РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Кюстендил, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100138 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-застраховане“ АД, с
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света
София“ №7, ет.5 против Е. С. Х., с ЕГН **********, с адрес в
гр.*********.Предявен е иск по чл.422 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че вземане по заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№1859–2021г. съществува.
Ответникът е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПк, чрез назначен от
съда особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК, в който е оспорен
предявения иск.
По исковата молба се твърди, че на 03.06.2017г., около 17.10 часа, в
гр.Кюстендил, по ул.“Александър Димитров“ в посока към площад Априлско
въстание, се движело МПС „****“, модел „****“, с ДК№КН *******,
управлявано от Е. С. Х., като на кръстовището с ул.“Хаджи Димитър“ не
спазила знаци Б-3 и Т-13, не пропуснала движещия се по път с предимство
автомобил марка „******“, модел *****, с ДК№ КН ******, управлявано от
А. Й. И., като се блъснала в него.В следствие на описаното настъпили
1
материални щети.
По повод описания инцидент, бил съставен протокол за ПТП
№1509095/04.06.2017г.по описа на СПП при ОДМВР Кюстендил, в който
било посочено, че водача на МПС ******** е виновен и било взето
отношение с АУАН, като в последствие било издадено и издадено и
наказателно постановление.
Към датата на ПТП лекия автомобил „******“, модел „*****“, с ДК№
КН******* имал валидна застраховка Гражданска отговорност , сключена с
ищеца в производството с полица №BG/23/1170008674477/18.03.2017г.,
валидна за периода 18.03.2017г. до 17.03.2018г.
В следствие на това ПТП, на 05.06.2017г. собственикът на увреденото
МПС подал уведомление за щета в представителството на ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение.Била образувана щета под
№0410-250-0005-2017.
На 08.06.2017г. експерти на ищеца извършили оглед на увредения
автомобил и съставили опис-техническа експертиза по щетата.На 14.06.2017г.
водача на МПС ****** изпратил до ищеца в производството доклад за ПТП,
в който признала вината си за процесния инцидент.Определеното
застрахователно обезщетение в размер на 876 лв. била изплатена на
собственика на увреденото МПС с платежно нареждане с бордеро
№887670/07.08.2017г.
Видно от протокола за ПТП било видно, че Е. Х. виновно е причинила
ПТП, като същата е напуснала местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата.При описаното за ищеца
била налице възможност по чл.500, ал.1 т.3 КЗ да претендира от ответника
изплатената на увреденото лице сума.
Покана за доброволно изпълнение била изпратена до ответника, но не
била получена.
Ищецът в производството подал заявление по чл.410 ГПК, като по ч.гр.д.
№1859/2021г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 876 лв.-главница по регресна претенция по щета №0410-250-0005-
2017-изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
2
изплащане.Тази заповед била връчена на длъжника в това производство при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1 т.2
ГПК е указано на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК.При горното се
претендира признаване на установено по отношение на ответника, че
вземането по заповедта по чл.410 ГПК съществува.
В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск от особен представител
на ответника, назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК.Основен довод за
това е твърдение, че за да възникне регресното право на застрахователя е
необходимо освен водачът да е напуснал местопроизшествието, тяхното
посещение да е задължително по закон.Задължително посещение от органите
за контрол било регламентирано в разпоредбата на чл.125 ЗДП, като в
настоящия случай не била налице нито една от посочените в разпоредбата
хипотези.
По делото са представени и приети като доказателства:протокол за ПТП,
застрахователна полица, уведомление за щета, опис-техническа експертиза по
щета, доклад до застрахователя, наказателно постановление и АУАН, доклад
по щета,.В качеството на свидетел е разпитан А. И., приети са като
доказателства и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа и оценителна
експертиза.
От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа
обстановка:
На 03.06.2017г. ответникът в производството управлявала лек автомобил
***** с ДК№КН****** в гр.Кюстендил по ул.Александър Димитров.На
кръстовището с ул.“Хаджи Димитър , при наличие на пътен знак Б-3 и
допълнителна табела Т-13 не пропуснала движещия се по път с предимство
лек автомобил ****** ****, с ДК№ КН *******, управляван от А. И., ударила
се в него, с което реализирала ПТП с материални щети.След удара водачите
на двата автомобила слезли и разменили реплики, относно вината на всеки от
тях.Св.И. се обадил на 112 и останал да изчака служителите на
КАТ.Ответникът също останала, но тъй като служителите се забавили/ около
10 минути/, напуснала местопроизшествието и се тръгнала.
В резултата на ПТП по лекия автомобил мерцедес били увредени: фар,
мигач, калник преден, мигач страничен, арка, облицовка и основа предна
броня, преден капак, предна регистрационна табела, декоративна решетка,
3
кора пред челно стъкло, колан на ляв еърбег.Описаните повреди са оценени
от вещото лице В. в прието от съда заключение в размер на 876 лв.
Към датата на това ПТП МПС ****, модел ****** имал валидна
застраховка ГО за периода 18.03.2017г. до 17.03.2018г., сключена при ищеца
в производството.
На 05.06.2017г. водачът и собственик на увреденото МПС Марка ******
подал до ищеца уведомление за щета и предявил претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение.След проведена процедура и оценка на щетите
на 07.08.2017г. с платежно нареждане била изплатена сума в размер на 876
лв., видно от заключението на в.л. Й..
При горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки по чл.500,
ал.1 т.3 КЗ. Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
По делото безспорно се установи, че ответника с поведението си е
предизвикала ПТП, че от това ПТП са причинени материални вреди и техния
размер.От показанията на св.И., по делото се установи, че между участниците
в ПТП са бил налице спор относно обстоятелствата, свързани с ПТП, поради
което той се обадил на тел.112.Налице е хипотезата на чл.125 т.7 ЗДП, при
което е задължително посещението на ПТП от страна на органите за контрол
на движението по пътищата.Ответникът не е изпълнила задължението си по
чл.123 ЗДП, като е напуснала местопроишествието преди да пристигнат
служителите на КА ПП гр.Кюстендил.Безспорно също така, че собственика на
увреденото МПС е предявил претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение, проведената процедура по оценяване и изплащането му от
страна на застрахователя.Налице всички елементи от състава на чл.500, ал.1
т.3 КЗ, водещи до суброгиране на ищеца в правата на увредения и даващи му
право да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение.
4
При горното, съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и
следва да се уважи.
При горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
деловодни разноски в размер на 1585лв., от които 385 лв. по ч.гр.д.№1859/21г.
на КРС и 1200 лв. по настоящето гр.д.№138/22г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Е. С. Х., с ЕГН **********, с
адрес в гр.Кюстендил, ул.“*****“ ***, че вземането на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-застраховане“ АД, с ЕИК121265177, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5в
размер на 876 лв.-главница по регресна претенция по щета №0410-250-0005-
2017-изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението-17.09.2021г до окончателното
изплащане, за което по ч.гр.д.№1859/21г. на КРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съществува.
Осъжда Е. С. Х. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-застраховане“ АД деловодни разноски в размер на 1585лв., от които 385
лв. по ч.гр.д.№1859/21г. на КРС и 1200 лв. по настоящето гр.д.№138/22г.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5