Решение по адм. дело №2701/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65, представлявано от Изпълнителния директор Н. Р., против Заповед № 3880 от 31.10.2024 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си Павилион № 20, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 19 и № 21, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/16.10.2005 г.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, доколкото нормата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ не предвижда възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината. В условията на евентуалност се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата от закона форма и при неправилно приложение на материалния закон. Изложените конкретни съображения са по отношение: съставянето на констативния акт от служители, които не са такива по чл. 223, ал. 2 ЗУТ; несъществуването на посочения в заповедта [ПИ]; неистинност на фактическото установяване, че процесният павилион е разположен върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ и че е засегнат от инвестиционното намерение „Основен ремонт“ на посочената улица; липса на посочени факти в заповедта, които да сочат неспазване на конкретни правила и нормативи за устройство на територията. Изтъква се, че е налице издадено Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 г. от Кмета на Район „Одесос“, което се твърди, че е действащо към момента на издаване на оспорената заповед, както и че процесният павилион е в терен, определен за пазарна площадка със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна и е приложима Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Отправя се искане обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, а в условията на евентуалност – да се отмени заповедта. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В хода на процеса и на устните състезания, оспорващото дружество, представлявано от адв. Е. С., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като доразвива аргументите си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) към Община Варна, чрез гл. юриск. З. П. с писмен отговор, в хода на делото и с писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения. Във връзка с твърденията за нищожност на заповедта се позовава на Заповед № 4153/28.11.2023 г., с която кметът на Община Варна е делегирал на Директора на Дирекция УСКОР в Община Варна правомощията си по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, както и на разпоредбата на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ изрично указваща възможност за делегиране. Относно възражението, че констативният акт е съставен от некомпетентен орган сочи, че актосъставителят заема длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция УСКОР, чиито преки задължения изрично включват контрол по строителството по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Излагат се доводи за надлежно съобщаване на констативния акт. С\очи се, че е допусната техническа грешка при изписване на идентификатора, който следва да е 10135.1503.140 и представлява терена, на който се намира определения за премахване преместваем обект, като тази грешка не води до неяснота в обжалваната заповед и до нейната необоснованост, т.к. не се отразява на индивидуализацията на обекта. Според ответника в заповедта ясно са разграничени фактическите и правните основания за издаването й. Относно оплакването за липса на мотиви за приложението на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ сочи, че липсата на валидно издадено разрешение за поставяне е напълно достатъчно основание да се приеме, че процесният павилион е поставен в противоречие на правилата и нормативите за устройство на територията. Според ответника са неотносими доводите на оспорващия, че обектът не се намира на тротоара и докъде стига улицата, т.к. нито в констативния акт, нито в заповедта е посочено, че обектът е на тротоарната настилка. Настоява, че нормата на чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти не предвижда в какъв конкретен етап следва да бъде започнатият инвестиционен проект. Сочи и че заповедта е съобразена с целта на закона, т.к. съгласно чл. 56, ал. 2, изр. 2 ЗУТ схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2, а видно от представената от жалбоподателя схема, одобрена на 15.02.2002 г., приложена към Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., в същата липсва определяне на вида и типа на всички посочени павилиони, както и тяхното предназначение, т.е. тази схема е в противоречие с действащите правила и нормативи за разполагане на преместваеми обекти. Твърди, че жалбоподателят неправилно се позовава на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г., т.к. същото противоречи на изискването на чл. 6, ал. 5, т. 2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл. 56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5 от Протокол № 34/16.05.2002г. – срокът за ползване да не е по-дълъг от 3 години. Според ответника, т.к. в разрешението за поставяне не е посочен срок, следва да се приеме, че същото е издадено за максимално възможния такъв – 3 години, който е изтекъл през м.май 2005 г., след който период обектът се държи и управлява от жалбоподателя без правно основание, и без валидно издадено разрешение за поставяне – основание за премахване по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ. Намира за неоснователно и оплакването, че теренът е отреден за „пазарна площадка“, като сочи, че за да се изключи приложението на Наредбата по чл. 56 ЗУТ, следва теренът да е отреден регулационно за пазарна площадка, а Заповед № 0456/12.03.2003г. не може да замести или отмени необходимостта от провеждане на цялата процедура по одобряване на ПУП съгласно ЗУТ. Отделно сочи, че Заповед № 0456/12.03.2003г. е издадена след Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. и няма как да се приеме, че същата е основание за издаване на това разрешение. Сочи и че Наредбата на ОбС Варна за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – на която се позовава жалбоподателя, е отменена с Решение № 250-2(12)/27.06.2024г. на ОбС Варна, поради което приложим норматив е Правилника за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а в същия липсва посочване на специфичен ред за определяне на терени за пазарни площадки, поради което следва да се приеме, че приложими са общите правила на ЗУТ, които предвиждат отреждането на предназначението на урегулиран имот да става с ПУП. С писмената защита се допълват доводите за неоснователност на конкретните възражения на оспорващия по отношение законосъобразността на оспорената заповед. Искането на ответника е да се отхвърли жалбата.

Съобразявайки доводите на страните и фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед възникнали в Община Варна инвестиционни намерения за изграждане на тротоарна настилка и велоалея на мястото на преместваемите обекти по ул. „Д-р Пискюлиев“, [ПИ], както и с оглед Разрешение за строеж № 252/ГИ от 14.11.2022 г. за строеж: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ до ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10-ти м.р., район „Одесос“, гр. Варна, за който ремонт са отпуснати средства от Министерство на финансите, още от началото на месец януари 2024 г. е провеждана кореспонденция между Община Варна и „Пазари“ ЕАД във връзка с премахването на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ] (писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024 г.)

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_011ВН от 10.10.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна до „Пазари“ ЕАД, във връзка с възникнала инициатива, на основание посоченото по-горе разрешение за строеж, както и изграждането на тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти от № 1 до № 53 (съгласно схема на стопанисващото дружество), разположени в [ПИ], е уведомено „Пазари“ ЕАД, че следва в 3-дневен срок да информира общинската администрация относно готовността си да предприеме действия по доброволен демонтаж на посочените обекти. Посочено е в писмото, че в случай на отказ да се извършат тези действия Община Варна ще стартира процедура по чл. 57а ЗУТ за демонтаж на описаните преместваеми обекти.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато със съставянето от гл. инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция УСКОР при Община Варна, с участието на двама други инспектори от същата дирекция на Констативен акт (КА) № 96 на 25.10.2024 г., обективиращ установеното от контролните органи при проверката на: ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане: павилион № 20, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно Схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. В КА проверяващите са описали обекта като: павилион, разположен на 3 метра от уличното платно и граничи с павилиони № 19 и № 21, с метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма, електрозахранен, но не и водоснабден. В графата „Установени нарушения и нарушение разпоредби“ на КА е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Установените нарушения на нормативните разпоредби са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният КА следва да се счита за уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК, както и е указана възможността да се правят възражения в тридневен срок от връчването на акта.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна, във връзка със стартирането на процедурата за демонтаж и премахване на 53 преместваеми обекта, разположени в [ПИ] на ул. „Д-р Пискюлиев“, са изпратени на „Пазари“ ЕАД, приложените към писмото 53 бр. Констативни актове от № 79 до № 130, които да послужат като уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. На посоченото писмо е поставен входящ в „Пазари“ ЕАД № ДР 230/25.10.2024 г. Няма твърдения на страните да са постъпвали възражения от страна на „Пазари“ ЕАД срещу КА.

Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3880 от 31.10.2024 г. от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна. Заповедта възпроизвежда обективираното в КА по отношение описанието на обекта и разположението му, като е посочено, че обектът е разположен без разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ и въз основа на възникнало инвестиционно намерение обектът подлежи на премахване съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

Със Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002 г. Община Варна дава съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Писклюлиев“, ъгъла с ул. „Георги Бенковски“, представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа, върху който незастроен терен да бъдат разположение временни преместваеми съоръжения за търговия (съгласно приложена схема за разполагане), със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.

На 15.10.2002 г. Главният архитект на гр. Варна одобрява схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони, с размери 2,00/2,00 м за търговия и др. обслужващи дейности в терена около паркинга на ул. „Д-р Пискюлиев“, в отсечката между ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Дрин“, в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД, която схема е приета с Решение по т. 10 от Протокол № 30/11.10.2002 г. на РЕСУТ.

Кметът на Район „Одесос“ издава на „Пазари“ ЕООД Разрешение № О-6/17.10.2002 г. за поставяне на преместваеми съоръжения – 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/, с размери 2,00/2,00м и площ от по 4,00 кв.м всеки от тях, разположени на терена около паркинга по бул. „Пискюлиев“ в отсечката от ул. „Бенковски“ до ул. „Дрин“, предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на Председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. В т.1 от Раздел „Задължения“ е посочено, че обектите имат временен характер.

Действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002 г. е прекратено със Заповед № 0401/27.02.2003 г. на Кмета на Община Варна. Със Заповед № 0456 от 12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна е отменена Заповед № 0401/27.02.2003 г. и е наредено действието на процесните две споразумения да се счита прекратено от 27.03.2003 г. Указано е в заповедта, че терените, предмет на тези споразумения, които отговарят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ“, се определят за „пазарни площадки“, както и че разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях ще бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие - „Пазари“ ЕООД, чийто правоприемник към момента е оспорващото дружество - „Пазари“ ЕАД. В посочената Заповед № 0456/12.03.2003 г., е указано още, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл. 56 от ЗУТ“, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

Управителят на „Пазари“ утвърждава схема „Пазарна площадка – „Платен паркинг“ и павилиони с р-ри 2,00х2,30м“ № 1553/06.10.2005 г., в която фигурират павилиони с номера.

На 02.08.2022 г. Съветът на директорите на „Пазари“ ЕАД взема решение 293 от делото) за „утвърждаване разполагането на 115 бр. преместваеми обекти в терен на ул. „Д-р Пискюлиев“, определен за пазарна площадка и съставляващ [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43, вкл. и от № 53 до № 122, вкл. – собственост на „Пазари“ ЕАД – павилиони, с размери 2/2,30м всеки от тях и 2 бр. собственост на наематели, разположени в границите на терена на обособените Търговско място № 1 и Търговско място № 2. С решението се сочи, че преместваемите обекти са пространствено разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002 г. от главния архитект на Община Варна и с номерация съгласно Схема, утвърдена от изп. д-р на „Пазари“ ЕАД, съставляваща неразделна част от протокола.

На 14.11.2022 г. Главният архитект на Община Варна издава Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022 г., с възложител – Община Варна, за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10 м.р.“

Във връзка със съставен Акт Приложение № 12 от 18.11.2024 г., с Протокол № 1 от 27.11.2024 г. между Община Варна – възложител, и „Хидрострой“ АД – изпълнител, са приети извършени СМР за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10 м.р.“

Според одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на Район Одесос за периода 2022-2028 г., на територията на [ПИ] няма нанесени позиции за преместваеми обекти – съгласно писмо от Кмета на Район „Одесос“ рег. № ПНО25000037ВН_005ВН/29.01.2025 г.

Във връзка с твърденията на оспорващото дружество и за изясняване на фактите, в хода на съдебното производството е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), както и допълнително заключение.

От писмените заключения на вещото лице арх. Л. П. и предвид заявеното от експерта при изслушването му, се установяват следните факти:

За територията, където е ситуиран ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна, в който попада процесния по делото павилион, действащият устройствен план е одобреният със Заповед № 51/20.07.1971г. на Председателя на ИК на ГНС План за изменение на регулационния и идейно-застроителния план, който в частта на регулацията е План за регулация по смисъла на ЗУТ. С плана от 1971 г. се окрупняват маломерните имоти и се отреждат петна за застрояване на жилищни блокове, като отреждането за кв. 363 е за „Жилищен комплекс“; Този план е приложен в частта до линията на уличното платно на ул. „Д-р Пискюлиев“ към тротоара пред ПИ …140, който тротоар по плана от 1971 г. е предвидено да е 5 метра (Приложение 2 към СТЕ), но не е приложен плана за регулация по отношение на тротоара;

Със Заповед № РД-12-557/30.12.1981 г. на първи Зам.-министър на Министерство на строителството и архитектурата е одобрен Застроителен и регулационен план на Централна градска част на гр. Варна, съгласно който сегашния ПИ ….140 е част от ПИ 17 по плана от 1981 г., като предвидената улична регулация отрязва 2/3 от сегашния ПИ …140 за разширяване на уличното платно, а останалата част от имота попада в УПИ I-за жилищно строителство, магазини и трафопост, кв. 363, 10-ти подрайон. С Решение № 11477 от 20.12.2005 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 6371/2005 г. заповедта, с която е одобрен този градоустройствен план, е обявена за нищожна;

Павилион № 20 попада в имота, предоставен за ползване на оспорващия по Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и в обхвата на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г., като съгласно схема № 1553/06.10.2005 г., идентична със схемата, одобрена от гл. архитект на 15.10.2002 г., павилионът е разположен по тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ и е поставен в съответствие с посочените схеми;

Павилион № 20 е попадал в ПИ …140, но частично е застъпвал и тротоара (уличната регулация) към ул. „Д-р Пискюлиев“ от 0,65см до 1м – Приложение № 4;

Няма издавано разрешение за поставяне от управителя на „Пазари“ ЕООД/ЕАД за пазарната площадка по отношение на Павилион № 20, като няма издавани и разрешения от кмета на района за разполагане на ВПО на оспорващия; Налице е единствено схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на оспорващото дружество и Разрешението за поставяне № О-6/17.10.2002 г.;

Процесният павилион не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, т.к. се изисква да е издадено разрешение за поставяне от Кмета на Община Варна, на базата на одобрен проект-схема и становище за конкретния поставяем обект – чл. 56, ал. 2 и чл. 56а, ал. 1 ЗУТ, както и предвид забраната за поставяне на преместваеми обекти на опредени улици, сред които и ул. „Д-р Пискюлиев“ – чл. 6, ал. 1 от Наредбата на ОбС Варна за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

Одобреният инвестиционен проект за ремонтни дейности на ул. „Д-р Пискюлиев“ по издаденото Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022 г. е със заложена обща ширина на пътното платно 10м (няма промяна в габарита на съществуващата улица) и цялостна подмяна на тротоарите от двете страни на улицата, като тротоарът по проекта е с ширина 3,65 м. Предвид попадането на процесния павилион частично върху тротоара, следва че павилионът е засегнат от обхвата на инвестиционния проект, като реализацията на проекта е стартирала. Павилионът е попадал върху тротоара и е навлизал с 80 до 90см в уличната регулация, а е невъзможно да се подмени настилката на тротоара, при наличие на ВПО върху същия;

Съдът възприема заключенията на вещото лице като обосновани и правилни, кореспондиращи с фактите, установяващи се от доказателствата по делото, и като дадено вследствие на компетентно извършена съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

По делото са приети различните редакции на приетата от Общински съвет Варна Наредба за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, във всяка от които разрешенията за поставяне са ограничени със срок.

ПИ ….140 е частна общинска собственост, за което е съставен Акт № 7546 за частна общинска собственост от 22.10.2013 г., вписан в СВ *.

 

Жалбата, подадена на 12.11.2024 г. срещу оспорената заповед, издадена на 31.10.2024 г., изхожда от надлежна страна - адресат на оспорения акт, в срока за обжалване е по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и е насочена срещу акт по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ – от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, заповедите за премахване на обектите по чл. 57, ал. 1 ЗУТ се издават от кмета на общината, съответно началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице.

Оспорената заповед е издадена от материално и местно компетентен орган – Директора на Дирекция УСКОР в Община Варна, на когото със Заповед № 4153/28.11.2023 г., Кметът на Община Варна, на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ предоставя свои функции и правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 1-10 ЗУТ, сред които - да издава мотивирани заповеди по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ при констатирани нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1-7 ЗУТ. Съдът споделя тълкуването на разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, дадено от оспорващия, а именно, че уточнението „…или упълномощено от него длъжностно лице“ се отнася само до началника на ДНСК. Следва обаче да се съобрази изрично предвидената от законодателя възможност с нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ за делегиране на правомощия/функции от страна на кмета на общината на други длъжностни лица от общинската администрация.

Заповедта отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за конкретно разпореденото, което позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Посочен е адресатът на акта, ясна е волята на органа, обектът е индивидуализан в достатъчна степен – посочени са конструкция, площ, граници, местонахождение и разположение, налице е и препращане към конкретна схема за поставяне - схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. Действително при изписване на идентификатора на имота, в който се сочи, че е извършена проверка, е допусната техническа грешка, като е посочен идентификатора на сграда, която е нанесена некоректно в кадастралната карта, което съдът установява от справката от КККР за ПИ с [идентификатор]. Тази техническа грешка не препятства индивидуализацията от адресата на заповедта на разпоредения за премахване/демонтиране обект, предвид наличието на ясно и недвусмислено описание на местоположението на процесния павилион. От посочените фактически и правни основания (липсата на разрешение за поставяне на павилиона и наличието на инвестиционно намерение и чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУТ, вр. чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ) стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушения да обосновават отмяната на оспорената заповед.

Съгласно чл. 57а, ал. 2 ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване, се установява с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ЗУТ определя като компетентни да съставят такъв акт служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община или район.

Съображенията за некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния акт, въз основа на който е образувано производството по чл. 57а ЗУТ, са неоснователни. Процесният по делото констативен акт е съставен от инж. Н. К. – Главен инспектор в отдел „Строителен контрол“ в Дирекция УСКОР, с участието на: Б. Н. и Г. К. – инспектори в Дирекция УСКОР, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Заеманата от актосъставителя длъжност, предвид и Трудов договор № 00008/24.01.2018 г. недвусмислено сочи, че инж. К. е служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, в преките задължения на който е възложено да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна и да установява незаконни строежи, строежи с нарушения, както и установяването на други нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Участието при съставяне на констативния акт и на служителите, които не са такива по чл. 57а, ал. 2, във вр. с чл. 223, ал. 2 ЗУТ, т.е. не са служители за контрол по строителството, в случая не опорочава констативния акт в степен на нищожност, респ. не води до нарушение на процедурата по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ поради липса на валиден констативен акт. Освен това като преки задължения в длъжностните характеристики на инспекторите в Дирекция УСКОР, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ - т. 5.5., е посочено извършването на проверки относно правомерността на разполагане на преместваеми обекти, съгласно разпоредбите на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, при каквато проверка именно е съставен процесният по делото констативен акт.

Безспорно се установява, че процесният по делото констативен акт е връчен на оспорващото дружество – собственик на павилиона, на 25.10.2024 г., предвид поставения от дружеството входящ номер на придружителното писмо, към което е приложен и изпратен констативният акт. Не се констатира нарушение на правото на защита на адресата, който е бил надлежно уведомен за образуваното производство и за констатациите на актосъставителя и е имал възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства. Обжалваната заповед е издадена след изтичане на срока за възражения по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ и в срока по чл. 57а, ал. 3, изр. първо ЗУТ.

Оспореният акт е в съответствие и с материалноправните норми.

Съгласно - чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите по ал.1, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище - чл. 56, ал. 2, изр. 3 ЗУТ.

Основанията за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ са посочени в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ.

В оспорената заповед са посочени две фактически и три отделни правни основания за премахване на процесния по делото павилион.

Първото визирано в заповедта фактическо основание - обектът е разположен без разрешение за поставяне, е в корелация с посоченото правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ. Това фактическо основание административният орган привързва и към правното основание чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ, според която норма на премахване подлежат обекти, неотговарящи на правилата и нормативите за устройство на територията.

За второто фактическо основание за постановеното демонтиране – възникнало инвестиционно намерение, административният орган приема за приложима хипотезата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Справяйки се с доказателствената си тежест, ответникът установява по делото наличието на посочените в оспорената заповед като първо фактическо и първо правно основание за постановяване на оспорената заповед. Така прието от съда се явява достатъчно за обосноваване на извода за законосъобразност на обжалваната заповед, независимо дали се установява наличието на останалите, визирани в оспорената заповед фактически и правни основания за издаването й.

Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

В случая не се установява за процесния павилион да е налице действащо разрешение за поставяне.

Представено от оспорващия е единствено Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос при Община Варна за поставяне, въз основа на одобрена на 15.10.2002 г. от главния архитект схема, което не се явява действащо за обекта към датата на издаване на заповедта и към настоящия момент.

Разрешението е издадено при действието на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г. на ОбС – Варна Съгласно наредбата, поставянето на павилиони се извършва въз основа на разрешение по образец – приложение № 2, и в него задължително се посочва срокът за ползване, който не може да е по-дълъг от три години – чл. 6, ал. 5, т. 2, доколкото става въпрос за общински терен. В разрешението не е посочен срок на действие, но изрично е отразено, че „обектите имат временен характер“.

И в последващите в годините действащите редакции на наредбата на ОбС – Варна, приемани на основание чл. 56 ЗУТ, разрешенията за поставяне на преместваеми обекти са ограничени с посочен от местния нормотворец срок. (Така например срокът е три години съгласно чл. 6, ал. 4, т. 3 в редакцията на Наредбата, приета с Решение на ОбС – Варна № 2231-10 по Протокол № 40/06.11.2002 г.) Освен това с преходните и заключителни разпоредби на подзаконовия нормативен акт в различните му редакции през годините изрично се е регламентирало, че действието на издадените при действието на предходни редакции на наредбата разрешения за поставяне се запазва до изтичане на срока, за който са издадени. (Например § 9 ПЗР на Наредбата, в редакция след изменението с Решение № 2454-4 (44) от 05,06.03.2003 г., § 9 ПЗР на Наредбата в редакция след Решение № 500-10 (9) от 04,05.07.2012 г.) И съгласно § 5 ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбС Варна, приета с Решение № 1270-10 (26)/13,14.12.2013 г. за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба (приетата с Решение № 500-10 (9) от 04,05.07.2012 г.), но до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос при Община Варна за поставяне не е обвързано със срок, т.к. съгласно Заповед № 1405/29.09.1991 г. на Председателя на ВрИК на ОбНС, Заповед № 0456/12.03.2003 г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. теренът бил предоставен на „Пазари“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което е логично и разрешението за поставяне да не е обвързано със срок.

Със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна, е предвидено, че терените, предмет на споразуменията от 15.07.2002 г. и 16.12.2002 г., които отговарят на изискванията на Наредбата по чл.56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“ и разполагането на преместваеми обекти върху тях следва да бъде извършвано от „Пазари“ ЕАД. С посочената заповед кметът е определил терени за „пазарни площадки“ преди влизането в сила на изменението на наредбата по чл. 56 ЗУТ, прието с Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/5,6.03.2003 г., с което е предвидена такава компетентност на кмета. Действащата към момента на издаването на заповедта наредба, приета Решение № 2231-10/40/6.11.2002 г. на ОбС Варна, е изисквала - чл. 1, ал. 6, т. 6.1., терените за пазари и базари да бъдат регулационно отредени за разполагане на преместваеми обекти. Едва след влизането в сила на 17.03.2003 г. (когато е публикувано в местния печат) на изменението на наредбата, прието с Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/5,6.03.2003 г. за първи път се дават правомощия на Кмета на Община Варна да определя терените за пазарни площадки - чл. 2а, изр. второ.

Предвид нормативно установените правомощията на кмета към момента на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003 г., същата има действие единствено в частта на разпореждането, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти, следва да бъде съобразен с приетите промени в Наредбата с Решението на ОбС Варна № 2454-4 (44) от 05,06.03.2003 г., както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

Съгласно разпоредбата на чл. 2в от изменението на Наредбата, прието с Решението на ОбС Варна № 2454-4 (44) от 05,06.03.2003 г., решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД. Не се установява да е издавано решение на управителните органи на „Пазари“ ЕООД за разполагане на преместваеми обекти на определената със заповедта на кмета пазарна площадка.

Протоколът от заседанието на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022 г. отчита единствено наличието на предходно утвърдена от управителя схема за разполагане на обектите с вх. № 1553/06.10.2005 г., към която дата – 06.10.2005 г., обаче нормативната уредба е вече различна. С Решение № 2645-7 по Протокол № 46/21.05.2003 г. на ОбС-Варна е изменена Наредбата за разполагане на преместваеми обекти, като наименованието на раздел ІІІ в глава І е променено от „Пазарни площадки“ на „Площадки за разполагане на временни преместваеми обекти /ВПО/“, а чл. 2в е изменен както следва: „Разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД“. Тоест с изменението на въпросната наредба правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД по издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти са отнети. Компетентността на кмета да издава разрешения за поставяне на преместваеми обекти е регламентирана и с последващите редакции на наредбата (Решение на ОбС - Варна № 500-10(9)/04,05.07.2012г. – чл. 10, ал. 1)

Предвид изложеното неоснователно оспорващият, позовавайки се на Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна твърди, че процесният павилион попада върху терен, определен за „пазарна площадка“ и че не е приложима Наредбата на ОбС Варна по чл. 56 ЗУТ, а Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД.

Дори да се приеме, че теренът, върху който попада процесният по делото павилион е надлежно определен със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна за „пазарна площадка“, то с последващо изменение на Наредбата на ОбС Варна по чл. 56 ЗУТ – с Решение № 2645-7 (46)/21.05.2003 г. изрично нормата на чл. 2в регламентира, че разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД, а както се посочи, такова не е издавано. От друга страна, от момента, в който правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД за издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти нормативно са отнети в полза на кметовете на райони, то разпоредбата на чл.15 от Наредбата определя, че регламента на Наредбата е изключен по отношение на терените определени за пазарни площадки, за които приложима е Наредбата за вътрешен ред на пазарните площадки, но само по отношение на всички възникващи правоотношения във връзка с организирането на реда, спазването на чистота, налагането на санкции, договарянето на наемните правоотношения и други подобни. Тоест изрично предоставените на кметовете на райони административни управленски правомощия по издаването на разрешенията за поставяне на преместваемите обекти продължават да се уреждат от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ. Освен това към датата на издаване на обжалваната заповед, Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, на която жалбоподателят се позовава, вече е била отменена с Наредба за отмяна, приета с Решение на ОБС-Варна № 250-2(12)27.06.2024 год.

Несъстоятелно е твърдението на ответника, че наредбата има предвид регулационно отреждане за пазарна площадка. Действително всички редакции на Наредбата по чл. 56 ЗУТ на ОбС – Варна до влизане в сила на изменението й с Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол 44/05,06.03.2003 г., са предвиждали, че Наредбата не се отнася за обекти, разположени на „терени, регулационно отредени за пазари“. С изменението на Наредбата съгласно Решение № 2454-4 на ОбС Варна се въвежда специално понятие „пазарна площадка“. Тоест наредбата прави разграничение между „пазарна площадка“ и „терени, регулационно отредени за пазари“, което недвусмислено следва и от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от действащата към момента редакция на Наредбата. Независимо от това, според последващо изменение на Наредбата с Решение № 2645-7(46)/21.05.2003 г. разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от Кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД, т.е. регламентирайки условията и реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, местната наредба не изключва изискването по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и в терени, които са определени за „пазарни площадки“.

С основание оспорващият настоява, че в обжалваната заповед по никакъв начин не е обосновано с факти правното основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ, според което обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията. Противно на застъпеното от ответната страна становище, констатираната липса на валидно издадено разрешение за поставяне не обосновава хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а тази на т.1 от с.р. – която също е посочена като основание, обосноваващо премахването. Нарушението по чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ е свързано с изискванията на чл. 56, ал. 7 ЗУТ – поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти да се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Констатации в този аспект (фактически и по правото) обаче не са направени с Констативен акт № 96/25.10.2024г. – със същия по отношение процесния павилион е констатирана само липса на издадено разрешение за поставяне – чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не и че павилионът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията. Това правно основание е посочено за първи път в обжалваната заповед, но при липсата на обосновка. Ответникът не установява наличие на посоченото в заповедта фактическо основание в този аспект. Оспорената заповед не съдържа фактическо основание, което да кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за постановяване на оспорената заповед, поради което е без значение заключението на вещото лице, че процесният павилион не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията с оглед липсата на разрешение за поставяне и разпоредбите на чл. 56а ЗУТ, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата на ОбС Варна по чл. 56 ЗУТ. Не се установява нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ да е доказано от страна на административния орган в смисъла, който влага ответника, а именно липсата на издадено разрешение за поставяне.

По отношение на второто посочено в оспорената заповед основание за премахване на павилиона - чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ:

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ, преместваемите обекти подлежат на премахване при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда. Тази норма е посочена единствено цифрово в констативния акт, като липсват обективирани фактически констатации за реализация на конкретно инвестиционно намерение. В оспорената заповед административният орган обосновава това основание за премахване с „възникнало инвестиционно намерение“. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че павилион № 20 се засяга от обхвата на инвестиционния проект за „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10-ти м.р., район Одесос, гр. Варна“, както от първоначалния проект, съгласуван и одобрен от гл. архитект на Община Варна на 07.10.2022 г., въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 252/14.11.2022 г., така и от инвестиционното намерение за изграждане на велоалея, за което в хода на изпълнението на строежа е процедирана промяна по чл. 154 ЗУТ. Съгласно заключението процесният павилион № 20 попада и в ПИ 10135.1503.140, и в уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев". Предвижданията на действащия регулационен план от 1971 г. са за тротоар с широчина 5 метра, одобреният инвестиционен проект е за тротоар с ширина 3,65 метра, а кадастралната граница на ПИ 10135.1503.140 е на разстояние 3,83 метра от бордюра на приложената улична регулация в частта на пътното платно, като процесният павилион се явява ситуиран освен в ПИ 10135.1503.140 и в обхвата на тротоара.

Така установяващото се обаче е ирелевантно, тъй като разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредбата, в частта по т.2 – 8, вкл. (в които попада и цитираната като основание за разпореденото премахване т. 6), противоречи на чл. 56, ал. 2 и чл. 57а, ал. 1, т. 8 ЗУТ и следва да се остави без приложение – арг. от чл. 15, ал. 3 ЗНА.

След изменението на чл. 57а, ал. 1, т. 8 (предишната т.7) ЗУТ – ДВ, бр. 25/26.03.2019 г., е предвидено обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ да се премахват, когато не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.

Безспорно Наредбата на ОбС Варна по чл. 56 ЗУТ е подзаконов нормативен акт. В случая обаче законовата делегация по чл. 56, ал. 2, изр. 3 ЗУТ, обуславяща компетентостта на ОбС Варна, е само за определяне на условията и реда за издаване на разрешението за поставяне, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация, като законът не делегира на ОбС правомощия да регламентира и други основания за премахване, различни от установените със закон (чл. 8 ЗНА).

Уредбата на допълнителните основания за премахване на преместваемите обекти на местно ниво, с подзаконов нормативен акт, дори да е удачна и необходима, с оглед характера и спецификата на въпросните обекти, не намира правна основа в законовата делегация по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. По друг начин би стоял въпросът, ако процесните основания за премахване са по някакъв начин регламентирани като условия за издаване на разрешението за поставяне.

Както се посочи, установяването от съда наличието само на първото основание – липсата на разрешение за поставяне на процесния павилион, както изисква нормата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ се явява достатъчно за извода за законосъобразност на обжалваната заповед, независимо от неустановяването на останалите посочени фактически и правни основания за постановяване на оспорената заповед.

Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, против Заповед № 3880 от 31.10.2024 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която на оспорващия е наредено да демонтира собствения си Павилион № 20, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 19 и № 21, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/ 16.10.2005 г.

Решението не подлежи на обжалване.