П Р О Т О К О Л
25.09.2019 г., Велико Търново
Великотърновски
районен съд Седемнадесети
състав
На 25.09.2019 г.
В публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Анна
Димова
Секретар: М. Трифонова
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдията
Гр. д. № 2695 по описа за 2019 година
На
именното повикване в 13:52 ч. се
явяват:
………………………………………………………..
Съдът намира,
че направеното в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК от
ответницата, чрез процесуалния й представител, възражение за месна неподсъдност
на производството по делото, включително по молбата за определяне на
привременни, е основателно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК няма разписани правила за местната подсъдност на подадената молба за
изменение на постановените мерки, но тази непълнота може и следва да бъде
преодоляна чрез прилагане по аналогия на специалната разпоредба на чл. 127, ал.
2 СК, тъй като се касае за идентични случаи на спорна съдебна администрация
относно упражняването на родителските права, а и самата норма на чл. 127, ал. 2 СК изрично препраща към тази на чл. 59 СК, което също сочи на идентичност на
уредените хипотези. Особената местна подсъдност на делата за упражняване на
родителски права е обусловена от характера на производството, в което основна
цел е закрилата на интересите на децата, свързана с необходимостта от участието
им при извършване на процесуалните действия по делото. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че подсъдността по делото следва да се определи от
настоящия адрес на детето.
На следващо място следва да се
има предвид, че понятието "настоящ адрес на детето" по смисъла на чл.
127, ал. 2 СК не следва да се изчерпва само с определенията, дадени в както в
чл. 94, ал. 1 ЗГР, т.е мястото, на което лицето живее и на което е записано в
регистрите на населението, така и в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДетето, според който
текст това е адресът, на който детето пребивава фактически. За определяне на
"настоящия адрес на детето" по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК, следва
да се имат предвид освен тези две определения, още и адресът, на който съдът е
определил детето да пребивава, както и добросъвестното поведение на всеки един
от родителите, респективно - къде е обичайната среда на живот на детето.
Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването
му и не би могло да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за
родителски права на мястото, на което е било временно.
Между страните към настоящия
момент няма спор, че към датата на подаване на исковата молба детето е
пребивавало в град Велико Търново, но в началото на месец септември се е
завърнало в град София, където с Решение № III-90-82 от 01.04.2013 година по гр.д. № 4104 от 2013
година на СРС е определено местоживеенето му. От приложените по делото
доказателства и изготвените социални доклади се установява, че детето посещава
учебно заведение и извънкласни дейности именно в град София. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че обичайната среда на живот на детето е в
град София.
С оглед изложеното и при
преценката на изведените по-горе четири предпоставки, които имат значение за
местната подсъдност на спора, съдът достигна до краен извод, че местно
компетентен да разгледа спора, включително по въпроса за определяне на
привременни мерки е Софийски районен съд. С оглед изложеното ход на делото не
следва да бъде даван, като настоящото производство следва да бъде прекратено, а
на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да бъде изпратено на Софийски
районен съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2695/2019г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в едноседмичен срок от днес.
След влизане на настоящото определение в сила, делото да се изпрати на Софийски районен съд.
Протоколът
e изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.02
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: