№ 808
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201299 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ...., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №
02-38/24.03.2022 г., издадено от началник на отдел „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 91, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за нарушение по чл.
30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, вр. т. 4.1 от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министъра на
земеделието, на храните и горите, е наложено наказание „глоба” в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Ина
Гиргинова от ЯАК, която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Чакърова, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. По делото са
представени и писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.10.2021 г., около 12:00 ч., при извършена проверка от служители на ИАРА,
било установено, че жалбоподателят .... извършва любителски риболов в защитена местност
„Узунгерен“, яз. Узунгерен, общ. Бургас, в обект по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА, извън периода
на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, но по време на забраната, наложена със Заповед РД-09-
1
69/01.02.2019 г. на министър на земеделието, като използва в работно положение два броя
въдици с две куки.
Свидетелят Д.М. съставил на жалбоподателя акт за нарушение на разпоредбата на чл.
30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, вр. т. 4.1 от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министъра на
земеделието. Жалбоподателят на място възразил, че не е знаел за въведената забрана, тъй
като е нямало забранителна табела.
На 24.03.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателствени материали. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д.М..
Въпросните показания са последователни и се подкрепят от останалия доказателствен
материал, поради което и съдът им дава вяра изцяло.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
НП е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото заповед.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В случая като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, вр. т. 4.1
от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието, доколкото с въпросната
заповед е въведена забрана за риболов през 2021 г. в езеро Узунгерен, в границите на
защитена местност „Узунгерен“.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят А.А. е
извършвал любителски риболов в защитената местност „Узунгерен“, яз. Узунгерен, общ.
Бургас, по време на забраната, наложена със Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министър на
земеделието. Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно
е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че извършва риболов в защитена местност. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
2
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.
В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства от които да се
направи извод, че към датата на проверката, жалбоподателят е бил наясно с това, че
конкретното място, на което са били хвърлени въдиците, попада във воден обект с въведена
временна забрана за риболов. Тъкмо напротив, от показанията на актосъставителя Д.М. се
установи, че на въпросното място е нямало забранителни табели, които да информират
хората за въведеното временно ограничение на риболова. Нещо повече, от показанията на
св. Д.М. се установи, че поставянето на подобни указателни табели е наложително, защото
самото място е такова, че вдясно от моста, където се води язовир, риболовът е бил позволен,
а от лявата страна, където са шлюзовете, същият е забранен. Липсата на информационни
табели за местонахождението и границите на местността „Узунгерен“, както и забранителни
такива за риболов, водят до объркване и неинформираност у хората, които искат да
извършват любителски риболов в тези водни обекти. Типичен пример за това е настоящият
случай, при който жалбоподателят, който е и от друг град, е извършвал риболов без да знае
за въведената забрана в местността. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за забраната в този обект, но и обективно не е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., a при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. –
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л. 4/, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство е 400 лв. Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските в размер на 400 лв., които да се заплатят от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-38/24.03.2022 г., издадено от началник
на отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ към ИАРА, с което на жалбоподателя ...., ЕГН
**********, на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА, за нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, вр.
т. 4.1 от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието, на храните и горите, е
наложено наказание „глоба” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на
3
жалбоподателя ...., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4