Решение по дело №1132/2021 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И

към

решение № 137/27.10.2021г. по а.н.д. № 1132 по описа на Д.кия районен
съд за 2021г.

Срещу обвиняемия ИВ. СТ. Н. ЕГН ********** Районна прокуратура –
гр. Д. е внесла в Районен съд – гр. Д. Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК за това, че на 03.05.2017г. в гр.Д., в качеството на управител и
представляващ търговско дружество „*** 2011“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, в 30 - дневен срок от
спиране на плащанията към Национална агенция по приходите по публични
задължения в размер на 1 419.68 лева във връзка с дължим корпоративен
данък за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. по подадена ГДД № ***г. по чл.
92 ЗКПО, не поискал от Окръжен съд – гр. Д. откриване на производство по
несъстоятелност.
В съдебно заседание представител на Районна прокуратура – гр. Д. се
явява и изразява становище, обвиняемият да бъде признат за виновен, като на
същия се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Процесуалният представител на обвиняемия ИВ. СТ. Н. приема, че Н. е
извършил престъплението, за което му е повдигното обвинение. Прави искане
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК, като му бъде наложено наказание в размер на 1 000 лева.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се
установява следната фактическа обстановка:
През 2011 година е било учредено търговско дружество „*** 2011“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Д. и адрес на управление: ул. „***.
Обвиняемият ИВ. СТ. Н. бил едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството от учредяването му до настоящия момент. Основен предмет
на дейност на дружеството бил „Търговия на едро и дребно, експлоатация на
заведения за хранене“. Счетоводното обслужване първоначално било
осъществявано от И. Р., а след месец юни 2014 година - от М. Т., които
изготвяли и подавали в ТД на НАП - В., офис Д., чрез квалифициран
електронен подпис необходимите декларации.
1

От учредяването си до 2017г. дружеството развивало търговска
дейност, като не било регистрирано по ЗДДС. Притежавало недвижими
имоти - недвижим имот в гр. В. и самостоятелен обект в сграда - кафене,
находящ се в гр. Д., ул. „***-28, както и моторни превозни средства, които
били отчуждени в края на 2014г. и началото на 2015г., включително чрез
договори за дарение /недвижимия имот в гр. Д./. Впоследствие, през 2015г.
„*** 2011“ ЕООД придобило ново моторно превозно средство - лек
автомобил „***, което било отчуждено на 09.01.2017г.
През 2012г. и 2013г. дружеството развивало търговска дейност в
собствения си търговски обект - кафене в гр. Д., а след това, до
отчуждаването на обекта /месец януари 2015г./, го отдавало под наем.
Дружеството извършвало и посреднически услуги. Имало наети лица по
трудово правоотношение, предимно в периода 2011г. - 2013г.
Последните два трудови договора били прекратени на 01.03.2015г. След
тази дата били регистрирани два сключени трудови договора с лица, които
реално не били полагали труд за дружеството - със свидетеля М. С. от месец
юни 2015г. до месец януари 2017г. включително, в който период тя
използвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, и с Д.
Г. - сключен на 23.06.2019г., действащ и към настоящия момент, въпреки, че
дружеството не развивало никаква дейност от 2017г.
През 2015г. дейността на дружеството силно намаляла, а през 2017г.
окончателно била преустановена. След отчуждаване на собствените на
дружеството недвижими имоти, обвиняемият Н. извършвал чрез дружеството
посреднически услуги, заплащането за които се осъществявало по банков път.
Последното получено плащане по банковите сметки на дружеството за
извършена от него дейност било на 16.03.2017г., след което дружеството не
било реализирало приходи.
В ТД на НАП - В., офис Д. във връзка с дейността на дружеството, били
подавани изискуемите декларации по ЗКПО, както и декларациите - образец 6
по ДДФЛ, ДОО, 30, УПФ, въз основа на които се формирали публично -
правни задължения към държавата. В подадените декларации по ЗКПО, за
дейността си през 2012г. дружеството декларирало финансов резултат
печалба, за следващите три години – 2013г., 2014г. и 2015г., декларираният
финансов резултат бил загуба, а за 2016г. и 2017г. финансовият резултат
отново бил печалба. До началото на 2015г. възникналите задължения на „***
2011“ ЕООД /за данъци и осигуровки/ били заплащани, макар и след крайния
срок /видно от справката за общи задължения на дружеството към ТД на НАП
- В., офис Д., в която са посочени дължими суми за лихви върху погасени
задължения за осигуровки за периода месец 12.2014г. – месец 02.2015г.
включително. Последното плащане към бюджета било на 28.04.2015г.
/съгласно представеното извлечение от банкова сметка на „*** 2011“ ЕООД/.
През 2015г. и следващите дружеството продължило да подава в ТД на
НАП - В., офис Д., декларации образец 6 по 3О, ДОО, УПФ, ДДФЛ и
2

декларации по ЗКПО за дейността си /за финансовите 2016г. и 2017г./, въз
основа на които били формирани публични задължения към държавата.
Поради неплащането на задълженията, възникнали от декларации образец 6 -
по ДДФЛ, ДОО, 30, УПФ, подавани за периода от 01.06.2015г. до
31.12.2017г. включително, както и от подадена на 30.03.2017г. ГДД по чл. 92
ЗКПО за дейността на дружеството през 2016г. с вх. № ***г., в ТД на НАП -
В., офис Д. било образувано изпълнително дело № *********/2017г. През
2017г. била извършена ревизия на дружеството с обхват корпоративен данък
за периода 2012г. - 2015г., в хода на която били определени нови данъчни
основи за облагане с корпоративен данък за 2012г., 2013г. и 2014г. и
съответно бил установен нов размер на дължимия от „*** 2011“ ЕООД данък.
Ревизията приключила с издаването на ревизионен акт № Р - 03000816008680-
091- 001/08.06.2017г., в сила от 27.06.2017г., а установените с него
задължения за корпоративен данък за 2012г., 2013г. и 2014г. /общо в размер
на 5 664.68 лв./ били присъединени към образуваното изпълнително
производство. Към него били присъединени и задълженията на „*** 2011“
ЕООД към бюджета, формирани от подадена декларация по ЗКПО за 2017г. /в
размер на 678.69 лева/, както и от подадени декларации образец 6 - за здравно
осигуряване за периода месец 01 – месец 08.2020г. включително в размер на
29.28 лева месечно. Общият размер на задълженията на дружеството към
29.10.2020г. бил 12 887.67 лева, от които главници - 8 436.32 лева и лихви в
размер на 4 451.35 лева. Те включвали задълженията по изпълнителното
производство, както и задължението от подадена декларация образец 6 за
здравно осигуряване за месец 09.2020г. в размер на 29.28 лева /което не било
все още присъединено към изпълнителното дело/.
Кореспонденцията на ТД на НАП - В., офис Д. с „*** 2011“ ЕООД, гр.
Д. се осъществявала по електронен път - изпращаните съобщения за
доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителното производство,
разпореждания за присъединяване на задължения към изпълнителното
производство, както и издадения ревизионен акт № Р - 03000816008680-091-
001/08.06.2017г., били получавани на посочената за кореспонденция с
дружеството електронна поща от осъществяващото счетоводното обслужване
лице.
По изпълнителното производство било установено, че дружеството не
притежава активи, с които да заплати задълженията си, поради това до ОП -
Д. било изпратено уведомление по реда на чл. 205 НПК, получено в РП - Д.
по компетентност, по повод на което било образувано досъдебното
производство.
От представените от обвиняемия Н. извлечения от банкови сметки, на
03.12.2014г. от сметка на „*** 2011“ ЕООД в полза на ЗП М. Г. е била
наредена сумата от 2 800 лева, с посочено основание „заем“. Според
показанията на свидетеля М. Г., с този превод се погасявал част от заема,
предоставен от него на обвиняемия Н. в предходен момент.
3

От заключенията на вещото лице по изготвената съдебно -счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че най - ранното непогасено задължение на дружеството било в размер на
18.42 лева и представлявало задължение за осигурителни вноски за месец
06.2015г., със срок за плащане 27.07.2015г. /преди него имало непогасен
остатък от задължения за осигуровки за месец 02.2015г. в размер на 0.15
лева/. Последващите непогасени задължения били отново за осигурителни
вноски /предимно за здравни осигуровки/ в незначителен размер – 18 - 26
лева месечно за периода от месец 07.2015г. до месец 01.2017г. Последното
неизплатено задължение на дружеството отново било за здравни осигуровки в
размер на 29.28 лева за месец 09.2020г. със срок на заплащане 26.10.2020г.
Неизплатените публични задължения със значителен размер на дружеството
били за корпоративен данък за 2016г. и 2017г., както и за 2012г., 2013г. и
2014г., както следва: задължение в размер на 1 419.68 лева за корпоративен
данък за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г., формирано въз основа на ГДЦ по
чл. 92 ЗКПО с вх. № 0800И0109127/30.03.2017г. със срок за доброволно
плащане 31.03.2017г.; задължение в размер на 5 664.68 лева за корпоративен
данък за 2012г., 2013г. и 2014г., установен с PA № Р -03000816008680-091-
001/08.06.2017г., в сила от 27.06.2017г. /след извършена в хода на
ревизионното производство корекция на декларираните данъчни основи за
облагане през съответните години/; задължение в размер на 678.69 лева за
корпоративен данък за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г., формирано въз
основа на ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. № 0800И0171241/30.03.2018г. със срок за
доброволно плащане 02.04.2018г.
Според вещото лице, при „*** 2011“ ЕООД били налични неточно
посочени данни - съществували разминавания в посочените за 2017г., в
статиите на баланса „вземания“ и „касова наличност“ средства, с отразените
такива в оборотната ведомост, липсвали инвентаризации на активите,
липсвала конкретизация на вземанията - дали са вземания или погасяване на
дългове на дружеството. Отделно от това, предвид вписването на посочените
вземания като възникнали през 2014г., липсата на потвърждаването им от
дебиторите и действия за събирането им, същите не можело да се определят
като събираеми. Поради това, по отношение на дружеството не следвало да се
определят каквито и да е ликвидности, тъй като при ликвидностите участвали
краткотрайните активи - стоки, вземания и парични средства, а посочените
данни за тях в счетоводните документи били неточни.
Отново според вещото лице, още от финансовата 2015г. при
дружеството се наблюдавала тенденция към силен спад и преустановяване на
активна икономическа дейност, като същата била преустановена окончателно
през финансовата 2017г. По това време не били налице лица с действащи
трудови договори с извършване на активна трудова дейност - наети били две
лица, ползващи отпуск поради раждане и отглеждане на деца до 2-годишна
възраст. Последните постъпили парични средства по издадени фактури от
дружеството били от 16.03.2017г., като след това дружеството преустановило
4

отчитане на приходи от дейността. Дружеството не притежавало недвижимо
имущество и движими вещи, като в голямата си част същото било дарено,
поради което не били акумулирани парични средства след извеждането му от
патримониума на дружеството. Същевременно, „*** 2011“ ЕООД системно и
постоянно не погасявало публичните си задължения, възникнали във връзка с
осъществяване на търговската му дейност.
Според вещото лице, за „*** 2011“ ЕООД са били налице
обстоятелствата за спиране на плащанията - спряно плащане по първото
публично задължение със значителна стойност – 1 419.68 лева, възникнало
въз основа на подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за
дължим корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016г. - 31.12.2016г. -
Декларация с вх. № ***г., със срок за доброволно изпълнение 31.03.2017г.
Датата на спирането на плащанията е датата, от която дружеството е
изпаднало в забава за изплащане на това задължение /начало на забава за
изплащане/. Вещото лице определило тази дата като 03.04.2017г.
/понеделник/ - първи работен ден след изтичане на срока за доброволно
изпълнение на задължението - 31.03.2017г. - петък.
Процесното задължение е било със срок за доброволно изпълнение
31.03.3017г. /петък/ и с изтичането на същия, е налице забава за изплащането
му - т.е. дружеството е в забава считано от 01.04.2017г. - денят следващ деня,
в който изтича срокът за доброволно изпълнение. Не е налице законово
изискване началото на забавата за изплащане на задължение да се обвързва с
първи работен ден след изтичане на срок за доброволно изпълнение, както е
приело вещото лице в заключенията си. Такова правило за изчисляване на
срокове е налице единствено в случаите, когато определеният срок изтича в
неприсъствен ден. В настоящия случай определеният срок за доброволно
изпълнение изтича в присъствен ден - петък, поради което и от следващия ден
дружеството е в забава. Поради изложеното, съдът не кредитира
заключенията на вещото лице относно посочената дата за начало на забавата
на изпълнение на задължението по подадена ГДД по ЗКПО за финансовата
2016г. Т.е. началният момент, от който дружеството е в забава за изплащане
на това задължение, е 01.04.2017г.
В ОС - Д. нямало направено искане за откриване на производство по
несъстоятелност на „*** 2011“ ЕООД, гр.Д..
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат
противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти,
са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства -
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: материалите по досъдебно производство № 36/2020г. по
описа на С „ПИП” при ОД на МВР – гр. Д., писмени доказателства преценени
5

от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира
за доказано, че обвиняемия ИВ. СТ. Н., като на 03.05.2017г. в гр.Д., в
качеството на управител и представляващ търговско дружество „*** 2011“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, в 30 -
дневен срок от спиране на плащанията към Национална агенция по приходите
по публични задължения в размер на 1 419.68 лева във връзка с дължим
корпоративен данък за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. по подадена ГДД
№ ***г. по чл. 92 ЗКПО, не поискал от Окръжен съд – гр. Д. откриване на
производство по несъстоятелност е осъществил състава на престъпление по
чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е
управител и/или представител на търговско дружество, изпаднало в
неплатежоспособност, а изпълнителното деяние се изразява в бездействие на
посоченото по - горе лице.
Престъплението е формално, на просто извършване.
Безспорно установено по делото е качеството на обвиняемия Н. на
управител на „*** 2011“ ЕООД. Касае се за юридическото лице и търговец по
смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ - търговско дружество по чл. 113 и сл. от ТЗ.
Понятието неплатежоспособност е легално дефинирано не в НК, а в
Търговския закон. Съгласно чл. 608 ал. 1 от Търговския закон
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата, свързано с търговската му дейност и чл. 608 ал. 2 от ТЗ -
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията. Цитираните норми от ТЗ задължават надлежните представители
на търговските субекти, да подадат в срок Заявление до съответния Окръжен
съд за отпочване на производство за обявяване на несъстоятелност.
За съставомерността на деянието, представляващо бездействието на
търговеца изпаднал в неплатежоспособност няма значение дали
неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от съда.
От обективната страна на деянието са релевантни два вида бездействия
на дееца, първото от които е спирането на плащанията по вземане като трайно
състояние и второто е необяваването на тази неплатежоспособност пред съда.
Изпълнителното деяние като първата част от бездействието на дееца е
обвързано само със спирането на плащанията на безспорни и изскуеми
парични задължения, което да има траен характер, наименован в ТЗ като
състояние на неплатежоспособност.
Вторият елемент от бездействието е именно необективиране на
фактически настъпилата неплатежоспособността на търговеца в съда в срока
6

по чл. 227б ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
Съдът намира, че в настоящия случай бяха доказани по категоричен
начин и двата обективни елемента от престъпното бездействие по чл. 227б ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено и виновно. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им /чл. 11 ал. 2 от НК/,
т.е. действал е при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че дружеството
няма нужните финансови средства за изпълнение на изискуемите си парични
задължения, но въпреки това не се е обърнал към съответния Окръжен съд,
компетентен да отпочне процедурата по обявяване на дружеството в
неплатежоспособност. С обнародване на разпоредбата на чл. 626 от ТЗ и чл.
227б ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК в ДВ е налице фикцията за знание на
процесните законови разпоредби, поради което и обвиняемият е съзнавал, че
не предприема действия, свързани с подаване на заявление пред съда за
обявяване на несъстоятелност в указаните срокове, което ще доведе до
накърняване на обществените отношения, свързани със защита правата на
кредиторите и от обективна страна се е съгласил с настъпването на този
вредоносен резултат.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ
При определяне наказанието на обвиняемия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид следното:
Обвиняемият И.Н. не е бил осъждан за престъпление от общ характер,
освобождаван е бил от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, но
от заплащане на наложената му глоба е изминал срок по - дълъг от 1 година.
Съобразно Постановление № 7/1985г. на Пленума на ВС, редът на чл. 78а НК
следва да се прилага и към лицата, освободени веднъж от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, когато
от заплащане на глобата е изтекъл едногодишен срок - т. 4 ППВС № 7/1985г.
Съдът намира, че са налице задължителните предпоставки за прилагане
на разпоредбата на чл. 78а НК, предвид императивния характер на същата,
като обвиняемият Н. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него
престъпно деяние по смисъла на чл. 227б ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
За извършеното от Н. престъпление законодателят е предвидил
наказание с лишаване от свобода за срок до 3 /три/ години или глоба до 5000
лв. /пет хиляди лева/, деецът не представлява голяма обществена опасност, а
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин.
Обвиняемият Н. е ***, от деянието няма причинени имуществени
вреди, предвид на което не е налице материалноправна пречка за прилагането
на разпоредбата на чл. 78а НК.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът
7

отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, добри характеристични данни.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Ето защо настоящият състав счете, че на обвиняемия Н. следва да бъде
наложено административно наказание при изключителен превес на
смекчаващи вината обстоятелства – „глоба“ в размер на законоустановения
минимум, а именно от 1 000 /хиляда/ лева за извършеното престъпление по
чл. 227б ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
Така определената административна санкция ще изиграе ролята си за
превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН -
за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви
членове на обществото.
В този смисъл, съдът определи административното наказание като
справедливо, респективно съответно на извършеното.
4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съблюдавайки разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди
обвиняемия ИВ. СТ. Н. ЕГН ********** да заплати сторените по делото
разноски в размер на 942.00 лева по сметка на С „ПИП“ при ОД на МВР – гр.
Д..
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Председател:

/Мариана Момчева/

8

Номер на акта:	137
Дата:	27 октомври 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мариана Момчева

Дело:	20213230201132
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Решение по дело №1132/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите