№ 293
гр. ***, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630102715 по описа за 2022 година
Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация чл.
422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД – по отношение на
главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва,
както и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Николай Пенчев, чрез юрисконсулт *** Коланева срещу С. С.
Н., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. “Самара“ № 5, вх. 2, ет. 5, ап. 29.
Ищцовото дружество твърди, че на 10.05.2021 г. между „***“ ООД и ответницата С.
С. Н. бил сключен Договор за паричен заем Кредирект с № 523781, по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответницата кредит в размер на 1 000 лева. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, фиксиран за целия срок на
договора в размер на 40.05 %. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне
била в размер на 1220.16 лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 1
000 лева и договорената лихва от 220.16 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена
на 3 равни седмични вноски в размер на 33.38 лева и 6 равни седмични вноски в размер на
186.67 лева. Първата погасителна вноска била платима на 10.06.2021 г., а последната била с
падеж 10.02.2022 г.
Твърдят, че тъй като ответницата не им заплатила дължимата сума, ищцовото
дружество инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им
била издадена заповед за изпълнение. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение от
страна на длъжника е било депозирано възражение, за тях е възникнала необходимост от
завеждане на настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 1 000 лева –
главница по Договор за паричен заем Кредирект с № 523781 от 10.05.2021 г., сключен
1
между „***“ ООД и ответницата С. С. Н., 220.16 лева – договорна лихва за периода от
10.05.2021 г. до 10.02.2012 г.; 150.93 лева - законна лихва за забава за периода от 01.08.2021
г. до 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представляващият дружеството и не изпраща процесуален представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 19.04.2023 г., в която излагат становище по съществото на
спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответницата. В законоустановения едномесечен срок от нейна страна е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява лично, не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2021 г. между „***“ ООД и ответницата С. С. Н. бил сключен Договор за
паричен заем Кредирект с № 523781, по силата, на който заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент 40.05% и годишен
процент на разходите /ГПР/ 47.79%. Страните договорили олихвяване на усвоената сума с
договорна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора в общ
размер на 220.16 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в
размер на 1220.16 лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 1000 лева
и договорената лихва от 220.16 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена на 9
седмични вноски, от които първите три с размер – 33.38 лева, а останалите 6 вноски с
размер от по 186.67 лева. Първата погасителна вноска била платима на 10.06.2021 г., а
последната била с падеж 10.02.2022 г.
На 10.05.2021 г. ответницата Н. получила сумата в размер на 1000 лв. на каса на Easy
Pay след представена от нейна страна лична карта.
Тъй като ответницата не заплатила дължимата сума, ищцовото дружество
инициирало производство по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била
издадена заповед за изпълнение. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение от
страна на длъжника е било депозирано възражение, за ищеца възниква задължение да
установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за паричен
заем Кредирект с № 523781 от 10.05.2021 г., ведно с приложения, заверено копие на Искане
за сключване на договор за кредит, СЕФ, Лог файл по договор за паричен заем № 52378,
вносна бележка, пълномощно, както и от материалите, приложени по ЧГД № 1927/2022 г. по
описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че от
страна на длъжника не са били внесени суми за погасяване на кредита, като размерът на
непогасената главница по договора е 1 000 лева, размерът на непогасената договорната
лихва е 220.16 лв., размера на непогасената неустойка е 984.84 лв., а размерът на лихвата за
забава в размер 78.65 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
Не се спори между страните по делото, че на 10.05.2021 г. между „***“ ООД и
ответницата С. С. Н. бил сключен Договор за паричен заем с № 523781, по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответницата кредит в размер на 1000 лева. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.05% и
ГПР в размер на 47.79%, като общата сума по кредита, която кредитополучателят се
задължил да върне била в размер на 1220.16 лева. Същата следвало да бъде платена на 9
седмични вноски, от които първите три с размер – 33.38 лева, а останалите 6 вноски с
размер от по 186.67 лева. Първата погасителна вноска била платима на 10.06.2021 г., а
последната била с падеж 10.02.2022 г. На 10.05.2021 г. ответницата Н. получила сумата в
размер на 1000 лв. на каса на Easy Pay след представена от нейна страна лична карта.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-
жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, доколкото се
явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 10.05.2021 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Следва да се посочи също, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е и
практиката на ВКС, по-конкретно Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г.,
IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на
сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито
например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител. Следователно
компетентния съд не е ограничен само от посоченото в исковата молба, когато е сезиран със
спор относно потребителски договор.
В тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, който гласи, че договора за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на
ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същият от 47.79%, посочената годишна фиксирана лихва от 40.05 %
е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Уговорена е в
договора и клауза за неустойка в размер на 984.84 лв. /чл. 6.2/, която сума не е посочено
дали е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР,
доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е
реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства
на действителните разходи за кредитополучателя.
3
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно, доколкото е договора е противоречие с нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, то същият по силата на чл. 22 от ЗПК е недействителен.
Следва да се отбележи, че ищеца – в представената по делото писмена защита, е
развил съображения относно съответствието на процесния договор за кредит с разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като съдът намира за неоснователни съображенията на ищеца в
тази насока.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1000
лева, представляваща претендирана главница по Договор за паричен заем Кредирект с №
523781 от 10.05.2021 г., сключен между „***“ ООД и ответницата С. С. Н.. В същото време
по отношение на останалите претендирани суми, а именно за сумата от 220.16 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.05.2021 г. до 10.02.2022 г. и сумата от
150.93 лева - обезщетение за забава за периода от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г. исковете
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ответницата дължи на ищцовото дружество и направените
по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 241.99 лева,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете. При преценка на дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци, ако са били
защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази
връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с
определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както
фактическата и правна сложност на делото, така също и че за процесуално представителство
на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Н., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***,
ул. “Самара“ № 5, вх. 2, ет. 5, ап. 29 на основание разпоредбата на чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ДЪЛЖИ НА „***” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
управителя Николай Пенчев, чрез юрисконсулт *** Коланева сумата от 1 000 лева /хиляда
лева/, представляваща претендирана главница по Договор за паричен заем Кредирект с №
523781 от 10.05.2021 г., сключен между „***“ ООД и ответницата С. С. Н., с ЕГН ***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
4
сума е била издадена заповед за изпълнение № 914/01.09.2022 г. по ЧГД № 1927/2022 г. по
описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че С. С. Н., с ЕГН *** ДЪЛЖИ
НА „***” ООД, с ЕИК *** сумата от 220.16 лева /двеста и двадесет лева шестнадесет
стотинки/ – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.05.2021 г. до 10.02.2022 г. и
сумата от 150.93 лева /сто и петдесет лева и деветдесет и три стотинки/ - законна лихва за
забава за периода от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г.
ОСЪЖДА С. С. Н., с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. “Самара“ № 5, вх. 2, ет.
5, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. “Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев, чрез
юрисконсулт *** Коланева сумата от 241.99 лева /двеста четиридесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки/, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5