№ 643
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря И. К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110115736 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК от ищеца „ЗАД Армеец“ АД срещу
ответника Столична община обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „Столична община“ дължи на ЗАД „Армеец“ АД сумата 741,15 лв.,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за причинени вреди на застрахования при ищеца лек автомобил марка
„БМВ“, модел „328“ рег. № ******** от настъпило застрахователно събитие на
12.01.2019 г.р в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“, ведно със законна лихва за
периода от 12.12.2023 г. - датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата 241,33 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 12.12.2020 г. до 12.12.2023г., за които суми е издадена заповед за парично
задължение от 04.01.2024г. по ч.гр.д. 68502/2023 г. по описа на СРС, 138 състав от
04.01.2024г.
Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД твърди, че е застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ по отношение на л.а. марка „БМВ“, модел „328“ рег. № ********,
обективирана в полица № 0306Х0370237, със срок на действие от 21.03.2018 г. до
20.03.2019 г. Твърди, че в дружеството била образувано щета № 10019030100790 по
повод настъпило на 12.01.2019 г. застрахователно събитие в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, с посока на движение към Самоков, на около 250 м. от табелата
указваща край на с. Панчарево, при което застрахованият при ищеца автомобил
попаднал в несигнализирано и необозначено препятствие на платното за движение –
1
дупка, в резултат на което по автомобила настъпили материални щети, изразяващи се
в спукани предна дясна гума и задна дясна гума. За настъпилото ПТП бил съставен и
подписан на място протокол за ПТП с материални щети с № 1720749. Твърди, че във
връзка със събитието образувал застрахователна преписка - щета № 10019030100790,
по която след извършен оглед и оценка на щетата, е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 731,15 лева. Поддържа, че отговорен за настъпилото ПТП е
ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените му задължения за поддръжка на
пътя и осигуряване безопасни условия на придвижване. На 30.04.2019 г. е изпратил
регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение, ведно с
направените ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв., получена от него на
03.05.2019 г. Поддържа, че до момента регресната претенция не е възстановена, като
за ищеца възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ответникът Столична община е получил препис от исковата молба, като е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че въз основа на изложеното в исковата молба и представените
доказателства, не се установява конкретния участък, на който според ищеца се е
намирал несигнализирания и необезопасен участък, в т.ч. размер на въпросната
неравност. Оспорва заявения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Посочва,
че представеният протокол за ПТП не се ползва с доказателствена сила. Оспорва
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, като твърди и
плащане без правно основание от страна на ищеца в полза на застрахованото лице,
респективно оспорва възникването право на регресен иск. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си на
пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със съобразена с
условията на пътя скорост, арг. чл.20, ал.2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на претенциите,
евентуално за намаляване размера на обезщетението при съобразяване на наведените
доводи за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност -
виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на
ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък,
2
наличието на необезопасен и необозначен участък от пътното платно, вид и размер на
претърпените вреди; извършени разходи по определяне размера на застрахователното
обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за съпричиняване, в
тежест на ответника е да докаже наведените факти за поведение на водача, което е
допринесло за настъпване на твърдените щети.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищеца „ЗАД Армеец“ АД и Н. П. М., собственик на л.а. марка „БМВ“, модел „328“ с
рег. СВ *********, е възникнало облигационно отношение, обективирано в
комбинирана застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0370237, със
срок на действие от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., при уговорена застрахователна
премия в общ размер от 2 060,00 лева, платима на две вноски. В подкрепа на извода за
наличие на валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение
на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 12.01.2019г. той е извършил заснемане, оглед и е
изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета № 10019030100790, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в
общ размер на 731,15 лв. за причинените на застрахованото имущество щети, който
факт не е оспорен от ответника.
От представените по делото Общи условия, представляващи неразделна част
към сключения застрахователен договор се установява, че покритието по него обхваща
клауза „Пълно Каско“, покриваща пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинена от всички видове рискове в клаузите „Минимално каско“, „Частично
каско“ и „Кражба“, в т.ч. пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствия на пътното платно като земни,
скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони,
падащи предмети от сгради и летателни тела. Предвид това, с оглед твърдения от
ищеца механизъм процесното ПТП - попадане в обезопасено, несигнализирано
препятствие на пътното платно - дупка, вследствие на което са причинени описаните в
исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на
процесния застрахователен договор и общите условия към него, настъпил в срока на
застрахователното покритие.
От приетия като доказателство по делото протокол за ПТП № 1720749 от
3
12.01.2019 г., съставен от мл. автоконтролоьор към ОПП – СДВР, се установява, че
ПТП е настъпило при движение на увреденото МПС - „БМВ 328“ с рег. № СВ ******
МК в гр. София на бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение към гр. Самоков,
като на 250 м. от табелата указваща край на с. Панчерево превозното средство е
попаднало в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствия на пътното
платно – дупка, вследствие на което по превозното средство са настъпили вреди,
изразяващи се в спукана предна и задна десни гуми. Действително, в частта, касаеща
механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участника на
ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от
обективната действителност. В останалата му част, обаче - място и време на
инцидента, наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в
качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от
значение за установяване механизма на произшествието. С оглед на изложеното
отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на
изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими
доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.,
ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС
На следващо място, по делото безспорно се установява и начинът, по който е
настъпило застрахователното събитие, доколкото данни относно механизма на ПТП се
извличат от приетите по делото писмени доказателства: декларация за настъпило
застрахователно събитие, опис-заключение по щета, както и събраните гласни
доказателствени средства обективирани в проведения разпит на свидетеля М. Т. К..
При разпита си свидетелят К. посочва, че има спомен за процесното ПТП настъпило в
началото на 2019г. Изяснява, че се движел с л.а. БМВ с рег. СВ ****** МК в посока
Боровец, като в района на с. Панчарево автомобилът попаднал в дупка на пътното
платно, вследствие на което се спукали и двете десни гуми и се изкривили джантите
на превозното средство. Свидетелят заявява, че препятствието се намирало в дясната
част на неговото платно за движение, както и че не е имало предупредителни и
обезопасителни табели. Допълва, че е уведомил КАТ, както и застрахователя за
произшествието, тъй като автомобилът не бил в състояние да се придвижва с оглед
настъпилите увреждания. Съдът, при преценката си по реда на чл. 172 ГПК, кредитира
показанията на свидетеля като последователни, възпроизвеждащи непосредствени
възприятия и изясняващи в цялост фактическата обстановка относно процесното ПТП
и неговия механизъм. В допълнение към това показанията на свидетеля намират
подкрепа в приетите по делото документи по щетата, както и в изслушаното и
неоспорено експертно заключение по САТЕ.
4
Неоснователни са доводите на ответника за вина/съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на лекият автомобил. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. По настоящото дело не се установява и
твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на
увредения автомобил застрахован при ищцовото дружество, тъй като не се доказва
управляваният от него автомобил да се е движил с превишена или несъобразена с
пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно
дупката върху пътното платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2
ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с
други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1,
т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за
водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите
от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по л.а. „БМВ“, модел „328“ рег. № СВ
****** МК, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното
платно.
На следващо място по делото се установява, че процесният пътен участък,
представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ - публична
общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът
Столична община. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
5
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя
пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно
или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е
имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за
безспорно установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице
при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите с описа на
застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по лек автомобил
„„БМВ“, модел „328“ рег. № СВ ********* са в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
По делото се установява и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ“, модел „328“ рег. № СВ
*********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
677,62 лева. Към обезщетението от 677,62 лева следва да бъде добавена сумата 80,00
лева, представляваща разходи за репатриране на автомобила, съгласно фактура №
**********/12.01.2019г. издадена от „Спринт 13“ ЕООД, както и ликвидационни
разходи – 10,00 лева, т.е. общият размер на регресната претенция се равнява на сумата
767,62 лева. Направеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение е
безспорен по делото факт, поради което предявеният иск се явява основателен за
претендирания размер от 741,15 лева и като такъв следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД;
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
6
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84. ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана отправена
до ответника и получена от него на 03.05.2019 г. /видно от представените регресна
покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея - л. 26 от делото/. Ето защо,
след изтичането на предоставения седемдневен срок ответникът е изпаднал в забава.
За процесния период, заявен в исковата молба от 12.12.2020г. до 12.12.2023г. размерът
на мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по
реда на чл. 162 ГПК върху главницата възлиза на сумата от 241,52 лева. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът предявен за сумата 241,33 лева е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 100 лева,
които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство са сторени разноски за
държавна такса в размер на 50 лева; депозит за свидетел в размер на 30 лева; депозит
за САТЕ в размер на 400 лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лева. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство за
сумата 580 лева. .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ , вр. чл. 49
ЗЗД, че Столична Община, ЕИК: *********, ДЪЛЖИ НА „ЗАД АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, сумата 741,15 лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при
ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „328“ рег. № ******** от настъпило
застрахователно събитие на 12.01.2019 г.р в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“, ведно
със законна лихва за периода от 12.12.2023г. - датата на депозиране на заявление по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 241,33 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 12.12.2020г. до 12.12.2023г., за които суми е издадена заповед за
парично задължение от 04.01.2024г. по ч.гр.д. 68502/2023г. по описа на СРС, 138
състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, сумата 580 лева - разноски в
исковото производство както и сумата 100 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр. дело № 68502/2023г. по описа на СРС, 138 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8