МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №595 ПО НОХД №856/2012г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите Х.Ю.А. и М.В.Х. за
престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявиха, че не желаят да се събират доказателства за тези
факти. Съдът им разясни правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания ще
се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанията им, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага да им се наложат наказания „Лишаване от свобода” за
срок от 21 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 и изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода” в размер ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ години. Предлага иззетите количества цигари да бъдат
отнети в полза на държавата и унищожени по съответния ред. Предлага да се
отнеме на основание чл.53 от НК ½ идеална част от моторното превозно
средство, собственост на подс. Х.А..
В съдебно заседание,
подсъдимият Х.А. се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си
моли съда да му наложи наказание „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да се
отложи за изпитателен срок. Моли превозното средство да не се отнема в полза на
държавата.
Подсъдимият М.Х.
в съдебно заседание също се признава за виновен и се разкайва. Относно наказанието
лично и чрез защитника си моли да му бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА година, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
17.04.2012г. в землището на гр. С. на път ІІ- 66 се намирал автопатрул в
състав, свидетелите В.М. и А.П. от група „Пътен контрол” при ОД на МВР- Сливен.
Те извършвали проверки на движещите се автомобили по въпросния път. В 18,30 часа
спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес 200 ТЕ” с рег. №….., движещ се
в посока с. Н.. Автомобилът бил управляван от подс. Х.А.. С него пътувал подс. М.В.Х..
Двамата служители на реда поискали от подсъдимите да отворят багажника на лекия
автомобил за проверка. Установили, че в него се намират черни чували като
единият от тях бил скъсан и се виждали стекове цигари. Подс. Х.А. обяснил на
двамата полицейски служители, че превозват цигари без бандерол. За установените
обстоятелства полицаите сигнализирали оперативната дежурна част при ОД на МВР- С.,
откъдето получили указания автомобилът да се откара в РУ „Полиция”- С.. Св. М.
се качил в автомобила управляван от подс. Х.А. и го придружил до полицейското
управление, където бил извършен оглед на местопроизшествие. При този оглед се
установило, че в управлявания от подс. Х.А. лек автомобил се намират 300 броя
стека цигари всеки съдържащ по 10 кутии и всичките са без бандерол. От тях 161
броя стекове съдържали 1610 кутии цигари марка „Кингдъм премиум”, а 139 стека
съдържали 1390 броя кутии цигари марка „Кингдъм лайтс”. Всички те били иззети
като веществени доказателства, а така също бил иззет и лекия автомобил, с който
цигарите са били транспортирани.
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността
на държаните акцизни стоки без бандерол възлиза на сумата от 22500 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите В.М. и А.П., тъй като същите са безпротиворечиви,
относими към предмета на делото, последователни са и се подкрепят от събрания
по делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не
бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице. Същото се подкрепя от събрания по
делото доказателствен материал, не бе оспорено от страните, а и съдът няма основания
да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс.
Х.А. и М.Х. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
затова че на 17.04.2012г. на път ІІ- 66, находящ се в землището на община С., в
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „200 ТЕ”, с рег. №……, в условията на
съучастие като съизвършители държали акцизни стоки по чл.2, т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове (”На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия”), а именно: 1610 броя кутии с тютюневи изделия (цигари) марка „Кингдъм
премиум” „Kingdom premium” с единична цена на кутия 7,50 лева,
общо на стойност 12075 лева и 1390 броя кутии с тютюневи изделия (цигари),
марка „Кингдъм лайтс”, „Kingdom lights” с единична цена на кутията 7,50 лева,
общо на стойност 10425 лева, всичко общо в размер на 22500 лева, всички без
бандерол, какъвто се изисква по закона съгласно чл.25, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.28,
ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия от местно
производство и внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25” като предметът
на престъплението е в големи размери.
Деянието е извършено от двамата подсъдими
с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те много добре
са знаели, че не следва да държат в автомобила на подс. Х.А. акцизни стоки без
бандерол, но въпреки това са го направили и са държали иззетите количества
цигари „Кингдъм премиум” и „Кингдъм лайтс”. Както бе посочено по- горе съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
М и П, тъй като те са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства. По безспорен начин се доказа
авторството на деянието, както от показанията на свидетелите, така и от
протокола за оглед на местопроизшествието, при който са били иззети въпросните
количества цигари без акцизен бандерол.
От доказателствата по делото е
видно, че подсъдимите са извършили точно деянието „държане”, а именно държали
са акцизни стоки без бандерол 1610 кутии цигари „Кингдъм премиум” и 1390 кутии цигари
„Кингдъм лайтс”, когато такъв се изисква по закон. Бандерол се изисква съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, която
гласи: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на
вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване”. Видно е от доказателствата по делото, че върху
иззетите от подсъдимите кутии с цигари не е имало поставен такъв бандерол. Самото
държане на такива цигари без бандерол законодателят е определил като
престъпление и с действията си, а именно да ги държат двамата подсъдими са
извършили престъплението по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Видно е от разпоредбата на чл.3 от Закона за акцизите и данъчните
складове кои са данъчно задължени лица. В т.3 на ал.1 на посочения чл.3 от
закона за акцизите и данъчните складове е посочено, че това са лица, които в
нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни
стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или
са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът
е бил заплатен частично. От това е видно, че подсъдимите дължат акциз за
намерените и иззети от тях цигари. Става ясно, че двамата подсъдими са данъчно
задължени лица, защото в нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове държат
в лекия автомобил на подс. Х.А. акцизни стоки, за които не е бил заплатен
акциз. Съдът счита, че дължимия акциз за тези цигари представлява имуществена
вреда. Тази имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от деянието
извършено от подсъдимите. Подсъдимите, ако се бяха снабдили с цигари по
надлежния ред, същите щяха да бъдат с бандерол и тогава нямаше да извършат
престъплението, за което са обвинени, а освен това щеше да е заплатен акциза и
нямаше да има вреда за държавата. Както бе посочено по- горе те са данъчно
задължени лица, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните
складове, поради което дължат акциз за иззетите от тях кутии цигари. С
държането на контрабандните цигари подсъдимите са ощетили държавата с неплатения
за тези цигари акциз. Видно е освен това, че се касае за квалифициран състав на
престъплението, а именно по т.3 на ал.2 на чл.234 от НК, тъй като се касае за предмет
на престъплението в големи размери, а именно иззетите количества цигари са на
стойност превишаваща над 70 пъти минималната работна заплата за страната.
Причини, мотиви
и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, несъобразяване
с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както и с
разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанията на подсъдимите, чистото
съдебно минало на подс. Х.Ю.А., съдействието на двамата на органите на
полицията, искрените им разкаяния и тежкото материално и финансово положение на
двамата.
Съдът
констатира отегчаващо отговорността обстоятелство, предишното осъждане на подс.
М.Х..
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да наложи на подсъдимите за деянието извършено от тях,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът прие като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
обществената опасност на деянието и на подсъдимите и всички други
индивидуализиращи отговорността им обстоятелства, че следва да им наложи наказания
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Най- справедливо би било тези наказания
да бъдат в размер около година лишаване от свобода. Съдът счете, че на подс. Х.А.
следва да наложи по- тежко наказание, тъй като той е бил инициатора за
извършване на престъплението. Намира, че за де постигнат целите на генералната
и специалната превенция неговото наказание следва да бъде в размер на една
година и два месеца. На подс. М.Х. намира, че е най-подходящо наказанието да
бъде определено в размер на една година „Лишаване от свобода”. В този размер съдът
намира наказанията за справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената
опасност на деянието и на дейците и с тях ще се постигнат целите на генералната
и специалната превенция. Съдът счете, че подсъдимите не следва да изтърпят тези
наказания ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на
условното осъждане, а именно: те не са осъждани на „Лишаване от свобода” за
престъпления от общ характер, наказанията, които им се налагат са до три години
„Лишаване от свобода” и за постигане целите на наказанията и преди всичко за
поправянето им съдът намира, че не е наложително те да ги изтърпят. Ето защо на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените им наказания
„Лишаване от свобода” като счете, че наказанието на подс. Х.А. следва да се
отложи за изпитателен срок близък до максималния, а именно за срок от четири
години, а наказанието за подс. М.Х. за срок близък до минималния, а именно за
срок от три години и шест месеца.
Съдът счете, че не следва да се
налага на подсъдимите наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй като те не са
търговци, а практиката на Сливенски окръжен съд е в тази насока, че като дееца не
е търговец не следва да му се налага наказание „Лишаване от право да упражнява
търговска дейност”.
Съдът счете, че на основание чл.53,
ал.1, б.„А” от НК следва да отнеме в полза на държавата ½ идеална част
от лекия автомобил марка „Мерцедес 200 ТЕ” с рег. №СН 0026 АК, послужила за
извършване на престъплението. От доказателствата по делото е видно, че този автомобил
е придобит от подс. Х.А. по време на брака, поради което тази вещ е съпружеска
имуществена общност и както бе посочено следва да се отнеме ½ идеална
част от нея.
Съгласно
разпоредбата на чл.234, ал.3 от НК задължително се отнема в полза на държавата
предмета на престъплението. Ето защо съдът счете, че следва да отнеме в полза
на държавата иззетите от подсъдимите кутии цигари без акцизен бандерол. Тези
количества цигари следва да се унищожат в РУ „Полиция”- С. под ръководството на
Митница- Б..
С оглед правилата на процеса съдът
счете, че следва да осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата към
бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 35 лева,
по 17,50 лева на всеки от тях.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: