Определение по дело №607/2018 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 884/ 19.12.2018год.                                                                                       гр. Перник        

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия

На двадесет и втори ноември  през две хиляди и осемнадесета  година

В публичното заседание в следния състав :

                                                                                         Председател: Рени Ковачка

Членове :  Радост Бошнакова  

                                                                                                      чл.съдия Кристина Костадинова

при секретаря Златка Стоянова   

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия  Ковачка ч. гр.дело № 607 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, подадено от И.П.Х. ***, в качеството й на наследник на Е.Е. П., починала на *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 103/2017год.. по описа на Пернишкия районен съд. Във възражението се твърди, че заповедта по чл.410 от ГПК не е била надлежно връчена на длъжника, поради което се иска същото да бъде прието и спряно изпълнението по заповедта. Твърди се, че не са налице  законовите изисквания за залепване на уведомлението, тъй като не е спазена поредността на действията, предхождащи и обуславящи законосъобразността на залепването. Същевременно се поддържа, че уведомление e  залепeно на адрес в ***, на който адрес длъжникът Е. П. никога не е живяла, както и че не става ясно къде е залепено уведомлението на адреса на ул.“ ***“. Поддържа се, че не са били налице предпоставки за чл.47 от ГПК за  извършване на връчване чрез залепване на уведомление, както и че извършеното  по този начин връчване не е направено по правилата, предвидени в чл.47 от ГПК. Иска се въззивният съд да приложи последиците на чл.423 от ГПК и се претендира присъждане на разноски по производството.

Ответното дружество счита възражението за неоснователно и моли съда да не го уважава. При отхвърляне на възражението претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Пернишкият окръжен съд намира, че така предявеното възражение се явява допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване. Възражението е подадено в законоустановения срок, считано от датата на узнаване на процесната заповед за изпълнение. Молителката, видно от представеното Удостоверение изх.№ *** е наследник на покойната длъжница в заповедното производство и е получила покана за доброволно изпълнение на 20.08.2018год., от който момент твърди, че е узнала за издадената против нейната майка заповед за изпълнение № 6092/02.11.2015год. Подаденото от И.Х. възражение е входирано в ПРС 17.09.2018год., поради което и предвид липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаване, следва да се приеме, че депозираното  възражение е подадено в законоустановения едномесечен  срок по чл.423, ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледано по същество.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От документите, съдържащи се в приложеното ч. гр.дело № 103/2017год.  по описа на Пернишкия районен съд се установява, че същото е  образувано по заявление на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник против Е.Е. П. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на така подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 148/18.01.2017год., с която е разпоредено длъжникът-Е. П. да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 1039.40лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2013год. до 30.04.2016год., сумата 103.34лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.10.2013год. до 09.12.2016 год., ведно със законната лихва върху размера на главницата 1039.40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-16.01.2017год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса и 100 юрисконсултско възнаграждение. Съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение е изпратено на адрес в ***, от където е върнато в цялост с отбелязване, че на посетените три дати  - 27.01.2017год., 06.02.2017год. и 22.02.2017год.  не намират адресата на адреса, който не се отзовава и на поставените известия. Съобщение за заповедта е изпратено и на адрес в ***, от където е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на дати 06.03.2017год., 12.03.2017год. и 20.03.2017год., но входната врата  била заключена. Предвид върнатите съобщения, е разпоредено връчване на съобщение за заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от  ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника, а това е адреса на ***. По делото е приложено уведомление, в което е посочено от връчителя, че на 07.03.2017год. на входната врата на вх.* на бл.* в кв.“ ***“ *** е залепено уведомление и че лицето не е намерено. Представено е и уведомление, в което е посочено че на 20.03.2017год. е залепено уведомление на входната врата на вх“*“ на бл.** на ул.“ ***“ в *** и че входната врата е заключена и че лицето живее на село. И в двете уведомления е указано на длъжника, че в двуседмичен срок следва да се яви  в канцеларията на РС – Перник за получаване на книжа по ч. гр.дело № 103/2017год. като са посочени и последиците от неявяването в срок. Районният съд е приел, че е налице надлежно връчване  на заповед за изпълнение № 148/18.01.2017год. по реда на чл.47 от ГПК, поради което и с разпореждане от 20.04.2017год. е разпоредил издаване на изпълнителен лист, а въз основа на него е образувано изп.дело № 20177530400775 по описа на ЧСИ С.Б..

От представеното по делото Удостоверение изх.№ *** се установява, че длъжникът по заповедта за изпълнение Е. П. е починала на *** като е оставила като наследници А. П. К. и молителката в настоящото производство- И.П.Х.. Не е спорно по делото, че А. К. е направила отказ от наследството на своята майка и този отказ е вписан в особената книга за приемане и отказ от наследство при ПРС.

От показанията на разпитания по делото свидетел А.Г.А., който е изпълнявал до средата на 2018год. функциите на домоуправител на вх.* в бл.* в кв.“ ***“ в *** се установява, че наследодателката на молителката- Е. П. е притежавала апартамент № ** в бл.*, но не е живяла в него. Апартамент № ** се намира над апартамента, собственост на свидетеля и многократно и по различни поводи той е търсил собствениците на ап.**, но никога не ги е намирал в апартамента. Едва през миналата година се появила молителката И.Х. и го потърсила във връзка с разрешаване на битови проблеми свързани с процесния апартамент. Свидетелят установява, че като домоуправител е проверявал залепените на входната врата на входа съобщения от различни институции, както и е събирал поставените такива в общата на входа кутия, но не е намирал адресирани такива до Е. П.. Принципно е имал като ангажимент, при наличие на такива уведомления и  съобщения, да ги предава на адресата,  живущ във входа.

По делото е разпитана като свидетел и Н.Д.Х., живуща в ап.*, във вх.“ *“ на бл.** на ул.“ *** „ в ***. Свидетелката установява, че в съседния вх.* е живяла до смъртта си Е. П., която познава като ***, „културна“ и „добра“ съседка. Знае, че П. е живяла в съседния вход до смъртта си, че преди смъртта си била болна, по която причина я подпомагала като й пазарувала и се грижила за нейната поща. Свидетелката установява, че входната врата на вх.* е заключена, като твърди, че не е виждала на входната врата залепени съобщения, адресирани до Е. П.. През последните месеци преди смъртта си същата била много зле и не е излизала от апартамента си.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл.423, ал.1 ,т.1 от ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност основателно се оспорва от молителката в настоящото производство.

За да бъде извършено призоваване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК следва  да са налице две кумулативни предпоставки- длъжникът да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес /настоящ и постоянен/ и на този адрес да не се намери лице по чл.46, ал.2 от ГПК, което да е съгласно да получи съобщението. Предвидено е, че невъзможността длъжникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Ако при тези многократни посещения адресатът не бъде открит и не бъде намерено  друго лице от този адрес, което да е съгласно да получи съобщението, са налице предпоставки връчването да бъде извършено чрез залепване на уведомление.

В случая, съобщения за издадената заповед за изпълнение е изпратено на два адреса- в *** и на ***. Първият адрес не е нито постоянен, нито настоящ адрес на длъжника, а и длъжницата не е живяла на него. Този адрес е посетен три пъти от връчителя, през интервал от една седмица между всяко едно от тях, като нито един от тези дни не е неприсъствен ден. В разписката е посочено, че на адреса не намират никой  като не е отбелязано дали на този адрес има други лица, които да могат да получат съобщението.

Съобщение за издадената заповед за изпълнение е изпратено и на настоящия и постоянен адрес на длъжника, находящ се в на ул.“***“ в ***, на който Е. П. е живяла до смъртта си. Адресът е посетен на три дати- 06.03.2017год., 12.03.2017год. и 20.03.2017год., като един от тези дни -12.03.2017год. е неприсъствен. Между посещенията на 06.03.2017год. и 12.03.2017год. обаче няма интервал от една седмица. В разписката е посочено, че входната врата е заключена, но не са отразени данни дали на адреса има лица, които са съгласни да получат съобщението.

Предвид начина на оформяне на съобщението за заповедта за изпълнение, изпратена на релевантния за спора адрес- този на ул.“***“ в гр.Перник, настоящият състав намира, че залепването на уведомлението на този адрес е извършено без да са налице предвидените по закон предпоставки за това, което опорочава осъщественото по реда на чл.47 от ГПК връчване. Редовността на последното предпоставя връчителят да удостовери, че длъжникът не може да бъде намерен на адреса и че не се намира лице, което е съгласно да получи книжата по делото. В случая, посочените в съобщенията дати на посещения, извършени от връчителя, не могат да обосноват извод за невъзможността длъжника да бъде открит на настоящия му и постоянен адрес, както и невъзможността книжата да бъдат връчени на друго лице по реда на чл.46 от ГПК. Връчителят е длъжен да отразява в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните такива във връзка с връчването по чл.47 от ГПК-по сведения на кои лица или въз основа на какви факти е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на установения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съответните книжа. В случая връчителят е отразил в съобщението си три посещения на адреса и обстоятелството, че входната врата е заключена като липсва надлежно удостоверяване, че лицето не може да бъде намерено на адреса, както и че не е намерено лице, живущо на него, което да е съгласно да получи книжата. Връчването в хипотезата на чл.47 от ГПК следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на законовия текст, което в случая не е сторено.

Гореизложеното е достатъчно да се приеме, че Заповед № 148/18.01.2017год. за изпълнение по чл.410 от ГПК не е била надлежно връчена на Е. П., поради което съдът не обсъжда останалите доводи за това, изложени във възражението. Основателността на  възражението по чл.423 от ГПК предпоставя същото да бъде прието, като се постанови спиране изпълнението на заповедта, на основание чл.423, ал.3 от ГПК. Следва да бъде указано на основание чл.423, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя- „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе  дължимата държавна такса.

Съдът намира че в настоящото производство не следва да бъдат присъдени разноски.  Производството по чл.423 от ГПК има извънреден характер, развива се при определени предпоставки и в него не се проверява правилността на първоинстанционен съдебен акт, постановен в заповедното производство. С приемането на възражението, какъвто е и настоящия случай, само се възстановява висящността на заповедното производство,  в положението което би съществувало при подадено възражение по чл.414 от ГПК. Ето защо разноските, направени в производството по чл.423 от ГПК, следва да бъдат разпределени по правилата на чл.78 от ГПК  от исковия съд в общия исков процес за установяване на вземането, а когато такъв не бъде инициран от заявителя и заповедта бъде обезсилена- от заповедния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.423, ал.1,т.1 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

 

  О П Р Е Д Е Л И   :

ПРИЕМА възражението на И.П.Х. с ЕГН ********** ***, подадена в качеството й на наследник на Е.Е. П., починала на *** срещу Заповед № 148/18.01.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №  00103/2017год.  по описа на Пернишкия районен съд.

СПИРА изпълнението на издадената заповед № 148/18.01.2017год., постановена по ч.гр.дело № 07103/2017год. по описа на Пернишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за изпращане на указание до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател :                         Членове  :   1.                          2.