№ 80
гр. Сливница, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200402 по описа за 2021 година
АНТ. Н. ДР., ЕГН:********** от гр.С., ж.к.“З. п. ***, против наказателно
постановление № 20-0344-000943 от 14.10.2019 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР
С., РУ Сливница, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв. за нарушени по чл. 638,
ал.3 КЗ.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага
доводи. В съдебн заседание не се явява, представлява се от защитник, който поддържа
жалбата. Представя копие от полица за сключена застраховка „ГО“. Претендира сторените
разноски.
Ответната по жалбата страна – РУП-Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя
АНП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 09.10.2019г. около 11,29ч. в гр.Божурище, на бул.”Гео Милев”, с посока на
движение от гр.С. към гр.Божурище, свидетелите М.Х. и К.Р. – полицейски служители към
РУ-Сливница, спират за проверка движещ се л.а. “Опел Астра” с рег.№ ***. Установили че
автомобилът е управляван от жалбодателя, а е собственост на Ст. Г. Р.. При проверката
установили, че водачът, като ползвател, няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”. За констатираното нарушение е
съставен акт за установяване на нарушение № 48775 от 09.10.2019г. на жалбоподателя от
М.Х. – мл.автоконтрольор при ОДМВР С., РУ Сливница, в присъствието на свидетеля К.Р..
Актът е подписан от жалбоподателя, без отбелязани възражения. Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 20-0344-000943 от 14.10.2019 г., издадено от
1
началника на РУ към ОДМВР С., РУ Сливница, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса
на застраховането му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв.
за нарушени по чл. 638, ал.3 КЗ.
В съдебно заседание, свидетелите М.Х. и К.Р., заявява, че потвърждават изложеното
в обстоятелствената част на съставеният и предявен им АУАН, като предвид дългия срок
изминал от съставянето му, не могат да изложат подробности. Потвърждават подписите си в
АУАН.
В съдебно заседание е представена в копие задължителна застраховка “Гражданска
отговорност за автомобилистите”, от която е видно, че същата е сключена на 09.10.2019г. в
10,45ч. от Ст. Г. Р. за л.а. “Опел Астра” с рег.№ ***. От представената полица е видно, че
срокът на договора е от 12,44 на 09.10.2019г., от този момент е и застрахователния период и
периода на застрахователното покритие.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 48775/ 09.10.2019г.,
намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на
АУАН ясно е изписано нарушението, констатирано от св.Х. и св.Р. – управление на л.а.
“Опел Астра” с рег.№ ***, без сключен действащ договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност за автомобилистите”. В акта е посочено, конкретните норми,
нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността
жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към
административна отговорност. Посочена е датата и мястото на извършване на
констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
2
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №19-0344-000943 от 14.10.2029г., издадено от началника на РУ
към ОДМВР С., РУ Сливница, намира същото за законосъобразно, издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Христо Иванов –
мл.автоконтрольор е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на РУ към ОДМВР С., РУ
Сливница, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174,
ал.3 ЗДвП и от Заповед № 517з-189/15.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в
рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни
до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от
ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от
наказаното лице. В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин от
показанията на разпитаните свидетели М.Х. и К.Р., че жалбодателя е управлявал моторно
превозно без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност за автомобилистите”. Тези констатации се подкрепят и от представеното копие
от застрахователна полица за моторното превозно средство, валидна от 09.10.2019г. и по
смисъла на чл.638, ал.3 КЗ представлява нарушение, водещо до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбодателя.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на А.Д. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
3
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а
именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят Д. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в
момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач
е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка Д. не е представил доказателства за
наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 09.10.2019г., около 11:29 часа/ нито в
момента на проверката, нито в хода на настоящото производство. Видно от приложената по
делото в копие задължителна застраховка “Гражданска отговорност за автомобилистите”,
същата е сключена на 09.10.2019г. в 10,45ч. от Ст. Г. Р. за л.а. “Опел Астра” с рег.№ *** и
срокът на договора е от 12,44 на 09.10.2019г., от този момент е и застрахователния период и
периода на застрахователното покритие, т.е. след констатиране на нарушението.
Настоящият състав намира, че не случайно законодателят и използвал „сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите“, което означава, че за да
бъде управлявано което и да е МПС на територията на страната ни към момента на
управлението му следва да има не само сключена задължителна застраховка , но и тя да е
действаща. Горното се налага с оглед защитата на обществените отношения които се
уреждат, а именно сигурност за всички уцастници в движението от настъпването на вреди.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно
глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да изменят .
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0344-
000943 от 14.10.2019 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР С., РУ Сливница, с което
на АНТ. Н. ДР., ЕГН:********** от гр.С., ж.к.“З. п. ***, на основание чл.638, ал.3 от
4
Кодекса на застраховането му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
400,00лв. за нарушени по чл. 638, ал.3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – С. област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5