Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……………/………….…
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на двадесет
и девети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Ирена Петкова
Красимир Василев
при участието на секретаря Марияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Р.Станчева
въззивно
гр.д. № 1852 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „МДЦ Суис Дентапрайм“ ЕООД, чрез процесуалния му представител
адв. Н. С. ***, постановено на 16.07.2018г. по гр.д. № 6530/2018г., с което на
основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А.Г.Г.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № П-423/20.03.2018г. на управителя на
„МДЦ Суис Дентапрайм“ ЕООД.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното решение, основани на
доводи за неправилно приложение на материални закон и процесуални нарушения при
обсъждането на събраните по делото доказателства. В тази връзка се оспорват
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на фактическия състав на
основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ, като счита, че в нарушение на процесуалните
правила съдът не е кредитирал показанията на ангажираните от въззивника
свидетели, а от съвкупния анализ на всички доказателства по делото категорично
се установява липсата на посочените в заповедта качества на ищеца. Иска се от
съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с
което предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ да бъде отхвърлен като
неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
В с.з., чрез
процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А.Г., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно. Претендират се и направените в настоящата инстанция
разноски.
При извършената проверка по валидността на
обжалвания акт, на основание чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
В исковата
си молба въззиваемият А.Г. е изложил твърдения, че по силата на трудов договор
от 03.11.2015г. е бил в трудови правоотношения с ответното дружество „МДЦ СУИС
ДЕНТАПРАЙМ“ ЕООД относно длъжността „лекар по дентална медицина“. Със Заповед №
П-423/20.03.2018г. същите са прекратени, на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ –
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че така
извършеното уволнение е незаконосъобразно поради това, че не е налице
визираното в заповедта уволнително основание. Оспорва изложените в нея
фактически обстоятелства за неизпълнение и несправяне с трудовите му
задължения. Сочи, че често е полагал извънреден труд, поради което е изпълнявал
трудовата си функция в условията на голямо напрежение, обуславящо и направата
на отделни и епизодични пропуски от негова страна. Твърди, че конкретния повод
за уволнението му е личен конфликт между него и прекия му ръководител д-р Д.. С оглед на тези доводи е сезирал съда с искане
за признае за незаконно и отмени извършеното с процесната заповед уволнение.
В срока по
чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен. Твърди, че описаните в заповедта
пропуски в работата са установени от изготвените до управителя на дружеството
докладни и същите обосновават направения извод за липса на качества у работника
за ефективно изпълнение на трудовите му задължения. Спазени са законовите
изисквания за мотивиране на заповедта, както и че работодателят винаги е
спазвал трудовото законодателство, регламентиращо полагането на извънреден
труд. Затова счита, че извършеното уволнение е законосъобразно, а предявеният
иск за неговата отмяна – неоснователен.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов
договор от 03.11.2015г., трансформиран в безсрочен на основание чл.71 ал.2 КТ и
съгласно който въззиваемият е заемал длъжността „лекар по дентална медицина“.
Със Заповед
№ П 423/20.03.2018г. на управителя на „МЦД Суис Дентапрайм“ ЕООД, връчена при
условията на удостоверен отказ, трудовият договор е бил прекратен, на основание
чл.328 ал.1 т.5 КТ – липса на качества у работника за ефективно изпълнение на
работата. Изрично е посочено, че въззиваемият не притежава нужната му
концентрация и внимание, което води до пропуски в работата му, обуславящи
ангажирането на допълнителен човешки ресурс, допълнителни манипулации,
оскъпяване на лечението и риск за пациентите. В мотивната част са посочени и
конкретни факти, въз основа на които работодателят е направил извода си за липса
на качества, а именно:
- Неявяване
за извършване на преглед на пациент т.в., за който е уведомен, с оправдание, че
не може да помни толкова дълго, т.е. 10 минути.
- Допуска неизпълнение на част от
предварително определения лечебен план на пациентите г-жа В.У., на която
подготвя и залепя временен мост с окончателен цимент и на г-жа А.С., на която
вместо да извърши експлантация на имплант, започва с манипулации за изработване
на протеза. В резултат на това се е наложило извършването на последващи
медицински манипулации за коригиране на пропуските.
- Не
предприема обсъдени с лабораторията мерки по отстраняване на допусната от него
грешка вр. лечение на пациент Б.З., поради това, че е забравил и е отпратил
пациента. Наложило се е пациентът да бъде повикан допълнително.
-
Непопълване на съществена информация, необходима да изработка на конструкциите
от лабораторията, което налага връщане на заявките, води до загуба на време и
оскъпяване на изработените от лабораторията конструкции.
Цитираните в
заповедта факти са доведени до знанието на работодателя с докладни на д-р Д и
служител М.Д., които докладни са приети като доказателства в настоящия процес.
Три от тях, касаещи обстоятелствата вр. г-жа В.У., г-жа А.С. и информацията в заявките към
лабораторията, са били предявени и на въззиваемия, който ги е подписал без
възражения по изложеното в тях. Автентичността на подписа му не е оспорена в
хода на делото, поради което и същите съставляват доказателство за извънсъдебно
признание на неизгодни за въззиваемия факти, което следва да бъде ценено при
условията на чл.175 ГПК. В тази връзка авторите на докладните са разпитани като
свидетели пред първоинстанционния съд и същите потвърждават, че за констатираното
от тях са писали докладни до работодателя, в това число и тези, които не носят
подпис на въззиваемия. Обстоятелството, че в показанията не са визирани
конкретни дати и имена на пациенти не разколебават изложеното от свидетелите,
доколкото се касае за различни случаи и отдалечен период от време
/28.03.2017г., 09.05.2017г., 15.01.2018г., 02.03.2018г., 05.03.2018г./. Но в
показанията си св.Дподробно описва ситуацията вр. залепването на мост с
окончателен цимент, сочи за оплаквания от страна на лабораторията за
„непопълнени адекватни бланки за лабораторията“, както и за водени с него
разговори по повод закъсненията му за прегледи и манипулации на пациенти. За
последните две обстоятелства свидетелства и св. Д..
Съдът
намира, че коментираните показания на тези двама свидетели са взаимно допълващи
се и кореспондират на изложеното в подписаните от въззиваемия докладни. Същите
възпроизвеждат и непосредствени впечатления за работата на д-р Г., касателно
описаните в процесната заповед факти, поради което се кредитират от съда. Още
повече, че съгласно показанията на св. Д., а и от изричните твърдения на
въззиваемия, изложени в исковата молба свидетелят се е явявал негов пряк
наставник /ръководител/, и като такъв има пряко отношение към работата на
въззиваемия. Обстоятелството, че тази йерархична връзка не е отразена в
длъжностната характеристика не опровергава този извод на съда. В същото врече,
не е установено по делото свидетелят и въззиваемият да са в личен конфликт,
което да обоснове съмнения за безпристрастността на свидетелските показания.
Установеното
от св.Ди св.Д. не е опровергано или разколебано от проведеното насрещно
доказване, в частност показанията на ангажираните от въззиваемия свидетели Н.Б. и Д.Н.. Тези свидетели нямат впечатления
относно работата на д-р Г. по визираните в заповедта пациенти и случаи. Същите
говорят принципно за начина на организация в медицинския център, полагането на
извънреден труд и общо за личностния и професионален профил на въззиваемия.
Отделно от това св.Новаковски не работи в клиниката от м.ноември 2017г.
Ето защо,
настоящият състав приема за доказани описаните в оспорваната заповед фактически
обстоятелства, касаещи начина на изпълнение на трудовите задължения от
въззиваемия.
По своята
същност, основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е от категорията на т.нар.
„безвиновни основания“, фактическия състав на което включва липса на качества у
работника/служителя, които са необходими за ефективното изпълнение на
възложената му работа по трудовото правоотношение. Необходимо е да тази липса
да е трайна. Преценката дали работникът изпълнява ефективно трудовите си
задължения е предоставена на работодателя. Но при спор относно законосъобразността
на извършеното на това основание уволнение работодателят следва да докаже какви
качества са необходими и следва да притежава работника, същите да са относими
към изпълнението на трудовата функция и как е направена преценката за липсата
на тези качества. Доказването на липсата на определени качества е посредством
доказването на конкретни фактически обстоятелства, сочещи за неизпълнение на
трудовите задължения, извършени от работника действия вр. изпълнение на
работата му, т.е. начина на изпълнение на работата или постигнати от него
резултати.
Неизпълнението или неефективното
изпълнение на възложената работа могат да се дължат както на липсата на
качества за изпълнение на работата - на обективната невъзможност да бъде
изпълнявана ефективно, така и на виновно поведение на работника. Изследването
на този въпрос обаче ще бъде предмет на спора само по довод на работника -
когато в рамките на спор за законността на дисциплинарно уволнение, работникът
оспорва наличието на виновно поведение или когато при спор за законност на
уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ работникът твърди, че е действал съзнателно -
че пропуските в работата му са резултат на негово виновно поведение, а не на
липса на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. При липса
на довод за това, преценката на съда за законността на уволнение, извършено на
основание чл.328 ал.1 т.5 КТ се свежда до проверка дали констатациите на
работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря
на действителните факти. В този смисъл решение № 420/2013г. по гр.д. №
1014/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 267/2017г. по гр.д. № 818/2017г. на
ВКС, ІV г.о.
В настоящия
случай, твърдението на работодателя е, че въззиваемият не притежава
необходимата концентрация и внимание, който извод е направен въз основа на
констатирани неизпълнение, респ. неточно и некачествено изпълнение на трудови
задължения, отразяващи се на цялостната работа на клиниката. От своя страна
въззиваемият не е навел доводи за свое виновно поведение.
Заеманата от
въззиваемия длъжност „лекар по дентална
медицина“ безспорно изисква проява на задълбоченост, концентрация и внимание
при изпълнение на трудовата функция. Това е и изрично записано в длъжностната
му характеристика.
Съобразно
установената организация на работа, разписана и във Вътрешните правила /л.10/
за всеки пациент се изготвя план на лечение, като лекарите са задължени да
следват този план, да го контролират и да изпълняват последователно отделните
стъпки на лечение, при промяна на плана да изготвят анекс и незабавно да се
уведоми лекаря, изготвил плана. Въведени са и изисквания при заявка за
изработване на конструкция да се попълва на лабораторна бележка, отразяваща
коректно, кратко и точно съответното мнение и забележки на лекаря.
Приетите за
доказани обстоятелства вр. лечението на посочените в заповедта за уволнение
пациенти, забравянето да се яви в кабинета за назначена му по график
манипулация, допуснати пропуски в
подаваната към лабораторията информация, безспорно сочат на извод за неточно и
неефективно изпълнение на трудовите задължения от страна на въззиваемия, както
и че същите са проявление на недостатъчна съсредоточеност, задълбоченост и
отговорност. Тези пропуски са допуснати в рамките на период от около една
година, което пък сочи за трайност на това състояние. Първата докладна е от
28.03.2017г., следват от 09.05.2017г., 15.01.2018г., м.март 2018г. В
показанията си св.Ди св.Д. сочат за системност, както и че многократно е
говорено с въззиваемия, но няма промяна. Не се установява доказаните грешки в
работата да са обусловени от обективни фактори /преумора в резултат на системно
полаган извънреден труд, в нарушение на трудовото законодателство/. Няма и
твърдения от страна на работодателя част от тях да се дължат на професионална
некомпетентност.
Ето защо,
съдът приема, че са налице предпоставките на чл.328 ал.1 т.5 КТ, поради което и
оспорваното уволнение е законосъобразно, а предявеният иск за неговата отмяна –
неоснователен.
Поради различните
правни изводи относно изхода от спора обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
На основание
чл.78 ГПК и направеното от въззивника искане въззиваемият следва да бъде осъден
да му заплати направените в двете инстанции разноски за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1020 лева, както и разноските за държавна такса
по въззивното обжалване в размер на 26 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на РС – Варна, постановено
на 16.07.2018г. по гр.д. № 6530/2018г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес *** против „МДЦ Суис Дентапрайм“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ
със Заповед № П 423/20.03.2018г. като
неоснователен, на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „МДЦ Суис Дентапрайм“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1046 /хиляда четиридесет и шест/ лева,
представляваща направени разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да
се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок, считано от 11.09.2018г., на основание чл.315
вр. чл.317 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.