Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9153
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 91591 от 11.04.2019 г. по гр.д.№ 21056 по описа за 2017 г. СРС, Първо ГО,
26-ти състав: ОСЪЖДА В. Г.О., родена на ***
г. в Република Гърция, ЛНЧ **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , сумата 3564,40 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2014
г. до м. 04.2016г., доставена в имот с абонатен № 003976, находящ
се в гр.София, бул.“*********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и 312,70 лева –
законна лихва за забава за периода 08.08.2014 г. –
11.01.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ останалата
част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - „Т.С.“ ЕАД. Решението
се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца за сумата в размер на 42,
37 /четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, стойност на услуга
„Дялово разпределение“ и 8, 23 /осем лева и двадесет и три стотинки/ мораторна лихва за забавеното му издължаване, са
отхвърлени, както и в частта за разноските. Излагат се доводи за допуснати
нарушения на ЗЕ и по-конкретно на чл. 139 от ЗЕ.
Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което
претенциите му да бъдат уважени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от
ответницата пред СРС.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 18.04.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 23.04.2019 г., следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са отхвърлени претенциите на ищеца и в негова тежест са възложени
разноските по делото; налице правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите са уважени, решението като необжалвано е
влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че в обжалваната решението
е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от ищеца не са представени доказателства за
правното основание за възникване на задължението за заплащане стойността на
дяловото разпределение, нито за неговия размер.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Всички дейности
и обществени отношения, свързани с доставката на топлинна енергия са регулирани
от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по
дялово разпределение на топлинната енергия.
Този вид договаряне е обусловен от характера
на обществените отношения в определени сфери на пазара
като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др.,
където индивидуалното разискване на договорните
клаузи е трудно осъществимо на практика.
От
друга страна, съгласно чл.
186 ЗЗД разноските по договор за продажба
са за сметка
на купувача.
Съгласно клаузите
на чл. 36 от ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите
условия на договорите между "Т.С."
ЕАД и търговец /в случая третото лице помагач
на страната на ищеца/ за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите
на продавача, който от своя
страна заплаща цената на услугите
на дружествата за дялово разпределение.
Дяловото
разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно
чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово
разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и
цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента.
В края
на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран
в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура
за предоставената услуга топлинно счетоводство.
Противно
на възприетото от СРС, с исковата молба е представен договор между ищцовото дружество и третото лице помагач/л.8 и следв./.
Представен
е и договор между ФДР и собствениците на обекти в сградата на ЕС, където се
намира процесния топлоснабден
имот, виж л.22 и следв./.
От
представеното извлечение /л.29/, както и от допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ съдебно –счетоводна експертиза, неоспорени от ответницата, се
установява, както доставката на услугата
„дялово разпределение“, така и нейния размер.
Следва
да отбележим, че при липсата на подаден отговор по исковата молба, нито извършването на услугата, нито цената
на тази услуга са били спорни между страните.
Ето
защо исковата претенция срещу ответницата за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение е следвало да бъде уважена от СРС, изцяло.
Затова
и решението на СРС в тази му обжалвана част като неправилно ще следва да
бъде отменено и вместо това постановено друго, с което ответницата ще
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 42,37 лв.
Главницата
ще бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 03.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
По отношение иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В ОУ
липсва уговорен срок, в който се дължи заплащането на стойността на услугата
„дялово разпределение“. При това положение клиентът изпада в забава след
покана, арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД.
Такава
покана от ищеца, обаче, липсва да е била отправена до ответницата пред
подаването на исковата молба.
Налага
се извод, че претенцията за лихва за забавено издължаване на стойността на услугата
„дялово разпределение“ е неоснователна.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в тази
му част, решението следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 636,15 лв. СРС е
присъдил такива в размер на 634,30
лева или се следват разноски в размер на още 1,85 лв., които следва да бъдат доприсъдени.
На ответницата се следват разноски за отхвърлената част, но такива не са претендирани и затова не се присъждат.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника „Т.С.“
ЕАД разноски се следват за частта, в
която беше прието, че обжалваното решение е неправилно. Съдът определя такива в размер на 541,32 лв., вкл. юриск.възнаграждение
в размер на 100 лв.
С разпореждането от 01.09.2020 г.
относно начина на призоваване на въззиваемата, съдът
е приел, че не са били налице предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване
на особен представител. Последният не е осъществил и никакви процесуални
действия по делото, с оглед на което сумата в размер на 504,94 лв., внесена на
08.06.2020 г. /л.100 по делото пред СРС/ се явява недължимо платена. След
връщане на делото в СРС същата следва да бъде освободена. Затова настоящата
инстанция не я присъжда.
Въззиваемата не претендира разноски и такива
не се присъждат за частта, в която обжалваното решение беше прието за правилно.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 91591 от 11.04.2019 г.
по гр.д.№ 21056 по описа за 2017 г. СРС, Първо ГО, 26-ти състав, в частта, в която се : отхвърля,
предявеният иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане
на В. Г.О., родена на *** г. в Република
Гърция, ЛНЧ **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Б, сумата в размер на 42,37 лева, представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016
г. в имот с абонатен № 003976, находящ се в гр.София,
бул.“*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017
г. до изплащане на вземането
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г.О., родена на *** г. в Република Гърция, ЛНЧ **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***
Б, сумата в размер на 42,37 лева,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2014
г. до м.04.2016 г., за имот с абонатен номер № 003976, находящ
се в гр.София, бул.“*********, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.04.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91591 от 11.04.2019 г.
по гр.д.№ 21056 по описа за 2017 г. СРС, Първо ГО, 26-ти състав, в частта, в която се : отхвърля,
предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на В. Г.О., родена на *** г. в Република Гърция, ЛНЧ **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 8,23 лв., представляваща лихва за забавено
издължаване на цената на услугата „дялово разпределение“, изтекла за периода от
08.08.2014 г. до 11.01.2017 г.
ОСЪЖДА В.
Г.О., родена на *** г. в Република
Гърция, ЛНЧ **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер
на 1,85 лв., представляваща доприсъдени разноски за
първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА В. Г.О., родена на *** г. в Република Гърция, ЛНЧ **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 541,32 лв.-разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Т.с. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.