№ 808
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110108937 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на
евентуалност субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.и.т.“ ЕООД твърди, че на 27.01.2020 г. непълнолетният Н. Н.
М. извършил кражба от магазина на „А.и.т.“ ЕООД на адрес: гр. ***********.
Предмет на кражбата бил лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M с
доставна цена по фактура 4011.41 лева /цена с ДДС – 4813.69 лева/ и с
обявена цена за продажба в магазина в размер на 5999 лева. По случая било
образувано досъдебно производство № 148/2020 г. на Първо РУ при ОДМВР-
Варна, прокурорска преписка № 1622/2020 г. на ВРП, което било спряно на
30.10.2020 г.
Поддържа, че ответниците Ц. И. М. и Н. П. М. следва да отговарят за
причинените от Н. Н. М. вреди в качеството на негови родители и законни
представители. Отговорността на ответника Л. Н. Б. обосновава с твърдения,
че със Заповед № 0301-ЗДЗД-2651/13.09.2016 г. на Директора на ДСП-Варна,
а впоследствие – с решението по гр. д. № 13011/2016 г. на ВРС Н. М. е
настанен в нейното семейство, като към момента на кражбата е живеел при
нея.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника Ц. И. М. да му
заплати сумата от 5999 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на ищеца вследствие на извършена на 27.01.2020 г. кражба
на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M от магазин на
дружеството, находящ се в гр. ***********, от непълнолетния син на
ответницата – Н. Н. М., ведно със законната лихва върху горната сума,
1
считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане. В условията на
евентуалност сумата се претендира от Н. П. М. – баща на Н. Н. М., и отново в
условията на евентуалност – от Л. Н. Б. – баба на същия.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника Ц. И. М. е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва наличието на основание за ангажиране на нейната
отговорност с доводи, че не е установено по надлежния ред извършването на
престъпление. Счита, че искът неправилно е насочен спрямо родителите на
непълнолетния Н. Н. М.. Поддържа, че майката на последния от години не
живее с него и родителските функции са възложени на бабата по бащина
линия. Поради изложеното не е била в състояние да предотврати
настъпването на вредоносния резултат, предмет на иска. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. М. е подал писмен отговор, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения
срещу него иск. Твърди, че през август 2020 г. синът му Н. Н. М. е заминал
извън страната с майка си, на която са предоставени родителските права по
отношение на детето. Преди тази дата не е бил в състояние да упражнява
надзор и да го възпитава, тъй като не е живеел с него, като детето е било
извадено от семейната среда на бащата години преди извършване на
кражбата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Б. е подал писмен отговор, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения
срещу него иск. Възразява срещу твърденията на ищеца, който сочи Н. Н. М.
като единствен извършител на кражба от „А.и.т.“ ЕООД. Счита, че не е
налице основание за ангажиране на гражданската му отговорност, тъй като не
е родител на Н. М..
С протоколно определение от 02.12.2022 г., влязло в сила на 10.12.2022
г., производството по делото е прекратено в частта по предявения от ищеца
„А.и.т.“ ЕООД срещу Ц. И. М. осъдителен иск с правно основание чл. 48, ал. 1
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5999 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца
вследствие на извършена на 27.01.2020 г. кражба на лаптоп Lenovo ThinkPad
P1, Intel Xeon E-2176M от магазин на дружеството, находящ се в гр.
***********, от непълнолетния син на ответницата – Н. Н. М., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 27.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 232 ГПК.
В проведеното на 02.12.2022 г. открито съдебно заседание ищецът е
оттеглил и предявения иск срещу Н. П. М. иск. Тъй като това е сторено след
приключване на първото заседание по делото, на ответника М. са дадени
указания да заяви изрично дали изразява съгласие с извършеното оттегляне.
Съобщението с указанията е редовно връчено на ответника по реда на чл. 41,
ал. 2 ГПК, като в предоставения му срок с молба вх. № 9541/07.02.2023 г. той
е заявил, че признава иска.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
ответниците М. и Б. за недопустимост на производството, доколкото
изтъкнатите от тях доводи касаят основателността на предявените искове, а
не тяхната допустимост.
Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Фактическият
състав на деликтната отговорност по чл. 48, ал. 1 ЗЗД включва следните
материалноправни предпоставки: 1) имуществени или неимуществени вреди,
причинени от дете /малолетно или непълнолетно/ чрез неговото
противоправно поведение /действие или бездействие/, като наличието на вина
е ирелевантно; 2) наличието на предвидената в закона семейноправна връзка –
по този ред може да бъде ангажирана гражданската отговорност единствено
на родителите и осиновителите; 3) към момента на причиняване на вредата
родителите да упражняват родителски права и детето да живее при тях. Чл.
48, ал. 3 ЗЗД предвижда възможност за освобождаване от отговорност, в
случай че родителят/осиновителят докаже, че не е бил в състояние да
предотврати настъпването на вредите.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът Н.
П. М. е родител на Н. Н. М. и към 27.01.2020 г. е упражнявал родителски
права по отношение на него. Не се установява обаче към процесната дата той
да е живял съвместно със сина си. Въпреки изрично разпределената му
доказателствена тежест, ищецът не е успял в условията на пълно и главно
доказване да установи горния юридически факт. Тъкмо напротив – от
събраните по делото писмени доказателства /удостоверения, издадени от
Община Варна, приложени на л. 255 и 282 от делото/ се установява, че към
процесния момент отв. М. е бил адресно регистриран в гр. София, а синът му
– в гр. Варна. Става ясно, че още през 2016 г. Н. М. е бил настанен в
домакинството на своята баба – отв. Л. Н. Б., на основание чл. 28 във вр. с чл.
25, т. от Закона за закрила на детето по силата на Решение № 4704/13.12.2016
г. по гр. д. № 13011/2016 г. на ВРС /л. 97/. Обстоятелството, че детето е
живяло с баба си не се оспорва от ищеца и косвено се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които заявяват, че по повод
процесния случай представител на ищеца се свързал с бабата на извършителя
на кражбата. Конкретно св. М. Г. заявява, че получил информация, че
родителите на момчето са в чужбина и баба му се грижи за него.
Предвид горното не е налице една от кумулативните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника Н. М. по чл. 48 ЗЗД, което прави
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, описани по-горе.
Независимо от извършеното от този ответник признание на иска,
3
доколкото ищецът не направил искане по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
дължи произнасяне с решение по чл. 235 ГПК. В този смисъл следва да бъдат
обсъдени всички събрани по делото доказателства, въз основа на които съдът
да формира фактическите си изводи по релевантните за спора обстоятелства,
които да подведе под хипотезата на приложимите правни норми. Следва да се
отбележи, че извършеното признание на иска освобождава ищеца от тежестта
да установи юридическите факти, на които основава претенцията си
единствено ако същият е изразил воля за постановяване на решение при
признание на иска. В последния случай съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска /чл. 237, ал. 2 ГПК/.
Поради горните съображения следва да се приеме, че предявеният иск
срещу ответника Н. М. е неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода за неоснователност на иска срещу отв. М. съдът следва
да разгледа предявения в условията на евентуалност иск срещу отв. Л. Б..
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че отв. Б. е баба
на Н. Н. М.. Както по-горе бе изложено, с решението по гр. д. № 13011/2016 г.
на ВРС детето е било настанено в нейното домакинство по реда на чл. 28
ЗЗакрД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице предвидено в закона
основание за възникване на гражданска отговорност на лице, при което
непълнолетно дете е настанено по реда на ЗЗакрД, в случай че детето
причини вреди някому. Хипотеза на отговорност за чужди действия на лица,
упражняващи надзор над прекия причинител на вредата, е предвидена в чл.
47, ал. 2 ЗЗД. Тази правна норма обаче визира вреди, причинени от
неспособни – напр. малолетни лица, лица, поставени под пълно запрещение,
или такива, които макар да не са поставени под запрещение, не могат да
разбират или да ръководят постъпките си. Към 27.01.2020 г., когато ищецът
твърди да е извършена кражбата, Н. Н. М. е бил на 14 години, т.е.
непълнолетен. Непълнолетните принципно могат да разбират и ръководят
действията си, като в случай че се твърди обратното, то следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване. Аргумент в този
смисъл се съдържа в т. 4 от мотивите на ППВС № 7/1959 г., съгласно която
„малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за
непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено
увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на
онова, което извършват или не могат да ръководят постъпките си.“
Допълнително следва да се отбележи, че настаняването, постановено с
горецитираното решение, е за срок от една година, считано от влизането му в
сила /23.12.2016 г./, който срок е изтекъл преди процесната дата – 27.01.2020
г. Само по себе си обстоятелството, че и след този момент отв. Б. е
продължила да полага грижи за своя внук не дава основание за ангажиране на
гражданската й отговорност за евентуално причинени от детето вреди.
Следователно предявеният иск срещу отв. Л. Н. Б. също следва да бъде
4
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното от ответника Б. искане за
присъждане на сторените по делото разноски, в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 380 лева.
Разноски в полза на ответника Н. М. не следва да бъдат присъждани,
доколкото не са претендирани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.и.т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. ***********, **, срещу Н. П. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***********, осъдителен иск за сумата от 5999 /пет хиляди
деветстотин деветдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на извършена на
27.01.2020 г. кражба на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M от
магазин на дружеството, находящ се в гр. ***********, от непълнолетния син
на ответника – Н. Н. М., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.и.т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. ***********, **, срещу Л. Н. Б., ЕГН **********,
от гр. ***********, осъдителен иск за сумата от 5999 /пет хиляди
деветстотин деветдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на извършена на
27.01.2020 г. кражба на лаптоп Lenovo ThinkPad P1, Intel Xeon E-2176M от
магазин на дружеството, находящ се в гр. ***********, от непълнолетния
внук на ответника – Н. Н. М., ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.и.т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, **, ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Н. Б., ЕГН
**********, от гр. ***********, сумата от 380 /триста и осемдесет/ лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5