Определение по дело №15/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК / гл.21 /.

Постъпила е в срок жалба, депозирана от адв. Н.П., в качеството й на пълномощник на „К.-1” О., представлявано от управителя И. Х. Х., против отказ № */13.06.2012 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № */12.06.2012 г., с който длъжностното лице отказало да впише заявените новонастъпили в дружеството обстоятелства, а именно изключването на съдружниците Д. Г. Д. и З. А. И. В жалбата се излагат съображения, че отказа си длъжностното лице мотивирало с неправилни, формални и в някои случаи неотносими към казуса мотиви, които пък обусловили незаконосъобразнос‗та, необосноваността и неправилността на постановения отказ като цяло. В тези аспекти жалбодателят излага подробни съображения. С оглед на тях моли съда да постанови решение, с което отмени атакувания отказ № */13.06.2012 г. на АВ, постановен по заявление вх. №*/12.06.2012 г. и даде задължителни указания на Агенцията по вписванията за извършване на вписване на заявените от търговеца новонастъпили обстоятелства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод депозираната жалба, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира депозираната жалба за процесуално допустима, и като такава подлежаща на разглеждане по същество. А за да я разгледа по същество, съдът съобрази следното:

От прочита на приложените по делото писмени доказателства и от извършената служебна справка по партидата на търговеца, съдът установи, че със заявление приложение № А4 с вх. № */ 12.06.2012 г. на АВ, подадено on-line, управителят И. Х. Х. е заявил искане за вписване на нови обстоятелства - заличаване на съдружниците Д. Г. Д. И З. А. И.

Към жалбата е приложен отказ № */13.06.2012 г. , постановен от М.Д., действащ в качествата си на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията. От прочита на приложения отказ се установява, че същият е постановен по повод подадено от И. Х. Х. в Агенция по вписванията заявление с вх. № */12.06.2012 г., с което е поискано вписване прекратяване участието в „К.-1” О. на двама съдружници, вследствие на изключването им по реда на чл.126, ал.3 от ТЗ. Отказът е мотивиран, като изложените мотиви са няколко аспекта : Първо – прието е от длъжностното лице по регистрацията, че вземането на самото решение за отправяне на писмено предупреждение за изключване на съдружник следвало да бъде взето на редовно свикано общо събрание, на което да бъде поканен и изключвания съдружник, т.е. вземане на самото решение за отправяне на писмено предупреждение било от компетентността на Общото събрание, а в случая липсвал протокол от такова решение на ОС; Второ- че макар и формално да били представени предупреждения, от тях не се установявало въпросните документи да са получени от съдружниците, като предупрежденията следвало да бъдат връчени лично, с оглед персоналния характер на участието в дружеството и с оглед осигуряване възможност за коригиране в определен срок на предприетото поведение; Трето -не се установявало спазване на процедурата за изключване на съдружник, уредена в чл.126, ал.3 от ТЗ, както и редовността на свикването и провеждането на ОС, на което е взето решението за изключването на съдружниците, в частност - поканите за свикване на общото събрание не били връчени, респективно редовно получени от съдружниците; - протоколът от заседанието на Общото събрание следвало да бъде подписан от всички съдружници, а не само от председател и секретар-протоколистът;- пълномощните за гласуване в общото събрание били общи, а не изрични за конкретното събрание; Четвърто - че не били представени доказателства за съдбата на освободените дялове на изключваните съдружници, и че за този факт следвало служебно да се следи; - че не се доказвало обстоятелството, твърдяно в приложения протокол, че имуществото на дружеството било достатъчно за покриване на дела на изключените; - че в протокола вместо предвидено законово връщане на дела на прекратилите участието си съдружници, било отразено, че тези дялове били „преразпределени” между останалите съдружници, което задължавало останалите съдружници да внесат по сметка на дружеството тяхната стойност, който факт на внасяне обаче в ´роизводството не се доказвал. Постановеният отказ е бил връчен на търговеца на 19.06.2012 г.

Значимите в казуса разпоредби на чл.21, ал.3, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.9 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, предписват, че при промяна на обстоятелствата по група „Основни обстоятелства”, към заявлението по образец съгласно приложение № А4, се прилагат решението на общото събрание за промяна на тези обстоятелства; преписът от дружествения договор, съответно учредителният акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени; поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено, или от протокола за приемане на решението е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание, а при прекратяване на членство поради изключване и решението за изключване на съдружника и предупреждението за изключване по чл. 126 от Търговския закон. В този аспект съдът констатира, че към процесното заявление са приложени заверено копие от протокол от извънредно заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.-1” О., Г., доклад на преброителите, избрани на това събрание, 34 бр. разписки за връчени покани за извънредно общо събрание на 05.06.2012 г., 9 бр. пълномощни; 2 бр. предупреждения по чл.126, ал.3 от ТЗ, ведно с обратни разписки, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и документ за платена ДТ. Въз основа на тях може и следва да бъде направена проверката в настоящото производство, очертана от разпоредбата на чл.21 от ЗТР. Съгласно цитираната разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТР длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства.

В този аспект съдът съобрази следното: От прочита на посочените в предходния абзац писмени приложения се установява, че ОСС се е провело на 05.06.2012 г., като от надлежно поканени 34 съдружника с 1016 дяла са присъствали 27 съдружника с 994 дяла от капитала на дружеството. Че протоколът е подписан от секретар-протоколист- П. К. Б., преброители на гласове – Т. Х. Х. и Н. В. И., и председателя на събранието и управител на дружеството И. Х. Х. И доколкото един от посочените от длъжностното лице по регистрацията мотиви за отказ се свежда до това дали така подписаният от посочените лица протокол е достатъчно доказателство за установеното в него, съдът счита следното: В Търговския закон, в Гл. 13 са събрани нормите, уреждащи правния статут на ЮЛ - търговци, правно и структурно обособени в дружества с ограничена отговорност. В тези разпоредби за разлика от разпоредбите касаещи правния статут на акционерните дружества и в частност чл.232 от ТЗ, законодателят не е предвидил изрична норма, която да установява императивно форма за действителност на протокола, обективиращ взетите на ОСС на дружеството решения. Категорично с оглед константата съдебна практика разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, не е задължително основание за прилагане по аналогия на законовото правило на цитирания чл.232 от ТЗ. По-скоро при отсъствие на императивна законова разпоредба, приложима се явява изрично предвидената в действащия, вписан в ТР, дружествен договор на търговеца, разпоредба, в частност чл.18, ал.8, съобразно която за всяко заседание на общото събрание се води протокол от избран с мнозинство повече от 1/2 от капитала на дружеството протоколист, който протокол се подписва от протоколиста, от председателя на събранието и от управителя на дружеството. Т.е. представеният в производството така подписан протокол притежава изискуемата се форма за действителност.

Настоящата съдебна инстанция счита, че и приложените към заявлението предупреждения по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ са мотивирани , обстойни, връчени надлежно- на съдружника Д на 30.06.2011 г., а на съдружничката И. на 27.06.2011 г., и със същи‗е се установява е даден подходящ срок за поправяне/ почти 1 година/. В този смисъл следва да се посочи, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружник, не е задължително да бъде отправено с решение на общото събрание на дружеството. Такова предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник, както и от управителя на дружеството. В закона не е визирано задължение това писмено предупреждение да бъде отправено само по решение на общото събрание на съдружниците. Определено в този смисъл в разпоредбата на чл.137 от ТЗ, такова задължение не е предвидено в изчерпателно изброените правомощия, принадлежащи единствено на ОСС. Изискуемо условие обаче е предупреждението да не е бланкетно, преповтарящо единствено правната норма. В казуса приложените предупреждения определено не са бланкетни.

Както беше вече посочено длъжностното лице по регистрацията извършва проверката си, а и настоящата инстанция своя контрол, преценявайки дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, в т.ч. и с приложения по смисъла на т.2 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, препис от дружествения договор, съдържащ исканата промяна, заверен от органа, представляващ дружеството. В приложения по делото дружествен договор, безспорно надлежно заверен, се съдържа промяна, която определено не е доказано, че е настъпила и като такава да подлежи на вписване. Т.е. в приложения към процесното заявление приложение А4, Дружествен договор на „К.-1” О., Г., в частност в неговия чл.5 се съдържа посочване стойност на капитал и на дялове, които определено в този им размер не се установяват в производството. И това е така защото съдружникът, чието участие в дружеството по един или друг начин е прекратено следва да получи равностойността на своя дружествен дял. Как и към кой момент това следва да стане казва разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ. Но не този начин и момент е значим за настоящото производство, по-скоро за него е значима финансовата форма и начина на предприетото от дружеството „преразпределяне” на освободените дялове на съдружниците. Именно тези обстоятелства обаче в производството не се установяват. Разпоредбата на чл.149, ал.3, т.2 от ТЗ предписва, че възможен вариант при връщане на дяловете на прекратилите участието си съдружници е намаляването на капитала. Всъщност както законово предписаното намаляване на капитала, така и всяко друго предприето в този аспект действие на дружеството следва да се извърши с решение на ОСС и при спазване на съответната процедура /ред и форма/, а това подлежи на установяване в производството. В този смисъл в производството не се установява посоченото преразпределение на освободените дяловете между действащите съдружници как е извършено -дали за сметка на хипотетично посочената от управителя на дружеството възможност това да стане за сметка на имуществото на дружеството, или евентуално за сметка на съразмерни парични вноски на самите съдружници. В приложения от проведеното на 05.06.2012 г. ОСС протокол, сам управителят говори за хипотетична възможност : „…намалението на капитала може да бъде избегнато, защото има условия и предпоставки…”. Но решение № 4 на ОСС посочва само, че се извършва преразпределяне на освободените дялове на изключените съдружници между действащите съдружници пропорционално на дяловото им участие, без да е посочено изрично за чия сметка.

Т.е. от изложеното в предходния абзац може да се формулира извода, че съгласно изискването на т.5 на чл.21 от ЗТР, приложеният по смисъла на т.2 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, препис от дружествен договор на дружеството-молител не установява изискуемото се съответствие със закона на заявеното за вписване обстоятелство. Съгласно разпоредбата на чл.93 от цитираната вече наредба, за длъжностното лице констатирало отсъствие на някое от предвидените в чл.21 от ЗТР изисквания, възниква основание да откаже исканото вписване.

Или изложеното до тук води до извода, че с оглед на крайния си резултат постановеният от длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, отказ, се явява законосъобразен. Този извод налага необходимостта, стоящата в основата на настоящото производство жалба, да бъде оставена без уважение по смисъла на глава ХХІ ,чл.274 и сл. от ГПК .

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.-1” О., представлявано от управителя И.Х.Х., със седалище и адрес на управление гр. К., П.Б. № *, с ЕИК *, против отказ № */13.06.2012 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията.

Решението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред Апелативен съд, гр. Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :