РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Смолян, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100709 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата З. П. С. от гр. Смолян е предявила срещу „КИ“ АД, представлявано от МГА
обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4 от договор за кредит Екстра №
***/17.03.2021 г. за заплащане на такса Гарант в размер на 533,36 лв..
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по Договор за кредит Екстра № ***/17.03.2021 г., сключен с „КИ“ АД.
Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 1 371,76 лева, при сума на
получаване 800 лева, ГПР 49,70 %, годишен лихвен процент 36 %, при срок на кредита от 8
месеца.
Счита, че процесната клауза, с която е договорено заплащането на такса Гарант в
размер на 533,36 лв. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърнява
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10, чл. 11, т. 9
и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорваната клауза от договора е нищожна и като неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, в ущърб на
ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/. Договорената такса заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК,
договорено е допълнително обезщетение при неизпълнение на акцесорно задължение за
обезпечение, от което не произтичат вреди. Цели неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на ищцата, тъй като по същността си е добавка към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за кредитора. Процесната клауза заобикаля ограничението на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите. Излага
съображения за недействителност на договора и поради липсата на яснота за определяне на
1
ГПР, като счита, че възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно
ГПР, а невключването на таксата в ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Договорената такса нарушава и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е неясна методиката за определяне на ГПР.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:
Твърди, че оспорваните клаузи не противоречат на добрите нрави, не заобикалят
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че това възнаграждение не следва да се
включва в изчисляването на ГПР. Ищцата сама е избрала гаранцията да бъде предоставена
от трето неучастващо по делото лице, избрано от кредитора, като за избора на осигурен
гарант се е задължила да заплаща възнаграждение. На същата е била предоставена
необходимата предварителна информация, за да направи мотивиран избор. Твърди, че
възнаграждението за гарант не следва да се включва към разхода на потребителския кредит,
тъй като представлява възнаграждение за предоставена от дружеството – гарант услуга и е
дължимо на самостоятелно основание. Счита, че оспорваната клауза не противоречи и на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора са посочени ГПР и общата дължима сума от
кредитополучателя. Няма противоречие и заобикаляне на закона, още повече, че ищцата е
имала възможността да се откаже от кредита, ако е счела, че е неизгоден за нея. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.
Ответникът в срока за отговор подава насрещна искова молба, с която предявава
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите: 300 лв. – главница, дължима от ищцата по договор за
потребителски кредит Екстра № ***/17.03.2021 г.; 9,60 лв. договорна лихва за периода
17.09.2021 – 17.11.2021 г.; 180,96 лв. такса гарант за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г. и
5,67 лв. лихва за забава за периода 18.09.2021 – 01.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.11.2021 г. – датата на подаване на насрещната искова молба
до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ответникът основава насрещните искове, се
свеждат до следното: Сключен между страните договор за потребителски кредит Екстра №
***/17.03.2021 г., по силата на който „КИ“ АД е предоставило на З. С. кредит в размер на
800 лв., получена от нея на касата на „***“ АД, който кредит С. се задължила да върне ведно
с такса Гарант или общо сумата от 1 371,76 лв., ведно с лихвите, на 12 месечни вноски с
падеж 17-то число на месеца с първа вноска с падеж 17.04.2021 г.. Ищцата платила изцяло
първите пет вноски, а от шестата е платила сумата от 23,85 лв.. Ищцата не е платила
вноските с падежи 17.09.2021 г. и 17.10.2021 г., поради което за ответника е възникнал
правен интерес за предявяване на исковете за заплащане на остатъка по кредита в
посочените размери за главница, договорна и лихва за забава, такса гарант в претендираните
размери и периоди.
В срока по чл. 131 ГПК ищцата от своя страна депозира отговор на насрещната
искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага съображения за
недействителност на целия договор поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
2
неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК; заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.
1 ЗЗП; нищожност на клаузата Гарант като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Прави възражение за прихващане с платената от нея сума в размер на 900 лв. с дължимата
по договора главница и лихва.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. М моли предявените от ищцата искове да бъдат уважени, а насрещните
искове да бъдат отхвърлени по изложените в него съображения. Претендира за присъждане
на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът „***“ АД не се представлява, в писмено становище моли предявеният от
ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а предявените насрещни искове да бъдат
уважени по изложените писмени съображения. Претендира за разноски по представения
списък.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2021 г. между „КИ“ АД като кредитор и З. П. С. като кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит Екстра № ***, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева за задоволяване на текущи
потребителски нужди, който кредитополучателят е следвало да върне ведно с договорената
лихва и такса гарант на осем погасителни вноски в размер на 171,47 лв. всяка, първата от
които с падеж 17.04.2021 г., а последната с падеж 17.11.2021 г. Общият размер на всички
плащания възлиза на 1 371,76 лв. Договореният ГЛП е в размер на 36 %, а на ГПР е 49,7 %.
С разписка за извършено плащане /л. 60/ кредиторът е превел на посочената от
ищцата банкова сметка отпуснатия кредит от 800 лв..
С т. 4 от договора е прието, че кредитополучателят е избрал кредитодателя да
ангажира дружество – Гарант за гарантиране на връщането на вноските по кредита, за което
се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса гарант, разсрочена към месечните
вноски, съгласно погасителния план. Така месечната вноска е опредЕ. като сбор от
дължимата главница, лихви и такса гарант /т. 4.1./
С договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г.
„КИ“ ООД /преобразувано в „КИ“ АД/ - кредитодател е възложило и „***“ ООД -
дружеството гарант /със седалище в държава Сейшели/ е поело задължение да отговаря
солидарно с кредитополучателите по договори за кредит за изпълнението на всички
договорни задължения срещу заплащане на възнаграждение.
С платежно нареждане от 28.08.2021 г. ищцата е платила по договора за кредит
сумата от 900 лв..
Съгласно заключението по СИЕ сумата по процесния договор за кредит в размер на
3
800 лева е преведена от „КИ” АД на името на кредитополучателя З. П. С. на 17.03.2021 г. в
"***" АД /разписка за извършено плащане 2000000248025620/17.03.2021 г.. На 18.03.2021 г.
сумата в размер 800.00 лева е изплатена в брой на З. П. С. с разписка № 0700012719715045.
В счетоводството на ответника процесният договор за кредит е заведен в счетоводна сметка
531 - Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия, аналитична партида З.
П. С.. Задълженията на З. П. С., посочени в исковата молба суми по кредита в общ размер
496.23 лева са осчетоводени в сч.сметка 443 - Съдебни кредити в т.ч.: за главница - 300.00
лева, договорна лихва - 9.60 лева, законна лихва - 5.67 лева, такса Гарант - 180.96 лева.
Според справка на кредитар З. П. С. е извършила една погасителна вноска договора за
кредит на 30.08.2021 г. в размер на 900 лева, която от страна на ответника е разпредЕ., както
следва: 500.00 лева - главница /Таблица 1, к.9/; 28.60 лева - договорна лихва /Таблица 1, к.6/;
18.80 лева-законна лихва за забава /Таблица 1, к.14/; 352.40 лева-такса Гарант/Таблица 1, к.
17/. Общият размер на задължението на ищеца към „КИ” АД е 490.96 лева, в т.ч. 300.00 лева
- главница /Таблица 1, к. 10/; 9.60 лева - договорна лихва за периода от 17.09.2021 г. до
17.11.2021 г., /Таблица 1, к.7/ и 180.96 лева-такса Гарант /Таблица 1, к. 18/.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, същото не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между
надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по
договора за поръчителство.
Относно иска за нищожност на клаузата по т. 4 от договора за кредит:
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил сключен
договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
4
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през
2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
5
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 49,7 % не е действителният
такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е
заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
По начина, по който е формулирана клаузата на т. 4 от договора за кредит не става
ясно каква точно е функцията на гаранта и дали се касае за двустранно или тристранно
споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „КИ“ АД и
кредитополучателя З. С., а тази клауза обвързва и трето за кредитното правоотношение лице
гарант, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него, но не и от
гаранта. Отделното сключване на договора за предоставяне на гаранция по потребителски
кредит и то още през 2014 г. – преди сключването на договора за кредит през 2021 г., е
поставило в невъзможност ищцата да избира този гарант, тъй като той очевидно вече е бил
избран от ответника. Конкретният избор на гаранта е фиктивен, тъй като дружеството –
гарант „Бикнел корп“ ООД изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя.
При това положение клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата за предвиденото по договора за кредит възнаграждение за гаранта, наречено
„такса гарант“ е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации
и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора -
потребителя. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга, реално
потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят
получава обезпечение чрез поръчителство от предложено от него лице, което е избрано от
него и от потребителя поради липса на друга възможност за последния, срещу което
потребителят в негова вреда се задължил да заплати възнаграждение в размер многократно
надвишаващ допустимия размер и то почти равен на половината от отпуснатия кредит.
Когато търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна парична
облага във връзка с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат
законови ограничения – ЗПК, да се реализира по – голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от начина на
нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и като такава следва да бъде
калкулирана като елемент на договорна лихва.
При това положение клаузата на т. 4 от договора за кредит представлява уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП е неравноправна, а като неравноправна е и
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално.
Относно насрещните осъдителни искове, предявени в размер на: 300 лв. – главница;
9,60 лв. договорна лихва за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г.; 180,96 лв. такса гарант за
6
периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г. и 5,67 лв. лихва за забава за периода 18.09.2021 –
01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. – датата
на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Както се посочи по-горе ищцата се е задължила да върне отпуснатия кредит на осем
равни месечни вноски в размер на 171,47 лв., включващи главница, договорна лихва и такса
гарант. Общото задължение възлиза на 1 341,76 лв., от което главница 800 лв., договорна
лихва в общ размер 38,40 лв. и такса гарант в размер на 533,36 лв..
Безспорно се установи също, че ищцата е платила еднократно сумата от 900 лв. С нея
същата е погасила изцяло главницата в размер на 800 лв. и дължимата договорна лихва в
общ размер на 38,40 лв., както и лихви за забава за просрочените вноски с падежи 17.04.,
17.05., 17.06., 17.07. и 17.08., тъй като плащането е извършено на 28.08.2021 г.. Както се
посочи, по нищожната клауза за такса гарант ищцата не дължи плащане, а извършеното
такова е при липса на правно основание.
Съгласно заключението на вещото лице, ответникът е извършил погасяване с част от
платената сума в размер на 352,40 лв. по нищожната такса гарант. Основателно е
възражението на ищцата за прихващане и следва цялото извършено плащане да бъде
отнесено към погасяването на дължимата договорна лихва и главница именно поради
нищожността на клаузата гарант и извършеното погасяване за нея от кредитора, поради
което и насрещните искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ищцата се дължат направените разноски за платена
държавна такса в размер на 50 лв..
На ответника не се дължат разноски и направените разноски остават за негова сметка.
Адв. М – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. както за уважения иск за нищожност, така и за
отхвърлените осъдителни искове. Съдът счита същото за основателно, тъй като
осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. М е безплатна за ищцата като
материално затруднено лице, за което се представят и доказателства.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът „***“ АД да заплати на
адв. М 300 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск, предявен от ищцата, както и 300
лв. за отхвърлените насрещни осъдителни искове.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП клаузата на точка 4 от
7
Договор за потребителски кредит Екстра № ***, сключен на 17.03.2021 г. между „КИ“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от МГА като
кредитор и З. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** като кредитополучател.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от „КИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от МГА срещу З. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. *** за сумите:
300 лв. – главница; 9,60 лв. договорна лихва за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г.; 180,96 лв.
такса гарант за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г. и 5,67 лв. лихва за забава за периода
18.09.2021 – 01.12.2021 г., дължими по Договор за потребителски кредит Екстра №
***/17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. –
датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „КИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от МГА да заплати на З. П. С., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. ***
държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв..
ОСЪЖДА „КИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от МГА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат МВ М от
АК – Пловдив, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. **** адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600 лв., от което 300 лв. за уважения иск за нищожност и 300 лв. за отхвърлените
насрещни искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М и на ответника чрез
адв. Д.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8