Решение по дело №363/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20182330100363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №616/11.10.2018г.

гр. ЯМБОЛ 11.10.2018..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ.районен съд  гражданска колегия в публично

заседание на ........13.09.2018г........година в състав:

                                                                                                                          Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................Ст.М.…........и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВАгр.дело N .363.... по   описа

 за 2018 год.  и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответника Н.М.М., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 118,19лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, сумата от 394.01лв. начислена договорна неустойка по договора и сумата в размер на 185.44 лв. за дължими лизингови вноски по договора. Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.М.М. е образувано ч.гр.д №***., по описа на PC Я., като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 697,64 лв. Във връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Претендират се и направените разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

По повод договор за мобилни услуги от дата *** г, сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД /по настоящемТеленор България” ЕАД/, ответникът Н.М.М. е - абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***.

Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел още три абонаментни плана с предпочетените мобилни номера, както следва:

По Договор за мобилни услуги от ***. е предпочетен мобилен номер *** по програма *** лв.

По Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен мобилен номер *** по програма *** лв. за срок от 24 месеца. Във връзка с горепосочения мобилен номер, при новирането на отношенията и при възползване от преференциална бонус-схема на Оператора, е сключен и лизингов договор, по силата на който абонатът с взел мобилно устройство марка ***, модел *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

По Договор за мобилни услуги от ***. с предпочетен мобилен номер *** по програма *** за срок от 24 месеца, до ***

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като мобилните номера ***; *** и *** са „закачени” към титулярния номер ***Потреблението за общата пакетна услуга е фактурирано под клиентския номер на абоната №***.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.”.

За потребените от абоната-ответник услуги Теленор е издал:

фактура №*** г. за отчетения период па потребление *** е начислена за периода сума за плащане в размер на 60.72 лв. платима в срок ***. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.

фактура №***. за отчетения период на потребление ***г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 51,67 лв., 11,59 лв. - дължими лизингови вноски и 60,72 лв. - незаплатен баланс по предходната фактура №***., като общо дължимата сума възлиза на стойност 123.98 лв., платима в срок до ***. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 118.19лв във фактурите в указаните срокове, на основание чл. 75, вр.с чл. 196. в от ОУ на мобилния оператор Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на Н.М.М. за ползваните абонаменти и е издател по абонатен номер № *** на дата ***. крайна фактура №***. с начислена обща сума за плащане в размер на 697.64 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 118.19лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 394,01 лв., и дължими лизингови вноски в размер на 185.44 лв.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т. 11 от индивидуалните договори за всеки мобилен номер. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12. ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство мобилно устройство марка ***, модел ***са обявени за предсрочно изискуеми, считано от месец 05.2016г.. съгласно уговорените погасителни планове /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания" - т.12, ал.2 от Общите условия към договор за лизинг/.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо България Мобайл" ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ Н.М.М. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия. Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Н.М.М.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя. Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на г. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор е потребителя или да откаже сключване на нов договор е него".

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

 В чл.20 от Общите условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и па всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането па посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответникът Н.М.М. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилните номера ***; ***; *** и ***, задължил се е да заплати цената на предоставените устройства, съгласно уговорените погасителни два плана и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като е това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползват съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план. респ. същият е в неизпълнение на договора си.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.          

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор. Назначеният от съда особен представител  в съдебно заседание заяви, че признава иска с оглед  представените към исковата молба доказателства и предвид невъзможността да осъществи контакт с ответницата и да събере доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № *** по описа за ***г. на РС-Я. се установява, че  в полза на „Теленор България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***. срещу длъжникът Н.М.М. за сумата от 697.64лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги съгл. сключен договор, сумата от 16.31 лв. – мораторна лихва за забава за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ***., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 205.00лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на исковете си ищецът е представил с исковата молба договор за мобилни услуги сключен с ответницата на ***. и приложението към него – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от ***., договор за мобилни услуги сключен с ответницата на ***., договор за лизинг от ***. въз основа на който ответницата е закупила при условията на договора мобилно устройство марка „***” модел *** с приложени общите условия на този договор и приложение – ценова листа за абонаментните планове от ***., както и договор за мобилни услуги сключен с ответницата на ***. с приложени към него заявление за активиране  и ценова листа за частни клиенти от ***., както и договор за мобилни услуги сключен с ответницата на ***. за закупен апарат „***” и приложена към него ценова листа от ***. Във връзка със задълженията си по издаване на фактури за задълженията на ответницата ищецът е представил заверени копия на същите, така както са посочени в исковата молба.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, и чл.92 ЗЗД.

Съдът намира иска за допустим с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото производство указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и предявяването на иска в дадения едномесечен срок.

Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Въпреки даденото признание на иска от страна на особения представител назначен на ответницата, съдът намира че не следва са се съобразява с него, т.к. това признание не е одобрено от съда по реда на чл.29,ал.5 от ГПК. Съгласно чл.29, ал.5 във вр. с чл.34, ал.3 ГПК, особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, в т.ч. да прави признание на иска, само с одобрението на съда, пред който се води делото, каквото одобрение не е поискано от страна на особения представител и такова не е давано от съда. Ето защо съдът не следва да го взема предвид при постановяване на решението си, а следва да се произнесе по същество.

От събраните по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от ответната страна , съдът приема, че между страните е имало валидна облигационна връзка, породена от сключени договори за мобилни услуги, подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба и в описаната фактическа обстановка в решението. Не се спори, че по същите ищецът е предоставил , а ответницата е получила съответните по всеки договор мобилни услуги при условията на сключените договори. Видно от издаваните фактури в съответствие с договорите, се установява, че ответницата има потребени и незаплатени в съответните срокове  далекосъобщителни услуги. Съгл.чл.20 от Общите условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор, която е приложена към всеки договор. В съответствие с общите условия, с които ответницата се е съгласила, неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да прекрати едностранно договорите на мобилни услуги, като ги е обявила за предсрочно изискуеми и е преустановила предоставянето на услуги. Поради неизпълнение на поетите от ответницата задължения съгл. подписаните договори с ищеца и общите условия на оператора, същата дължи плащане на същите, чиято стойност съгл. издадената крайна фактура от ***. е  за вноска лизинг – 185.44 лв., за задължения по предходен период – 118.19лв. и неустойка от 394.01 лв.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък посочен в молба-становище от ***. е в размер на 605.00 лв.

Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 205,00лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното , ЯРС

 

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАТОВЕНО по отношение на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,със съдебен адрес:***-адв.В. Г. от ***, че Н.М.М. с ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД сумата от 697.64лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ***., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***. по ч.гр.д. № *** по описа да РС-Я. за ***г.

ОСЪЖДА Н.М.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 205.00лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00лв. – адвокатско възнаграждение

ОСЪЖДА Н.М.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в размер на 605.00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: