П Р О Т О К О Л
Гр. Д., 23.06.2011 година.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря С.Д.
сложи за разглеждане гражданско дело №85
по описа за 2010година.
На именното
повикване в 10.00 часа, се явиха:
ИЩЕЦЪТ
- К.У.И.П.П.Д.– Редовно призована. Представлява се от инспектор-юрист П.Д.М.
и от инспектор-юрист Н. Д. К. редовно упълномощени.
ОТВЕТНИЦИТЕ:
А.М.А. – Редовно уведомен чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и
адвокат Б.Ж. от предходното съдебно заседание. Не се явява, представлява се от
адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
Т.В.А.
– Редовно уведомена чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж. от
предходното съдебно заседание. Не се явява, представлява се от адвокат М.Ч.,
адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„БИ
ЕЙ И.” ЕООД ГРАД Д. – Редовно уведомено чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и
адвокат Б.Ж. от предходното съдебно заседание. Представлява се от адвокат М.Ч.,
адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„К.
ЗА И. И Р.” АД Г. Д. – Редовно уведомено чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и
адвокат Б.Ж. от предходното съдебно заседание. Представлява се от адвокат М.Ч.,
адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„А.”***
– Редовно уведомено чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж. от
предходното съдебно заседание. Представлява се от адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и
адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„А. ***
– Редовно уведомено чрез адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж. от
предходното съдебно заседание. Представлява се от адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и
адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„А. ***
– Редовно уведомено чрез адвокат М.Ч.,
адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж. от предходното съдебно заседание. Представлява се от
адвокат М.Ч., адвокат Г.Н. и адвокат Б.Ж., редовно упълномощени от преди.
„Г.*”
АД ГРАД Д., представлявано от управителя М. П. С. - Редовно призован по
член 50, ал. 1 и 2 от ГПК. Не се представлява.
М.А.Г.
– Редовно уведомен чрез адвокат Г.Н. от предходното съдебно заседание. Не се
явява, представлява се от адвокат Г.Н., редовно упълномощен от преди.
В пълномощното на М.А.Г. - л.248,
е отбелязано, че не се отнася до получаване на призовки и съобщения. Горното не
обосновава извод, че уведомяването на този ответник чрез адвоката му е
нередовно, тъй като на основание чл.34, ал.1
от ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, а съгласно чл.51, ал.3 от ГПК,
адвокатът не може да откаже получаването на съобщения на своя доверител. Ако
откаже, отказът не засяга редовността на връчването, освен в посочените в
цитираната норма хипотези, които не са налице в настоящия случай.
„П. В.”
ЕООД ГРАД В. – Редовно уведомен чрез адвокат Б.Ж. от предходното съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Б.Ж., редовно упълномощен с приложено по
делото пълномощно.
КОНТРОЛИРАЩАТА
СТРАНА - Д. О. П. – Редовно призована. Представлява се от окръжния прокурор
П.К..
ПО ХОДА НА
ДЕЛОТО
Експерт-юристът
М. – Да се даде ход на
делото.
Адв. Н. – Правя възражение по даване ход на делото във връзка
с допустимостта на иска, които сме изложили в депозирана писмена молба вх.рег.№
3575/20.06.2011г.
СЪДЪТ
докладва:
Постъпила е писмена молба, вх.рег.№
3575/20.06.2011г., подадена от адвокат Г.Н. - пълномощник на ответниците, с
искане за прекратяване на основание чл.129, ал.3, във вр. с чл.64, ал.1 от ГПК
на производството по делото, и връщане на мотивираното искане, поради това, че
нередовностите му не са отстранени от Комисията в определения от съда 10-дневен
срок за това.
СЪДЪТ
връчва на пълномощниците на ищеца и представителя на контролиращата страна
препис от молба вх.№3575/20.06.2011г.
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, изразявам следното
становище:
Отговорът е изпратен по пощата и следователно за
датата важи датата на пощенското клеймо, а не датата на завеждане в деловодството
на съда.
Прокурорът П.
К. – В предходното съдебно
заседание беше поставен въпросът за допуснати неточности в исковата молба. Съдът
не е прекратил делото, поради посочената в молбата причина, поради което считам,
че не са налице условията за прекратяване на настоящото производство.
Адв. Н. – Твърдението, че уточнителната молба, с която Комисията
изпълнява указанията на съда, е изпратена по пощата, не отговаря на истината,
или поне в кориците на делото не се съдържат доказателства за това. Както се
вижда от кориците на делото, там не е приложен пощенски плик. Съобразно наредбата
за администрацията за работата на канцелариите в съдилищата, когато постъпват
книжа по пощата, задължително се прилага и пощенският плик, с който те са изпратени.
В случая такова нещо няма. Този плик се появява чак сега.
СЪДЪТ,
след преглед на книжата по делото, констатира, че искането за прекратяване на
същото се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение, по следните съображения:
С разпореждане от 04.02.2010г. /л.138, л.139/,
съдът е оставил без движение, като нередовно искането, въз основа на което е
образувано производството по гр.д.№85/2010г. по описа на Д.ки окръжен съд, като
е задължил ищеца в 10-дневен срок от връчване на разпореждането да отстрани
констатираните от съда конкретни нередовности. Препис от разпореждането е
връчен лично на процесуалния представител на ищеца – инспектор-юрист П.Д.М., на
10.02.2010г. Определеният от съда десетдневен срок на основание чл.60, ал.5 и
ал.6 от ГПК изтича в края на работния 22.02.2010г. -понеделник. Молбата, с
която се отстраняват констатираните от съда нередовности, действително е
входирана под рег.№ 1051/23.02.2010г. /л.142/, но не е просрочена, тъй като е
изпратена по пощата на 22.02.2010., видно от пощенското клеймо на приложения
/л.14*/ по делото пощенски плик. Съгласно нормата на чл.62, ал.2, изр.1 от ГПК,
срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по
пощата.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
прекратяване на производството по делото и връщане на основание чл.129, ал.3, във
вр. с чл.64, ал.1 от ГПК на мотивираното искане, въз основа на което е
образувано гр.д.№85/2010г. по описа на Окръжен съд град Д., което искане е
обективирано в писмена молба, вх.рег.№3575/20.06.2011г.
на адвокат Г.Н..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
докладва:
В изпълнение на указанията
от предходно съдебно заседание, в срока, указан й от съда, Комисията, представлявана
от новия председател Т. К., е депозирала писмена молба, вх.рег.№
747/02.06.2011г. /л.223/, с която внесеното мотивирано искане, въз основа на
което е образувано производството по настоящото дело, се поддържа на посочените
в него основания, като се потвърждават всички, извършени до момента от
представителите на комисията, процесуални действия по делото.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото писмена молба,
вх.рег.№ 747/02.06.2011г.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
С решение № 151/23.04.2009г. /том ІІІ,5/ на
Комисията за образуване на производство за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност от А.А., извършването на проверката е възложено на ТД наК.-В..
Видно от Решение № 31/27.01.2010г. за внасяне на мотивирано искане до Д.ки
окръжен съд за отнемане на имущество, мотивираното заключение по чл.27, ал.1 от
закона е изготвено от директора на ТД наК.-гр.В.Т.. В мотивираното искане, въз
основа на което е образувано производството по настоящото дело, е посочено, че
в ТД наК., гр.В.Т., е образувана
преписка № 384/2009г., към която са приобщени материалите по преписка №
6636/1/10.09.2008г. по описа на ТД, гр.В.. Горното е станало във връзка с
Протокол № 185/04.11.2009г. на Комисията. Този протокол не е приложен от
Комисията към искането и не става ясно кои са причините, поради които
проверката е извършена от комисията в гр.В.Т., а не в гр.В..
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, на
проведено заседание на 04.11.2009г. на Комисията, на което е воден протокол №
185 от тази дата, Комисията е взела решение досъдебните производства срещу лицето
А.М.А. да бъдат продължени в Териториална дирекция наК. - гр.В.Т.. Причината за
това на мен не ми е известна, доколкото не съм присъствал на това заседание.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
Проверката, която е възложена на
Териториалната дирекция наК. – гр.В., приключила ли е с някакъв резултат, преди
да бъде възложено на Териториалната дирекция в гр.В.Т. да продължи проверката?
Експерт-юристът
М. – Това не мога да кажа, доколкото не съм запознат с хода на преписката в
Териториална дирекция гр.В..
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
В решението за образуване на производството - №151/23.04.2009г., е определен
шестмесечен срок, в който тази проверка следва да бъде извършена от
Териториална дирекция гр.В.. След като решението е с дата 23.04.2009г., този
шестмесечен срок е изтекъл преди протокол № 185/04.11.2009г., на който вие се
позовавате, и който не прилагате като доказателство по делото. Твърдите ли, че
има продължаване с нарочно решение на Комисията на този шестмесечен срок,
защото съгласно закона максималният срок е установен, и съответно, ако има
промени в първоначалното решение, трябва да бъдат мотивирани по надлежния ред в
писмен вид с решение на Комисията?
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, във връзка със
сроковете за извършване на проверка, искам да посоча, че съгласно закона, както
е и практиката до настоящия момент, по прилагането му в частта за сроковете на
досъдебното производство по този закон, е прието, че тези срокове са инструктивни, и по
никакъв начин не влияят върху законосъобразността.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
На какво основание това мотивирано заключение на Началника
на Комисията в гр.В.Т. е послужило по-нататък за продължаване на производството
до внасянето на такова мотивирано искане в съда?
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, не мога да
обясня на какво основание е взето това решение. Искам само да отбележа, че мотивираното
искане се внася от комисията като държавен орган, а не от определена дирекция,
директор или инспектор. В тази връзка решенията за образуване на производство и
за внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечение, респ.за
отнемане, са решения на Комисията, а не решения на определена териториална
дирекция.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
След изтичането на определения шестмесечен срок,
считано от 23.04.2009г., когато е постановено решение №151, има ли нарочен акт
на Комисията, с който този срок за проверката се удължава и се възлага на друг
орган, не на Териториалната дирекция на Комисията в гр.В., да извърши тази
проверка?
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, в момента
не мога Ви да дам отговор.
Моля, да ми дадете подходящ срок, в който да извършим
проверка и да представим съответните документи.
Адв. Н. – В момента не разполагаме с доказателства в този
смисъл, но можем да кажем каква е фактологията.
Проверката в регионалната дирекция на ищеца в гр.В. е
приключила с мнение, че няма данни и достатъчно доказателства за предявяване на
иск срещу доверителя ми. Не мога да кажа кога е приключила тази проверка.
Заради това в отговора на исковата молба ние поискахме да се изискат тези решения
на Варненската комисия. След това решение последва нова проверка, доколкото ми
е известно или от регионалния клон на Комисията в гр.Б., или от нарочно съставена
комисия, която излиза със същото заключение - че няма данни за предявяване на
такъв иск. След това заключение преписката отива в гр.В.Т., където явно колегите
са стигнали до друг извод.
Не случайно с отговора на исковата молба и в съдебно
заседание искахме тези решения да бъдат изискани.
Експерт-юристът
М. – Моля, да бъде
установено по какъв начин представителите на ответниците разполагат с информация.
Адв. Н. – Разполагаме с тази информация от публикация във
вестник „24 часа”, която можем да ви представим.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
Оспорвате ли твърдението на ответниците, че
действително предходните две проверки са приключили с отрицателен резултат?
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, както вече
ви отговорих, не мога да дам отговор на този въпрос, доколкото това не ми е
известно.
Адв. Ч. – Считам, че при тази ситуация, трябва да се даде
срок на ищците да представят тези доказателства, които са предпоставка за продължаване
на делото.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
С решение № 151/23.04.2009г.
проверяваният период е определен – от придобиване на имуществото, до внасяне в
съда на мотивираното искане за отнемане на имуществото в полза на държавата. От
двете решения на комисията, съответно № 151 и № 31, и от мотивираното искане, въз
основа на което е образувано настоящото дело, става ясно, че първият, придобит
от А.М.А. чрез покупка недвижим имот, е с нот.акт № *, том *, дело № */*г. на
районен съдия при Районен съд - гр.Д..
Защо при това положение определеният в
искането до ответника А.А. за представяне на декларация по чл.17 от закона
период не е от началния момент на придобиване на имуществото – 1998г., а от
начален период 1986г.? Тоест защо началният срок е считано от 1986г., при
положение, че решението на комисията е от придобиване на имуществото и първото
такова е придобито едва през 1998г.?
Експерт-юристът
М. – Г-жо съдия, доколкото декларацията
по член 17 е връчена на ответника от Варненската дирекция, не мога да отговоря
конкретно за конкретния случай. Мога да отговоря по принцип. Записаният в решението
на Комисията период на проверка е с оглед член 11 от закона, където е казано,
че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичане на 25-годишна давност
и давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.
Не мога да уточня защо периодът се разминава.
Адв. Ч. – Нещо повече, първоначалният срок беше от 1985г.,
когато нашият доверител е бил непълнолетен. Срокът от 1986г. до 2008г. включително
уточнихме в предходното заседание, като обследваният период е посочен от
10.01.1985г. до 31.12.2009г.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
От друга страна, защо след
като през периода от 1986г. до 1997г. вкл.
Комисията не твърди, нито представя доказателства А. лично или чрез свързаните
с него лица да е придобил някакво имущество, начислява разходи за живот в този
период, видно от таблиците на л.92-98, които съпоставя с размера на приходите в
периода след 1998г.?
Експерт-юристът
К. – Г-жо съдия, тук се
касае за два различни по своето правно естество периоди. От една страна периодът
след придобиването на имуществото се касае за онези активи, които държавата
може да претендира, за да можем да защитим правата на ответника.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
След като нито твърдите, нито имате доказателства, че
в този 12-годишен период няма нищо придобито като имущество, защо начислявате
разходи, които съпоставяте с приходи в следващи периоди от време?
Експерт-юристът
К. – Г-жо съдия, съгласете
се, че едно лице не влиза в период, без да има някаква предходна житейска дейност.
Така ние изследваме житейския му път – от навършване на 18години, когато то развива
трудовата си дейност, и съпоставяме възможността и в следващ период то да
принесе приходи, придобити от предходния.
Експерт-юристът
М. - Възможно е във всеки
един момент от проверката, определеният в решенията на комисията период да бъде
променян, да бъде посочван различен период в искането до лицето за представяне
на декларация по член 17, съответно проверката да обхваща също друг период,
различен от посочения в решението. Според нас това е допустимо и няма пречка да
бъде извършвано в хода на производството. Този период, посочен в решението, не
обвързва никого, както е посочен от комисията при проверката, до момента на
завеждане на делото.
Единственият преклузивен срок е този в член 11, тоест
Комисията не може да обследва нито приходи, нито разходи, нито придобито
имущество 25години назад, считано от момента на внасяне на мотивираното искане,
тъй като моментът на внасяне на мотивираното искане за отнемане няма как да
бъде определен предварително.
Няма нужда комисията изрично да взема решение за периода,
след като той е визиран законно. Комисията може да определи във всеки един
момент различен период, с оглед на конкретния етап на производството. Към
момента на образуване на производството, 25-годишният период назад е един, към
момента на налагане на обезпечителните мерки, който е няколко месеца, или може
би година, ако производството е висящо неизвестен брой години, началото на 25-годишния
период се премества.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
След като обаче Комисията има изрично решение, с което
не се позовава на текста на закона, визиращ само 25 години, а определя изрично
периода, считате ли, че този период без изрично решение на Комисията в
последствие може да бъде променян в хода на производството, при проверката да
се обхваща друг период, при връчване на документи на лицето да представи
доказателства да му се сочи друг период? Според Вас това допустимо ли е?
Експерт-юристът
М. – Доколкото няма изрична
разпоредба в закона, забраняваща го или някаква друга разпоредба, определяща
начина на определяне на периода и неговата продължителност, смятам, че това е
допустимо.
Експерт-юристът
К. – След като с подобни
процесуални действия не засягаме правата на лицето, аз не виждам какъв е
практическият проблем.
Ние сме представили максимално дългият срок от 1986г.,
когато ответникът е навършил 18години. От тази дата ответникът може да извършва
трудова дейност и същият да представи всички доказателства за своята трудова
дейност и доходи.
Адв. Н. – Напротив, това разширява обема на периода.
Адв. Ч. – Ние имаме възражение в тази насока и в този период
1986г. – 1997г. в тежест на доказване от наша страна е, че не сме придобили имущество
на значителна стойност. По какъв начин защитавате нашите права?
Експерт-юристът
К. – Защитаваме вашите
права, като вие можете да представите доказателства за доходи.
СЪДЪТ към пълномощниците на ищеца:
В предходно съдебно
заседание представителите на комисията изразиха становище, че независимо от
установените от комисията законни източници на средства, не могат да
конкретизират кое от имуществото на ответниците е придобито с тях, а това
следва да се изясни от съда с решението му по съществото на делото. В Решение №
31/27.01.2010г. след изследване на цялото имущество, придобивано по възмезден
начин и отчуждавано от ответниците, е констатирано, че общият размер на
придобитото от А. имущество, пряко или чрез контролирани от него юридически
лица, възлиза на 9 778 524.10лв. Констатирано е и че ответниците имат
доказани законни източници на средства. В решението за внасяне на мотивираното
искане в съда е записано, че следва да се внесе искане за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност не 9 778 524.10лв., а на
8 471 629.60лв. Как комисията ще обясни този факт?
Експерт-юристът М. – Г-жо съдия, не мога да отговоря в момента на какво се дължи тази
разлика и моля, да ми бъде дадена възможност допълнително да уточня това.
СЪДЪТ,
след преглед на книжата по делото и обясненията на пълномощниците на ищеца, намира,
че подаденото по делото отК. мотивирано искане /искова молба/ е процесуално
недопустимо, поради което и като такова следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати,
по следните съображения:
Производството по ЗОПДИППД се развива в две
фази, едната от които е административно производство, осъществявано отК. и
приключващо с решение по чл.13, ал.1, т.3 от закона за внасяне в съда на
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, и съдебна по чл.28 от ЗОПДИППД. Условие за допустимостта на
съдебното производство е законосъобразно проведено и приключило административно
такова, каквото в случая съдът намира, че не е налице.
Единственият, компетентен да определи
проверявания период и това, кой следва да извърши проверката по ЗОПДИППД еК..
В случая, в решението си №151/23.04.2009г. за
образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, Комисията е определила
проверяваният период - от придобиване на имуществото, до внасяне в съда на
мотивираното искане, като е възложила извършването на проверката на ТД наК.-В..
Представените доказателства удостоверяват, че
извършената проверка не съвпада с определения от Комисията период, като обхваща начален период от
1968г., от когато и до 1997г. вкл. нито се твърди, нито се представят доказателства за придобити от
ответниците имущества. Същевременно обаче от 1968г. до 1997г. вкл. Комисията
начислява разходи за живот, които съпоставя с размер на приходи, придобити след
1997г.
Период
от 1968г. до 2008г., вкл. е посочен и в искането до ответника А.А. за
представяне на декларация по чл.17 от закона.
Разбирането
на ищеца, че разминаването относно периода, определен от комисията и този, посочен
в искането за представяне на декларация по чл.17 от закона, не е съществено, тъй
като представянето на декларация по чл.17 от закона не било задължителен
елемент от производството, не може да бъде споделено, тъй като не кореспондира
със ЗОПДИППД. След като по силата на закона лицето, срещу което се води
административното производство, също е участник в това производство, то този
участник разполага с права, които административният орган следва да му даде
възможност да упражни. Недопустимо е в хода на проверката проверяваният период
да се променя и различава от този, определен в решението на Комисията за
образуване на производството.
В случая, освен, че проверката и искането за
депозиране на декларация по чл.17 обхващат период, различен от определения от
Комисията, не се установява и тази проверка да е извършена от надлежния за това
орган, посочен в Решение № 151, като не става ясно, нито са ангажирани
доказателства от ищеца дали производството е приключило в определения за това в
чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок, нито по каква причина е извършено не от ТД наК., В., а от
дирекцията на Комисията в гр.В.Т..
Не кореспондира със закона, поради което не
може да бъде възприето от съда и разбирането на пълномощниците на ищеца, че
едва по съществото на спора съдът е този, който следва да установи кои от
проверяваните от Комисията имущества са придобити със законни средства и кои
не.
Органите по чл.12, ал.10 от закона извършват
посочената в чл.18 проверка, като въз основа на събраните доказателства и на
основание чл.27, ал.1 от закона, съответният директор на териториалната
дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на
имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от
престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и
доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства. В процесния
случай липсва яснота защо след като цялото имущество, придобивано по възмезден
начин и отчуждавано от ответниците възлиза на обща стойност
9 778 524.10 лв. и Комисията е установила законни източници на
средства, се претендира отнемане на имущество на стойност
8 471 629.60 лв., налице ли е трансформация на имущество, която
органите по чл.12, ал.10 са длъжни да установят съгласно чл.18, ал.1, т.2, налице
ли е придобито със средства от законен източник имущество и ако е налице кое е
то или не. Тези въпроси не могат да бъдат
решавани от съда, защото в производството пред него се установява налице
ли са предпоставките по чл.4, ал.1 от закона за отнемане на имущество, а
презумпцията по този законов текст е приложима, доколкото от Комисията не са
установени законни източници на средства. Недопустимо е Комисията да установи
законни източници на средства, да не посочи придобитото с тях имущество, а да
предоставя на съда да изясни тези въпроси. Задължение на комисията е да посочи
придобитото имущество, за което не е установила законни източници на средства, а
при установяване на такива, да установи кое от цялото имущество е придобито с
тях, като в противен случай е налице неяснота и противоречие в твърденията й, което
затруднява както съда, така и защитата на ответника, която не започва в
съдебното производство, а приключва в него, на база обаче установените в
административното производство обстоятелства. Решенията на комисията относно
релевантните и за съдебното производство факти не могат да се извличат по пътя
на тълкуването или да се подразбират.
При положение, че посоченият в искането по
чл.3, ал.1 от закона до ответника А. проверяван период и този, обхванат от
проверката е различен от определения в решението на комисията, че липсва яснота
дали тази проверка е извършена в срок и от надлежния, определен за това орган, в
резултат на нея кои имущества са придобити със законни средства и за кои се
твърди, че такива не са установени, то
искането, въз основа на което е образувано производството по настоящото дело се явява
процесуално недопустимо, с оглед на което следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Воден от горното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 85/2010г. по описа на Д.ки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд, град В., в едноседмичен срок от днес за всички страни.
ДЕЛОТО
приключи в 10.45часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на дата 23.06.2011г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: