Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом., 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
трети състав в публично съдебно заседание на 15 януари, Две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Боряна А.
При
секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията А. гр. д. № 2079/2018
г. по описа на РС Лом, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от "***" ЕООД, ЕИК: ***, чрез пълномощника юрисконсулт
Д. А., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът признае за установено по отношение на ответника Б.Б.В.,
с ЕГН **********, че дължи на ищцовото дружество сумата 412,96 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за паричен заем №3006812 от 31.07.2017 г., договорна
лихва в размер на 35 лв. за периода от 30.08.2017 г. до 27.01.2018 г.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 282, 06 лв.,
такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лв.,
законна лихва за забава в размер на 15.72 лв. за периода от 26.01.2018 г. до 23.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по
двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В
хода на размяна на книжата по чл. 131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника не е намерен на посоченият адрес.
Съдът
е назначил адв.Д.Ц. от МАК за особен представителна отневника, който да го представлява
в исковия процес по делото.
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени наназначения особен
представител на ответника, който в срока по ч. 131 от ГПК е депозирал писмен
отговор , с който частично оспорва иска като недопустим, респ. неоснователен по
изложени в него съображения.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. № 1116/2018 г.
по описа на ЛРС. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение на вещото лице
не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 1116/2018 г. по описа на ЛРС срещу длъжника Б.Б.В. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 703/04.6.2018 г. за сумата от 412,96 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за паричен заем № 3006812 от 31.7.2017 г., договорна
лихва в размер на 35 лв. за периода от 30.08.2017 г. до 27.01.2018 г.,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 282, 06 лв., такса разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лв., законна лихва за
забава в размер на 15,72 лв. за периода от 28.01.2018 г. до 23.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 04.06.2018г до окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25, 00 лв.
заплатена държавна такса и 200, 00 лв.
Заповедта
по чл.
410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, поради което и с разпореждане, връчено на заявителя му е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Исковата
молба е подадена в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
В
исковата молба ищецът твърди, че между "***"АД като заемодател и ответника
като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 3006812. С подписването на
договора заемателя удостоверявал, че е получил и запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор.
Заемната
сума в размер на 600. 00 лева била предоставена на заемателя още с подписване
на договора, с което заемодателя изпълнил задължението си. Съгласно уговореното
между страните по договора, ответникът следвало да върне сумата, ведно с
договорната лихва посочена в договора.
По договора за
заем ответника извършил плащания в общ размер на 366 лева, като не били
погасени задълженията му за целият дълг.
Ищцовото дружество
придобило процесните вземания на "***" АД към ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него .
В открито съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба постъпила преди
заседанието заявява, че поддържа исковите претенции и излага доводи по същество
на спора.
Ответника чрез
назначеният му особен представител адв. Д.Ц. в писменият отговор частично оспорва
иска, аргументирайки се за това.
Моли така
предявеният иск да бъде уважен до размера на сумата от 305,94 лв, обосновавайки
се с факта,че ответника е извършвал плащания в размер на 366 лв.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа писменият отговор
представя и писмени бележки.
От допуснатата и
изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда
като вярно, пълно и обективно се установи, че сумите по компоненти на
дълга(главница, договорна лихва, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, неустойка и законна лихва за забава) не са платени от ответника.
Ответника извършил
плащане в общ размер от 366 лева.
Размерът на
претендираните вземания по компонентни на дълга, формирани от процесния договор
за кредит, към момента на депозиране на исковата молба в съда възлиза общо на 855,21
лева, в т. ч. главница – 412, 96 лева, договорна лихва за периода 35 лева,
неустойка в размер на 282,06 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
дълга - 45 лева и законна лихва за забава върху непогасената част от главницата
80,19 лева.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът твърди, че
активната му материалноправна легитимация да претендира процесните вземания от
ответника, произтича от договор за цесия с цедент първоначалния кредитор на
ответника, а именно "***" АД.
От приложения като
доказателство по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.11.2017 г. се
установява, че " ***" АД е прехвърлил на ищеца вземанията си спрямо
ответника в размер, кореспондиращ на заявеното с исковата молба.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
От ищеца не са
изложени твърдения, не са ангажирани и доказателства извършената цесия да е
съобщена на ответника преди началото на процеса.
В същото време към
исковата молба има приложено уведомление за извършване на цесията, без
отбелязване същото да е връчено.
Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, уведомяването за цесията може да се извърши и с
връчване на препис от исковата молба. Условие за надлежно уведомяване е обаче
преписът от исковата молба и приложенията към него да бъдат реално получени от
длъжника или от лице, което е материално правно легитимирано да задължава
правната му сфера. В случая уведомяването произвежда действие от деня на
реалното получаване на съдебните книжа. В този изричен смисъл решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
09.07.2014 г., Търговска колегия, Второ отделение, т. д. № 2352/2013 г.,
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.
В случая тази
хипотеза на уведомяване на длъжника е неприложима. От върнатите по делото в
цялост призовки е видно, че ответникът не е бил открит с оглед призоваването му
по делото и не е получил лично преписа от исковата молба и приложеното към него
уведомление за извършена цесия. Това обстоятелство е довело залепването на
уведомление на адреса на ответника по реда на чл. 47 ГПК,
както и до назначаването на особен представител.
По делото не
участва надлежно упълномощен представител на длъжника, който да е
материалноправно легитимиран да ангажира правната му сфера.
Дори и съдът да
приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на
длъжника. Няма доказателства по делото, той да го е получил. Ответникът по
настоящото дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата молба и
от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно
упълномощена страна/ за извършената цесия, т. е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от
ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал.
6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява. Особеният представител не може обаче с
действията си да засяга материалноправната сфера на представляваното лице.
Същият не може да прави признание на иска, не може да сключва спогодби, не може
да извършва отказ от право. От невъзможността особеният представител да
ангажира материалноправната сфера на ответника следва и че същият не е пасивно
легитимиран да получава от името на ответника изявления, в резултат от които в
патримониума на ответника биха възникнали задължения спрямо дадено лице. В този
смисъл е т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов,
нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното
лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., а и след като
особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Не може да се
приеме, че ответникът е уведомен за цесията и по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Действително съгласно цитираната норма, когато в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението ответникът не се яви да получи книжата, съобщението
се смята за връчено. В случая законодателят въвежда една фикция за получаване
на книжата от ответника, чиято цел е да се обезпечи срочното развитие и
приключване на исковия процес. Тоест действието на фикцията е изцяло
процесуално. По силата на тази фикция не може обаче да бъде засегната
материалноправната сфера на страната, още повече без това да е изрично
предвидено в законовата норма.
При тези данни
следва, че извършеното с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към
него от 01.11.2017 г. прехвърляне на вземания няма действие по отношение на
длъжника – ответник Б.В., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено
по предвидения от закона ред и затова ищецът "АКПЗ" ООД няма
качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството на цесионер по
договора са непротивопоставими на ответника.
При този изход на
спора направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство не
следва да му се присъждат.
Право на разноски
има ответната страна на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, но доколкото такива не се установи да са сторени, то не следва и да
се присъждат.
Мотивиран от така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "*** " ЕООД, ЕИК: ***, чрез пълномощника юрисконсулт Д.
А., против Б.Б. с ЕГН **********, искове да се приеме за установено по
отношение на ответника , че той дължи на ищеца сумата от 412,96
лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 3006812 от
31.07.2017 г., договорна лихва в размер на 35 лв. за периода от 30.08.2017 г.
до 27.01.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 282, 06
лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лв.,
законна лихва за забава в размер на 15,72 лв. за периода от 28.01.2018 г. до 23.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 04.06.2018г до окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното
производства , като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок пред МОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :