РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Бургас, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.А Административно
наказателно дело № 20232120201263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Н. А.,
ЕГН:**********, депозирана чрез адв.П. от БАК, срещу Наказателно постановление № 22-
3292-000223 от 23.02.2023 г., издадено от началник Сектор към ОД на МВР – Бургас, 04 РУ
Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на НП, като излага доводи за липса на
субективния елемент на нарушението. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява от адв.П., който
поддържа жалбата, доразвива доводите, изложени в нея и пледира да бъдат изплатени
разноски от АНО на доверителя му.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2022 г., около 22:10 часа св.Р. Р., старши полицай при 04 РУ при ОДМВР
Бургас, изпълнявал служебните си задължения, когато в ** с посока на движение към
бул.”Захари Стоянов” спрели за проверка лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ ***,
собственост и управлявано от жалбоподателката А.. Полицейските служители установили,
че автомобилът бил със служебно прекратена на 03.08.2022 г. регистрация по реда на чл.
143, ал. 10 ЗДвП.
За констатираното, на място св.Р. съставил АУАН с бланков № 483576/07.11.2022 г.,
като посочил, че автомобилът бил с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти
1
като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, която го подписала и
получила препис от него, като възражения посочила, че никой от застрахователната
компания не е уведомила.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
14.02.2023 г. (л. 14) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление, поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 23.02.2023 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си А. е осъществила състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена. Това се
потвърждава както от писмените документи, така и от показанията на св.Р., който изрично
посочи, че А. е била шокирана по време на проверката, когато са й казали, че управляваният
от нея автомобил е бил към онзи момент с прекратена служебно регистрация поради липса
на валидно сключена застраховка „ГО”.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено от компетентен орган в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от А. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
2
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 03.08.2022
г., но за това действие към 07.11.2022 г. не бил уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от същия закон, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от
водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било
примерно в случая по чл. 143, ал. 15 ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи
реално са извършили това прекратяване. След изтичане на договора за застраховка
гражданската отговорност, считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка.
След това служители на Гаранционния фонд, които след констатиране на изтекъл договор,
изпращат писмо на фонда до Сектор „ПП“ по електронен път, а самата регистрация се
прекратява впоследствие. Следователно дори да се приеме, че собственикът или ползвателят
би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно дали съответните органи ще решат да извършват проверка, а
още по-малко кога, както и кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и
кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това
уведомление. Всичко това води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки
автомобила на 07.11.2022 г., А. е знаелa или поне е могла да знае, че регистрацията е
служебно прекратена преди тази дата. Следователно жалбоподателят не е действалa
виновно, а от там извършеното от нея не съставлява административно нарушение. В този
смисъл е многобройната практика - Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. №
2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 394/21.03.2022 г.
по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, както и
задължителната такава за съда, а именно Постановление №2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 4), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 300 лева с ДДС, който следва да му бъде заплатен.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3292-000223 от 23.02.2023 г., издадено от
началник Сектор към ОД на МВР – Бургас, 04 РУ Бургас, с което на С. Николова А.,
ЕГН:**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са й наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С. Н. А., ЕГН:********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд-Бургас:
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4