№ 2247
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110116428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба, уточнена с молба от 14.06.2022 г., от К. Й. Т. ЕГН
********** срещу „АПС ..... ЕООД ЕИК ..... в качеството му на цесионер, с която е предявен
иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответника сумите в размер на 1065,47 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит и сумата в размер на 67,08 лева договорна лихва от 01.12.2009 г. до
17.11.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по ч.гр.д.№1482/2011 г.
по описа на СРС, 74 състав, въз основа на който е образувано изп.д.№ 57/2020 г. по описа на
ЧСИ ............. при КЧСИ и район на действие СГС. Ищецът поддържа, че в периода от
28.11.2012 г. до 28.11.2017 г. по изпълнителното дело и предходно образуваното
изпълнително дело № 774/2012 г. спрямо ищеца не са били извършвани валидни
изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете и навежда, че по изпълнителното производство са извършвани
регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439
ГПК, с който се оспорва изпълнението. Само когато принудителното изпълнение е
1
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника
от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита,
че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита. С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния
лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването
му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото
принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен
иск по чл.439 ГПК.
Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца по ч.гр.д.№ 1482/2011 г. по описа на СРС, 74 състав е бил
издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г., с който на длъжника е разпоредено да заплати
на цедента „.......“ ЕАД сумите в размер на 1065,47 лева главница, сумата в размер на 184,77
лева договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 17.11.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.01.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лева държавна такса и сумата от 215,01 лева разноски по делото за
възнаграждение на един юрисконсулт.
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява,
че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 774/2012 г. по
описа на ЧСИ ............. при КЧСИ и район на действие СГС, по което на длъжника К. Т. е
била връчена покана за доброволно изпълнение на 06.01.2013 г. Не се спори между
страните, че изп.д.№ 774/2012 г. е било прекратено на 15.01.2019 г. с постановление на ЧСИ
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като по молба на ответното дружество в качеството му на
цесионер е образувано ново изп.д.№ 57/2020 г. по описа на ЧСИ ......
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
делото няма данни и не се твърди оспореното задължение да е установено със съдебно
решение, който факт е в доказателствена тежест на ответника. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК /поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2013 г., видно от
отбелязването върху представения изпълнителен лист и същият не е депозирал възражение
в законоустановения срок/, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е
общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и решение № 3/04.02.2022 г. по
гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Съдът приема, че корективното тълкуване на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага от променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.
416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в
сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424
ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /така и определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО/. Извън иска по чл. 424
ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК.
Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на
2
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.);
чл. 255 ГПК (отм.); които не се преклудират със специални срокове. С оглед
гореизложеното, съгласно действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист.
Според изложеното в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
г. о., в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът при какви условия и кога
настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени
със сигурност има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена,
може да се присъединят кредитори и др.). Новата давност започва да тече от последното
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение,
но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. В чл. 116, б.“в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство, съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният
3
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане. /така и решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.
о. и др./. След посоченото разграничение между давност и перемпция, направено в
практиката на ВКС, следва да се съобразят и фактите в настоящия случай.
Според посоченото от ищеца изп.д.№ 774/2012 г. е било образувано на 03.08.2012 г.
въз основа на издадения изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по искане на цедента „.......“
ЕАД. Ищецът поддържа, че на 28.11.2012 г. от ЧСИ са били изпратени съобщения за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като в периода от 15.01.2013 г. до
12.02.2014 г., чрез лични плащания, ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата в размер на
357,70 лв.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт, който е
задължителен за страните. Налице са извършени плащания от длъжника, действие, което,
съгласно гореизложеното, е годно да прекъсне давността. На фона на горното съдът приема,
че изп.д.№ 774/2012 г. е било заварено като висящо към датата на постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., по описа на ВКС, ОСГТК. За заварените като висящи
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност
е спряла. За периода след 26.06.2015 г. между страните не се спори, че на 21.07.2018 г.
ответното дружество е било конституирано като взискател в изпълнителното дело по силата
на договор за цесия. Постъпилата молба за конституиране на нов взискател не съставлява
действие, годно да прекъсне давността, доколкото ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС визира сред такива действия присъединяването на нов взискател, а не
заместване на вече съществуващия такъв при цедиране на вземането. След прекратяването
на 15.01.2019 г. на изп.д.№ 774/2012 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, с молбата за
образуване на ново изпълнително дело от 06.01.2020 г. /л.7/, е заявено искане от взискателя
– ответник за извършване на изпълнителни способи, годни да прекъснат давността – запор
върху банковите сметки на длъжника. За периода от 26.06.2015 г. до 06.01.2020 г. не е
изтекла петгодишната погасителна давност за вземането, за което е издаден процесният
изпълнителен лист. Предвид формираната актуална съдебна практика на ВКС следва да се
приеме, че поисканите от взискателя след изтичане на двегодишния срок изпълнителни
действия /искането за налагане на запор на банковите сметки на длъжника от 06.01.2020 г.,
какъвто е бил наложен, видно от съобщение до длъжника от 14.03.2022 г. на л.8 от делото/ е
довело до прекъсване на давността, защото имплементираното искане от страна на
взискателя за извършване на изпълнително действие е самостоятелен и достатъчен
юридически факт, водещ до прекъсване на давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител действително е предприел същото действие, съгласно т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да
започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на
изпълнителното производство нито погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното
основание или изпълнителния лист. По изложените съображения вземанията на кредитора,
за които е издаден процесният изпълнителен лист от 17.11.2011 г., не са погасени по давност
към момента на провеждане на устните състезания в настоящото производство /16.11.2022
4
г./. Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК на ответника се дължат сторените от него
разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. Т. ЕГН ********** със съдебен адрес гр............
срещу „АПС ..... ЕООД ЕИК ..... седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“
№81 иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не
дължи суми в размер на 1065,47 лева, представляваща главница и сумата в размер на 67,08
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2009 г. до 17.11.2010 г., за които
е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по ч.гр.д.№1482/2011 г. по описа на СРС, 74
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 57/2020 г. по описа на ЧСИ
............. при КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК К. Й. Т. ЕГН ********** да заплати
на „АПС ..... ЕООД ЕИК ..... сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5