Р Е
Ш Е Н
И Е
№84
гр. Варна, 05.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шести март, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Д. ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№61 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. ЛЕОНАЛДОВ П., чрез адв.А., срещу
постановеното решение №230/18.12.2018г. по т.д.№25/2018г. на ОС – Добрич.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. В хода на производството
ищецът не е доказал ползването на процесните земи от ответника през стопанската
2014/2015г. От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че тези земи не са заявени за обработка от ответника в
исковия период. На същия не са изплащани субсидии за тези имоти и няма данни да
е реализирал печалба от тях. По делото липсва споразумителен протокол, който да
е подписан от страните в производството, за да се направи извод, че въпреки
неучастието на ответника в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, той е обработвал
процесните имоти и между двамата е имало уговорки, ищецът да предостави на
ответника тези земи, в замяна на което да получи от ответника имоти в други
землища. При наличие на такова споразумение и разменени имоти, то тогава не е
налице обедняване на ищеца.
За да е налице основание за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД е необходимо да се установи, че обогатяването не е
резултат от даване на нещо. В настоящия случай ищецът твърди точно обратното,
че са имали уговорка да си разменят имотите в различни землища, от обработката
на които всеки ще реализира печалба. От заключението по експертизата и
приложените писмени доказателства се установява, че всички процесни имоти са
били декларирани и включени в масивите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015г. От събраните по делото доказателства се установява още, че за
процесния период ответникът е заявил и обработвал земи само в реални граници,
различни от процесните. За последните ищецът е имал отношения с други
ползватели, но не и с ответника.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на водените от ищеца
свидетели, тъй като са противоречиви и не съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Твърди се още, че решението е неправилно и по отношение на размера, до
който е уважен предявеният иск, като същият не е съобразен с реалните наемни
цени плащани за стопанската 2014/2015г., които са в размер на 15-20лв. на
декар.
По същество моли съда да обезсили решението и върне делото за
разглеждане от друг състав, а в условие на евентуалност, да отмени решението и
отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата. По същество моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата страна „ЯНК-100“ ЕООД, гр.Добрич, с писмен отговор, в
съдебно заседание и с писмено становище, чрез адв.Стфанова, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението на ОС – Добрич е законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се
установява, че процесните земи са останали извън споразумението по чл.37в от
ЗСПЗЗ, тъй като това споразумение за землищата на с.Горун и с.Шабла не обвързва
лицата, които не са участвали в него. Ответникът не се е явил да подпише
споразумението и реално не се е съобразил с него, като реално е обработил и
придобил продукцията от процесните земеделски земи. От представените по делото
протоколи се установява правното основание на ищеца да обработва процесните
земеделски земи, а не обстоятелството, че той е сключил договори с други лица
за обработването им.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са обективни и
непротиворечиви и същите установяват факта на обработване на земите от
ответника.
Правилно е определен и размерът на дължимото обезщетение, а именно
средното рентно плащане за землищата на процесните земеделски земи в размер на
80лв. на декар. Размерът на обезщетението следва да се определи именно на
основата на пазарната рента за същото землище.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ОС –
Добрич. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
пред ОС - Добрич е образувано по предявени искове от „ЯНК – 100“ ЕООД, гр.Варна срещу П. ЛЕОНИДОВ П.
за заплащане на сумата от 53 264,40лв., представляваща част от общо
дължимата сума от 85 223,04лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на земеделски земи, както следва: 1/ниви, находящи се в
землището на гр.Шабла, представляващи: нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026;
нива с площ от 30,005дка, с кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с
кад.№094041; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094042; нива с площ от
25,000дка, с кад.№094043; нива с площ от 25,001дка, с кад.№094044; нива с площ
от 30,000дка, с кад.№094060; нива с площ от 39,999дка, с кад.№094061; и 2/ ниви, находящи се в землището на
с.Горун, общ.Шабла – нива с площ от 297,598дка, с кад.№012001; нива с площ от
31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от 22,430дка, с кад.№012011; нива с площ
от 22,996дка, с кад.№012012; нива с площ от 12,036дка, с кад.№012013; нива с
площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с площ от 19,885дка, с кад.№012015; нива
с площ от 9,018дка, с кад.№012016; нива с площ от 9,017дка, с кад.№012017; нива
с площ от 15,947дка, с кад.№012018; нива с площ от 8,037дка, с кад.№012019;
нива с площ от 17,423дка, с кад.№012020; нива с площ от 16,363дка, с
кад.№012021; нива с площ от 14,583дка, с кад.№012024; нива с площ от 14,001дка,
с кад.№012025; нива с площ от 12,502дка, с кад.№012026; нива с площ от
50,008дка, с кад.№012028; нива с площ от 20,983дка, с кад.№012029; нива с площ
от 36,510дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983дка, с кад.№12030; нива с площ
от 20,982дка, с кад.№12031, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба, уточнена с молба вх.№1218/27.02.2019г. и в съдебно заседание
пред настоящата инстанция, се твърди, че във връзка със създаване на уедрени
площи за обработване на земеделски земи, за стопанската 2014/2015г., между
страните са водени преговори и са постигнати устни уговорки за замяна на
предоставените на всяка една от тях земеделски земи в землищата на гр.Шабла, с.
Горун и с.Горичане. Такава практика за замяна на земи в различни землища
страните са имали и в предходни години, но за процесния период не се е стигнало
до сключване на договор, тъй като ответникът не е декларирал по надлежния ред в
ОСЗ земите, които е следвало да получи и не е извършил необходимите действия за
участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за землищата, в които се намират
собствените на ищеца земи и тези, в които се намират неговите земи, предмет на
водените между страните разговори. Поради това земите, които ищецът е следвало
да обработва са останали извън масивите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ и декларирани
от ищеца за обработка.
Независимо
от отказа на ответника да участва в споразумението и липсата на сключен между
страните договор за замяна, той е започнал и е извършил обработка на процесните
имоти, за които правото на обработване е било на ищеца по делото.
Предвид
изложеното, същият се е обогатил неоснователно, като дължи на ищеца сумата от
по 80 лв. на декар, представляваща средната пазарна рента за стопанската
2014/2015г.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените
разноски.
Ответникът с писмени
отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че между страните няма сключен договор за замяна на
земеделски земи и не е обработвал процесните имоти по време на стопанската
2014/2015г. По делото няма събрани доказателства в този смисъл, а от
заключението по допуснатата ССЕ е видно, че тези земи не са декларирани като
такива за получаване на субсидии.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Във възивното
производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото
на спора. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9
на ППВС №1/85г. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв,
решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото
на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Същевременно, при
обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване
право на иск е необходимо всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца
с конкретни твърдения за правно-релевантните факти, на които основава правото
си, и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита но и рамката
на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото. За
редовността на исковата молба съдът следи служебно, защото точните обективни
граници на претенцията ще определят както предмета на разглеждане, така и
пределите на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
В хода на настоящото
производство ищецът е уточнил твърденията, на които основава претенцията си,
като е посочил, че между страните са постигнати устни уговорки за извършване
замяна на част от земите, обработвани от всяка една от тях, но не е налице
завършен фактически състав, тъй като до сключване на договор не се е стигнало.
Договорът, който е следвало да бъде сключен е за замяна на земи, като всяка от
страните ще придобие продукцията от ползваната от нея земя и с това отношенията
между тях ще бъдат изравнени, но такъв договор не е бил сключен и ответникът е
предявил претенция за заплащане на средната пазарна рента за предоставената на
ищеца земя.
С оглед на така
направеното уточнение съдът намира, че твърденията на ищеца, разгледани в
тяхната цялост, водят до извода, че същият не твърди наличието на договор, от
който да произтича заплащането на процесната сума, поради което и единствения
иск, с който разполага за защита на накърнените си права е предявеният иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
С оглед така
направените уточнения, съдът намира, че при постановяване на решението ОС -
Добрич се е произнесъл по предявения от ищеца иск, поради което същото е
валидно и допустимо, а жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979г., когато законът е
поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо
приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение
по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез
който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59
ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при
настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности.
Съдът намира, че възможността
да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1
от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като
съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното
материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а
това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. В случай, че
въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск
за защита на претендираното право, то тогава искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва
да бъде отхвърлен като неоснователен /в този смисъл решение по т.д.№703/2005г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д.№4171/2013г. на І т.о/.
За
да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
собственото си обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между
обогатяването и обедняването или по конкретно, че земите, които е имал право да
обработва за стопанската 2014/2015г. са били обработвани от ответника. В тежест
на ответника е да установи наличие на основание за обработване на земята.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че за стопанската
2014/2015г. ищецът „ЯНК – 100“ЕООД е
имал право да обработва част от процесните земеделски имоти, находящи се в
землището на гр.Шабла и с.Горун, общ.Шабла, както следва: 1/ниви, находящи се в
землището на гр.Шабла, представляващи: нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026;
нива с площ от 30,005дка, с кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с
кад.№094041; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094042; нива с площ от
25,000дка, с кад.№094043; нива с площ от 25,001дка, с кад.№094044; нива с площ
от 30,000дка, с кад.№094060; нива с площ от 39,999дка, с кад.№094061; и 2/ ниви, находящи се в землището на
с.Горун, общ.Шабла – нива с площ от 297,598дка, с кад.№012001; нива с площ от
22,430дка, с кад.№012011; нива с площ от 22,996дка, с кад.№012012; нива с площ
от 12,036дка, с кад.№012013; нива с площ от 19,885дка, с кад.№012015; нива с
площ от 9,018дка, с кад.№012016; нива с площ от 15,947дка, с кад.№012018; нива
с площ от 8,037дка, с кад.№012019; нива с площ от 17,423дка, с кад.№012020;
нива с площ от 16,363дка, с кад.№012021; нива с площ от 14,583дка, с
кад.№012024; нива с площ от 14,001дка, с кад.№012025; нива с площ от 12,502дка,
с кад.№012026; нива с площ от 20,983дка, с кад.№012029; нива с площ от
36,510дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983дка, с кад.№12030; нива с площ от
20,982дка, с кад.№12031, в качеството си на собственик на част от тях,
арендатор на друга и като ползвател на останалите.
По
делото липсват доказателства, че ищецът е имал право да ползва четири от
процесните имоти - нива с площ от
31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с площ
от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ от 50,008дка, с кад.№012028, с обща
площ от 109,874дка.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и въведените от страните
твърдения, както и изявленията на същите в хода приключилото между тях
производство по т.д.№249/2015г. на ОС – Добрич, се установява, че за процесния
период между тях са водени преговори и са постигнати устни уговорки за замяна
на земеделските земи, които всеки един е имал право да обработва в землищата,
както следва: за ищеца в с.Горичане, а за ответника в землищата на с.Горун,
общ.Шабла и гр.Шабла, но не се е стигнало до сключване на договор за замяна.
Обстоятелството,
че страните по делото не са обвързани от писмено споразумение за замяна на
земеделски земи, между които и процесните е прието за безспорно в проведеното
на 06.03.2019г. открито съдебно заседание.
От друга страна, от доказателствата
по делото се установява, че за стопанската 2014/2015г. процесните имоти са
заявени за ползване в реални граници, което съобразно разпоредбата на чл.37а,
ал.2, изр.5 от ЗСПЗЗ изключва включването им в споразумение по реда на същия
текст.
Съгласно постоянната
съдебна практика – решения по гр.д. № 119/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., по т.д. №
32/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., по гр.д. № 1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., по
т.д. № 1087/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., по гр.д. № 1933/2013г. на ВКС, ГК, IV
г.о. и др., всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца
/държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по
силата на чл.59, ал.1 ЗЗД. С оглед на това, в решение по т.д.№ 1023/2015г. на
ВКС, ІІ т.о. е прието, че осъществено ползване на недвижим имот от страна на
наемателя по наемен договор, невлязъл в сила поради несбъдване на предвидено в
него отлагателно условие, при липса на други уговорки между страните,
представлява държане без основание на имота и води до обогатяване на
наемодателя – държател, за което се дължи обезщетение на собственика -
наемодател. Така даденото разрешение следва да се приложи и в настоящия спор,
доколкото между страните са водени преговори за сключване на договор за замяна
на земеделските имоти, които са имали право да обработват, но такъв не е
сключен.
За
установяване на обстоятелството кой е обработвал имотите за стопанската
2014/2015г. по делото са допуснати до разпит свидетели на всяка една от
страните.
От показанията на
свидетелите на ищцовата страна – Д П У и Е В Г., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, се установява, че за стопанската 2014/2015г. г-н К
е предоставил на г-н П. земеделски земи за обработване, представляващи масив 12
в землището на с.Горун и масив 24 в землището на гр.Шабла, а реципрочно на К е
предоставено право на обработка на земеделски земи в землището на с.Горичане.
Установява се още, че масивите в землището на гр.Шабла и с.Горун са били обработвани
от П., за което обстоятелство свид.У има преки впечатления, доколкото е
обработвал съседните масиви и е виждал машините и работниците на П., а свид Г.
е извършвал лично обработката им по възлагане на П., при когото е работил в
процесния период. И двамата свидетерли посочват, че за стопанската 2014/2015г.
имотите са били засети с пшеница.
По
делото са разпитани и двама свидетели на ответника – Н С С, които съдът
кредитира при условията на чл.172 от ГПК доколкото същата работи при ответника,
и С Й И, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се
установява, че за стопанската 2014/2015г. П. е обработвал земи в реални
граници, от които е получавал продукция. От показанията не може да се установи
кои земи е обработвал П. - дали това са процесните или други имоти, тъй като
свидетелите нямат преки и непосредствени впечатления за обработваемата земя.
Свидетелката С води счетоводството на ответника, в което не са постъпвали
документи за размяна на земи. В процесния период същата е работила и на
кантара, където е получавала постъпващата продукция, но не е имало практика да
се отбелязва от кои земи и в кои землище постъпва тя. От своя страна, свид.И не
е обработвал земи в землищата на гр.Шабла и на с.Горун, общ.Шабла за
стопанската 2014/2015г. и няма впечатления за земите, които е обработвал П.,
освен, че знае, че се е скарал с останалите земеделци и е работил земя в реални
граници.
Съдът намира, че от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин обстоятелството, че за стопанската 2014/2015г. ответникът П.Л.П.
е обработвал процесните земеделски земи находящи се в землищата на гр.Шабла и
с.Горун, общ. Шабла. Обстоятелството, че същите не са заведени в счетоводството
му и не са получавани субсидии за тях, в какъвто смисъл е заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не може да обоснове извод за липса
на фактическо обработване и прибиране на продукцията, което се установява по
безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели.
Предвид
изложеното и с оглед на обстоятелството, че по делото не е установено наличие
на основание за обработване на земята от ответника, ползването от него на
955,414дка, подробно посочени по-горе е без правно основание.
По
отношение на останалите 109,974дка, представляващи имоти нива с площ от
31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с площ
от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ от 50,008дка, с кад.№012028 по делото
не се установи право на въззиваемото дружество да ги обработва за стопанската
2014/2015г., поради което за същите не се дължи обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД.
При
определяне размера на дължимото обезщетение, същият следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, като обогатилият следва да върне онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването на ищеца. Същественото за
основателността на иска е, че вещ на ищеца се е намирала в държане на
ответника, без той да има основание за това. По този начин собственикът е бил
лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато
той би получил от ползващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше
сключен договор за отдаването й под наем, респ. собственикът би могъл да получи
ако беше отдал вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно
би получил, а ползващото вещта лице безусловно дължи при ползването и в този
смисъл е налице обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на обедняването
на нейния собственик. /решение по
т.дело№1158/2010г на ВКС, ІІ т.о/.
С оглед на горното,
съдът намира, че в настоящия случай обедняването на ищеца е със стойността на
рентното плащане за съответните землища, което същият би получил от ползването
на земята.
За
определяне на средното рентно плащане за района на гр.Шабла и с.Горун, общ.
Шабла, по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. От същата се
установява, че размерът на средното рентно плащане определено в Доклада на „ОС
„Земеделие“ гр.Шабла за стопанската 2014/2015г. е както следва: 33,50лв. на дка
за землището на гр.Шабла и 32,05лв. на декар за землището на с.Горун. Вещото
лице е посочило, че средната рентна цена, която се декларира в НСИ. Когато се
касае за рентни плащания на свободния пазар, следва да се обследва
предоставения имот, неговата площ и извършеното договаряне между страните.
Заключението
е оспорено в посочената му част и по делото е допусната повторна експертиза. От
заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните, се установява, че размерът на средното рентно плащане, определен
на база на получените отговори за реално извършените разплащания от седем
земеделски производители – арендатори за землищата на гр.Шабла и с.Горун,
общ.Шабла е в размер на 80лв. на декар.
С
оглед на така установеното, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение,
определен до обедняването на ищеца следва да се определи на база заключението
по повторната експертиза, доколкото същото определя размера на средната пазарна
рента. По делото не са събрани доказателства, нито са наведени твърдения за
процесните имоти да се дължи рентно плащане в размери определени по реда на
чл.37в от ЗСПЗЗ, поради което и липсва основание за присъждане на обезщетение в
размер различен от средното рентно плащане.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен до размер от
47 770,70лв., представляващ част от общо дължимо обезщетение в размер на
76 433,12лв., за неоснователното ползване от ответника без правно
основание за стопанската 2014/2015г. на общо 955,414дка земеделски земи,
представляващи: 1/ниви, находящи се в землището на гр.Шабла, представляващи:
нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026; нива с площ от 30,005дка, с
кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094041; нива с площ от 62,845
дка, с кад.№094042; нива с площ от 25,000дка, с кад.№094043; нива с площ от
25,001дка, с кад.№094044; нива с площ от 30,000дка, с кад.№094060; нива с площ
от 39,999дка, с кад.№094061; и 2/ ниви,
находящи се в землището на с.Горун, общ.Шабла – нива с площ от 297,598дка, с
кад.№012001; нива с площ от 22,430дка, с кад.№012011; нива с площ от 22,996дка,
с кад.№012012; нива с площ от 12,036дка, с кад.№012013; нива с площ от
19,885дка, с кад.№012015; нива с площ от 9,018дка, с кад.№012016; нива с площ
от 15,947дка, с кад.№012018; нива с площ от 8,037дка, с кад.№012019; нива с
площ от 17,423дка, с кад.№012020; нива с площ от 16,363дка, с кад.№012021; нива
с площ от 14,583дка, с кад.№012024; нива с площ от 14,001дка, с кад.№012025;
нива с площ от 12,502дка, с кад.№012026; нива с площ от 20,983дка, с
кад.№012029; нива с площ от 36,510дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983дка,
с кад.№12030; нива с площ от 20,982дка, с кад.№12031 и като такъв същият следва
да бъде уважен.
Предвид
основателността на предявения иск за главница, основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху нея, считано от 25.01.2018г.
до окончателното й заплащане.
Обжалваното
решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Предявеният
иск за заплащане на сумата от 5493,70лв., представляваща част от общо дължимо
обезщетение в размер на 8789,92лв. за неоснователното ползване от ответника без
правно основание за стопанската 2014/2015г. на общо 109,874 дка. земеделски
земи, представляващи: нива с площ от 31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от
18,883дка, с кад.№012014; нива с площ от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ
от 50,008дка, с кад.№012028 е неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид
частичното несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът П.Л.П. е осъден
да заплати на „ЯНК – 100“ ЕООД сумата от 5493,70лв., представляваща част от
общо дължимо обезщетение в размер на 8789,92лв. за неоснователното ползване от
ответника без правно основание за стопанската 2014/2015г. на общо 109,874 дка.
земеделски земи, представляващи: нива с площ от 31,966дка, с кад.№012004; нива
с площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с площ от 9,017дка, с кад.№012017;
нива с площ от 50,008дка, с кад.№012028, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до
окончателното й изплащане и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която П.Л.П. е осъден да заплати на „ЯНК
– 100“ ЕООД направените пред първата инстанция разноски за разликата над
4018,38лв. до присъдените 4 430,50лв., съразмерно уважената част от иска.
Предвид
липсата на направено искане и представени доказателства за разноски от „ЯНК –
100“ ЕООД, такива не следва да му се присъждат за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане „ЯНК – 100“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на П.Л.П. сумата от 599,80лв., представляваща направените
пред двете инстанции разноски /от които 283,64лв. за разглеждане на делото пред
ОС – Добрич и 316,16лв. – за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №230/18.12.2018г.
по т.д.№25/2018г. на ОС – Добрич в частта, с която П.Л.П., ЕГН ********** *** е
осъден да заплати на „ЯНК – 100“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Стамболов“ №12а, ап.3 сумата от 5493,70лв.,
представляваща част от общо дължимо обезщетение в размер на 8789,92лв. за
неоснователното ползване от ответника без правно основание за стопанската
2014/2015г. на общо 109,874 дка. земеделски земи, представляващи: нива с площ
от 31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с
площ от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ от 50,008дка, с кад.№012028, на
основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 от ЗЗД, както и в частта, с която П.Л.П., ЕГН ********** *** е
осъден да заплати на „ЯНК – 100“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Стефан Стамболов“ №12а, ап.3 направените пред първата
инстанция разноски за разликата над 4018,38лв. до присъдените 4 430,50лв.,
съразмерно уважената част от иска, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЯНК – 100“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Стефан Стамболов“ №12а, ап.3, срещу П.Л.П., ЕГН ********** *** иск за
заплащане на сумата от 5493,70лв., представляваща част от общо дължимо
обезщетение в размер на 8789,92лв. за неоснователното ползване от ответника без
правно основание за стопанската 2014/2015г. на общо 109,874 дка. земеделски
земи, представляващи: нива с площ от 31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от
18,883дка, с кад.№012014; нива с площ от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ
от 50,008дка, с кад.№012028, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№230/18.12.2018г. по т.д.№25/2018г. на ОС – Добрич в частта, с която П.Л.П.,
ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „ЯНК – 100“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Стефан Стамболов“ №12а, ап.3, сумата
от 47 770,70лв., представляващ част от общо дължимо обезщетение в размер
на 76 433,12лв., за неоснователното ползване от ответника без правно
основание за стопанската 2014/2015г. на общо 955,414дка земеделски земи,
представляващи: 1/ниви, находящи се в землището на гр.Шабла, представляващи:
нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026; нива с площ от 30,005дка, с
кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094041; нива с площ от 62,845
дка, с кад.№094042; нива с площ от 25,000дка, с кад.№094043; нива с площ от
25,001дка, с кад.№094044; нива с площ от 30,000дка, с кад.№094060; нива с площ
от 39,999дка, с кад.№094061; и 2/ ниви,
находящи се в землището на с.Горун, общ.Шабла – нива с площ от 297,598дка, с
кад.№012001; нива с площ от 22,430дка, с кад.№012011; нива с площ от 22,996дка,
с кад.№012012; нива с площ от 12,036дка, с кад.№012013; нива с площ от
19,885дка, с кад.№012015; нива с площ от 9,018дка, с кад.№012016; нива с площ
от 15,947дка, с кад.№012018; нива с площ от 8,037дка, с кад.№012019; нива с площ
от 17,423дка, с кад.№012020; нива с площ от 16,363дка, с кад.№012021; нива с
площ от 14,583дка, с кад.№012024; нива с площ от 14,001дка, с кад.№012025; нива
с площ от 12,502дка, с кад.№012026; нива с площ от 20,983дка, с кад.№012029;
нива с площ от 36,510дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983дка, с кад.№12030;
нива с площ от 20,982дка, с кад.№12031, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЯНК – 100“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Стефан
Стамболов“ №12а, ап.3, да заплати на П.Л.П., ЕГН ********** *** сумата от 599,80лв.,
представляваща направените пред двете инстанции разноски /от които 283,64лв. за
разглеждане на делото пред ОС – Добрич и 316,16лв. – за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция/, съразмерно отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: