Р Е
Ш
Е Н И Е
№
гр.Бургас, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 4217 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „*“ № 4, ет. 5, ап. 16, против Наказателно постановление
№ */06.08.2020г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер
на 2000 лева.
С
жалбата се моли за намаляване на санкцията до минимално предвидения размер.
Жалбоподателят
се представлява от пълномощник – адв. Чобанов от САК,
който моли за уважаване на същата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 08.09.2020
г., а жалбата е депозирана на 14.09.2020 Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Действително, в същата е посочено, че
е адресирана до Административен съд- Бургас, но това следва да се приеме за
чисто техническа грешка, тъй като в съдебно заседание дружеството бе
представлявано от адвокат, който не направи възражения в тази насока. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
Не
се спори, че към 17.07.2020г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – бистро „*“, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 38. На 17.07.2020г., около 21:40
часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. А.С., осъществили контрол за
спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект.
Проверяващите от НАП се легитимирали и се пристъпило към проверка, при която
констатирали, че в обекта са инсталирани и функционирали устройства за отчитане
на продажбите, притежаващи функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност по
устройствата била 1521,28 лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични
средства от лицата, приемащи плащания в обекта- сервитьори (на които било
казано да заделят бакшишите си) се установила фактическа касова наличност в
размер на 1823,20 лева. Т.е., при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 301,92
лева, за които в паметта на фискалните устройства не съществували данни за
служебно изведени суми от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него св. С. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 0047647 от 17.07.2020 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас. На 18.08.2020 г. бил съставен АУАН с
№ *. Актосъставителят
описал в акта констатираното при проверката на 17.07.2020 г. нарушение, в това
число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Така описаното деяние С. квалифицирала като нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на управителя
при съставянето му срещу подпис. Било записано, че ще бъдат подадени
възражения.
Впоследствие,
на 06.08.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На
основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на
разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Административнонаказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. Без значение е за какво са предвидени средствата, които не са
отчетени (дали за плащане на стоки, или друго).
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо
състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
в максималния предвиден размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде
намалена до минимално предвидения размер от 500лв., тъй като следва да се вземе
предвид, че нарушението е за първи път, а и липсват отегчаващи обстоятелства.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност е на такава стойност, която не може да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено
единствено в санкционната част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */06.08.2020г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.
*, ул. „*“ № 4, ет. 5, ап. 16, е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като НАМАЛЯ размера на
имуществената санкция от 2000 лв. на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.