РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20203110110772 по описа за 2020 година
Предявен е иск от АНДР. ХР. Ч. и М. К. Ч. срещу Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К., АНДР.
Д. К., СТ. М. СТ. и Н. ИВ. Д. с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на договор
за замяна, оформен с НА №**, том 2, рег.№**, дело 316/**. на нот.№321-Йордан Цонев,
сключен между Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К. и Анд, Д, К. от една страна и СТ. М. СТ. и Н, Ив,
Д. от друга страна, за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили правото на собственост върху
поземлен имот с площ от 311 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.‘**“ №32 с идентификатор **,
заедно с изградените в имота жилищна сграда –еднофамилна на един етаж с идентификатор
**.1с площ от 48 кв.м. и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор **.2 като
закупили имота от Ив, М, Т, която се легитимирала като собственик на основание НА №*,
том I, рег.№*, дело №55/0**г. на нот. №116. Сочат, че от датата на придобиване до
настоящия момент владеят и ползват необезпокоявано имота.
През есента на 2019г. разбрали, че Н.Н. и съпругата му Р.Н., както и Лл Кл и Анд, Кл
завели срещу тях ревандикационен иск, по който било образувано гр.д. №**/2019г. по описа
на ВРС с искане да бъдат признати за собственици на основание договор за замяна, оформен
с НА №**, том II, рег.№**, дело 316/2**. и да им предадат владението върху 4/9 ид.ч. от
имота. С този договор за замяна Л.К., А.К., Н.Н. и Р.Н. прехвърлили на Н.Д. и С.С.
земеделска земя –нива с площ от 1 .400 дка, съставляваща имот №*по плана на
земеразделяне на м-ст“*“ с цена имота 157.80 лева, като в замяна на прехвърления им имот
С.С. и Н.Д. прехвърлили правото на собственост върху 4-9 ид.ч. от дворно място,
1
съставляващо ПИ с идентификатор ** с площ от 311 кв.м. с данъчна оценка 6194.48 лева.
Твърдят, че извършената сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, които
били нарушени поради пълната липса на еквивалентност на насрещните престации, която на
практика била пълна липса на престация от страна на ответниците Лли А.К., Нли Рл Н.и.
Видно било, че съотношението между цената на заменените имоти била близо 40 пъти по-
ниска от прехвърления процесен имот и като последица договорът не бил произвел вещно-
прехвърлително действие. Затова, че е налице нееквивалентност на насрещните престации,
водещи до нарушение на добрите нрави, който порок водел до нищожност, говорел и факта,
че само пет дни преди сключване на сделката, с която ответниците се легитимирали като
собственици на основание замяна, Н.Н. и съпругата му Р.Н., Лл Кл и А.К. закупили имота,
обект на замяната с НА №*, том II, рег.№*, дело 302/**г. за сумата от 100 лева.
Затова, че е налице нищожна сделка говорели и други обстоятелства. От 26.06.2009г. до
28.06.2019г. първата група заменители никога не били декларирали имота в съответната
община и служба кадастър и не били заплащали данъци за него. Аналогично били
положението и със заменителите С.С. и Н.Д., които и до настоящия момент не били влезли
във владение на заменената нива, находяща се в землището на с.К,, общ.Елена и още по-
малко я били регистрирали в съответните административни служби.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. ИВ. Д. е депозирал отговор по иска, в който е
изразил ст,ище за недопустимост и неоснователност на същия.
Твърди се, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на
ищците. В тази връзка се излага, че страни по процесния договор за замяна са само
ответниците,а легитимиран да предяви уст,ителен иск за нищожност на сделка е този, чието
право се засяга от правния спор. Сочи се, че уст,ителният иск е насочен към уст,яване на
действителното правоотношение като интерес от предявяването му имат не само субектите
на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито
права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.
Посочва се решение №1 по гр.д. №3512/**. ВКС, I г.о.,с което е прието, че когато искането
за прогласяване нищожността на сделката, след като връщането на разпореденото по
сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страна по сделката, без да
облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, пост,еното решение е
недопустимо поради липсата на правен интерес. В този смисъл се сочи и решение №224/**г.
по гр.д.№1634/*. ВКС, IV г.о. Излага се, че ищците можели да се легитмират като
заинтересована страна въз основа на притежавания от тях НА за собственост на процесния
имот, но евентуалното прогласяване на договора за замяна за нищожен, щяло да върне
заменените имоти в патримониума на заменителите, явяващи се ответници по делото и
нямало да засегне ищците. Това правело предявения иск недопустим с оглед предявяването
му от страна без правен интерес.
В евентуалност предявения иск се оспорва като неоснователен. Излага се, че българското
законодателство допуска сключването на договорите да се подчинява на автономията на
волята и на свободата на договарянето. Цената като елемент от съдържанието на правната
2
сделка също подлежала на свободно договаряне. Съпоставените стойности на заменящите се
имоти били данъчните им оценки, които не кореспондирали с пазарните им стойности.
Освен това единият от заменящите се имоти макар и с по-ниска данъчна оценка бил
прехвърлен в цялост, докато насрещният имот бил в ид.ч.
Отправя се искане за отхвърляне на жалбата на ищците като недопустима и алтернативно
като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н.М. Н. и Р.К. Н. са депозирали отговор по иска, в
който са изразили ст,ище за недопустимост и неоснователност на същия.
Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвала представителна власт на
пълномощниците на ищците. Пълномощните били бланкови с липсващо съдържание и без
дата.
На следващо място се сочи, че искът е недопустим. Излага се, че между Н.Н., Р.Н., А.К. и
Л.К. от една страна и ищците от друга страна се водело гр.д. №10161/-*. по описа на ВРС за
уст,яване от страна на първите четирима собствеността върху 4/9 ид.ч. в рамките на този
правен спор ищците по настоящото дело въвели възражение за нищжност на сделката, с
която ответниците се легитимирали като собственици и в тази връзка били направени
доказателствени искания. Затова по това възражение щял да се произнесе решаващия състав
по гр.д. №10161/*. с оглед на това ищците нямали правен интерес да водят настоящото
производство, тъй като решаващият състав по гр.д. №10161/*. вече дължал произнасяне по
нищожността на сделката. Наред с това ищците нямали правен интерес от уст,яване на
твърдяната нищожност със сила на пресъдено нещо, тъй като при вече въведено възражение
между същите страни във връзка с принадлежността на правото на собственост, уст,яване на
същото обстоятелство със СПН на решението по настоящото дело нямало с нищо да
подобри правното им положение.
Оспорва се да налице пълна липса на еквивалентност на престациите по сделката от
29.06.2009г. и твърденията, че заменителите не били декларирали имота, не били влезли във
владение и че не били регистрирали имотите в адм. служби и кадастъра.
Твърди се, че извършената сделка била израз на свободата на договаряне, прогласена в чл.9
ЗЗД и не била нищожна. При сключването й страните били взели предвид всички фактори, а
именно, че едните заменители дават само идеални части от имот и то по-малко от
половината, че върху имота има построени сгради, които не са собственост на
праводателите заменители. На следващо място погрешно се правело сравнение между
стойностите на данъчната оценка на двата заменени имота, като не се отчитали други техни
характеристики, като състояние, големина и квадратура, предназначение, начин на
ползване, възможност за бъдещи приходи/рента/ и редица други, както и че стойността на
данъчната оценка имала значение единствено за отношенията на собствениците с
държавата/общината.
Излага се, че дори и да се приеме, че има известна нееквивалентност на престациите, то
тогава отново не била налице нищожност. Това било така, защото еквивалентността на
3
престациите и по-точно какви са те в представите на страните, имал значение за
квалифицирането на договора като възмезден или безвъзмезден. Ако престациите били
нееквивалентни при сключването на договора и страните ясно съзнавали това, без да е
налице порок на волята, явно била налице някаква друга мотивация, поради което договорът
следвало да се квалифицира единствено като безвъзмезден. Но както една безвъзмездна
сделка не била нищожна де юре, така и при възмездна сделка с нееквивалентност на
престациите договорът не бил нищожен, както и не накърнявал добрите нрави и пораждал
напълно валидни правни последици.
Дори и да уст,явала нищожност на сделката то евентуално ответникът прави възражение за
нейната привидност с твърдение, че била осъществена сделка по продажба срещу
справедлива продажна цена.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Л. Б. К. и АНДР. Д. К. са депозирали отговор по
иска, в който са изразили ст,ище за недопустимост и неоснователност на същия.
Поддържат се възраженията на ответниците Н.и Р. Н.и за редовността на исковата молба и
недопустимостта на иска. Излага се, че съдът ще се произнесе по твърденията на ищците по
гр.д. №10161/*. в мотивите си без да е нужно въпроса да се решава със силата на пресъдено
нещо. От друга страна ищците нямали правен интерес да обявяват за нищожна сделка, по
която не били страни, тъй като тяхното правно положение нямало да се различава с нищо,
ако съдът по другото дело в мотивите си се произнесял по нищожността, както те поискали.
Оспорва се да налице пълна липса на еквивалентност на престациите по сделката от
29.06.2009г. и твърденията, че заменителите не били декларирали имота, не били влезли във
владение и че не били регистрирали имотите в адм. служби и кадастъра.
Твърди се, че извършената сделка била израз на свободата на договаряне, прогласена в
чл.9 ЗЗД и не била нищожна. При сключването й страните били взели предвид всички
фактори, а именно, че едните заменители дават само идеални части от имот и то по-малко от
половината, че върху имота има построени сгради, които не са собственост на
праводателите заменители. На следващо място погрешно се правело сравнение между
стойностите на данъчната оценка на двата заменени имота, като не се отчитали други техни
характеристики, като състояние, големина и квадратира, предназначение, начин на
ползване, възможност за бъдещи приходи/рента/ и редица други, както и че стойността на
данъчната оценка имала значение единствено за отношенията на собствениците с
държавата/общината.
Излага се, че дори и да се приеме, че има известна нееквивалентност на престациите, то
тогава отново не била налице нищожност. Това било така, защото еквивалентността на
престациите и по-точно какви са те в представите на страните, имал значение за
квалифицирането на договора като възмезден или безвъзмезден. Ако престациите били
нееквивалентни при сключването на договора и страните ясно съзнавали това, без да е
налице порок на волята, явно била налице някаква друга мотивация, поради което договорът
следвало да се квалифицира единствено като безвъзмезден. Но както една безвъзмездна
4
сделка не била нищожна де юре, така и при възмездна сделка с нееквивалентност на
престациите договорът не бил нищожен, както и не накърнявал добрите нрави и пораждал
напълно валидни правни последици.
Дори и да уст,явала нищожност на сделката то евентуално ответникът прави възражение
за нейната привидност с твърдение, че била осъществена сделка по продажба срещу
справедлива продажна цена. Твърди се, че продажбата била осъществена чрез
пълномощника на заменителите Н. и Р. Н.и и А.К. – О. М., Кр., който направил връзка със
собствениците СТ. М. СТ. и Н. ИВ. Д. и договорил продажбата на съответните притежавни
ид.ч. за целта на 16.01.2009г. между О. Кр. и С.С. и Н.Д. бил подписан предварителен
договор за продажба на техните ид.ч. от имота. Впоследствие на 25.02.2009г. С.С. и Н.Д.
упълномощили О. Кр. да се разпореди с техните ид.ч. с пълномощно с рег.№161 *от
25.02.**г., заверено от нот. рег.№300- Иван Петков, по силата на което Он.К. прехвърлил
имота на Н. и Р. Н.и и Л. и А.К.. Не разполагали с предварителния договор поради
изминалите 11 години и не можели да го представят като доказателство. За съществуването
на този договор се сочело в текста на пълномощно от 25.04.2014г., с което С.С. и Н.Д.
упълномощили Ив, М, Тодорова да прекрати/развали предварителния договор с Он. К. и да
оттегли даденото му пълномощно. Впоследствие с имота се случили серия сделки, в
резултат на които ищците станали собственици на техните 4/9.
С молба от 12.04.2021г. С.С. е изложила ст,ище за основателност на иска и признава
същия. Сочи, че упълномощеното от нея лице е виждала само един път и то й се представило
за брокер и й казало, че ако има задължения за имота ще ги изчисти. Излага, че никога не е
виждала имота, който е получила чрез замяна, не го е декларирала никъде. Сочи, че е налице
голяма разлика в цената на заменените имоти и оставала с убеждение, че е излъгана и
измамена. Твърди, че сделката трябва да се обяви за нищожна, защото й се накърнява
интерес аи добрите нрави.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С договор за замяна на недвижим имот от 29.06.2009г., обективиран в НА №**, том II,
рег.№**, дело №316/**. на нот.№321-Йордан Цонев , Л. Б. К., действаща лично и като
пълномощник на АНДР. Д. К. и Н. М. Н., действащ лично и като пълномощник на Р. К. Н.
са прехвърлили на Н. ИВ. Д. СТ. М. СТ., чрез пълномощника им Он. М., Кр.в собствения се
земеделски имот, находящ се в землището на с.К., общ.Елена, област Велико Търново –
Нива с площ от 1.400 дка, представляваща имот №**по плана за земеразделяне в м-ст „*“ с
посочена данъчна оценка 157.80 лева. В замяна на прехвърления имот Н. ИВ. Д. и СТ. М.
СТ., чрез пълномощника им Он. М., Кр.са прехвърлили на Л. Б. К., действаща лично и като
пълномощник на АНДР. Д. К. и Н. М. Н., действащ лично и като пълномощник на Р. К. Н.
собствените си 4/9 ид.ч. поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ул.“**“ №32 с
идентификатор **, целият с площ от 311 кв.м. с посочена данъчна оценка 6194.48 лева.
С КНА от 05.05.2015г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
5
владение СТ. М. СТ. и Н. ИВ. Д. са признати за собственици в равни квоти на 5/9 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.Варна, ул.“**“ 32 с площ от 211 кв.м.
С договор за продажба от 29.12*г., обективирана в НА №*, том II, рег.№*, дело №203/*г.
на нот.№332-Петр, Димитрова, Ив, М, Т. е продала на АНДР. ХР. Ч. поземлен имот с
идентификатор **, находящ се в гр.Варна, ул.“**“32 с площ от 311 кв.м.
С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.02.*г. с рег.№* на помощник
нотариус при нот. рег.№300-Иван Петков Н. ИВ. Д. и СТ. М. СТ. като наследници на Ив, Н.
Р. са упълномощили Он.М., Кр.в да ги представлява пред нотариуси и където е необходимо
като се разпореди от тяхно име чрез продажба, дарение или замяна със собствените им
идеални части от лозе, находящо се в гр.Варна, м-ст“ **р“ с площ от 2 175 кв.м., който имот
е подробно описан в нотариален акт №*, том II, дело №487/**0г.
Съобразно заключението на вещото лице Н.А. пазарната стойност към 29.06.2009г. на
имота в гр.Варна е 12 600 лева, а на имота в с.К. 156 лева.
Съобразно заключението на вещото лице М.А. по проведената повторна СОЕ пазарната
стойност към 29.06.2009г. на имота в гр.Варна за 4/9 ид.ч. е 16 500 лева, а на имота в с.К.
206 лева.
От така уст,ената фактическа обст,ка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и
договорите върху неоткрити наследства.
Ищците се позовават на третата хипотеза на чл.26,ал.1 ЗЗД по отношение на атакувания
договор като твърдят, че същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като
бил сключен при недопустима липса на еквивалентност на престациите.
За ищците съществува правен интерес от позоваване на тази нищожност и
прогласяването й по тяхно искане предвид, съществуващия спор между ищците и
ответниците по предявена ревандикационна претенция на част от последните, по която е
образувано гр.д. №10161/**.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност на престациите
при двустранните договори е в противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени
като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Явното несъответствие на
насрещните престации при възмездните договори представлява нарушение, въпреки
свободата на договаряне, което води до нищожност на сделката като за обосноваване на
извод в тази насока следва да е налице изключително голяма разлика между тях.
Видно от представения договор за замяна е, че такава е извършена между лицата Л. Б.
К., АНДР. Д. К. и Н. М. Н., Р. К. Н. от една страна и Н. ИВ. Д. СТ. М. СТ., чрез
пълномощника им Он. М., Кр.от друга. Предмет на замяната са два имота, чиято стойност
съобразно заключенията и на двете вещи лице по проведените СОЕ съществено се
различава. Независимо от обстоятелството, че двете експертизи посочват различна пазарна
6
стойност на имотите към датата на изповядване на сделката, като краен резултат и от двете
заключения се уст,ява, че стойността на имота в гр.Варна надхвърля значително стойността
на имота в с.Константин и е 80 пъти по-голяма, което от своя страна обуславя извода за
изключителна нееквивалентост на насрещните престации по сключения договор, водеща до
нищожността му поради накърняване на добрите нрави.
Не се уст,яват възраженията на ответниците за привидност на атакуваната сделка с
твърдения, че била осъществена сделка по продажба срещу справедлива продажна цена.
На изложените съображения предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищците за
присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В полза на А.Ч. следва да се присъдят разноските, за които са представени доказателства, че
са действително извършени : 50 лева за заплатена държавна такса; 50.50 лева заплатена
такса за преписи за вписване на ИМ; такси за издадени съдебни удостоверения - 34.50 лева;
304.07 лева за заплатен депозит за вещо лице; 10 лева за вписване на ИМ. По отношение на
претендираните 47 лева- такса за издаване на скица и 40 лева за такса за издаване на
удостоверение за данъчна оценка липсват доказателства такива суми да били заплатени от
страна на ищеца. В полза на М.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на АНДР. ХР. Ч., ЕГН :********** с адрес
гр.Варна, ул.“**“ №32 и М. К. Ч., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №32
ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА от 29.06.2009г., оформен с НА №**, том 2, рег.№**, дело 316/**.
на нот.№321-Йордан Цонев, вписан в СВ под акт №*, том III, дело №4501/*. вх.рег.№707/*.,
сключен между Н. М. Н., ЕГН: **, Р. К. Н., ЕГН: **********, Л. Б. К., ЕГН:********** и
АНДР. Д. К., ЕГН: ********** от една страна и СТ. М. СТ.,ЕГН: ********** и Н. ИВ.
Д.,ЕГН: ********** от друга страна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: **с адрес гр.Нови пазар, ул.“*“ №14, Р. К. Н., ЕГН:
********** с адрес гр.Нови пазар, ул.“**л“ №14, Л. Б. К., ЕГН:********** с адрес гр.Варна,
бул.“**“ №96,ап.2 и АНДР. Д. К., ЕГН: ********** гр.Варна, бул.“**в“ №96,ап.2, СТ. М.
СТ.,ЕГН: ********** с адрес с.Б., общ. Севлиево, ул.“**“ №2 и Н. ИВ. Д.,ЕГН: ********** с
адрес гр.Севлиево, ж.к. „** №6, вх.Г, ет.5, ап.15 да заплатят на АНДР. ХР. Ч., ЕГН
:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №32 сумата от 449.07 / четиристотин четиридесет
7
и девет лева и седем ст. / лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН: **с адрес гр.Нови пазар, ул.“**л“ №14, Р. К. Н., ЕГН:
********** с адрес гр.Нови пазар, ул.“**“ №14, Л. Б. К., ЕГН:********** с адрес гр.Варна,
бул.“**“ №96,ап.2 и АНДР. Д. К., ЕГН: ********** гр.Варна, бул.“**“ №96,ап.2, СТ. М.
СТ.,ЕГН: ********** с адрес с.Б. общ. Севлиево, ул.“**“ №2 и Н. ИВ. Д.,ЕГН: ********** с
адрес гр.Севлиево, ж.к. „**“ №6, вх.Г, ет.5, ап.15 да заплатят на М. К. Ч., ЕГН: **********
с адрес гр.Варна, ул.“**“ №32 сумата от 500 /петстотин / лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8