РЕШЕНИЕ
№ 3226
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110214503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. К., ЛНЧ: ..... , чрез адв. А. Б., със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Ю.“ № ... , ет. ... , ап...., срещу Наказателно постановление
(НП) № 22-4332-020417 от 11.10.2022 г., издадено от издадено от началник
сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, с която моли съда да бъде
отменено атакуваното НП, тъй като намира, че същото е издадено в
нарушение на материалния закон .
Жалбоподателят с подадената жалба счита, че са налице нарушения,
както АУАН, така и в процесното наказателно постановление, твърди се, че
описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност,
като органите на МВР са възприели същата без да извършат каквито и да
било процесуално-следствени действия за изясняване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и доказателства, които го потвърждават.
Моли за отмяна на наказателното постановление, а при условия на
евентуалност - за намаляване на наложеното наказание до предвидените в
ЗДвП минимални размери и за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски, включително адвокатското възнаграждение.
1
В съдебното заседание в което съдът е дал ход на съдебните прения
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Б. –
процесуален представител, който поддържа подадената жалба, моли съда да
отмени НП и да присъди разноски на основани ечл. 38, ал.2 от ЗА, като
доверителят му бил близък.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Спрямо жалбоподателя е съставен АУАН Серия АД №021819 от
12.09.2022 г. от свидетелят С. А. Д. на длъжност „младши автоконтрольор“
при ОПП - СДВР, за това, че на 31.07.2022 г. около 18.05 часа в гр. С.,
управлявал лек автомобил марка „Л. Р.“, модел „Р. Р. С.“ с рег. № .... на ул.
“Ц. А.“ и ул.“Х. А.“ при излизане от паркомясто поради недостатъчен
контрол над управлението на МПС реализира ПТП в паркиран автомобил
марка „А.“, модел „...“ с рег. № .... , който се намира пред него, като е нанесъл
материални щети на задната броня и не остава на място след реализираното
ПТП. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 20, ал.1 и чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДВП. Актът бил подписан от жалбоподателя с
възражения, че не е причинил ПТП и има готовност да предостави
автомобила си за оглед.
Актът бил съставен на база сведенията дадени от свидетеля С. и
изготвената докладна записка и протокол за ПТП.
Въз основа на така съставения и предявен АУАН било издадено
процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-02 от 11.10.2022 г.,
от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева
на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Р. Л., А. С., К. З., Р. Д., както
и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени
копия на: декларация от свидетеля С., декларация от жалбоподателя;
протокол за ПТП № 1846706; докладна записка; справка картон на водача;
заповед № 8121К - 13318 от 28.10.2019 г. на министъра на МВР; заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР; заповед № 513з-586 от
26.01.2017 г.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Л. досежно
2
обстоятелството, че е посетил местопроизшествие, изготвил е докладна
записка и протокол за ПТП, снел е сведения от един от участниците, подал
сигнала. Доколото свидетелят не помни конкретика по случая, то показанията
му, следва да се кредитират единствено по отношение на посочените по –горе
обстоятелства, като не допринасят за изясняване на фактическите
обстоятелства.
Съдът подложи на внимателна преценка показанията на свидетеля А. С.,
отчитайки обстоятелството, че същият се явява пострадал в конкретиката на
казуса, и като такъв и заинтересован от изхода на делото като намери, че
показанията му са непоследователни, неубедителни и противоречиви, поради
и което не ги кредитира в някои части. Така свидетелят твърди, че е
наблюдавал ситуацията пре цялото време от момента на тръгване на
автомобила на жалбоподателя, видял е съприкосновение между двата
автомобила, след което е провел диалог с лицето, което управлява другия
автомобили и е искал да слезе да се разберат, при което водачът потеглил, а
той се е обадил на тел. 112. В същото време заявява категорично, че
жалбоподателят не е лицето което е управлявало процесния автомобил Л. Р.“,
модел „Р. Р. С.“ с рег. № .... , и св. Д. не е жената, която е била на мястото до
шофьора. Също така сочи, че е имало драскотина по бронята, като щетите са
незабележими и не е предприемал действия по заявяване на шета.
Съдът обсъди показанията на свидетелят Д., отчитайки, че същата е
съпруга на жалбоподателя, и в този смисъл би могла да е заинтересована от
изхода на делото, но не намери основания да се съмнява в дадените от нея
сведения, тъй като същата последователно, логично и непротиворечиво заяви,
че действително заедно със жалбоподателя на процесната дата са паркирали
автомобила си на ул. Ц. А., след като от мястото е потеглил товарен
автомобил, като автомобила на св. С. е бил пред техния, и при потеглянето
им, до нейната врата се приближило момче, което заявило, че са го ударили.
Свидетелката сочи, че не е усетила да е имало съприкосновение между
автомобилите, като ако е имало такова, то при всички случай ще се усети, тъй
като автомобила е бил оборудван с парктроник система, която сигнализира
при неприемливо разстояние между автомобилите и възникнала опасност от
съприкосновение. Показанията на св. Д. се потвърждават и от обясненията на
самия жалбоподател, който също твърди, че именно той е управлявал
автомобила и при потеглянето им е видял млад мъж, който седи отстрани и е
3
влязъл в диалог с тях, казвайки, че са му ударили автомобила, след което се
отдалечил от колата и те потеглили. Косвено тази информация се
потвърждава и от показанията на св. З., на когото жалбоподателят е споделил
за ситуацията, като свидетелят заявява, че също управлява автомобила
понякога и на следващия ден след случката не е забелязал по автомобила на
жалбоподателя да са налице видими следи от удар.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност
форма. Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи началник сектор при ОПП при СДВР е оправомощен да
издава наказателни постановления, а младшите контрольори в СДВР могат да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
От всички събрани доказателства се установява, че няма настъпили
повреди и изводът, че е настъпило ПТП е необоснован. За да се приеме, че е
възникнало ПТП с материални щети следва да се установи, че в процеса на
движение е възникнало събитие което е довело до повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно
от всички събрани доказателства и по двата автомобила няма настъпили
повреди в смисъла въведен от законодателя, такива които да нарушават
функционалната или естетична годност на двете пътни превозни средства,
такива сведения даде и самия св. С., който е сигнализирал за настъпило ПТП,
като заяви, че е налице незначителна драскотина. Същия извод явно е
направен и от св. Л. предвид на обстоятелството, че в протокола за ПТП не е
посочил изобщо никакви повреди, а само "задна броня", поради което
изводът на наказващия орган, че е възникнало ПТП е необоснован и не
съответства по обективни критерии на легалното определение за ПТП в § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП. Нещо повече, и от самия снимков материал предоставен от
органите на ОПП-СДВР не се установява наличие на вреди по автомобила на
св. С., които съответно да обуславят ангажиране на отговорност на
4
жалбоподателя.
На следващо място съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на атакуваното
наказателно постановление при описание на второто от вменените на
жалбоподателя административни нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в"
ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда задължение на водачите, участници в
ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. В обстоятелствената част на АУАН, както и на издаденото въз
основа на него наказателно постановление е посочено, че напуснал мястото
на местопроизшествието без да уведоми органите. Съдът счита, че така
описано това нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателя и не
е съответно на обстоятелствата по делото. Актосъставителят и издателят на
НП не са отразили всички съставомерни обективни признаци от състава на
това административно нарушение - какъв е резултата от ПТП, дали при него
са причинени само имуществени вреди и/или има и пострадали хора,
постигнали ли са участниците съгласие относно обстоятелствата по
инцидента, което пък е от значение за това какви задължения се вменяват на
участника и са различни в различните ситуации. За да е налице нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”в” от ЗДвП категорично е необходимо да не е постигнато
съгласие между водачите на участвалите в ПТП автомобили относно
обстоятелствата, свързани с него. В случая е налице явно несъответствие
между описаното деяние в АУАН и в НП, което се явява съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като той отново не може да разбере за извършване на
какво точно нарушение е обвинен, за да организира адекватно защитата си.
Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на
АУАН и НП, засягащ правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото
процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП
на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по
същество.
С оглед на изложеното съдът счита, че в процесния АУАН и обжалваното
НП не са описани съществени факти, обуславящи наличието на обективен
съставомерен признак на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
На следващо място съдът намира както посочи по-горе, че по делото не
се доказа по несъмнен начин фактът, че изобщо е настъпило ПТП между
процесните два автомобила на описаните в АУАН и НП дата и място. В
извършения доказателствен анализ бяха изложени подробни съображения в
5
тази насока, които съдът счита, че не е необходимо да преповтаря. Съгласно §
6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая
не се доказа по несъмнен начин, че на процесната дата и място вследствие на
управлението на л. а." Л. Р. Р. Р. С. с ДК № ... е настъпило съприкосновение с
паркирания л. а. "А. ..“ с рег. № .... , както и че на последния са причинени
някакви материални щети. В тази връзка съдът се доверява на обясненията на
нарушителя и св. Д., за това, че при потеглянето им не са усетили да има
съприкосновение между автомобилите, и именно поради тази причина са
потеглили, и не се доверява на заявеното от св. С., че е възприел удар от
автомобила на жалбоподателя в задната част на своя автомобил, имайки
предвид, че щети от снимковия материал не се установяват, както и самия той
заяви, че е налице незначителна драскотина.
С оглед на всичко гореизложено, е видно, че в случая единствено
показанията на св. С. не са достатъчно убедителни доказателствени средства
относно формиране на категоричен извод, че на процесната дата, време и
място е настъпило ПТП с материални вреди. Предвид недоказване наличието
на настъпило ПТП между двата автомобила, то в случая се явява и
недоказано извършването на нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "в" ЗДвП от страна на жалбоподателя, доколкото същите са свързани и
предполагат настъпване на ПТП с участието на жалбоподателя.
По отношение на разноските съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК.
В конкретния случай от страна на ответната страна не се претендират
разноски, а искането за определяне и присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за адвокат оказал безплатна правна помощ е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА за защитника съгласно
договора за правна помощ представлявал безплатно страната се дължи
възнаграждение. В представеното пълномощно по делото не фигурира
изявление и не е отразено обстоятелството, че жалбоподателят и адв. Б. са
близки по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗА, съответно това е
основанието да бъде предоставена адвокатска защита, респективно
предоставената такава е била безплатна, поради и което съдът приема, че
искането е неоснователно.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал.
3 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-02 от
11.10.2022 г г., издадено от издадено от началник сектор в отдел „ПП” при
СДВР, с което на Г. К., ЛНЧ: ...... , е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. В от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания редвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7