Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият К.Д.Д. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК,
за това че на 19.09.2020 г., на път III-8005, километър 2, в землището на с. Цалапица,
обл. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 19-6207-000795/03.12.2019г., издадено от ВПД
Началника на РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, РУ-Труд, за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, връчено на 11.12.2019 г. и влязло в сила
на 19.12.2019г., е извършил същото такова деяние, като е управлявал моторно
превозно средство - мотопед марка „Шенке Ги“ с рег. № *******, без съответно
свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба в размер определен от съда.
Обвиняемият- редовно призован, не се явява, за да
вземе отношение по въпроса за вината и отговорността си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият К.Д.Д. е
роден на *** ***, с адрес за призоваване *******************, *****, б.г.,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият не притежавал свидетелство за управление
на моторни превозни средства от никаква категория.
За времето от 13.00ч. на 19.09.2020г. до 01.00 часа на
20.09.2020г. свидетелите М.Г.Б.и И.Л.Д. – двамата ************в Сектор „ Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения в района
на път III -8005.
Около 15.00ч., на път III -8005, километър 2 /надлеза
при 112км. на АМ Тракия/ в посока от гр. Съединение, обл. Пловдив към с. Цалапица,
обл. Пловдив, се движел обв. К.Д., който управлявал мотопед марка „ Шенке Ги“ с
рег. № *******. Съшият бил забелязан от свидетелите Б.и Д.. Тъй като
обвиняемият бил без каска, те го спрели за проверка. Установили самоличността
му, а именно обв. К.Д.Д., ЕГН **********. При извършена от тях справка в
АИС-АНД и КАТ, било установено, че обв. Д. не притежава
СУМПС, т.е. същият бил неправоспособен водач.
Установено било също така, че на 03.12.2019г. бил
наказан по административен ред с Наказателно постановление № 19-6207-000795 за
това, че управлявал МПС, без да е правоспособен водач, което му било
връчено лично на 11.12.2019г. и влязло в законна сила на 19.12.2019г.
За констатираните нарушения на ЗДвП, на обв. К.Д. бил съставен АУАН № 819384/19.09.20г.
С протокол за доброволно предаване от 19.09.20г. обв. Д. предал по делото 1бр.мотопед, марка „ Шенге ги“,
черен на цвят, с номер на рама ************
и номер на двигател ************,
без рег. табела.
Привлечен и разпитан в качеството на обвиняем, К.Д. се признава за виновен и съжалява за
извършеното от него.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК доказателства:
-обяснения на обвиняемия;
-свидетелски показания на М. Б., И. Д.;
-както и писмени доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 819384; Акт за установяване на административно
нарушение бл. № 148 627, НП №
19-6207-000795/03.12.2019; Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка
за нарушител/ водач, протокол за доброволно предаване, справка за регистрация на МПС и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343в ал. 2 от НК,
доколкото на 19.09.2020 г., на път III-8005, километър 2, в землището на с. Цалапица,
обл. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 19-6207-000795/03.12.2019г., издадено от ВПД
Началника на РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, РУ-Труд, за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, връчено на 11.12.2019 г. и влязло в сила
на 19.12.2019г., е извършил същото такова деяние, като е управлявал моторно
превозно средство - мотопед марка „Шенке Ги“ с рег. № *******, без съответно
свидетелство за управление на МПС.
Престъплението
по чл. 343в ал. 2 от НК е на формално извършване, като за съставомерността му
от обективна страна е достатъчно да са налице следните две условия:
1.) деецът да е
наказан по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление;
2) отново да е извършил управление на МПС, без
съответното СУМПС в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което му е наложено административното наказание;
Същевременно трайната съдебна практика е приела, че условията
по т.1 и т.2 ще са реализирани, винаги
когато са налице предпоставките за санкциониране на дееца по реда на чл. 177,
ал.1, т.2 ЗДвП, независимо от причините, поради които същият към релевантният
момент на констатиране на нарушението не
е притежавал валидно СУМПС, като тези причини при условията на
примерно, неизчерпателно изброяване могат да бъдат следните:
-СУМПС никога не е издавано на дееца, доколкото същият
е неправоспособен водач и за него изобщо не е осъществяван фактическия състав
за придобиване на правоспособност;
-деецът е изгубил правоспособност поради отнемане на
всичките контролни точки към контролния му талон по реда на чл. 157, ал.4 ЗДвП;
-СУМПС е отнето като ПАМ по реда на чл. 171 ЗДвП или
по реда на чл. 69а НПК;
-деецът притежава
валидно свидетелство за управление, но то не кореспондира на изискваната
категория за управляваното от него
моторно превозно средство;
-срокът за валидност на СУМПС е изтекъл;
-СУМПС е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено
В този смисъл е изцяло ирелевантно дали първото
нарушение на ЗДвП ( за което деецът е санкциониран по административен ред) и
второто нарушение (извършено в едногодишен срок от санкционирането по първото)
са получили правна квалификация по чл. 150 или по 150а ЗДвП. Това е така,
доколкото отговорността на дееца се обуславя от обективното осъществяване в
действителността на фактите, включени в престъпния състав, но не и от правната
квалификация, която контролните органи по ЗДвП са дали на констатираните
нарушения в АУАН и НП.
В този изричен смисъл Решение № 70/07 април 2016 г., н. д. № 204/2016 на ВКС, Решение № 161 от
21.06.2017 г. по н. д. № 611 / 2017 г. на ВКС, Решение № 588 от 20.01.2009 г.
по нак. д. № 570/2008 г. на ВКС, Решение №260/04 януари 2017 г., н. дело №
1031/2016 на ВКС, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на
ВКС, Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на ВКС, Решение №
377 от 29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на ВКС, Решение № 97 от 29.03.2012
г. по нак. д. № 40/2012 г. на ВКС, Решение № 25/14 март 2018 г, по н.д №
1181/2017 на ВКС, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на
ВКС, Решение № 377 от 29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на ВКС.
От приетата за установена фактическа обстановка се установява,
че и двата елемента от фактическия състав в настоящия случай са налице.
Същевременно от съпоставката на легалните дефиниции,
дадени в т. 11 и т.14 от ДР на ЗДвП е видно, че мотопедът, в качеството му на
МПС е годен предмет на престъплението. Съгласно чл. 150а, ал.2, т.1 ЗДвП за
неговото управление се изисква СУМПС категория АМ, каквато деецът не е
притежавал.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал.
2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване)
престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк
и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер
на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г.
по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС.
От изричните признания на обвиняемия следва, че той
съзнателно е управлявал МПС, без да
притежава съответно свидетелство за правоуправление, което определя и прекия
умисъл за извършване на престъплението.
От личното
връчване на Наказателно постановление НП № 19-6207-000795/03.12.2019 се
установява и че същият е имал съзнание, че управлява МПС без правоспособност в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Тоест
налице са условията да се приеме субективна съставомерност на деянието по
смисъла на ТР 1/2016 по т. д 1/2016 ОСНК на ВКС.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343в,
ал. 2 от НК наказание е от една до три
години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200 лева; обвиняемият е неосъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, от деянието не
са причинени имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А НК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че действително от справката за съдимост на лицето е видно, че чисто формално
същото е осъждано по НОХД 6902/2014г., като му е наложено наказание пробация.
Същата обаче е изтърпяна на 30.11.2015г., като на 30.11.2018г. е изтекъл срокът
по чл. 86, ал.1, т.2 НК и лицето е реабилитирано по право, тоест следва да се
счита за неосъждано и за него съгласно изричните указания на т.4 от ППВС
7/1985г. е приложим чл. 78а НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание
глоба на обвиняемият съдът съобрази:
-вида и характера на засегнатите обществени отношения
и степента на накърняване на същите,
- данните за личността на обвиняемия – на млада
възраст, проявява критичност към извършеното, като още на досъдебно
производство е признал вината си и е изразил желание и готовност да понесе
отговорност за извършеното.
-не на последно място съдът отчете и имущественото
състояние на обвиняемия, а именно безработен.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемия следва да се наложи
глоба в рамките на минимума, предвиден в закона, а именно 1000лв. Този размер на глобата съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на дееца , като ефективно ще съдейства за
поправянето му, без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Доколкото обвиняемият е неправоспособен водач, то
наказанието лишаване от правоуправление по смисъла на чл. 78а, ал.4 НК е
неприложимо към него.
Иззетото като ВД МПС се явява предмет на
престъплението. За разлика от средството на престъплението обаче, което се
отнема във всички случаи, ако принадлежи на дееца, предмета на престъплението
по силата на чл. 53, ал.1, б. „б“ НК и чл. 20, ал.3 ЗАНН се отнема само, ако
това е изрично предвидено за съответното престъпление или административно
нарушение. В случая, за престъпния
състав на чл. 343в, ал.2 НК не е предвидено отнемане на предмета на
престъплението, поради което и иззетото като ВД МПС следва да се върне на
лицето, от което е иззето, а именно обвиняемия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.