Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София, 01.08.2019г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно
заседание на единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Боряна Петрова
при участието на секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 14678 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение от 12.04.2017г., постановено
по гр.д. № 32089/2016г. на СРС, 65
състав, с което са отхвърлени
предявените по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК обективно съединени искове
от Н.Д.К. срещу Е.С.Д., както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено, че Е.С.Д. дължи
на Н.Д.К. общата сума от 1 111,37лв. като неиздължени разходи за консумативи
за топлинна енергия, ел.енергия и вода за периода 2008г.-2010г. по договор за
наем на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.София, бул.“*******/
с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 558,37лв.- мораторна лихва
върху главницата от 1 111,37лв., натрупана за периода 19.02.2011г.-
09.02.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по гр.дело № 7630/ 2016г. по описа на СРС, 65 състав.
Въззивницата Н.Д.К.
заявява искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Поддържа, че
правилно от първата инстанция е установено наличието на наемно правоотношение
между нея и ответницата, в рамките на което ответницата е имала задължение за
заплащане освен на наемната цена за процесния имот и на консумативите за него
/ток, топлинна енергия и вода/- чл.7 от наемния договор. Правилно с обжалваното
решение е прието, че от ответницата не е доказано изпълнението на договорното
задължение за заплащане на консумативите за наетия имот. Въззивницата намира за
неправилен извода на първата инстанция,
с който е прието, че вземането й за консумативните разходи за процесния имот е
погасено с изтичането на кратката 3 годишна давност по чл.111,б“в“ от ЗЗД. Твърди, че вземането за заплащане на
консумативните разходи е ежемесечно, т.е. има периодичен характер, но само по
отношение на експлоатационните дружества , не и по отношение на
наемодателя. Счита, че в рамките на
правоотношението наемател-наемодател задължението за заплащане на
консумативните разходи няма периодичен характер, тъй като се касае за „общо
задължение“, поради което се погасява с изтичането на общата 5 годишна
давност. С изложените доводи
въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с
което предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,
Е.С.Д. оспорва жалбата, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно
развити в депозирания писмен отговор на жалбата. Възразява, че задълженията за заплащане
на консумативи по договор за наем имат
периодичен характер , поради което
и по отношение на тях е приложима кратката 3 годишна давност, както
законосъобразно е прието с обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на
разноските, направени във въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, с
които е обоснована неоснователността на исковете, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
В
допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и по доводите, заявени с
въззивната жалба, настоящият състав приема следното:
Между
страните по делото няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че
между тях е съществувало валидно наемно правоотношение в рамките на исковия
период 2008г.- 2010г., възникнало от сключен валиден договор за наем на процесния
имот, което наемно правоотношение е прекратено на 03.12.2010г. Няма спор, а и
съгласно нормата на чл.232,ал.2 от ЗЗД, ответницата
е титуляр в рамките на наемното правоотношение на задължението за заплащане на
консумативните разходи за процесния нает имот – ток, топлинна енергия, вода в
срока на действие на наемния договор, включително и през исковия период от
време. От ответницата не са ангажирани доказателства по делото в съответствие с
носената от нея доказателствена тежест по чл.154 от ГПК, за изпълнение на това
договорното задължение.
Правният
спор между страните по делото е по въпроса дали е погасено по давност вземането
на ищцата по чл.232,ал.2 от ЗЗД за процесните консумативни разходи, обусловен
от спорния въпрос – каква е приложимата давност за вземанията за консумативи по
наемен договор. Настоящият съдебен
състав намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието , че
вземането на наемодателя за консумативните разходи по чл.232,ал.2 от ЗЗД се
погасява с изтичането на кратката 3 годишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Задължението
на наемателя за заплащане на консумативи за наетия имот по чл.232,ал.2 от ЗЗД е
регламентирано с нормата на чл.232,ал.2 от ЗЗД като едновременно дължимо с това
за заплащане на наемната цена и доколкото последната се дължи през определен еднакъв
период от време / в случая ежемесечно/, то задължението за заплащане на консумативите
за наетия имот безспорно е периодично по своя характер. Този периодичен характер задължението има
именно в рамките на правоотношението – наемател- наемодател, а фактът, че страните
могат и са постигнали договореност плащането на консумативите да бъде
извършвано от наемателя директно на съответните доставчици на ток, топлинна
енергия и вода, вместо наемодателя, не рефлектира върху титуляря на вземането
за консумативи в рамките на облигационното наемно правоотношение, който е
именно наемодателят. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното задължение по
чл.232,ал.2 от ЗЗД – за заплащане на консумативните разходи за ток, топлинна
енергия и вода, приложима е кратката 3 годишна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Доколкото от крайния момент на исковия период,
за който се претендират процесните консумативни разходи- 2010г.- до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с което е прекъсната давността /11.02.2016г./,
3 годишната погасителна давност е изтекла за задълженията на ответницата по
чл.232,ал.2 от ЗЗД – за процесните консумативни разходи, правилно с обжалваното
решение исковата претенция за главницата е отхвърлена като погасена по
давност. Като последица от това-
неоснователна се явява и обусловената претенция за акцесорното вземане за
мораторни лихви по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С
оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без
уважение, като неоснователна.
По разноските: При този изход на делото, в
тежест на въззивника – ищец са направените от въззиваемия-ответник разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК. Доколкото, обаче, от ответницата не са ангажирани
доказателства за извършени такива, съдът приема, че те следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.04.2017г., постановено по гр.д. № 32089/2016г. на СРС, 65 състав..
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.