Р
Е Ш Е
Н И Е
№573
11.07.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1090 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.27, ал.5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба от Й.С.П. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ изх. № 01-6500/203#3 от 20.10.2022г. на зам. изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“.
В
жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорения акт, издаден от лице без
материална компетентност. Дори и на издателя да били делегирани права, това не
ставало ясно от текста на акта за установяване на публично държавно вземане.
На
следващо място, АУПДВ бил издаден в противоречие с
административнопроизводствените правила – не били спазени разпоредбите на чл.26
и чл.35 от АПК. Действия по изясняване на всички факти и обстоятелства от
значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията, както и
уведомяване на адресата на акта за започване на административно производство,
не били налице.
Освен
това, в АУПДВ липсвали мотиви по отношение определените за възстановяване суми.
Посочени били кумулативно няколко основания за определяне на сумата, а именно
чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5, но не било конкретизирано точно кое от тях било
причина за санкцията. Не било ясно какви били фактическите основания за
издаване на акта. Не били посочени кои точно площи на кои изисквания не
отговаряли. Каква част от получените за подпомагане суми била изискуема и точно
на какво основание, също не било изяснено.
Жалбоподателят
счита и че доказал произвеждане продукция от стопанисваните от него площи, като
за това имало издаден сертификат. Посочва, че въпреки липсата на плододаване,
на площите били установени дръвчета – орехови. Представените сертификати за
съответствие за 2017, 2018 и 2019г., доказвали извършване на сертификационен
контрол върху продукцията и доколкото не съществувало нормативно изискване за
количеството на добивите от насаждения, отглеждани по биологичен начин, именно
този контрол бил доказателство за извършваното биологично производство.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски
по делото.
Допълните
доводи в насока незаконосъобразност на АУПДВ се излагат чрез пълномощник в
съдебно заседание и в писмени бележки. Настоява се, че от страна на ДФЗ не било
доказано изплащане на сумите, посочени в АУПДВ.
Ответникът
в производството – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ чрез процесуален
представител, в писмена форма и в съдебно заседание, оспорва жалбата.
Претендира разноски по делото. При условие на евентуалност на съдебното решение,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
От
представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че жалбоподателят Й.С.П. е подал Общо заявление за подпомагане с УИН
26/310519/92411 с вх.№19069731/14.05.2019г., с УРН 574060 (л.39) съответно и
Заявление за подпомагане 2019, форма за физически лица, с УИН 26/310519/92411,
УРН 574060 (л.47). Видно от „Таблица на използваните парцели – 2019 година“ (л.49)
П. е заявил за подпомагане парцели по схеми и мерки в землищата на с.*** и с.***,
като заявените по няколко схеми и мерки парцели са заявени и по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, дейности с код БР 10, БР
12 и БР 14. Съответно последното е посочено в Приложение за кандидатстване по
мярка 11 „Биологично земеделие“ 2019 (л.52) и е отразено в Таблица на заявените
площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР
-2014-2020г. (л.58).
С
Уведомително писмо изх.№02-260-6500/6358 от 24.02.2016г. (л.76) Й.П. е бил
уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“,
като в писмото са описани изискванията, които следва да спазва през периода на
петгодишен ангажимент по мярката.
На
02.06.2021г., на основание чл.26, ал.1 от АПК Й.П. е бил уведомен с Уведомително
писмо изх.№ 01-6500/2452 от 13.05.2021г. (л.62), че ДФЗ открива производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за
кампания 2019г. В писмото е посочено, че производството се открива, тъй като предоставеният
документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни
продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията
на чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата – всички парцели да са преминали периода на
преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа.
На
18.01.2022г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ е бил издаден Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2019
изх.№ 01-6500/203 от 18.01.2022г. (л.65). В акта е посочено, че производството
по прекратяване на многогодишният ангажимент по мярката е било открито поради неизпълнение
на задължения по чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., а именно не били спазени изискванията на чл.33, ал.1,
т.2, 3 и 5 от Наредбата. ДФЗ-РА отказвал финансова помощ и прекратявал поетия
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”, тъй като изискването всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа, не било спазено. В акта са цитирани относимите според издателя му
нормативни разпоредби. Актът е бил получен от адресата си – Й.П., на
24.01.2022г. Няма данни същият да е бил обжалван пред Министъра на земеделието
или пред АдмС – Хасково.
На
29.08.2022г. Й.С.П. е бил уведомен с Уведомително писмо изх.№01–6500/203 от 18.08.2022г.
(л.68) на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, че ДФЗ открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В същото се сочи,
че производството се открива на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г. с изх. № 01-6500/203 от 18.01.2022г. Посочено е, че през първата
година от ангажимента – за заявление с УИН за
кампания 2015, били изплатени 2443.97лв.; през втората година – за
заявление с УИНза кампания 2016- 2443.97
лв.; през третата година – за заявление с УИН 26/050617/67306 за кампания 2017- 0.00 лв.; през
четвъртата година – за заявление с УИН **** за кампания 2018- 2279.29 лв., като общата изплатена сума по
направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, била в размер на 7167.23 лв. От същата, в
съответствие с чл.15. ал.4, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., следвало да се възстановят 42.31 % или
3032.46лв.
Писмото
е било получено лично от жалбоподателя
на 29.08.2022г.
На
05.09.2029г. от П. в ДФЗ е подадено Възражение вх.№01-6500/203#2 (л.70) против
Уведомително писмо изх.№02—260-6500/203 от 18.08.2022г., като с него
жалбоподателят претендирал прекратяване на откритото производство по издаване
на АУПДВ.
С
оспорения АУПДВ на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК, член 7 параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014
на Комисията, във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №
01-6500/203 от 18.01.2022г., и на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1, както
и чл.33, ал.1,т.2, 3 и т.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
и чл.20а, ал.1 от ЗПЗПЗ, на жалбоподателя Й.С.П. е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка
с подадените от лицето заявления за подпомагане с УИН, УИН **, УИН ***и УИН
****, в размер на 3032.46лв.
В
обстоятелствената част на административния акт се посочва, че Й.С.П. е
регистриран с УРН 574060 в ИСАК, като бил одобрен за участие по мярка 11
„Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. с направление „Биологично
растениевъдство”, през кампания 2015. Съгласно чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4
от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР
2014-2020г., ДФЗ прекратявал поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановявали получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал.4, когато не изпълнили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и
5. С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. с изх. № 01-6500/203 от 18.01.2022г.,
ДФЗ бил прекратил поетия ангажимент на П.. Посочено е, че по заявленията му били
изплатени следните суми по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление
„Биологично растениевъдство”: през първата година от ангажимента – за заявление
с УИН за кампания 2015: 2443.97 лв.; през втората година – за заявление с УИНза
кампания 2016: 2443.97 лв.; през третата година – за заявление с УИН
26/050617/67306 за кампания 2017: 0.00 лв.; през четвъртата година – за
заявление с УИН **** за кампания 2018: 2279.29 лв., като общата изплатена сума
по направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, била в размер на 7167.23 лв. От същата, в съответствие
с чл.15. ал.4, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., следвало да се
възстановят 42.31 % или 3032.46 лв.
Посочено е и че ДФЗ уведомил кандидата за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, като с писмо с вх. № 01-6500/203 от 05.09.2022г.
кандидатът възразил и твърдял, че изпълнявал изискванията на чл.33, ал.1, т.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015г., тъй като предоставил сертификат за произведена
биологична продукция макар добивите да били 0 кг. След разглеждане на
допълнително представената информация ДФЗ-РА не приел направените възражения и
представените към тях доказателства за основателни, поради което не намирал
основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ.
Административният
акт е бил получен на 01.11.2022г., лично от оспорващия, видно от направеното в
него отбелязван – л.35.
Жалбата
срещу АУПДВ №01-6500/203#3 от 20.10.2022г. е подадена в АдмС – Хасково на 15.11.2022г.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия. Съгласно предвиденото в чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал.6 на чл.20а от ЗПЗП
визираните правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По
делото е представена Заповед №03-РД/3088/22.08.2022г. (л.83) на изпълнителния
директор на ДФЗ, издадена на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2,
4, 5 пр. първо във вр. с чл.6 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7, чл.11, ал.2 и чл.13,
ал.1 и ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решения на Управителния съвет по
т.2.2 и т.2.8 от Протокол №197 от 19.08.2022г., с която на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – В. И. К., се делегират правомощия по издаване на актове от
вида на процесния. Следователно, оспореният АУПДВ е издаден от лице, действащо при
надлежно упражняване на делегираните му правомощия. В тази връзка неоснователно
е твърдението за некомпетентност на административния орган да издаде процесния
АУПДВ.
Административният
акт е издаден в писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания. Неоснователно
в жалбата се твърди, че не са налице фактически основания за издаване на
процесния АУПДВ.
Актът
е издаден съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от
ЗПЗП (в редакциите им към датата на издаване на процесния АУПДВ), съгласно
които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. В случая фактическото основание за издаване на АУПДВ е
издаденият преди това Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, което е
изрично посочено в АУПДВ.
Не
се установява в хода на издаване на АУПДВ да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Спазена е разпоредбата на чл.26 от АПК,
като жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство, като
му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства.
Не е налице неспазване на чл.35 от АПК, както се твърди в жалбата
Оспореният
акт обаче не съответства на материалния закон.
От представените по делото доказателства се
установява, че ангажиментът на
жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“ е прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №
01-6500/203 от 18.01.2022г., издаден поради това, че, жалбоподателят не е изпълнил
изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020г. Следователно първата предпоставка за издаване на акт
от вида на процесния – прекратяване на ангажимента, е налице.
Според актуалната редакция на чл.15, ал.3 от Наредба №
4/24.02.2015г. Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато е налице някое
от основанията, изброени в точки от 1 до 5. Няма пречка обаче при издаден,
преди редакцията на цитираната норма (т.е. преди изменението ДВ, бр. 32 от
2022г., в сила от 26.04.2022г.), акт за прекратяване на ангажимент, да се
издаде акт от вида на процесния, за да се възстанови от ползвателя получената
финансова помощ
В случая нито се твърди, нито се представят
доказателства, че актът за прекратяване на биологичния ангажимент от 18.01.2022г.
е бил обжалван, предвид което съдът намира, че същият е влязъл в законна сила
към датата на издаване на оспорения АУПДВ. Всички наведени в жалбата възражения
относно причините за прекратяване на ангажимента са неотносими към предмета на
настоящия спор, който е във връзка с АУПДВ, а не с Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/203 от 18.01.2022г., които подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност. В тази насока е необходимо да се
отбележи, че когато прекратяването на ангажимента и установяването на
подлежащата на възстановяване финансова помощ не е направено с един
административен акт, както е в случая, а е налице първо влязъл в сила
административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, и доколкото
именно с този акт са установени материалноправните предпоставки за прекратяване
на ангажимента и съответно за дължимост на публичното вземане, то косвеният
съдебен контрол по отношение на влезлия в сила административен акт не обхваща
неговата материална законосъобразност. Наведените от оспорващия възражения
относно отношенията му с контролиращото лице и издаването на валиден сертификат
за съответствие, са свързани именно с основанията и предпоставките за
прекратяване на ангажимента, но след като този въпрос е разрешен с влязъл в
сила акт за прекратяване на ангажимента, е недопустимо в производството по
обжалване на АУПДВ оспорващият да се позова на неговата материална
незаконосъобразност. Влезлият в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент
е условие за издаване на АУПДВ, без да влияе върху материалноправното основание
за възстановяване на полученото финансово подпомагане. В случая административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе
производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен
биологичен ангажимент.
Недопустимо е в рамките на съдебноадминистративно
производство по обжалване на друг административен акт да се извършва косвен
съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален
административен акт (в този смисъл е и практиката на касационната инстанция,
изразена в Решение № 363 от
18.01.2022г. на ВАС по адм. д. № 5622/2021г., Решение № 10183 от 02.07.2019г.
на ВАС по адм. д. № 2201/2019г., Решение № 1408 от 8.02.2023г. на ВАС по адм.
д. № 1988/2022г. и мн. др.). Производството по прекратяване на ангажимента е
отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на
оспорване, каквото не е предприето от земеделския стопанин и настоящ
жалбоподател.
Въпреки наличието в случая на първата предпоставка за
издаване на акт от вида на процесния – акт за прекратяване на биологичния
ангажимент, съдът счита, че оспореният АУПДВ следва да бъде отменен. Този извод
се обосновава от факта, че ответникът по делото не доказа дължимост от страна
на жалбоподателя на определената с оспорения акт сума, а именно 3032.46 лева.
От
представеното по делото извлечение от СЕБРА (л.140) се установява, че
извършените в полза на Й.С.П. плащания с основание „мярка 11“ са само за две кампании и са в размер на 2443.97
лева – за 2015г. (позиции 11 и 12), и 2443.97 лева – за 2016г. (7 и 8), или
общо 4887.94 лева (относно годините, за които се отнасят плащанията вж. член
75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година).
Според
чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. на която се е позовал
административният орган, подпомаганите земеделски стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд „Земеделие“ в срока
по чл.33, ал.1, т.2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през
2021г. и 2022г. в срока по чл.33, ал.1, т.5 сертификат за съответствие на
произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство съгласно чл.33, ал.1, т.3, тогава възстановяват част от
изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на
площите, за които няма представен сертификат в срока по чл.33, ал.1, т.2
или 5, и декларираната от тях площ
през последната година от ангажимента.
На
основание цитирания нормативен текст, административният орган е установил, че П.
трябва да възстанови 42.31 % от 7167.23 лева, което се равнява на 3032.46 лева,
респ. приел е, че на лицето е била изплатена субсидия в общ размер на 7167.23
лева, като в тази връзка е посочил, че по заявленията за подпомагане за 2015, 2016
и 2018г. плащанията са били съответно 2443.97 лева, 2443.97 лева и 2279.29
лева. Както обаче се посочи по-горе, не се установява на оспорващия да са били
изплатени всички визирани суми. Според посоченото в процесния акт общата
изплатена сума е 7167.23 лева, а доказателствата по делото сочат изплащане на Й.П.
на обща сума в по мярка 11 в размер на 4887.94 лева. Съобразно тази сума,
изчислена с определяния от ответника процент, дължимата за възстановяване сума
от адресата на процесния акт възлиза на 2068.09 лева, а не определената с АУПДВ
– 3032.46 лева.
Предвид
горното, в случая следва да се приеме, че липсата на доказателства за
изплатените суми за една от трите кампании (за 2018г.), препятства проверката
за общия размер на изплатената финансова помощ и съответно за размера на
подлежащата на възстановяване сума по чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4 от
24.02.2015г. (в този смисъл Решение № 8786 от 11.10.2022г. на ВАС по адм. д. №
9378/2021г., Решение № 12621 от 12.10.2012г. на ВАС по адм. д. №1575/2012г.,
Решение № 4150 от 22.03.2012г. на ВАС по адм. д. № 13770/2011г.). От
доказателствата по делото безспорно се установява, че определената с АУПДВ
сума, представляваща според органа процент от изплатена на Й.П. обща сума по
мярка 11 за 2015, 2016 и 2018г., не съответства на сумата, която се получава
след изчисляването на доказаната по делото като изплатена сума на лицето, при
прилагане на същия процент при изчисляването (42.31 %).
В
хода на настоящото производство съдът неколкократно задължи (в о.с.з. на 17.01
и 11.04.2023г.) ответника да представи доказателства, относно получаването на
посочените в оспореният акт суми, за кампания 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.
от страна на жалбоподателя, вкл. на основание чл.170, ал.1 от АПК указа на
ответната страна, че носи доказателствена тежест по установяването на
фактическите основания, посочени в обжалвания акт. Въпреки това издателят на
процесния акт, респ. пълномощникът му, не прояви нужната процесуална активност
за да докаже, че на жалбоподателя е била изплатената посочената в
административния акт сума в общ размер на 7167.23 лева, от което да се направи
извода, че в съответствие с материалноправните разпоредби правилно е била определена
за възстановяване сумата от 3032.46 лева, представляваща процент от изплатените
субсидии.
По
изложените съображения съдът приема, че определеното с АУПДВ с изх. №
01-6500/203#3 от 20.10.2022г. публично държавно вземане не е установено по
размер, респ. не е доказано. Това налага отмяна на оспорения акт на основание
чл.146, т.4 от АПК.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, които в случая са в общ
размер на 510.00 лева, от които 500.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022г.
(л.24), и 10.00 лева държавна такса за съдебното производство (л.23), платими
от бюджета на ответника и дължими на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал., предл. второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане АУПДВ изх. № 01-6500/203#3 от
20.10.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на Й.С.П.
е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018
във връзка с подадените от лицето заявления за подпомагане с УИН, УИН **, УИН
***и УИН ****, в размер на 3032.46 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на Й.С.П. съдебни разноски в размер на общо 510.00
(петстотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: