Р Е Ш Е Н И Е №134
гр. ВРАЦА, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.04.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от
в. гр. дело N`201 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1467/30.01.19 г. на Л.Д.А. *** с ЕГН ***********,
подадена чрез особения й представител адв. В.И.И. от Врачанска адв. колегия,
назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр.
Враца № 31/11.01.19 г. постановено по гр. дело № 1900/18 г., с което съдът е
приел за установено на осн. чл. 422 и във вр. с чл. 124 от ГПК по отношение на
жалбоподателя Л.А. съществуване на вземане срещу нея на ЕАД "Топлофикация
Враца" в размер на сумата 60 лв. представляваща неизплатени суми за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за имот находящ се в
гр. Враца, бул. "***" № 70, вх. А, ап. 10 за периодите - от 01.05.14
г. до 30.04.15 г. 20 лв.; от 01.05.15 г. до 30.04.16 г.- 20 лв., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 130/12.01.18 г. по ч.
гр. д. № 152/18 г. по описа на районен съд гр. Враца.
Със атакуваното решение жалбоподателят е осъдена да заплати на
дружеството ищец и съдебни разноски направени в заповедното и исковото
производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че решението на
районен съд е необосновано, като мотивира оплакването си с твърдение, че
дружеството ищец не е доказало наличие на облигационна връзка с ответницата с
предмет доставка на топлинна енергия. Въззивникът Д., чрез особения си
представител, твърди още, че в противоречие със закона, районен съд не е уважил
направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Жалбоподателката моли за отмяна решението на първостепенния съд и
отхвърляне на предявения иск. В жалбата не се заявяват доказателствени искания.
Ответникът по жалба ЕАД "Топлофикация Враца", редовно
уведомени, не представя отговор. В проведеното открито съдебно заседание на
24.04.19 г. процесуален представител на ответника, юрисконсулт Н. заявява
становище за неоснователност на жалбата, има искане за присъждане на съдебни
разноски.
Окръжният съд, след като служебно провери редовността и допустимостта
на въззивната жалба, счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,
отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,
насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на
"Топлофикация - Враца" ЕАД гр. Враца, с която е предявен иск против Л.Д.А., с правно основание чл.422
ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 предл.1 ЗЗД, вр.чл.149 и чл. 139 и чл. 150 от ЗЕ -
за установяване съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 130/12.01.18 г., по ч.гр.д.№ 152/2018 год. по описа на РС
Враца, при предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК - посочената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника А. при условията н ачл. 47, ал. 5 от ГПК.
Заповедният съд е дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за
установяване на оспореното вземане, при което в изпълнение на дадените
указанията, въззиваемото дружество е предявило настоящия установителен иск за
признаване съществуване на признатото от заповедния съд вземане. Искът е
обоснован с обстоятелството, че въззивникът А. – ответник в първата инстанция
не е заплатил сумата 60 лв. представляваща незаплатено задължение за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.14 г. до
30.04.17 г. в собственото й топлоснабдено му жилище, находящо се в гр. Враца,
бул. "***" №70, вх. А, ап.10. Към исковата молба са представени
писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А., настоящ въззивник, чрез особения
си представител назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. В.И.,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Намира, че
не е налице облигационно правоотношение между ответника и дружеството ищец и на
второ място намира, че претенцията е погасена по давност.
По така предявения иск и становище на ответника, първостепенният съд е
събрал относимите, допустими и необходими доказателства и след пространен и
подробен анализ на доказателствата и
обсъждане възраженията на ответника А., районен съд е приел за доказана
фактическа обстановка по спора, която се възприема от настоящата инстанция и не
следва да се излага отново. Окръжен съд споделя изцяло и задълбочените правни
изводи на районен съд за основателност на предявените искове, при което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК
окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.
От правно страна, окръжен съд не
споделя заявеното възражение от ответника, както пред районен съд, така и пред
настоящата инстанция, че между страните не е налице облигационно
правоотношение. Съгласно нормата на чл. 150 от действащия Закон за енергетиката,
между дружеството - ищец и ответника А. е създадена облигационна връзка
при действието на "Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация - Враца" ЕАД на потребителите в град Враца", уреждащи
продажбата на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване между
топлофикационните дружество, в случая "Топлофикация Враца" ЕАД гр.
Враца и битовите потребители, какъвто е ответника Л.А.. Общите условия се
публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите.
Ето защо, фактът, че между дружеството
ищец и ответника-въззивник, не е сключен индивидуален договор за продажбата на
топлоенергия, е без значение по спора, съответно и възражението на ответника в
тази насока. Безспорно е установено по делото, че жилището на въззивника се
намира в сграда включена към централизирано
топлоснабдяване към топлопреносната мрежа на "Топлофикация-
Враца". Разпоредбите на параграф 1 т.41а и 41б от ДР на ЗЕ дават общо определение на понятията
потребител и ползвател на енергия за
битови нужди, а според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия.
Изложената нормативна уредба действаща през процесния период, обосновава извод,
че притежаването на собствен апартамент в топлоснабдена сграда етажна
собственост прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди. Наистина
по делото не е представен нот. акт, който да установява, че ответникът А. е
собственик на топлоснадбеното жилище на посочения адрес в гр. Враца, но е
представен договор от 04.06.02 г. сключен между ООД "Бруната
България" и абонатите на адрес бул. "***" № 70, бл.
"Чавдар" с предмет извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях, както и
индивидуално отчитане на разходите за отопление на всеки потребител, за
сключването на който договор етажните собственици от процесния вход са провели
на 25.02.02 г. общо събрание и са избрали и упълномощили лицето Васил Василев
да ги представлява. На това събрание е присъствала и ответницата А. в
качеството си на собственик на ап. № 10, видно от приложения на стр. 11 списък
на собствениците, като г-жа А. се е подписала и е посочила ЕГН, като полагането
на подписа не е оспорено в производството. Този списък по своята правна природа
е частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила,
тъй като в конкретния случай удостоверява неизгодни за ответницата факти. Този
документ /списък/ според окръжен съд има силата на извънсъдебно признание, че
ответницата е собственица на ап. № 10 и важи срещу нея.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивникът А.
дължи заплащане на начислените от дружеството ищец сума от 60 лв. за
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периодите от 01.05.14 г. до 30.04.15 г. 20 лв.; от 01.05.15
г. до 30.04.16 г.- 20 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 130/12.01.18 г. по ч. гр. д. № 152/18 г. по описа на
районен съд гр. Враца
Окръжен съд не споделя и другото
възражение на особения представител на ответника А., адв. В.И., заявени с
въззивната жалба, за недължимост на исковата претенция като погасена по
давност. Подробни правни съображения във вр. с неоснователността на това
възражение е изложил първостепенният съд и те напълно се споделят от настоящата
инстанция. Становището на особения представител, че заявлението по чл. 410 от ГПК не прекъсва погасителната давност има защитен характер и не намира опора в
закона.
В заключение, при съвпадение правните извода на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на ответното дружество следва да се присъдят за
настоящата инстанция разноски в размер на 250 лв., включващи 150 лв. платени за
представляващия въззивника А. особен представител - адв. В.И. и 100 лв.
възнаградение за представляващия дружеството юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК и във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен
съд гр.Враца № 31/11.01.19 г. постановено по гр.дело № 1900/18 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Л.Д.А. с ЕГН ********** ***
да заплати на ЕАД "Топлофикация Враца", гр. Враца, с ЕИК *********
сумата 250 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател ....... Членове:
1..... 2........