Р Е Ш Е Н И Е №2859
16.07.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11580/2017
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Иск на К.А.Т., ЕГН ********** ,с адрес ***
, партер ,*** , против Г.З.Х., ЕГН **********, с адрес *** , К.Ч.**, с правно
основание в чл. 86 от ЗЗД ал.1 от
Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното, през периода от
19.04.1999г до 10.05.1999г. , ищецът предоставил на ответника временна
финансова помощ в размер от 203 500
( двеста и три хиляди и петстотин ) долара на САЩ. , като между страните било
уговорено , че сумата ще бъде върната на
30.07.2014г , ,в левове , по равностойност съгласно курса на долара ,
определен от Българската народна банка към тази дата. Падежа настъпил ,но
сумата не била платена , поради което с нотариална покана от дата 24.11.2014г
ответника бил поканен отново да я заплати . И това не било сторено, при което с
договор за цесия от дата 03.05.2016г вземането било прехвърлено на трето на
спора лице. Ищецът обаче си запазил частта от вземането , представляваща обезщетение
за забавата в плащането на главницата за периода от датата на падежа - 30.07.2014г до датата
на сключването на цесията, 03.05.2016г. Твърди, че размера на обезщетението за
забава в плащането на главницата за този период е 53151.84 лева , като иска да
се осъди ответника да заплати част от тази сума – 10 000 лева , ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
04.06.2017г до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен като
частичен , от общо 53151.84 лева.
Ответникът оспорва иска. Договор между
страните нямало , тъй като отсъствало предаване на сума от 203 500 (
двеста и три хиляди и петстотин ) долара на САЩ през1999г.; представените от
ищеца писмени доказателства не били годни да обосноват съществуването на
вземане.
По делото са изготвени две съдебни
експертизи, като според първата от тях, подписите под потвърдително писмо от
дата 12.05.1999г и на два листа от споразумение от дата 25.07.2000г вероятно са
изпълнени от Г. З.Х. , ЕГН **********, а
според тройната такава , подписите в представените за изследване документи са със
сигурност положени от Х..
Искът е допустим като осъдителен.
Предвид становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Предвид изложеното в исковата молба ,
ищецът черпи права от неплатено изискуемо вземане с характер на заемна сума по
неформален ( устен ) договор между страните. Позовава се на два документа с
характер на признания на вземането – потвърдително писмо от дата 12.05.1999г. и
споразумение от дата 25.07.2000г. , който са представени по делото и в които
фигурира изрично изявление на ответника, че е получил „в брой” „общо сумата от
203 500 долара на САЩ, и че се задължава да върне всички суми обратно на К.Т.
на 30.04.2014г., „ в брой или по посочена от него банкова сметка *** ,
равностойни на 203 500 долара”. След като страните са се съгласили , че
сумите са получени от ответника , то не може да се сподели защитното му
виждане, че липсва договор , след като от тези два представени документа могат
да се извлекат съществените елементи на договор за заем, вкл., реалното
предаване на сумата, и уговорена при неизпълнение на задължението за връщане на
сумата неустойка. Стилистичното езиково тълкуване на изявленията на ответника ,
инкорпорирани в двата документа , в частност , използването на изрази от първо
лице единствено число в потвърдителното писмо – „получих” – сочи на това, че
именно ответника е получил , макар и опосредено „чрез” служители , процесните суми по
главницата.
Без значение е дали са съставени отделни
разписки за получените суми , наречени „фактури „ , след като ответника не
твърди наличието на търговски
взаимоотношения между страните като физически лица, такива отношения не могат и
да се извлекат от съдържанието на двата документите, а и двете страни не са еднолични търговци.
Съдът
кредитира заключенията на двете съдебно – графологични
експертизи, доколкото те съвпадат помежду си, и затова приема , че подписите
под потвърдителното писмо и споразумението от дата 25.07.2000г. са положени от ответника, който
по този начин е признал неизгодния за него факт на съществуването на вземането
на ищеца . Оспорването на истинността на тези два документа остана недоказано,
поради което ,както и поради това , че
те са еднопосочни в съдържанието си , не могат да бъдат игнорирани от съда.
Затова има предаване на сумата , респ., договор между страните
Не се
твърди или доказва от ответника плащане на сумата от 203 500 долара на
датата на падежа. Предвид експертизите , няма как да се сподели и виждането на
ответната страна, че доказателствата били „изфабрикувани” ( предполага се , от
ищеца ) за целите на настоящото производство, заради това, че
ответника платил дълг на ищеца и се суброгирал против
него в правата на удовлетворен кредитор, след като отсъства видима връзка между
вземането , предмет на настоящия иск, и претендираната суброгация.
Тоест , има неизпълнение на парично
задължение , и искът е основателен.
Съдът изчисли служебно
размера на дължимата за периода от 30.07.2014г до датата на сключването на
цесията, 03.05.2016г. , лихва и доколкото този размер надвишава размера на
претенцията , тя трябва да бъде уважена в пълен размер. Доколкото обаче ,
забранено е олихвяването на изтекли лихви , то не може да се присъди
обезщетение за забавата в плащането на претендираната сума.
Разноските по делото се понасят от ответника
.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава , на основанието по чл. 194 ал. 2
от ГПК , че е недоказано оспорването на истинността на частни документи ,
представени от ищеца - потвърдително писмо от дата 12.05.1999г. и споразумение
от дата 25.07.2000г.
Осъжда Г.З.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
К.Ч.**, да заплати на К.А.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, партер, ***, сумата от 10000 лева , частичен иск от общо 53151.84
лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на сума от 203 500 ( двеста и три хиляди и
петстотин ) долара на САЩ, за периода от 30.07.2014г до 03.05.2016г
Осъжда Г.З.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
К.Ч.**, да заплати на К.А.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, *****, сумата от 1600 лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
П.К.