Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  485

 

гр. Сливен, 12.11.2019  г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на седми ноември през 2019 година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от председателя АНД № 1161 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод от жалба на З.И.Д., ЕГН **********, против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.01.2016 г. в 11:13 ч., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” до „Фрукто” в посока гр. Ямбол, контролните органи при сектор КАТ „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Сливен са заснели с помощта на автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 570, находящо се в служебен автомобил, собственост на ОД на МВР-Сливен, МПС марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ” с ДК № СА 6427 ХМ, управлявано със скорост от 65 км/ч /доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра/ при разрешена 50 км/ч за населено място. 

 Въз основа на горната констатация на собственика на МПС – жалбоподател в настоящото производство  е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Същия е издаден от ОД на МВР-гр. Сливен,като на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна поради следните  съображения:

 

        Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна поради следните  съображения:

На първо място ,съдът следва да отбележи ,че не приема за основателно възражението за изтекла давност. Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело 1/2014г., в  ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82 ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82 ал.3 от ЗАНН/. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС  са приели в цитираното тълкувателно постановление, че:  „В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН“.

Следователно, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, където в чл.80 ал.1 т.5 е казано, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Съгласно, разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Във връзка с това, считано от датата на извършване на нарушението,а именно 27.01.16г. абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.

Съдът обаче счита, че направеното възражение за липса на обозначаващ засичането на скоростта на движението пътен знак е основателно. Към момента на извършване на деянието е действала разпоредбата на чл.165,ал.2 т.8 от ЗДП,а видно от приложените от АНО писмени доказателства в района не е бил поставен знак Е 24.

Това нарушение безспорно налага извода за незаконосъобразност на издаденото НП ,поради което съдът следва да го отмени.

 

   Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                              Р     Е     Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1124590 от 27.01.2016 г., издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, с който на жалбоподателя З.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: