№ 15764
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:ИВЕЛИ. М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИ. М. СИМЕОНОВА Гражданско дело
№ 20221110134900 по описа за 2022 годИ.
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД против наследниците на Г. А. Л. и на В. А.
Л. – И. В. Л., Н. С. Л., О. Г. Л. и Д. Г. Л., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 8, находящ се в гр. С..................... Сочи, че ответниците имат качеството на
„битов клиент“ като съсобственици на процесния имот. Поддържа, че съгласно общите
условия от 2016 г. е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45 - дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в
забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Б.“ ООД.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разделно, както следва: И. В. Л. –
3/6 части, Н. С. Л. – 1/6 части, О. Г. Л. – 1/6 части, Д. Г. Л. – 1/6 части от следните суми:
1095,04 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2018
г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане; 241,59 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
1
енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г.; 3,71 лв. - мораторна лихва върху главницата
за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г. в размер на 26,51 лв.,
заплатена на 25.05.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. Г. Л., с
който признава исковете за частично основателни. Не оспорва, че през процесния период до
имота е доставяна от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия на претендираната стойност, както и че
ответникът притежава 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота, прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва иска за мораторна лихва върху главницата за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Относно непогасените по давност суми
твърди, че е извършил плащане, за което представя платежно нареждане от 09.01.2023 г.
Моли за отхвърляне на исковете като погасени по давност и чрез плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Л., с
който признава исковете за частично основателни. Не оспорва, че през процесния период до
имота е доставяна от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия на претендираната стойност, както и че
ответникът притежава 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота, прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва иска за мораторна лихва върху главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. Относно непогасените по давност суми твърди,
че е извършила плащане, за което представя платежно нареждане от 09.01.2023 г. Моли за
отхвърляне на исковете като погасени по давност и чрез плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Г. Л., с
който признава исковете за частично основателни. Не оспорва, че през процесния период до
имота е доставяна от „Т.С.“ ЕАД топлинна енергия на претендираната стойност, както и че
ответникът притежава 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота, прави възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва иска за мораторна лихва върху главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. Относно непогасените по давност суми твърди,
че е извършила плащане, за което представя платежно нареждане от 09.01.2023 г. Моли за
отхвърляне на исковете като погасени по давност и чрез плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. В. Л., с
който заявява, че изцяло е погасила своята част от задълженията на 04.03.2023 г. и моли за
отхвърляне на исковете спрямо нея.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се уважи искът за главница за топлинна енергия с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
2
което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение
на последните да заплащат стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно
действащата към съответния момент нормативна уредба, че е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, размера на претендираното
вземане за главница.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че главните
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
Ответниците следва да докажат възраженията си срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в случая – че вземанията са заплатени, както и
изтичане на законоустановения давностен срок за принудителното им събиране.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
С оглед твърденията на страните и представените писмени доказателства, съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
че 1) през исковия период ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот при посочените от ищеца квоти в съсобствеността; 2)
процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна
енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия; 5) налице е забава по отношение на задължението за
изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по
описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
3
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което
правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответниците на
съсобственици на процесния имот и именно те дължат цената на доставената до имота
топлинна енергия през процесния период съобразно квотата си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлИ. енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
В случая страните не спорят, че до имота е доставена претендираната топлинна енергия
на сочената в исковата молба стойност -1095,04 лв. за исковия период м. 11.2018 г. – м.
04.2020 г., а и същото обстоятелство се установява от представените по делото документи от
третото лице – помагач – „Б.“ ООД, поради което съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия е доказан по основание и по размер до сумата от 1095,04 лв. Приетата
сума за главница за топлинна енергия се дължи от ответниците при условията на разделност
съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, както следва: И. В. Л. - 3/6 части
(547,52 лв.), Н. С. Л. – 1/6 част (182,50 лв.), О. Г. Л. – 1/6 (182,51 лв.), Д. Г. Л. – 1/6 част от
задължението (182,51 лв.).
Ответникът И. В. Л. в срока по чл. 131 ГПК не е оспорила дължимостта на тази сума и не
е направила възражение за погасяването й по давност. Видно от приетата по делото разписка
№ 0200018087199865 от 04.03.2023 г. ответницата е заплатила сумата от общо 702,75 лв. по
сметка на „Т.С.“ ЕАД, като основание за плащане е вписано настоящото гр. д. № 34900/2022
г. по описа на СРС, 48 състав. С направеното плащане съдът приема, че са погасени всички
претендирани от този ответник суми и с плащането Л. изрично е признала тяхната
дължимост – 547,52 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020
г., 120,80 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г., 1,85 лв. – мораторна
лихва върху цената на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.07.2019 г. – 08.06.2022 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 29.06.2022 г. до плащането на 04.03.2023 г., възлизаща на 32,58 лв.
(изчислена по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор). В съдебно
заседание ищецът не оспорва постъпилото плащане, поради което исковете срещу И. В. Л.
следва да се отхвърлят изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.
От ответниците Н. С. Л., О. Г. Л. и Д. Г. Л. своевременно е направено възражение за
изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
4
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящите искове се считат предявени от момента на подаване на исковата молба
на 29.06.2022 г., то давността е прекъсната, считано от тази дата, а в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.04.2019 г. (с прибавяне на
69 дни, през които давност не е текла по време на извънредното положение), са погасени по
давност. В случая това са вземанията по фактури по прогнозна стойност за периода м.
11.2018 г. – м. 02.2019 г. вкл., в общ размер на 135,52 лв. – с оглед съобщение към фактура
№ ********** от 31.07.2019 г. (или за ответниците О. Л. и Д. Л. погасена по давност е
главница в размер на 22,59 лв., а за ответницата Н. Л. – в размер на 22,58 лв.).
Вземанията на ищеца по тази фактура за начислени месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, са погасени по давност, независимо от обстоятелството,
че срокът за плащане по фактурата изтича след 14.09.2019 г., тъй като последващото
издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество
топлинна енергия за мИ.л период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа
на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата. Изискуемостта на сумата по изравнителната сметка – 271,66
лв. настъпва след изготвянето й - в случая през м. 07.2019 г., като за тази сума давността не
е изтекла. Следователно, непогасена по давност е сумата от общо 959,52 лв. Съобразно
квотите в съсобствеността всеки от направилите възражение за давност ответници дължи по
1/6 част от тази сума, или по 159,92 лв. за периода м. 03.2019 г. – м. 04.2020 г.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
За погасените по давност суми лихва за забава не се дължи – чл. 119 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода м.
03.2019 г. – м. 04.2020 г. (непогасения по давност период) са приложими Общите условия от
5
2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия
от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45 - дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
Следователно, задълженията на ответниците за заплащане стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване на общата
фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето защо за главните
вземания за периода м. 03.2019 г. – м. 04.2020 г., спрямо които приложение намират Общите
условия от 2016 г., в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в
периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г., в размер на общо 211,69 лв., изчислена от съда по реда
на чл. 162 ГПК и след използване на електронен калкулатор за изчисляване на законна
лихва, или всеки от ответниците Н. С. Л., О. Г. Л. и Д. Г. Л. дължи лихва върху главницата
от 159,92 лв. в размер на 35,28 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема, че ответниците Н. С. Л., О. Г. Л. и Д. Г. Л.
дължат на ищеца по 159,92 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 03.2019 г. – м.
04.2020 г. и мораторна лихва за забава върху тази главница в размер от 35,28 лв. за периода
15.09.2019 г. – 08.06.2022 г., или общо по 195,20 лв.
По претенцията за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия (в размер от 26,51 лв., заплатена на
25.05.2021 г. – съгласно уточнителна молба на ищеца от 10.05.2023 г.) за сумата от по 0,62
лв. е неоснователна и следва да се отхвърли спрямо ответниците Н. С. Л., О. Г. Л. и Д. Г. Л.,
съобразно претендираната от тях част.
От страна на тези ответници е направено и правопогасяващо възражение за плащане на
исковите суми, които не са погасени по давност, и са представени доказателства за
заплатени суми на 09.01.2023 г. от по 232,65 лв., с което съдът приема, че са погасени
сумата за главница, мораторна лихва и законна лихва от 29.06.2022 г. до 09.01.2023 г. в
размер на 8,72 лв., или сума в общ размер на 203,92 лв., т. е. задълженията са погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Ето защо по отношение на ответницата И. Л. исковете следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса, по отношение на ответниците Н. Л., О. Л. и Д. Л.
6
исковете следва да се отхвърлят както следва: за главница за топлинна енергия за периода м.
11.2018 г. – м. 02.2019 г. вкл. за сумата от по 22,58 лв., съответно 22,59 лв. - като погасени
по давност, а за периода м. 03.2019 г. – м. 04.2020 г. за сумата от по 159,92 лв. за всеки от
тримата ответници – като погасени чрез плащане в хода на процеса, за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за сумата над 35,28 лв. за всеки от тримата ответници
за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. - като погасени по давност, а за сумата от по 35,28
лв. – като погасени чрез плащане в хода на процеса, изцяло за мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. По отношение на
ответницата И. Л. – същата дължи заплащане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно квотата си в
съсобствеността, тъй като исковете срещу нея се отхвърлят като погасени чрез плащане в
хода на процеса, т. е. не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая се
претендира държавна такса в размер на 100 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото, или общо разноски от 200 лв., от които ответницата И. Л.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 100 лв., която сума не е погасена с платежното
нареждане от 04.03.2023 г. От И. Л. не се претендират разноски.
По отношение на останалите ответници съдът приема, че те дължат разноски на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с частта от исковете, които се отхвърлят поради
плащане в хода на процеса, съответно не дължат разноски за останалата част от исковете,
които се отхвърлят поради неоснователност, вкл. поради изтекла погасителна давност. Ето
защо съобразявайки квотите, за които отговарят тези длъжници, дължимите от тях разноски
в полза на ищеца са в размер на 28,70 лв. – за всеки от ответниците О. Л., Н. Л. и Д. Л..
Съдът приема обаче, с оглед приетите платежни нареждания от 09.01.2023 г., че със сумата
по тях – 232,65 лв. са погасени и разноските по делото, поради което такива не следва да се
присъждат отново в полза на ищеца.
Същевременно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците О. Л., Н. Л. и Д. Л. имат право
на разноски съразмерно на вземанията, които се отхвърлят като неоснователни и погасени
по давност. В случая се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за Н. Л. в
размер на 350 лв., за О. Л. в размер на 300 лв. и за Д. Л. в размер на 350 лв., съгласно
представени договори за правна защита и съдействие от 09.01.2023 г., служещи и като
разписка за заплащане на сумите в полза на адвоката и които суми са в минимален размер
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо в полза на Н. Л. следва да се присъди сумата от 44,15 лв., в полза
на Д. Л. – сумата от 44,15 лв., а в полза на О. Л. - сумата от 37,84 лв. - разноски за
възнаграждение за адвокат.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, срещу И. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 547,52 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до апартамент № 8, находящ се в гр. С....................,
за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 29.06.2022 г. до окончателното изплащане; 120,80 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г.; 1,85 лв. - мораторна лихва
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г.,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, срещу Н. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С...............,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 182,50 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до апартамент № 8, находящ се в гр. С....................,
за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 29.06.2022 г. до окончателното изплащане; 40,27 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г.; 0,62 лв. - мораторна лихва
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г.,
като погасени по давност и чрез плащане, както следва: за сумата от 22,58 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. – м.
02.2019 г. вкл. като погасена по давност; за сумата от 4,99 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. като погасена по
давност; за сумата от 159,92 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м. 03.2019 г. – м. 04.2020 г. като погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата
от 35,28 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019
г. – 08.06.2022 г. като погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата от 0,62 лв. -
мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.
– 08.06.2022 г., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, срещу Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 182,51 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до апартамент № 8, находящ се в гр. С....................,
за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 29.06.2022 г. до окончателното изплащане; 40,26 лв. - мораторна лихва върху главницата
8
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г.; 0,62 лв. - мораторна лихва
върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г., като
погасени по давност и чрез плащане, както следва: за сумата от 22,59 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. – м. 02.2019 г. вкл. като
погасена по давност; за сумата от 4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. като погасена по давност; за сумата от 159,92
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 03.2019 г. – м.
04.2020 г. като погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата от 35,28 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. като
погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата от 0,62 лв. - мораторна лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г., като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, срещу О. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С...............,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 182,51 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до апартамент № 8, находящ се в гр. С....................,
за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
– 29.06.2022 г. до окончателното изплащане; 40,26 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г.; 0,62 лв. - мораторна лихва
върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г., като
погасени по давност и чрез плащане, както следва: за сумата от 22,59 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. – м. 02.2019 г. вкл. като
погасена по давност; за сумата от 4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. като погасена по давност; за сумата от 159,92
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 03.2019 г. – м.
04.2020 г. като погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата от 35,28 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. като
погасена чрез плащане в хода на процеса; за сумата от 0,62 лв. - мораторна лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............,
да заплати на Н. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 44,15 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............,
да заплати на Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 44,15 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............,
да заплати на О. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 37,84 лв. - разноски по делото.
9
ОСЪЖДА И. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. С............ като трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10