Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
С., 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Дерменджийски, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. дело № 335 по описа на Софийски окръжен съд
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от М.М.С., с
ЕГН ********** и адрес: *** срещу С.р.с. и С.г.с. с която е предявил искове по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за осъждането им да му
заплатят сумата от по 32 025 лева, от която 30 000 лева обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на достойнството
му и пораждане на чувство на страх, незащитеност и малоценност и 4 050 лева – имуществени вреди, изразяващи се в
присъдени в производствата пред СРС, СГС и ВКС разходи за негова сметка и
наложена му глоба, от които 1 000 лева – присъдено адвокатско
възнаграждение на Р. К. по делото в първа инстанция; 600 лева – възнаграждение
за адвокат на Д. З. – С. в същата инстанция; 500 лева – адвокатско
възнаграждение на Р. К. по въззивното дело; 300 лева – адвокатско
възнаграждение на Д. З. – С. по въззивното дело; 1 000 лева- адвокатско
възнаграждение на Р. К. в касационната инстанция; 500 лева- адвокатско
възнаграждение на Д. З. – С. в касационната инстанция и 150 лева – наложена
глоба на ищеца по гр. д. № 55525/2016 г. по описа на С.р.с. /индивидуализирани по пера с
молба от 08.07.2020 г./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата 11. 03. 2019 г., посочена от ищеца като крайна дата на увреждането, до
окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът
твърди, че правата му били драстично нарушени от ответниците в периода 25. 05.
2017 г. – 11.03.2019 г., когато състав на С.р.с. отказал да се самоотведе по
дело, по което ищецът бил страна, с произнасяне на присъда, оневиняваща вещи
лица, изготвили съдебно-психиатрична експертиза, завършило с подаване от негово
име на касационна жалба, без да била съгласувана с него.
Ищецът твърди, че на 21.
04. 2016 г. се явил по дело № 13929/2015 г. на С.р.с. по което били изслушани
две вещи лица – експерти психиатър и психолог, които без да му извършат личен
преглед дали заключение, че страда от психично заболяване и е опасен за
обществото, поради което се налага да бъде настанен принудително и лекуван в
психиатрична болница. Експертизата била изготвена на база писмени данни и показания
на хора, с които ищецът имал имотен спор, което било в разрез с разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 от Наредба № 16/2005 г. Така изготвената експертиза била приета
от съдебния състав на С.р.с. разглеждащ дело № 13929/2015 г. В резултат на
това, ищецът твърди, че му се наложило за период от година и четири месеца да
се укрива от органите на реда, тъй като съществувала реална опасност да бъде
настанен насила за лечение. Опасността отпаднала на 17. 09. 2017 г., когато
спечелил цитираното дело.
Във връзка с изготвената
експертиза, ищецът твърди, че на 03.08.2016 г. завел дело срещу вещите лица –
д-р Р. К. и Д. З.-С., тъй като заключението хвърляло тежко петно върху неговия
имидж и му пречело да практикува професията си на журналист. Предвид размера на
претенцията делото било изпратено за разглеждане в С.р.с. където ищецът поискал
отвод на всички съдебни състави, тъй като те били колеги с вещите лица, което
искане било отхвърлено, не било уважено и искането му по доказателствата, а с
решението си № 135712/2017 г. по дело № 55525/2016 г. експертите били
оневинени. Ищецът посочва, че към 25. 05. 2017 г., когато се разглеждало делото
му, той бил обявен за общодържавно издирване и по тази причина не могъл да участва
в заседанието, което грубо нарушило правото му на защита. Срещу постановената
присъда от С.р.с. ищецът подал въззивна жалба на 17. 06. 2017 г. пред С.г.с.
където отново поискал отвод на съдебния състав, тъй като вещите лица били и към
този съд, но отново му било отказано.
Твърди, че на 03. 06. 2018
г. бил арестуван и задържан под стража, като по този начин не могъл да се яви
на насроченото пред С.г.с. заседание на 11. 06. 2018 г., а разглеждането на
делото не било и отложено за друга дата, въпреки подадената от него молба за
това. В развилите се производства ищецът се защитавал сам, без адвокат и
неучастието му в разглеждане на делото било грубо нарушение на негови права.
С оглед подадена от ищеца
касационна жалба пред Върховен касационен съд поискал назначаването на служебен
защитник, който да го представлява, но с когото не могъл да осъществи контакт,
тъй като към този момент се намирал в затвора, а адвокатът не отговарял на
позвъняванията му. Отделно от това не бил и доволен от свършената от него
работа. Незаконно била спряна и кореспонденцията му.
В резултат на незаконните
действия на ответниците и назначения му служебен защитник ищецът твърди, че
продължава да търпи негативи от това, че бил обявен за психично болен и
нестабилен емоционално, за което не получил никаква компенсация. С оглед на
това за него възниквал правният интерес от завеждане на настоящата искова
молба, с предявени срещу ответниците С.р.с. и С.г.с. искове за осъждането им да
му заплатят обезщетение за нанесени му имуществени и неимуществени вреди в
размер съответно на от по 2 025 лева (посочени по пера в уточняваща молба
вх. № 4761/08. 07. 2020 г.) и 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумите, считана от датата 11. 03. 2019 г., посочена от ищеца като крайна дата
на увреждането, до окончателното им изплащане.
Препис от исковата молба и
уточняващата са връчени на ответниците С.р.с. и С.г.с. които в срока за отговор
са депозирали такива.
Ответникът С.г.с. чрез
процесуалния представител С. Р., е заявил становище за недопустимост на
предявените искове, с молба за тяхното прекратяване, предвид обстоятелството,
че същият е действал като въззивна инстанция по посоченото от ищеца дело, не е
постановил окончателен съдебен акт, с което да е било допуснато нарушение на
общностното право, каквото е изискването за ангажиране на неговата отговорност.
По отношение
основателността на предявените искове, поддържа становище за тяхната
неоснователност и недоказаност, с молба за отхвърлянето им. Заявява, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на
съда, за нарушения на норми и правото на ЕС, а именно: предмет на нарушената
правна норма да е предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението
на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно –
следствена връзка между нарушението и претърпяната от субекта вреда.
Ответникът оспорва и искът
за имуществени вреди, като заявява, че ищецът не е доказал да е заплатил реално
на ответниците по делото – вещи лица сумите за разноски, възлизащи общо на
3 900 лева за адвокатски възнаграждения и наложената му глоба в размер на
150 лева.
Оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер, като заявява, че същата е прекомерна и не
съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и на
действително търпени вреди.
Оспорва и претенцията за
законна лихва, предвид неоснователността на главното вземане срещу него. Оспорва
посочената като начална дата, от която се претендира обезщетението за забавено
плащане, тъй като производството било приключило окончателно на 16. 10. 2019
г., а не както е посочено от ищеца – 11. 03. 2019 г.
Искането на ответния С.г.с.
е производството по делото да бъде прекратено, като образувано по предявени
недопустими искове, алтернативно – исковите претенции да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, с присъждане на направените за производството
разноски.
Ответникът С.р.с. чрез
пълномощника си Т. Д., в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата
молба, в която изразява становище за допустимост на предявените искове, но по
същество за тяхната неоснователност, които оспорва както по основание, така и
по размер.
Заявява, че не са налице
предпоставките за ангажиране на неговата отговорност по ЗОДОВ.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените по
отношение на него искове, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски,
в това число юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание,
представителят на СОП изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
С изменението и допълнението
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ /обн., ДВ,
бр. 94/29.11.2019 г. /, се създаде нов чл. 2в, като според ал. 1, т. 2 на правната норма, когато вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т.
1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, но по същество
неоснователни.
Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното гр.д. № 55525/2016 г. по
описа на СРС, 140 състав се установява, че е постановено решение №
135712/02.06.2017 г., влязло в законна сила на 16.10.2019 г., с което са
отхвърлени предявените от М.М.С. срещу Р. Ц. К. от гр. С. и Д. С. З.- С. от гр.
С., искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно в полза на ищеца сумата в размер на 6000 лева, представляваща част от
обезщетение в общ размер на 26 000 лева за претърпени неимуществени вреди
от страна на ищеца – изживян психически стрес, както и претърпени болки и
страдания, придружени с влошаване на здравословното състояние на ищеца,
вследствие осъществено противоправно поведение от страна на ответниците спрямо
ищеца, изразяващо се в даване на невярно заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, извършено на 21.04.2016 г. в открито съдебно заседание по ч.н.д. №
13929/2015 г. по описа на СРС, 96 състав. На ответниците са присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение. С решение № 3883/14.06.2018 г.,
постановено по в.гр.д. № 10933 по описа за 2017 г. на СГС е потвърдено решение
от 02.06.2017 г. на СРС, 140 състав. На въззиваемите страни са присъдени
разноски. С определение № 682/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1973 по
описа за 2019 г. на III г.о. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на СГС и в тежест на касатора М.С.
са възложени разноски.
Към исковата молба е приложена
медицинска документация – амбулаторен лист от 17.10.2019 г., фиш за спешна
медицинска помощ от 11.06.2019 г., медицинско заключение от 20.04.2018 г.,
епикриза от МБАЛ-Медицински институт – МВР – Клинична болница и др., от които
се установява, че ищецът е търсил медицинска помощ за здравословни оплаквания
от различно естество.
Приета по делото е съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от д-р Ц.Д.П., която дава заключение, че ищецът М.М.С. е
страдал от тревожни симптоми неуточнени. Симптомите като безнадеждност, страх,
тревожност, нарушения на съня, трудно концентриране са субективни и са резултат
от изпитване на емоционални негативни състояния като огорчение, обида и гняв.
Всичките описани изживявания са в рамките на отделни симптоматични определения без да достигат поставяне на диагностични
критерии. Психичното страдание и/или преживения стрес е започнал преди
процесните дела и самият осв. определя преживяванията още от 2013-2014 година,
когато му е поставена психиатрична диагноза. Оплакванията се протрахират във
времето и наслагват, поради естественото на личностовата структура и хронична
повторяемост в участие на съдебни спорове / и по негова инициатива/.
Състоянието представлява поредица от дискомфорт и субективен стрес и
неудовлетвореност.
Отговорността на държавата – членка за неизпълнение на договорите и
актовете на институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във
вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела
С-6/90 и С-9/90 Andrea Francovich et Danila Binifaci, според което „принципът
на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти
вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност
държавата е присъщ на системата на Договора“. Правното основание на тази
отговорност се определя от нормата на чл. 4, § 3 от Договора за европейския
съюз /ДЕС/, която предвижда, че държавите членки са длъжни да предприемат
всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза.
При неизпълнение – държавата следва да предприеме всички необходими мерки за
преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното
включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на
нарушението.
Отговорността може да възникне от
действия в нарушение на общностното право на всеки държавен орган-независимо от
правомощията и мястото му с оглед разделението на властите. Това може да бъде
орган на законодателна, изпълнителна или съдебна власт. Изразеният общо
принцип, че държавите-членки носят отговорност за вреди независимо от органа,
който ги е причинил, е последван и от изрично произнасяне на Съда на ЕС,
потвърждаващо възможността за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
държавата от действия на съдебен орган - решението по делото Kobler -
постановено в рамките на процедура по преюдициално запитване.
Основателността на предявения иск за
обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз е
предпоставена от наличието на няколко предпоставки – претърпени от ищеца неимуществени
и имуществени вреди, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува
причинна връзка между нарушението и вредата, претърпяна от увреденото лице (Делото
Frankovich срещу Република Италия). Съдът следва също така при преценка на
дължимостта на претендираното обезщетение да прецени дали нарушението е явно, а
то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС
(Решение С-224/01) или явно не е съобразена установената съдебна
практика на СЕС (С-168/15).
Твърденията на ищеца за
това, че вещи лица – експерти психиатър и психолог, без да му извършат личен
преглед дали заключение, че страда от психично заболяване и това му нанесло
вреди -тежко петно върху неговия имидж и му пречело да практикува професията си
на журналист, са възражения по същество на спора, който е бил вече разгледан от
СРС и СГС и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Настоящият състав не
констатира при разглеждане на гр.д. №
55525/2016 г. по описа на СРС, 140 състав и гр.д. № 10933/2017 г. по описа на СГС, съставите
да са допуснали достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз. Не е посочено от ищеца и конкретно
такова нарушение
на норма/и от общностното
право, което нарушение да е достатъчно
съществено, съобразно разпределената
доказателствена тежест.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че доколкото по
делото не се установи да е налице твърдяното от ищеца нарушение на основни
принципи на общностното право, то не е налице първата основна предпоставка за
реализиране на деликтната отговорност на ответниците, поради което предявените
по делото искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на мотивите, следва да се посочи от
настоящия състав, че след обстойна преценка на осъществените от съдебния състав
на СРС и СГС процесуални действия, не се установи наличието и на останалите две
предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника
по 2в ЗОДОВ, а именно - обективно настъпил вредоносен резултат с
конкретно установено проявление и обем, както и съществуването на пряка
причинно - следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и
допуснатото нарушение.
Поради изложените съображения, настоящият състав
намира, че предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят изцяло.
Поради неоснователност на
главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за присъждане на законна
лихва върху сумите, считано от датата 11. 03. 2019 г., посочена от ищеца като
крайна дата на увреждането, до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на спора, ищецът
следва да заплати на ответниците направените по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на
от по 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД от М.М.С., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу С.р.с. и С.г.с.
за осъждането им да му заплатят сумата от по
32 025 лева /тридесет и две хиляди и двадесет и пет/ лева, от които 30 000
/тридесет хиляди/ лева – обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
на достойнството му и пораждане на чувство на страх, незащитеност и малоценност
и 4050 /четири хиляди и петдесет/ лева – имуществени вреди, изразяващи се в
присъдени в производствата пред СРС, СГС и ВКС разходи за негова сметка и
наложена му глоба, индивидуализирани по пера с молба от 08.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата 11. 03. 2019 г., до
окончателното им изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на С.г.с. с адрес: *** разноски в
размер на 100 лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.М.С., с ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати на С.р.с. с адрес: ***, разноски в размер на 100 лв. /сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: