РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Силистра, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Добринка С. Стоева
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500095 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260536/19.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1420/2019г.
по описа на СРС, съдът е обявил за относително недействителен по
отношение на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК / БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Възраждане”, пл. Света
Неделя № 7, представляван от изпълнителните директори Теодора
Александрова Петкова и Джакомо Волпи договор за доброволна делба от
10.10.2014 г., с нотариална заверка на подписите № 5997/10.10.2014 г.
на нотариус Десислава Петрова, с район на действие PC - Силистра, вписан в
СВ - гр. Силистра на 10.10.2014 г., т. VI, № 170, вх. per. № 5944, касаещ нива
с площ от 25.998 дка, находяща се в землището на с. Сърпово, обл. Силистра,
ЕКАТТЕ 70665, съставляваща ПИ № 008003, имот с идентификатор 70665.8.3
/ понастоящем разделен на имоти с идентификатор 70665.8.19 и 70665.8.20/,
при съседи: имоти с идентификатор 70665.8.40; 70665.8.16; 67526.49.3
и70665.8.18 досежно частта от имота, с която ответникът ИВ. М. Й. с ЕГН
********** от гр. С, ул. „Т “ № в качеството на съделител се е разпоредил с
1
полза на ответницата П. К. Й. с ЕГН ********** от гр. С, ул. „Д“ №7,
също съделител, а именно 1/6 ид.част. Осъдил е ИВ. М. Й. с ЕГН
********** и П. К. Й. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на
„Уникредит Булбанк” ЕАД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ № 7 направените по делото
разноски в размер на 556.00 / петстотин петдесет и шест / лева.
Недоволна от решението, е останала П. К. Й., която в
законоустановения срок депозира въззивна жалба чрез процесуалния си
представител. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр.София счита, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемият ИВ. М. Й., чрез назначения му особен представител,
изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Ищецът в първоинстанционното производство твърди, че е кредитор
на първия ответник и е легитимиран да претендира относителна
недействителност на сключената от същия сделка с майка му, тъй като със
сключването й затруднява събирането на вземанията и уврежда интересите
му.
Съобразно твърденията на Банката, задължението на първия ответник
произтича от договор за ипотечен кредит, сключен на 04. 06. 2008 г., с който
ИВ. М. Й. е поема задължения да върне на кредитора сумите по кредита в
срок, определен с погасителен план. Твърди се, че са предприети действия по
обезпечаване на общото задължение, посредством сключване на договор за
ипотека, и поради неизпълнение на задълженията за плащане договорът за
кредит е обявен за предсрочно изискуем. По отношение на обстоятелството,
че втората ответница е знаела за увреждането, ищецът навежда доводи
относно обстоятелството, че същата е майка на първия ответник.
За да се уважи искът по чл. 135 ЗЗД, следва да са налице две групи
предпоставки. Първата група включва обективни предпоставки – 1)
действително вземане на кредитора спрямо длъжника (което по правило е
възникнало преди извършването на конкретното разпоредително действие,
или след действието, при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД)
без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника,
което да уврежда кредитора по начин, че се намалява или затруднява
възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората
2
група предпоставки са субективни и са свързани със знанието на длъжника за
увреждането, а в определени от закона случаи и на третото лице
(съдоговорител).
В настоящия процес не се спори, а и от представените доказателства е
видно, че ищецът е кредитор на първия ответник за вземане от 100 000 лв.,
ведно със съответни лихви, което е валидно възникнало на 4.06.2008г. по
силата на договор за ипотечен кредит, обявен за предсрочно изискуем на
20.10.10г. поради липса на изпълнение от страна на длъжника - ответник.
На 26.08.13г. ищецът образува изпълнително дело против длъжника за
дължимото вземане, като на 29.10.14г. последният получава покана за
доброволно изпълнение.
Не се спори също, че с договор за доброволна делба от
10.10.2014г./стр.50/ длъжникът И.Й., като съсобственик на нива от 25,998 дка
в м. „Кеси Кору“, с. Сърпово, съставляваща имот № 008003 по плана за
земеразделяне на селото, се споразумява с другите двама съделители нивата
да се предостави на неговата майка П.Й., като той и третият съделител
получават по 100 лв. за уравняване на дяловете им.
Не се спори също, че част от нивата с обща площ 25,998 дка, а именно
15,999 дка, на 31.10.14г. е продадена на трето лице – А М А. Това се
установява и от справката от СлВп-Силистра относно лицето П.Й., находяща
се на стр. 23 от делото. Видно от тази справка, П.Й. продава на А М поземлен
имот, парцел 019, масив 008, с площ от 15,999 дка в м. Киси кору“, с.
Сърпово, съставляваща имот № 008019, образуван от имот № 008003 по
плана за земеразделяне на селото. По делото са представени и скици от
3.12.2019г. на ПИ с идентификатор 70665.8.20, № по предходен план 008020,
с площ от 10003 кв. м. със собственик П.Й., както и на ПИ № 70665.8.19, с №
по предходен план 008019, с площ 16005 кв.м., със собственик АМ А по
силата на НА № 61/31.1014г. за продажба на земеделска земя с площ от 15
999 кв.м.
Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други
правни действия, с които се създават трудности за удовлетворяване на
кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и т.н.
Безспорно със сключването на договора за доброволна делба
ответникът Й. е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на
кредитора, тъй като паричното уравнение, освен че е в много нисък размер
/под размера на данъчната оценка /, но и не е послужило за удовлетворяване
на кредитора. Възражението на жалбоподателя, че интересът на кредитора не
е бил увреден поради наличието на достатъчно обезпечение, е несъстоятелно.
Макар длъжникът да притежава и друго имущество, извън разпореденото –
ипотекираният апартамент в полза на Банката, то следва да се има предвид, че
3
за обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника
(чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по
който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова
полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът
е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за
доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл.
135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би
изгубила правно значение. Нещо повече, в настоящия казус принудителното
изпълнение по отношение на обезпеченото имущество не е било достатъчно
да покрие дълга, видно от протокола за разпределение на сумата от 42 500 лв.
и законосъобразно кредиторът е продължил да търси удовлетворяване и по
настоящия ред.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че отговорността на
длъжника И.Й. към кредитора е до размера на обезпечението по сключения
договор за ипотечен кредит.
Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ повелява, че когато е сключен
договор за кредит с обезпечение, кредиторът се удовлетворява изцяло и
окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително
изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от
потребителя със съгласието на кредитора, но тази разпоредба не намира
приложение в настоящия случай, тъй като ищецът е кредитор на длъжника
съгласно договор за кредит от 04.06.2008 г., а съгласно § 4 от ПЗР на ЗКНИП
визираният закон в неговата цялост не се прилага за договори за кредит,
сключени с потребители, преди датата на влизането му в сила, т.е. преди
01.01.17. В този см. и Определение № 452 от 30.06.2020 г. по т. д. № 253/2020
г. на ВКС, 2-ро ТО.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва да е
знаело за увреждането. Макар и да няма представени доказателства, по делото
няма спор, че ответницата П.Й. е майка на длъжника, поради което попада
пряко в хипотезата на приложимата презумпция за знание на увреждането от
страна на третото лице, визирана в чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и от самия договор се установява, че имотът,
предмет на договора за доброволна делба е бил придобит в режим на СИО от
П.Й. и М Й., като след смъртта на последния правата на съделителите в
съсобствеността са в размер на 4 / 6 ид.части за съпругата му П.Й. и по 1 / 6
ид. част за двете му деца И.Й. и Д Й.. Тъй като предмет на договора за делба е
единствено процесният имот, СРС правилно е приел, че неговият ефект е
такъв на прехвърлителен договор и че атакуването му отчасти, досежно
идеалната част на длъжника /1/6 ид.ч./, е допустимо и не налага
конституирането като ответник по делото на третия съделител Д М Й..
4
В случая обаче следва да се има предвид и обстоятелството, че този
имот № 008003 впоследствие е разделен на два имота – ПИ с идентификатор
№ 008019 и ПИ с идентификатор 70665.8.20, като вторият е предмет на
последваща прехвърлителна сделка, извършена на 31.10.14г., преди вписване
на настоящата искова молба.
Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и
спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от
лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото
искът може да бъде уважен, като уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД
предоставя на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от
имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна
недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и
между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на
всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето,
с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се
счита собственост на приобретателя. Поради това приобретателят, с когото
длъжникът е договарял, като титуляр на правото на собственост върху
имуществото, може да го прехвърли на трето лице, а последното на свой ред
да извърши прехвърляне, като във всички случаи прехвърлянето ще се явява
извършено от титуляр. При наличие на такава поредица от прехвърляния на
имуществото, каквато частично е налице и в случая, кредиторът е увреден не
чрез една, а чрез поредица от сделки.
Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и
спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от
лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото
искът може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след
вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК
обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде
противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да
търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това
правило се отнася и до прехвърлянето на други видове имущество след
завеждане на делото, когато исковата молба не подлежи на вписване.
Ако обаче приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е
разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135
ЗЗД, както е в настоящия казус, то постановеното по този иск решение ще
бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан
преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче, по аргумент за
противното от чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД, извършеното прехвърляне ще бъде
непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора, ако
приобретателят е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Това
разрешение следва да намери приложение и при прехвърляне на имуществото
5
от лицето, в чиято полза се е разпоредил длъжникът, извършено преди
предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, когато исковата молба не подлежи на
вписване.
В случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни
на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, следва да се
направи преценката за наличие на знание за увреждането от страна на
последния приобретател, като следва да бъдат отчетени и съществуващите
връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки
следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на
кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение
на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за
обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва
да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на
някоя от междинните сделки.
Възможно е обаче едва след предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД по
отношение на извършеното от длъжника увреждащо действие кредиторът да
узнае за сключена преди вписване на исковата молба, респ. преди
предявяване на иска последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на
длъжника, като в този случай не може да бъде отречен интересът на
кредитора да предяви в отделно производство иск по чл. 135 ЗЗД и по
отношение на извършената последваща сделка, за да постигне целената
защита. В това производство кредиторът ще следва да установи както
предпоставките за обявяване на относителна недействителност на сделката
между длъжника и неговия съконтрахент /тъй като последният приобретател
не е страна в производството по иска с предмет тази сделка/, така и
предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния
приобретател, отчитайки съществуващите връзки между отделните сделки. С
оглед този предмет на доказване, когато производствата по предявените
искове по чл. 135 ЗЗД са висящи пред един и същи съд, следва съгласно чл.
213 ГПК да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, за да
бъде съобразена връзката между отделните сделки. В този см. ТР № 2/19г. на
ОСГТК.
От изложеното следва, че макар в настоящото производство ищецът да
не е предявил иск за относителна недействителност на последващата сделка,
то това не води до недопустимост на така предявения иск, каквото становище
се застъпва във въззивната жалба. Според т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД
при последваща увреждаща сделка може да се осъществи и при
самостоятелно предявени искове в отделни производства. От това следва, че
предявеният в настоящото производство самостоятелен иск не е недопустим и
лишен от правен интерес. Докато материалните блага – прехвърлени от
длъжника, съществуват в гражданския и търговски оборот, за неговия
кредитор е налице правен интерес от обявяване относителната
6
недействителност на сделката, независимо от сключването на последваща
сделка, с която да са придобити дори и добросъвестно от трето лице по
смисъла на чл. 135, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този см. Р. № 129 от 20.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2481/2016 г., I т. о., О. № 90 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
1106/2019 г., II т. о, О. № 345 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1966/2019 г., I
т. о., ТК, О. № 330 от 25.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1205/2020 г., II т. о.,
ТК, О. № 60402 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1620/2020 г., I т. о.
Съобразявайки всичко гореизложено, СОС счита, че СРС уважавайки
предявения иск до размера на 1/6 ид.ч. за обявяване на относително
недействителен по отношение на ищеца на договор за доброволна делба от
10.10.2014 г., с нотариална заверка на подписите № 5997/10.10.2014 г. на
нотариус Десислава Петрова, с район на действие PC - Силистра, вписан в СВ
- гр. Силистра на 10.10.2014 г., т. VI, № 170, вх. per. № 5944, с който се
предоставя в дял на П.Й. нива с площ от 25.998 дка, находяща се в землището
на с. Сърпово, съставляваща ПИ № 008003, имот с идентификатор 70665.8.3
/понастоящем разделен на имоти с идентификатор 70665.8.19 и 70665.8.20/, е
постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че диспозитива на
решението на СРС е неясен, защото съдът се е произнесъл за 1/6 идеална част
от целия имот и това положение би създало съществени спорове по въпроса
за каква част от ПИ № 008003, имот с идентификатор 70665.8.3, който
понастоящем е разделен на имоти с идентификатор 70665.8.19 и 70665.8.20,
се отнася тази 1/6 ид.ч. Ясно е, че тази 1/6 ид.ч. от целия имот, предмет на
договора за доброволна делба, съответно се отнася и за съществуващите към
момента имоти с идентификатор 70665.8.19 и с идентификатор 70665.8.20,
т.е. до 1/6 ид.ч. за всеки от тези имоти.
Предвид изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, на
жалбоподателя не следва да бъдат присъдени деловодни разноски, а ответната
страна по жалбата не е представила доказателства за направени такива пред
СОС.
Искът по чл. 135 ЗЗД не е иск за собственост или за вещно право върху
недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по
съдебен ред. Цената на такъв иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.
4, вр. т. 2 ГПК и в случая тя е под 5 000 лв., от което следва че настоящото
въззивно решение по гражданско дело, с цена на иска под 5 000 лв., не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В този
см. и О. № 361 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2019 г., III г. о.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260536/19.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 1420/2019г. по описа на СРС.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8