Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.01.2018
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3195 по описа за 2017 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 289764-F296189
от 29.09.2017 година на Зам. Директор при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен
със Заповед № 1313/25.10.2016 година на ИД на НАП/, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 289764-F296189 от 29.09.2017 година на Зам. Директор при ТД на
НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № 1313/25.10.2016 година на ИД на
НАП/.
В
жалбата, в постъпилото писмено становище и в съдебно заседание се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли
съда същото да бъде отменено изцяло. Доводите са във връзка с това че
административно наказващия орган, неправилно е определил датата на
административното нарушение, както и е формулирал самото административно
нарушение.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения и в постъпилото писмено становище, излага
съображения че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице имащо право на нея, и разгледана по същество съдът я намира
за ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно
постановление, дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че като
данъчно задължено лице за периода 01.10.2016 година – 31.10.2016 година е
получило течни горива /газьол/, освободени за потребление по чл.20, ал.2, т.1
от Закона за акцизите и данъчните складове, на стойност над 25 000 лева и
не е представило в офис град Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, обезпечение
в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за
срок от една година съгласно разпоредбата на чл.176в, ал.1, т.3 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/. АНО е приел, че обезпечението е
следвало да бъде предоставено в законоустановения срок, съгласно чл.176в, ал.5,
т.3 от ЗДДС, в 7-дневен срок преди датата на освобождаване на течните горива за
потребление, чиято стойност надвишава 25 000 лева, като АНО е приел, че
тази дата следва да бъде 13.10.2016 година. За дата на освобождаване на течните
горива АНО е приел датата на издадената фактура № ********** от 20.10.2016
година, издадена от дружеството-жалбоподател. Въз основа именно на тази фактура
АНО е приел, че датата на освобождаване на горивото е датата на фактурата.
Именно въз основа на тази дата, възприета като дата на административното
нарушение, е посочен и срокът, предвиден в чл.176в, ал.5, т.3 от ЗДДС. С оглед
на това е прието, че дружеството с описаното деяние е нарушило разпоредбите на
чл.176в, ал.5, т.3 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДДС, като на основание чл.180в,
ал.1, предложение първо от същия закон е наложена и предвидената там според
законодателя санкция.
При
запознаване с така изложеното в обжалваното наказателно постановление,
настоящата инстанция споделя намира, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при
издаването му е нарушен материалния и процесуалния закон.
За да
приеме,
че дружеството-жалбоподател е извършил административно нарушение в качеството
си на задължено лице по смисъла на чл.176в,
ал.1, т.3 от ЗДДС и не е предоставил обезпечение за получено
количество течно гориво /газьол/ през месец октомври 2016 година, на стойност
повече от 25 000 лева, административно-наказващия орган е приел, че датата на
която е извършено нарушението е 20.10.2016 година, която дата е определил въз
основа на издадена фактура с № **********/20.10.2016 година.
Съдът счита,
че АНО неправилно е приел, че датата на издаване на фактурата е именно деня, в
който е извършено нарушението, тъй като факта на издаване на фактурата, не
означава, че именно в този ден е освободено съответното количество гориво от
данъчния склад. Точната дата на освобождаване на съответното количество гориво
се доказва с документи, издадени от доставчика на горивото. Съгласно чл.176в,
ал.5, т.3 от ЗДДС, обезпечението се предоставя в 7-дневен срок преди
датата на освобождаване на течните горива за потребление по чл.20, ал.2,
т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност
надвишава 25 000 лв. Съответно, за дата, на която е извършено нарушението
следва да бъде приета датата на освобождаване на съответното количество гориво
от данъчния склад, а не датата на издаване на фактурата, както неправилно е
приел административно наказващия орган. От материалите по делото, се
установява, че дружеството в качеството си на данъчно задължено лице е подал в
Националната агенция за приходите данни за доставените количества течни горива
за месец октомври 2016 година.
Съответно, за
дата на която е извършено нарушението следва да бъде приета не датата, на която
е издадена фактурата от доставчика на доставеното количество гориво, а датата,
на която доставчика е освободил съответното количество гориво от своят склад,
за което административно наказващия орган не е събрал доказателства. При
установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление
административно наказващият орган е следвало да изиска информация от
лицензирания данъчен склад, освободил доставеното количество гориво, относно
точната дата за освобождаване на това количество гориво, от която следвало и да
бъде определен срока по чл. 176в, ал.
5 от ЗДДС, което не е сторено.
В акта и в
наказателното постановление освен задължителните реквизити на официални
документи, следва да се съдържат и още всички факти и обстоятелства, които
осъществяват състава на обявеното за наказуемо деяние, които следва да са
описани ясно и последователно. Административно-наказващият орган има задължение
да опише фактите, които са породили задължението за подаване на обезпечение, а
именно - мястото на извършване на нарушението, крайната дата на изтичане на
срока за предприемане на дължимото действие, както и че същото не е извършено в
този срок и дата на самото нарушение. Точното и недвусмислено посочване на
датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и на
НП, тъй като по този начин, от една страна, се индивидуализира нарушението и се
очертава предмета на доказване, а от друга, се следи за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За датата на нарушението, осъществено чрез бездействие, следва
да се приеме датата, следваща изтичането на определения за предприемане на
съответното действие срок. В процесния случай обаче, посочване в АУАН и в НП на
конкретна датата на извършване на нарушението липсва, тъй като посочената от
административно-наказващия орган дата на извършване на нарушението 20.10.2016 година
е определена на база издадената фактура, без изискана информация на коя дата е
освободено количеството гориво, за което дружеството-жалбоподател е било
задължено да представи обезпечение. Посочването на датата, на която е следвало
да бъде предоставено обезпечението е съставомерен факт. Липсата на точно
посочване на дата на извършване на нарушението в акта и в наказателното
постановление е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не става ясно как точно санкциониращият орган
е приел, че именно 13.10.2016 година е датата, която предхожда със седем дни
освобождаването на количеството гориво, получено от дружеството и която
обосновава възникването на задължение за предоставяне на обезпечение.
Както бе посочено наказаното дружество в качеството си на данъчно задължено лице в съответствие с изискванията на закона е подало в Националната агенция за приходите данни за доставените количества течни горива за месец октомври 2016 година. Данните са предоставени по електронен път на 14.11.2016 година.
От
това следва, че дружеството е подала в срок информация в НАП за доставките на
газьол през месец октомври 2016 година от доставчика и начисления по доставките
ДДС. Предвид подадената информация, още на 14.11.2016 година НАП е разполагала
с декларираната от дружеството информация за получените през месец октомври
2016 година течни горива, чиято стойност евентуално надхвърля сумата от 25 000
лева без ДДС, и съответно факта на твърдяното от АНО за извършено нарушение -
непредставяне на обезпечение е станал известен на органите на НАП още на 14.11.2016
година, от която дата според съда започва да тече определеният в чл.34, ал.1
изречение второ, предл. първо от
ЗАНН 3-месечен давностен срок от откриване на нарушителя за
образуване на административнонаказателно преследване. Срокът по чл.34, ал.1
изречение второ предл. първо
от ЗАНН е изтекъл на 14.02.2017 година, през което време на дружеството
не е съставен надлежен акт за установяване на административно нарушение, с
който по силата на чл.36, ал.1
от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. Актът
е бил съставен едва на 19.04.2017 година, в нарушение на чл.34, ал. 1
изречение второ предл. първо
от ЗАНН, поради което проведеното срещу дружеството административнонаказателно
производство е изначално недопустимо. В този случай, административно-наказващият
орган е следвало да съобрази по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН съставянето на акта след
допустимия срок, и да прекрати преписката на основание чл. 54 от ЗАНН. Това не е сторено, а като е издал наказателно постановление,
органът е постановил незаконосъобразен акт.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: