Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
10.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 386 по
описа за 2014 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 вр. чл. 218з ГПК (отм.) вр. § 2,
ал. 1 ПЗР ГПК.
С решение № 315 от 20.12.2013г. по гр.д. № 1460/2012г. ВКС, ГК, ІІІ ГО
отменил изцяло решение № 5417 от 23.07.2012г. по гр.д. № 682/2012г. на Софийски
градски съд, ІV-Г въззивен състав и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд .
С обжалваното решение от 16.06.2011г. по гр.д. № 14301/2007г. СРС, 46
състав отхвърлил като неоснователен предявения от М.Т.К., ЕГН **********, срещу
С.Б.Б., роден на ***г., частичен иск при квалификацията на чл. 72 ЗС за сумата
13 950 лв., с цял размер на претенцията 23 100 лв., представляващи стойността
на извършени подобрения в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
На основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата 3 400 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.Т.К.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност по подробно изложени в
жалбата съображения. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи исковата претенция. Претендира разноските по
делото. Съображения излага в писмена защита от 08.05.2018г.
Въззиваемата страна С.Б.Б. с писмено възражение по реда
на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
атакуваното решение. Претендира разноски. Съображения излага в писмена защита
от 08.05.2018г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежна
страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима, поради което
съдът следва да се произнесе по основателността й.
Атакуваното решение е валидно като постановено в законен състав, в рамките
на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано от районния
съдия и разбираемо, но при извършената служебна проверка, възложена му с чл.
209, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение
е недопустимо поради нарушаване правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск.
С исковата молба, уточнена с
молба от 16.07.2007г., първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен
осъдителен иск за сумата 4 600 лв., с цял размер на претенцията 23 100 лв., представляващи стойността на извършени подобрения в недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******. В проведеното на 10.02.2011г. последно открито
съдебно заседание в първата инстанция, по искане на ищеца и на основание чл.
116, ал. 1 ГПК (отм.) е допуснато увеличение на частичния иск, като същият се
счита предявен за сумата 13 950 лв.
Исковата молба е заведена в съда на 18.06.2007г., при действието на
отменения ГПК от 1952г., и съгласно § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на действащия ГПК делото се разглежда по досегашния ред за
разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция, т.е. по реда на
отменения ГПК от 1952г.
Определената по реда на чл. 55, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.) цена на предявения
частичен иск възлиза на 13 950 лв. след допуснатото увеличение.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (отм.), на районния
съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни
на окръжния съд като първа инстанция, а съгласно чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК
(отм.), исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв.,
с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими
имоти и движими вещи и за трудови спорове по КТ, са подсъдни на окръжния съд
като първа инстанция.
В случая съдебно предявената
претенция за сумата 13 950 лв., представляваща част от стойността на
извършени в чужд имот подобрения, не попада сред изключенията по чл. 80, ал. 1, б. „б” ГПК
(отм.), и същевременно след допуснатото увеличение надвишава 10 000 лв. След
допускане на увеличението районният съд е следвало да прекрати при себе си
производството и да изпрати делото на
родово компетентния като първа инстанция СГС, което не е сторил.
Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно, а постановеното в нарушение на родовата подсъдност решение е
недопустимо. Като се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден,
първоинстанционният съд е постановил процесуално недопустимо съдебно решение,
което на основание чл. 209, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.) следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено на родово компетентния като
първа инстанция Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 16.06.2011г., постановено по гр.д. № 14301/2007г. на Софийски
районен съд, 46 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по родова подсъдност.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.