Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
02.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Павлин Вълчев при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 133 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.В.А. ***, депозирана чрез адвокат Й. А.
от Адвокатска колегия – Варна, депозирана срещу Решение № 260054/22.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2101/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 38881013 за налагане на глоба за
нарушение, установено със стационарна радарна система „Multa Radar“, издаден от ОД на МВР - Шумен,
с който на Н.В.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева, на основание чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
във вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че ЕФ е издаден извън давностния срок, регламентиран в чл.34 от ЗАНН,
поради което се явява незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен от
районния съд на това основание. Поради това отправя претенция за отмяна на
процесното съдебно решение и на потвърдения с него ЕФ. Претендира съдебни
разноски.
Наред с касационната
жалба, Н.В.А. подава и частна жалба против определение № 260135/01.03.2021г. по
АНД № 2101/2020г. на ШРС, с което е оставено без уважение искането му за
изменение на въззивното решение в частта за разноските. Същият излага аргументи
за неправилност на определението и моли за неговата отмяна, като вместо него се
постанови друго, с което в полза на ответната страна се присъдят разноски в
минимален размер от 80,00 лева.
В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата и искането за
отмяна на ЕФ.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, депозира писмен отговор, с който оспорва предявената жалба. В
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която поддържа
изложените съображения за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
За констатирано
превишение на максимално допустимата скорост, установено със стационарна
радарна система „Multa Radar“ и извършено на 07.01.2018г., в 14,54 часа при
управление на МПС - л.а МПС „Мерцедес С 320“, с рег. № ********, по път I-2
км.112+737, бензиностанция „ШЕЛ“, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен
знак В-26, първоначално бил издаден Електронен фиш серия К с № 2064342 от
14.05.2018г. на собственика на процесното МПС – С.М.И., като му бил връчен на
27.07.2020г.
С.И.се е възползвал от
правото си да посочи лицето, което управлявало МПС, като на 03.08.2020г.
депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната
дата водач на неговия автомобил бил Н.В.А.. Поради това първоначално издаденият
ЕФ серия К с № 2064342 бил анулиран, а на Н.А., за констатираното
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 07.01.2018г., в
14,54 часа при управление на МПС - л.а МПС „Мерцедес С 320“, с рег. № ********,
по път I-2 км.112+737, бензиностанция „ШЕЛ“, при ограничение 60 км/ч, въведено
с пътен знак В-26, установено със стационарна радарна система „Multa Radar“,
бил издаден ЕФ серия К № 3881013 от 17.08.2020г., като на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100
лева, в качеството му на ползвател на МПС.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че ЕФ е издаден в
рамките на установените срокове, като в тази насока съдебният състав изложил
съображения за неприложимост на уредения в чл. 34 от ЗАНН давностен срок спрямо
съставянето на ЕФ по ЗДвП. Съдът констатирал, че към момента на издаване на
фиша не е изтекла нито обикновената, нито абсолютната давност, регламентирани в
НК, поради което не са налице релевираните от водача отменителни основания.
Въззивният съд посочил още, че по безспорен начин е установено противоправното
управление на МПС със съответното превишение на максимално допустимата скорост
на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че органите на МВР правилно са
определили субекта на административнонаказателната отговорност, поради което
потвърдил атакувания фиш.
При извършената служебна
проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащ на съдебно
оспорване електронен фиш за налагане на глоба, поради което е допустимо.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Касационната инстанция намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя за издаване на ЕФ извън
регламентирания в чл.34 от ЗАНН давностен срок. Както правилно е посочил и
районният съд, отчитайки спецификата на ЕФ, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН няма
как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Напълно
обосновано въззивният съд е приел, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административнонаказателното преследване /извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП/, предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ,
следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая,
съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, обикновената давност е три години, а
абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението
– 07.01.2018г. и предвид предприетите действия на компетентните органи, с които
давността е била прекъсвана, към настоящия момент абсолютната давност не е
изтекла, поради което не са налице основания за отмяна на наложената на водача
с ЕФ глоба.
Правилен и съответен на
закона е и изводът на предходния съдебен състав за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. Същият
съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и
обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити са категорично и
точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано
нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението,
както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение
на максимално допустимата скорост с 25 км/ч при ограничение от 60 км/ч, което
представлява нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Шумен.
На следващо място,
задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за
безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по
делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата
процесният лек автомобил е засечен от стационарна камера тип „Multa Radar” да
се движи по главен път І-2, в района на км. 112+737 /в близост до
бензиностанция „Шел”/ със скорост от 85 км/ч, при въведено с пътен знак „В-26”
ограничение от 60 км/ч. Превишението е установено от стационарно техническо
средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и
снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. В хода на
въззивното производство по категоричен начин е установено и обстоятелството, че
към процесния период нарушителят е бил ползвател на превозното средство, за
което собственикът на автомобила е предоставил изискуемата декларация, поради
което законосъобразно на касатора е наложено съответното административно
наказание.
В обобщение на
изложеното касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушението, вменено на касатора.
По изложените
съображения решението на ШРС в частта, с която е потвърден обжалваният
електронен фиш, е правилно, обосновано, постановено е при спазване на
материалния и процесуалния закон и не страда от изложените в касационната жалба
пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав
намира, че решението в частта за разноските се явява неправилно предвид
следните съображения:
С атакуваното решение
въззивният съд е счел за неосноватена подадената жалба и е потвърдил ЕФ, с
който на Н.В.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева, като е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ОДМВР – Шумен сумата от
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая се
касае за правен спор, който не е с фактическа и правна сложност и съдебната
практика по този вид дела е непротиворечива, като делото е приключило в едно
съдебно заседание, поради което неправилно районният съд е приел, че следва да
присъди разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер, който надвишава
минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Наред с изложеното касационният състав отчете и размера на
глобата, наложена с електронния фиш, предмет на оспорване, а именно – 100,00
лева. Предвид това ШАдмС приема, че юрисконсултското възнаграждение в
първоинстанционното производство следва да бъде намалено на 80,00 лева, поради
което за горницата над този размер оспорваното решение в частта за разноските
следва да бъде отменено като неправилно.
Предвид изхода на делото
на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски, тъй като по
съществото на спора неговата жалба е неоснователна.
Искането на ответника за
присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено, като
в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260054/22.01.2021г.,
постановено по ВНАХД № 2101/2020г. на Районен съд – Шумен, в частта, с която Н.В.А. *** е осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен
сумата над 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260054/22.01.2021г.,
постановено по ВНАХД № 2101/2020г. по описа на Районен съд – Шумен, в
останалата му част, с която е потвърден
Електронен фиш серия К № 38881013 за
налагане на глоба за нарушение, с който на Н.В.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и Н.В.А. е осъден да заплати в полза на
ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА
Н.В.А. с ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски за касационната инстанция в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. Влязло в сила на 02.06.2021 г.