№ 6455
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100511393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „С.Ш.“ ООД, ЕИК: ****, действащо
чрез управителя си, срещу решение № 8247 от 19.07.2022 г., постановено по гр. дело
№19608/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 177-ми състав.
С посоченото решение районният съд е признал за установено, че „С.Ш.“ ООД дължи
на „Ц.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 1500 лева – главница, представляваща такса за
участие и разполагане на каравана за продажба на хранителни продукти на ответника в
рамките на организирано от ищеца събитие - „Нощ на Самоводската чаршия и фестивал на
занаятите от 22.04.2017 г. до 24.09.2017 г.” в гр. Велико Търново, за което е издадена
фактура № 16683 от 22.09.2017 г. от ищеца към ответника, ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
В установения от закона срок, въззиваемият „Ц.Т.“ ЕООД не е депозирал отговор на
въззивната жалба. С молба от 01.12.2023г. твърди неоснователност на жалбата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
1
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на сключен валиден
договор между страните. Същите не спорят, а това се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че между тях е бил сключен устен договор, по силата на
който ищецът се е съгласил да предостави на ответника площ за поставяне на собствена
каравана за продажба на хранителни изделия за период от 3 дни, както и реклама, чрез
поставяне на логото на участника на всички рекламни материали на събитието.
Спорният въпрос е дали договорката за предоставяне на площ е била срещу
заплащане или не е уговаряна цена. За установяване на това обстоятелство ищецът е
ангажирал гласни доказателства.
От показанията на разпитания по делото пред СРС свидетел Д.Н., се установява, че
същата е работила за „Ц.Т.” ЕООД до 2018г. на длъжност технически сътрудник, като
организатор на събития на фирмата, включително и на Фестивала на занаятите. За този
фестивал имало тарифа за занаятчии и за обслужващи търговски обекти. Свидетелката се
свързала със „С.Ш.” ООД, като представителят на ответната фирма бил уведомен за
дължащата се такса от 1500 лв. Била издадена и фактура, която свидетелката връчила на
лицето, представляваща ответното дружество. В уговорката се включвало и реклама от
страна на „Ц.Т.” ЕООД.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка като пълни, безпротиворечиви и в
съответствие със събраните гласни доказателства. Същата към датата на разпита й пред
първоинстанционния съд не работи в ищцовото дружество, поради което и не е
заинтересована от изхода на настоящия спор.
Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение,
по силата на което ищецът се е съгласил да предостави на ответника, срещу заплащане в
размер на 1500 лв., площ за разполагане на каравана.
Нещо повече, съгласно практиката, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.
д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.
2
на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №
46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на съществените елементи на договора, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. В случая, посочването на тези
елементи е налице, видно от представената в заповедното производство фактура.
На следващо място, както правилно е посочил СРС, сделката е търговска, а
търговските сделки са възмездни. Презумпцията за търговския характер на сделките по
смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ обаче е оборима, търговецът има правото да сключи и други
сделки, които няма да имат търговски характер и да са свързани с упражняваното от него
занятие. Ако възникне съмнение относно естеството на сделката, по презумпция тя ще се
счита за търговска, но всеки, който е заинтересован, включително и търговецът, има право
да докаже обратното – че тя е гражданска. В случая ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за безвъзмездност на сделката.
От друга страна, следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът
не е оспорил изрично, че постигнатата между страните договорка не е включвала договорка
за заплащане, а единствено, че сумата не е в посочения във фактурата размер. Такова е и
оплакването във въззивната жалба. Същевременно обаче ответникът не твърди да е
уговорена друга сума, различна от претендираната от ищеца и посочена от свидетеля.
Напротив, оспорването от страна на ответника е, че не е изпълнено обещанието от страна на
ищцовото дружество за посещаемост на фестивала. В първото по делото заседание
процесуалният представител на ответника е оттеглил това оспорване, като е заявил, че
действително не е имало такава договорка между страните. По – малката посещаемост на
фестивала от очакваната такава, както и реализирането на разходи, вместо на оборот от
страна на ответното дружество, не е основание за отказ от страна на ответника за заплащане
на уговорената сума.
Жалбоподателят не установява да е заплатил дължимата сума, поради което
правилно СРС е уважил предявените искове.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изцяло да
се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият не претендира разноски пред въззивна инстанция, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8247 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д. №
19608/2022 г. по описа на СРС, 177 с-в, с което съдът е признал за установено, че „С.Ш.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, партер, офис 1
дължи на „Ц.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. Велико Търново, ул. „**** № 5, сумата от
1500 лева – главница представляваща такса за участие и разполагане на каравана за
продажба на хранителни продукти на ответника в рамките на организирано от ищеца
събитие – „Нощ на Самоводската чаршия и фестивал на занаятите от 22.04.2017 г. до
24.09.2017г.” в гр. Велико Търново, за което е издадена фактура № 16683 от 22.09.2017г. от
ищеца към ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4