Р Е Ш Е Н И Е
№ 1520 / 12.07.2018 год.,
град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря К.Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4725 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова
молба на „Хелио-тур-С“ АД против Г.К.Г. и
Е.К.С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцовото дружество е
собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.119 по КК и КР на
гр.Созопол, с посочени граници.
Правното основание
на искa,
след изменението му, прието в съдебно
заседание на 15.05.2018 год., е в чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим. В съдебно заседание се
поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства
и моли за уважаването му. Претендира деловодните разноски.
Процесуалните
представители на ответниците оспорват иска по изложени в отговора съображения,
също молят за присъждане на разноски.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти,
относими към правилното решаване на спора:
Няма пспор между
страните, че имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Созопол е идентичен с
бивш поземлен имот с № 10560 в местността „..“, землището на гр.С...
С решение №
114/22.03.2006 год. по 2430/2006 год. на ВКС, IV-то г.о., е решен окончателно спорът между
„Хелио-тур-С“ АД и Е.. П.. Л.., относно принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот, в полза на ищцовото дружество.
Ответницата по
цитираното дело – Е.. П.. Л.., поч. на 07.02.2009 год., б.ж. на гр.С.., е
наследодател на М.. А.. И...
Ответниците по
настоящото дело са частни правоприемници на Милка Андреева Иванова, която на
28.06.2012 год., с нот. акт № 174 от същата дата, съставен от нотариус с № 396
на НК, се е разпоредила в тяхна полза с 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Освен това, на
22.11.2017 год., с нот. акт № 160 от същата дата на нотариус с № 542 на НК, Г.Г.
и Е.С. са признати за собственици по давностно владение на целия процесен имот.
Разпитани по
делото, св. П.. и св. И.. заявяват, че познават добре спорния имот и са
единодушни, че от 1999 год. и до сега, непрекъснато, само двете ответници и
майка им са владели имота, като свой - стопанисвали са го, изградили са ограда
с портал, трафопост, санитарни възли, закупили са находящите се в имота бунгала,
които също са стопанисвали или отдавали под наем.
Представени са и безсрочни
договори за наем от 01.06.2007 год., от от 01.06.2009 год. и от 15.03.2015
год., сключени за наемодател от Е.. Л.., съответно от М.. И.. и от двете ответници,
с трето за спора лице - наемател.
Въз основа на
горната фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за неоснователен.
Несъмнено,
решението на ВКС, с което е дадено разрешение на спора между Е.. П.. Л.. и
„Хелио-тур-С“ АД за собствеността на процесния имот, като окончателно, е в сила
от датата на постановяването му - 22.03.2006 год.
Силата на
пресъдено нещо, противно на застъпеното от процесуалните представители на
ответниците, се разпростира и по отношение на тях - арг. чл.298, ал.2 от ГПК.
От една страна това е така, понеже М.. А.. И.. е наследник на страна по
посоченото дело, а от друга - те самите са частни правоприемници, и макар
последващи, също са обвързани. Впрочем, за обвързването им от силата на
пресъдено нещо, е без значение дали исковата молба, респ. решението са били
вписани и кога е извършено това.
Но
неоснователността на иска произтича от обстоятелството, че макар горните способи,
като деривативни, да не легитимират собствеността на ответниците, те са съумели
да придобият собствеността върху процесния имот на оригинерното основание, уредено с чл.79, ал.1
от ЗС.
Както се каза,
правото на собственост на Е.. Л.. е окончателно
отречено на 22.03.2006 год., с обвързваща ответниците сила. Поради това,
осъществяваното от тях владение, както и това на майка им и на нейната наследодателка,
е недобросъвестно. То датира от посочения момент (по време на висящия процес
давност не тече) и е продължило непрекъснато, в продължение на повече от 10
години.
До смъртта си през
2009 год. Е.. Л.. е владяла имота чрез своите внучки, за което свидетелства
договорът за наем от 2007 год., както и показанията на свидетелите, че
ответниците са го поддържали. След смъртта на Е.. Л.. владението е
осъществявала нейната наследница – М.. И.., чрез дъщерите си, което дава
обяснение за сключения последващ безсрочен договор за наем - от 2009 год., при
положение, че предходният е бил безсрочен, а впоследствие и до съставянето на
констативния нотариален акт, те са владели имота за себе си, присъединявайки
към своето владение, по силата на чл.82 от ЗС, (или продължавайки) владението
на праводателя си М.. И.. и това на Е.. Л...
В тази връзка
съдът кредитира напълно гласните доказателства, които съответстват на писмените
такива - договорите за наем, а те от своя страна - на останалите обстоятелства по делото (напр. времето на
сключването на първите два е съответно на периода, в който Е.. Л.. е била жива
и т.н.).
Или в обобщение - налице
са всички елементи на фактическия състав на придобивната давност: обективният –
фактическо владение на имота, продължило явно и несмущавано в изискуемия според
закона срок, както и субективния – намерението, с което е осъществявано
владението - за своене, намерило външно проявление и манифестирано посредством ограждане
на имота, поставяне на портал за ограничаване на достъп, поддръжка, изграждане
на инфраструктурни елементи и прочее.
Ето защо, искът на
„Хелио-тур-С“АД следва да се отхвърли, като на ответниците, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 3000 лв., съгласно представен
списък.
Мотивират от изложеното дотук, Бургаският районен съд,
на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хелио-тур-с” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”..., представлявано от Е.. Б.., предявен
против Г.К.Г. ***, ЕГН - ********** и Е.К. ***, ЕГН - **********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцовото дружество е собственик на
поземлен имот с идентификатор .... по КК и КР на гр.С...
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с” АД да заплати на Г.К.Г. и Е.К.С. деловодни
разноски в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ