил, че установените
по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от
кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения С. С. - изтърпяването на
повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).
Правилна е преценката, че изводът по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е
дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното
поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента,
съгласно дадените тълкувателни насоки с Постановление № 7 от 27.VI.1975
г., изменено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС.
Обосновано съдът е посочил, че в разглеждания случай не се установява по
несъмнен начин втората задължителна предпоставка – наличието на
категорични доказателства, позволяващи обосновано заключение за неговото
поправяне.
Настощята инстанция споделя извода, че анализът на наличните в
затворническото досие на осъдения доказателствени източници и данните за
съдебното му минало не разкрива очевидно и значимо намаляване в степента
на риска от рецидив и значителни вреди за обществото, доколкото и към
настоящия момент стойността на тези рискове възлиза на 61 точки, а
намалението от началото на изтърпяване на наказанието е едва 3 точки, при
първоначална стойност от 64 точки. Комплексната оценка на рисковете през
целия период остава в средното ниво на средните стойности, като се запазва
нуждата от въздействие в първоначално идентифицираните зони с дефицит -
отношение към правонарушението и умения за мислене, при слаб прогрес в
постигане на поставените с първоначалния план на присъдата цели. Правилно
съдът е посочил, че въпреки завършения пълен курс на обучение за средно
образование и благоприятната прогноза от последното психологическо
6
изследване на молителя, и към края на срока на наказанието той отрича да е
извършил престъплението, за което е осъден, не поема вината и
отговорността за него, не осъзнава в дълбочина и напълно факторите, довели
до извършване на правонарушението, не е достигнал до проумяване нуждата
от промяна в мисленето и поведението си в насока, съобразена със закона и
общоприетото поведение. Наред с това, рискът от рецидив и вреди за
обществото остава в средни нива. Макар да не е непосредствен, рискът е
вероятен и може да се реализира при неблагоприятни за осъдения промени в
обстоятелствата. Осъденият е заявил претенции за трудова ангажираност, но е
упражнявал подходящ за съС.ието му труд за кратко и сам се е отказал от
тази дейност, не е проявил достатъчен интерес към общопенитенциарните
мероприятия, не е бил награждаван. Личността на С. не е силно
криминализирана, настоящото деяние не ескалира по отношение на
предходните, но осъденият не демонстрира действителна способност да
разсъди критично за престъпния характер на поведението си и последиците от
него, да осъзнае факторите, способстващи за това поведение, да изгради
способности за мислене, оценка и идентифициране на проблемите и справяне
с тях по начин, съответстващ на обществените очаквания и законовите
забрани. Наличието само на формално заявена мотивация за поправяне не е
достатъчна да се приеме, че осъденият действително е изпълнил изцяло,
категорично и съзнателно изискването на закона да се поправи. Обоснован е
изводът на решаващия съд, че при обсъдените обстоятелства не е възможен
категоричен извод, че спрямо осъдения С. са изпълнени в пълнота всички
цели на наказанието по чл.36 от НК, и оставането му в затвора до края на
срока на присъдата е безпредметно и ненужно. Правилна е преценката, че
събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения е започнал
корекционно - превъзпитателен процес, който обаче от гледна точка на
установените текущи резултати е твърде колеблив, бавен и неефикасен,
поради което съвсем логично към момента на разглеждане на делото
поправянето и превъзпитанието на осъдения не са постигнати в необходимата
съгласно чл.70, ал.1, предл. първо от НК степен. Обосновано съдът е приел,
че е налице необходимост пенитенциарното въздействие по отношение на
молителя да продължи да бъде направлявано и провеждано съгласно плана за
изпълнение на присъдата в контролирана среда.
Законосъобразно съдът е посочил, че наличните по делото данни за
7
претърпяна тежка трудова злополука от осъдения, довела до трайно намалена
работоспособност, което съС.ие изисква продължаване на лечението му, не
променят изводите на съда за липсата на втората предпоставка за УПО, тъй
като влошеното здравословно съС.ие поначало не е сред факторите и
критериите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в
настоящото производство, защото не се отнасят към поправянето на
осъдения. Ако молителят периодично страда от здравословни оплаквания, на
същият следва да бъде предоставена съответна медицинска помощ по реда,
предвиден в чл. 250 и следващите от ЗИНЗС, или изпълнението на
наказанието му при нужда да бъде прекъснато по реда на чл.447-448 от НПК.
Решаващият съд е анализирал подробно и внимателно данните за
лишения от свобода, като е направил законосъобразен и обоснован извод, че е
налице първата формална предпоставка, посочена в чл. 70, ал.1 от НК, но не е
налице втората от кумулативно предвидените предпоставки за условно
предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като не са налице доказателства
за трайна положителна промяна в поведението на осъдения и същият не е дал
доказателства за своето поправяне. Обоснован и законосъобразен е изводът,
че не са налице изискуемите от закона категорични доказателства за
сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и
поведението на осъдения, тъй като не е отпаднал рискът от криминализация
на личността. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства, че
корекционната и възпитателната дейност в затвора е постигнала траен
резултат, че целите на наказанието, по отношение на специалната превенция,
са осъществени. Този извод е обоснован с данните от досието на осъденото
лице. Общото заключение от корекционния процес при досега изтърпяната
част от наказанието е, че целените с присъдата поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и
дълбочина, поради което той не следва да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на наложеното наказание.
Направената от решаващия съд преценка, че предприетите спрямо
осъдения корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, е
комплексна и въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност.
Обосновано и законосъобразно е становището на съда, че не са налице
достатъчно убедителни и категорични доказателства за поправянето на
осъдения извън декларативно направените от него изявления, поради което е
8
необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност.
Ето защо правилно съдът е заключил, че изтърпяването на повече от
половината от наказанието не е достатъчно основание да мотивира извод за
наличието на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК и УПО на осъденото лице.
Съгласно константната съдебна практика- ППВС№7/75 г., изм. с
ППВС№8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са и изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната
в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
Събраните по делото доказателства чрез източниците, посочени в
чл.439а от НПК, не позволяват категоричен извод за настъпили по време на
изтърпяване на наказанието положителни промени, които да сочат на трайно
и устойчиво поправяне на осъдения С.. Същият не е преосмислил напълно
отношението към отговорността за собственото си криминално поведение.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение е
дало доказателства за своето поправяне, решаващият съд правилно е приел,
че наличните по делото данни не обосновават категоричен извод за настъпила
трайна и пълна положителна промяна в поведението на осъдения. Рискът за
обществото все още не е намален, още повече, че този показател е изследван в
условията на една контролирана среда в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, като не са налице доказателства, че
поведението му няма да се промени в реалната социална и икономическа
среда и обкръжението му след неговото освобождаване.
Данните за влошено здравословно съС.ие са неотносими към
преценката за наличие на основания и предпоставки за УПО, както правилно
е посочил решаващият съд.
Предвид горното оплакванията изложени в жалбата са неоснователни,
поради което същата следва да се остави без уважение.
Към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода С. не следва
да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение
на него да се продължи работата в условията на контролирана среда за трайна
9
положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Ето защо настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1113/17.11.2022 год. постановено по
ЧНД № 1294/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10