Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в
публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2853 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
В жалбата се
твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания
за оспорване по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Счита се, че тъй като
преди издаване на оспорената заповед Н.К. е подал рапорт за прекратяване на
договора за военна служба с писмено предизвестие, същата не би могла да породи
своя правен ефект, с оглед обстоятелството, че трудовото му правоотношение е
било прекратено. Сочи се, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 246 от
ЗОВСРБ и чл. 142-148 от ППЗОВСРБ, както и че заповедта е издадена извън
сроковете, регламентирани в чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ. Изтъква се, че Заповед №
ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България и Заповед
№ ОХ-257/17.03.2020 г. на същия административен орган, с която е изменена
предходната заповед, не са сведени до знанието на жалбоподателя и същият не е
запознат с последиците от неизпълнението им, поради което не може да бъде
ангажирана дисциплинарната му отговорност за тяхното неизпълнение. Твърди се,
че не е посочено правното основание, въз основа на което е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, което е самостоятелно основание за отмяна
на административния акт. Навеждат се доводи, че спрямо жалбоподателя не е
проведена беседа, представляваща задължителен и съществен етап от
дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание на
военнослужещ от Българската армия, което представлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на издадената заповед. Аргументира се, че
оспорената заповед е преждевременно издадена, в нарушение на чл. 54, ал. 1, т.
3 от АПК, тъй като дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно до решаване
на въпроса относно наказателната отговорност на военнослужещия, респ. относно
наличието или липсата на вина при извършване на процесното деяние. На
изложените основания се отправя искане за отмяна на оспорената заповед и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –
Директорът на Служба „Военна полиция“, гр. София, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, по
съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, предвид наведените с жалбата
възражения и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
в процеса не спорят, че към момента на издаване на обжалваната заповед старшина
Н.И.К. е бил на кадрова военна служба в Българската армия на длъжност старши
специалист „автомеханик“ в сектор „Логистика“ в Регионална служба „Военна
полиция“ – Варна. Това обстоятелство се потвърждава от приложената по дисциплинарната
преписка кадрова справка от 11.12.2020 година /л. 39/.
На
03.12.2020 г., около 19:30 часа, в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, в района на
„Ян Палах център“, при управление на личния си автомобил марка „Дачия“, модел
„Дъстър“, с рег. № *******, жалбоподателят причинява пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „Сузуки“, модел „SX4“, от което са настъпили незначителни
материални щети. Местопроизшествието е посетено от служители на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Варна, които тествали водачите на двете МПС, участници
в настъпилото ПТП, за алкохол с техническо средство дрегер „Алкотест 7510“.
Извършената проба отчела наличие на 1,79 ‰ алкохол в издишания въздух на
старшина Н.И.К.. Издаден е талон за медицинско изследване № 0039794/03.12.2020
г. /л. 11/ за вземане на кръвна проба. Видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 1221/04.12.2020 г. /л. 16/ химическият анализ е показал концентрация
от 1,59 ‰ етилов алкохол в кръвта на старшина Н.И.К..
За
нарушението на правилата за движение срещу К. са съставени Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 332564/03.12.2020 г. /л. 14/ за нарушение
на чл. 25, ал. 2, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
и АУАН № 321607/03.12.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и са
издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
20-0819-002011/03.12.2020 г. /л. 10/, с която на Н.И.К. е наложена ПАМ по чл.
171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0819-002010/03.12.2020 г. /л. 9/, с която на Н.И.К. е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Във
връзка с инцидента на 03.12.2020. е изготвена докладна записка ВП-2 №
112/03.12.2020 г. от к-н III
ранг Б. Б. – оперативен дежурен в
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна /л. 20-21/ до Директора на
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна.
Извършена
е публикация в Ежедневен бюлетин № 339 /л. 17-18/.
Изготвено
донесение рег. № ВН-5704/04.12.2020 г. от Директора на Регионална служба
„Военна полиция“ – Варна /л. 24-25/ до Административния ръководител на
Военноокръжна прокуратура – Сливен и до Директора на Служба „Военна полиция“ –
София.
Дисциплинарното
производство срещу К. е образувано със Заповед № ВН-5705/04.12.2020 г. на
Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна /л. 22-23/, с която е
назначена комисия за извършване на служебна проверка за установяване на факти и
обстоятелства за извършени от старшина Н.И.К. нарушения на разпоредбите на
Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България,
изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната.
Комисията е в състав: председател – подполковник Ц. Л. Ц. – заместник -директор
на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, и членове – подполковник К. Т.
К. – главен експерт в отдел
Административно и информационно осигуряване“ в Регионална служба „Военна
полиция“ – Варна, и майор Г. К. К. – началник на Първи сектор „Разкриване на
престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в Регионална
служба „Военна полиция“ – Варна.
С
т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република
България /л. 3-4/ на военнослужещите е забранено управлението на МПС след
употреба на алкохол и наркотични вещества в работно и извънработно време, като
е разпоредено при установяване на такова нарушение по съответния ред от
компетентните за това органи, на военнослужещия да се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ.
Със
Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната /л. 2/ е изменена т. 3
от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г., като е предвидено налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с
чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на военнослужещи при установяване на управление на
пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда
и/или след и употреба на наркотични вещества и техните аналози.
В
хода на проверката са дадени писмени обяснения /л. 27-30/ от служителите,
посетили мястото на инцидента – старши лейтенант И. К. Д. – инспектор, военен разследващ полицай към
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, мл. Сержант Я. Л. М. – старши специалист в отдел „Контрол и охрана“
към Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, сержант Н. Т. Т. – старши специалист в отдел „Контрол и охрана“
към Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, и старши сержант И. Ц. Д. . – старши специалист в отдел „Контрол и охрана“
към Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, които потвърждават настъпването
на пътния инцидент.
На
07.12.2020 г. Н.И.К. е дал писмени обяснения /л. 31/, в които сочи, че преди
инцидента е употребил алкохол /ракия/, като не си спомня точното количество,
както и че извършената от служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Варна проверка с дрегер е отчела 1,7 ‰ алкохол в издишания въздух.
Резултатите
от извършената служебна проверка са обективирани в Протокол рег. №
ВН-5818/11.12.2020 г. /л. 32-34/, в който комисията, назначена със Заповед №
ВН-5705/04.12.2020 г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ –
Варна, приема, че старшина Н.И.К. умишлено е нарушил разпоредбата на т. 3 от
Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България,
изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г., поради което предлага да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 245, ал. 2 във
връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.
Видно
от Протокол от проведена беседа № ВН-5828/14.12.2020 г. /л. 26/ със старшина К.
е проведена беседа от Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна в
присъствието на председателя и единия от членовете на комисията, извършила
служебната проверка, при която военнослужещият е запознат със съдържанието на
Протокол рег. № ВН-5818/11.12.2020 г. и събраните в хода на проверката
доказателства, което е удостоверено със саморъчно поставен от него подпис.
С
рапорт рег. № ВН-5779/09.12.2020 г. /л. 40/ старшина Н.И.К. е заявил желанието
си да бъде освободен от военна служба на основание чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ. С
писмо рег. № ВН-5855/14.12.2020 г. /л. 41/ Директорът на Регионална служба
„Военна полиция“ – Варна е уведомил Директора на Служба „Военна полиция“ –
София за подадения рапорт.
Видно
от рапорт рег. № 7873/15.12.2020 г. /л. 43/ К. е поискал да бъде освободен от
военна служба на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ и е оттеглил
рапорта си по чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ с рег. № ВН-5779/09.12.2020 година.
Съгласно
рапорт рег. № 7874/15.12.2020 г. /л. 42/ Н.К. моли да бъде освободен незабавно
от военна служба на основание чл. 168 от ЗОВСРБ, като се вземе предвид
предходния рапорт по чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, като дължимото от него
обезщетените по чл. 168 да бъде удържано от полагащото му се обезщетение при
освобождаването от военна служба.
При
тези фактически данни е издадена оспорената Заповед № ВП-6986/18.12.2020 г. на
Директора на Служба „Военна полиция“ – София /л. 49-51/, с която на старшина Н.И.К.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на т. 3 от Заповед
№ ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България,
изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г., чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/, във
връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изразяващо се
в управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, представляващо нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на задължение по военната служба по смисъла на чл. 241 във връзка
с чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ, от което са настъпили вредни последици – причиняване
на незначителни материални щети. Със заповедта, на основание чл. 165, ал. 1, т.
3 от ЗОВСРБ, е прекратен договорът за военна служба, жалбоподателят е освободен
от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.
В
хода на съдебното производство, във връзка с твърденията на процесуалния
представител на ответната страна, че Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. и Заповед №
ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на обраната са съобщени на Н.И.К. в устна
форма, са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетел
по делото е разпитана С.М.В заемаща длъжност началник сектор „Логистика“ в
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна. Свидетелят заявява, че от месец юли
2019 година до края на 2020 година жалбоподателят й е бил подчинен. Посочва, че
до 2020 година запознаването с издадените заповеди се извършва чрез прочитането
им на общо събиране на всички служители в края на седмицата – обикновено в
петък следобед, а от началото на 2021 година – запознаването се удостоверява с
полагане на подпис от съответния служител в контролен лист към всяка заповед. Свидетелят
твърди, че не може да каже точно кога е уведомен жалбоподателят за Заповед №
ОХ-257/17.03.2020 г., но същата е коментирана в ръководения от него сектор при
ежедневното изпълнение на задълженията, свързани с управление на служебни пътни
превозни средства. Посочва, че заповедите се съхраняват в деловодството, като
достъпът до тях е свободен.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален
административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /Заповед №
ВП-6986/18.12.2020 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ – София е връчена на
жалбоподателя на 22.12.2020 г., а жалбата срещу нея е подадена на 31.12.2020
г./, и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършване на служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че
обжалваната Заповед № ВП-6986/18.12.2020г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
248 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал.4 от ППЗОВСРБ и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ
– Директора на Служба „Военна полиция“ – София, който се явява началникът на
военното формирование, в което е служил жалбоподателят, по силата на
предоставените му правомощия за прекратяване на договора за военна служба на сержантите
/старшините/ и войниците /матросите/ от подчиненото му военно формирование с т.
10.2. от Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на Министъра на отбраната /л. 44-48 от
преписката и л. 44-53 от делото/.
Дисциплинарното
наказание, е наложено със заповед, издадена в предписаната от закона писмена
форма, която съдържа всички реквизити, посочени в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
Противно на твърдяното в жалбата, в заповедта изрично е посочено правното
основание за нейното издаване, а именно: чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Изложени са
конкретните мотиви на административния орган за налагане на дисциплинарното
наказание, като същите отговарят на изискването на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ.
При
извършената служебна проверка и предвид релевираните с жалбата възражения не се
констатираха допуснати нарушения на императивните изисквания на специалния
закон за провеждане на дисциплинарното производство. За установяване на
нарушението е назначена служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 246,
ал. 2 от ЗОВСРБ. При назначаването и работата на комисията, определена да
извърши служебната проверка, са спазени изискванията на чл. 142 и чл. 143 от
ППЗОВСРБ относно нейния състав и изготвянето на протокола, отразяващ
резултатите от дейността й. Военнослужещият е изслушан от органа, наложил
дисциплинарното наказание, и са приети писмените му обяснения по случая съгласно
чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. В съответствие с изискването на чл. 144 от ППЗОВСРБ
длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ, назначило служебната проверка
– Директорът на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, е провел беседа с
нарушителя, в която са взели участие председателят и един от членовете на комисията
за извършване на служебната проверка съгласно чл. 142, ал. 2, изречение първо
от ППЗОВСРБ. За беседата е съставен протокол, подписан от участвалите в нея лица, съобразно новелата
на чл. 142, ал. 2, изречение второ от ППЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете
по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ.
Основният
спор по делото касае спазването на материалния закон при налагане на
дисциплинарното наказание и по-конкретно наличието на тежко дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ.
Жалбоподателят
не отрича, че на 03.12.2020 г. е извършил описаното в оспорената заповед деяние
– причиняване на ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол с
установената от съответните контролни органи концентрация, но твърди, че това
деяние не представлява нарушение на военната дисциплина, за което да му бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като не са налице
доказателства за запознаването му със Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. и Заповед
№ ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на обраната.
Ответникът
заявява, че тези заповеди са обявени устно на всички военнослужещи, в това
число и на жалбоподателя. Макар
да не съобщава конкретна дата на уведомяването, чрез св. В. , доказва, че Заповед ОХ-680/05.10.2010 г. и Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на
Министъра на обраната са коментирани многократно пред строя на поделението,
както и по време на инструктаж, защото служебната дейност на жалбоподателя е
свързана с ежедневно управление на МПС.
На
следващо място, по време на проверката К. е заявил пред комисията, че е
запознат със съдържанието на заповедта. От факта, че К. е подписал протокола от
беседата без възражения също може да се направи извод, че е съгласен с
фактическите констатации на проверката, както и че е бил наясно със
съдържанието двете заповеди, които забраняват управление на МПС след употреба
на алкохол. Ноторно известен факт от множество съдебни производства, които са
публикувани в сайта на ВАС, е че двата общи административни акта- Заповед ОХ-680/05.10.2010 г. и Заповед №
ОХ-257/17.03.2020г. на Министъра на обраната, които забраняват на военнослужещите
управление на МПС в работно и извънработно време, след употреба на
алкохол, обичайно се съобщават в устна
форма пред колектива, коментират се пред военнослужещите и би следвало всеки
служител да е запознат със съдържанието им, особено тези, чиято служебна
дейност е свързана с управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.72 АПК
съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е
направено уведомяването по чл.66 АПК, т.е. публично- чрез средствата за масово
осведомяване, чрез изпращането на заповедите до съответните организации на
заинтересовани лица или по друг подходя щ начин. По делото се установи, че двете
заповеди са доведени до знанието на личния състав на Министерство на отбраната,
Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, коментирани
многократно пред колектива на жалбоподателя, както и че се съхраняват в
деловодството на военното поделение и имат свободен достъп.
От
изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на
двете заповеди и предвид дългия
професионален стаж в системата на военна полиция гр. Варна- 14г. и 11месеца и намира
за несериозно твърдението, че не е бил запознат с тях, след като служебните му
задължения са били свързани с ежедневно управление на МПС, респ. не е необходимо писмен документ,
който да удостовери уведомяването му, тъй като се касае за общ административен
акт.
В
случая като фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ в мотивите на оспорената заповед, освен нарушението на т. 3 от
Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на обраната, изменена със Заповед №
ОХ-257/17.03.2020г., е посочено и, че поведението на жалбоподателя от 03.12.2020г.
е в противоречие с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, която забранява на
военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, и с нормата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, въвеждаща забрана за
управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. С нарушението на последната забрана, жалбоподателят е допуснал
неизпълнение на задълженията си по чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България, което представлява нарушение
на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 241 от
ЗОВСРБ.
Наложеното
с обжалваната заповед дисциплинарно наказание „Уволнение“ е за неизпълнение на
задължение по военната служба. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ е вменено
задължение за военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и на
заповедите на командирите и началниците. В разглеждания случай чл. 115, ал. 1,
т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България
въвежда забрана за военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в
страната. Дисциплинарнонаказващият орган е установил по категоричен начин
нарушение по Закона за движение по пътищата, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол в размер на 1,79% в
издишания въздух, а съгласно химичен анализ от кръвна проба в размер на 1,59%.
Това поведение представлява тежко нарушение на военната дисциплина и
съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ може
да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Жалбоподателят като
служител на Военна полиция е и орган, който съгласно чл. 2, ал. 2, т. 8 от
Закона за военната полиция е осъществявал контрол за спазването на правилата за
движение, регистрацията и техническото състояние на военните превозни средства
съгласно Закона за движението по пътищата и е следвало да е запознат със забраната
за шофиране на МПС след употреба на алкохол.
Съдът намира
за неоснователни оплакванията в жалбата относно правния ефект на заповедта за
уволнение, тъй като преди нейното издаване трудовото правоотношение на К. е
било прекратено на основание подаден от него рапорт за прекратяване на договора
за военна служба с писмено предизвестие, както и че същата е преждевременно
издадена, в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, тъй като дисциплинарното
производство е следвало да бъде спряно до решаване на въпроса относно
наказателната отговорност на военнослужещия, респ. относно наличието или
липсата на вина при извършване на процесното деяние. Според константната
практика на ВАС действията на военнослужещия, срещу когото е образувано
дисциплинарно производство, представляващи подаване на рапорт за напускане,
предприети след извършване на дисциплинарното нарушение, целят единствено
избягване на дисциплинарната отговорност, поради което не водят до прекратяване
на трудовото му правоотношение. Трайна, непротиворечива и основана на
материалноправните разпоредби е и съдебната практика, според която търсенето на
дисциплинарна отговорност не е обусловено от ангажирането на наказателната
такава – в случая свързана с управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.
1 от ЗОВСРБ дисциплинарната отговорност е независима от предвидената
имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност.
Въз
основа на изложено се налага краен извод за неоснователност на жалбата.
Законосъобразно е наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, респ.
законосъобразна е и заповедта в частта, в която е прекратен договорът за военна
служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и старшина К. е освободен от
длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. При налагане на
дисциплинарното наказание "уволнение", в изпълнение на условието по
чл. 247 от ЗОВСРБ директора на служба „Военна полиция“ е преценил тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай, К. е
причинил пътно-транспортно произшествие при управление на лекия си автомобил
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3 пъти над допустимата от
закона граница от 0. 5 промила и над 1. 2 промила, при което деянието се счита
за престъпление, поради което наложеното дисциплинарно наказание отговаря на
тежестта на нарушението.
Съдът
е категоричен, че след употреба на алкохол е немислимо сядането зад волана на
моторно превозно средство без значение дали е в работно или извънработно време,
колко продължително и на какво разстояние е било управлявано. От служителите на
Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи
включително и самите министри, както и от магистратите се очаква да бъдат най-добрия
пример за цялото общество, като спазват закона включително
нормативно-установената забрана за управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над 0. 5 промила, защото същите са част от основните
функции на държавното управление, свързани с осигуряване на обществения и
правовия ред, сигурността и отбраната на страната.
Предвид
този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно определения минимален размер в Наредбата
за заплащане на правната помощ
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.К., ЕГН **********
*** срещу Заповед № ВП-6986/18.12.2020 г. на Директора на Служба „Военна полиция“ –
София, с която на жалбоподателя, на
основание чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2
от ЗОВСРБ, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 146,
т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, във връзка с чл.
91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България и т. 3.1.1. от Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на Министъра
на Отбраната и въоръжените сили на Република България, е прекратен договорът му
за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в
запаса, като е определен срок за сдаване на длъжността – 3 /три/ дни, считано
от запознаването му със заповедта.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН ********** *** да заплати на Служба „Военна полиция“ – София
сумата от 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: